Хлавичкарят

| от |

Тодор Коруев

Откак се помня, все съм левскар и синият клуб ми е на сърце. Дори веднъж на стадиона спортният редактор на „Демокрация“ Пламен Николов се учуди: „Виж го ти, „червен боклук“, а е от „Левски“! Изминаха сто години от деня, в който група ученици от софийската Втора мъжка гимназия – „ритнитопковци“ решили да създадат спортен клуб и в патриотичното си въодушевление го кръстили с името на Апостола на свободата. Клубът достигна юбилея с това наименование (и със 74 различни трофея), макар че бе преименуван веднъж на „Динамо“, сетне  – на „Левски-Спартак“, та някои на шега се питаха дали малкото име на Левски е Спартак, после с решение на ЦК на БКП бе наречен „Витоша“.

Не съм чистофайник като тези, които не са съгласни спортни дружества да носят имена на национални герои, но съм отявлен  противник на практиката на някои издания, които махнаха кавичките от названията на клубовете и сега четем във вестниците заглавия „Ботев не ще Мъри“, „Левски отстъпи на Ботев“, „Ботев унижи Левски“ и пр. Колеги, имайте уважение към кавичките не само заради правописната норма. Тези дни разбрах, че спортът няма място в политиката. Предизборните клипове на „Коалиция на България“ не ни убедиха, че избори  се печелят с бокс, с фехтовка и с шахмат, а с нещо друго, което на „Позитано“ ще трябва да научат, ако искат хората да вървят с тях. Спортната злоба и заканите за победа не стигат да бъдеш първа политическа сила. Точка! 

Предшественник братиславского Слована ( тогда он назывался по другому - Сокол НВ Братислава)- чемпион Чехословакии 1949 год

Думата ми сега е за юбилея на „Левски“, а сред неговите футболисти имам много любимци като Гунди, Кукуша, Патрата, Теко, Соколето… Искам да ви припомня още едно славно име, което в дните на юбилея почти не бе споменато – Божин Ласков (1922-2007). Той е футболист на „Левски“ от 1939-а до 1946 г., има две шампионски титли, 3 пъти е носител на купата, с 320 мача и 145 гола, от 1942 до 1949 г. е играл в 13 срещи на националния отбор и е вкарал 7 гола, за да носи след години националната фланелка на Чехословакия. С този славен централен нападател се запознах през 1990 г., тогава бях кореспондент на ДУМА в Прага, а той – известен лекар в Братислава, изпитал славата на знаменитост в две страни – България и Чехословакия, преминал и през треньорското поприще. Току-що бе излязла неговата книга „Докторът с футболните обувки“, той ми написа автограф, даде ми интервю, част от което ще ви напомня: „Роден съм в Локорско. Детството си изкарах в Орландовци, където се заплеснах по футбола, започнах да играя за „Победа“ – Орландовци. Живеех от бедно по-бедно, изхранваше ни баща ни с една каруца, с която разнасяше кюмюр.“

После сиромашкото момче отива да учи в Семинарията. Там, казва, се научих на ред. Но с „футбол под расо“ било трудно – трябвало да прескачат оградата, за да играят навън тайно. Още като юноша отива в „Левски“ – купуват го от орландовската „Победа“ срещу един екип. В книгата има шарж на „Левски“, вече шампион – високият Ласков е в средата над всички, в компанията на Стефан Никушев, Апостол Соколов, Васил Спасов-Валяка, Коце Георгиев, Боби Петров, Асен Димитров и т.н.

„Дойдох в Чехословакия да уча медицина и да играя футбол. Първо опитах в Бърно. Имаше и други студенти футболисти – като Стефан Божков например, но го извикаха в София и го запряха там, не можа да се върне отново тук. Аз се преместих в Братислава, помогнаха ми приятели, записах медицина и започнах да играя футбол – най-напред в СК „Живенице“, после в „Слован“ (1947-1952) – в най-славното време на този отбор, от което са ми останали и три последователни шампионски титли – 1949, 1950, 1951, и в „Руда хвезда“ (до 1957 г.).“ 1951 г. е звездната за него – дипломира се, оженва се и на другия ден след сватбата, на която оставя гостите си да се веселят и отива да си легне в девет часа, играе в мач, който донася третата му титла в „Слован“.

През 1949 г. получава няколко писма от прославения клуб „Торино“, предлаганата цена не е „един екип“, а 4-5 милиона крони. Божин Ласков дори не отговаря на писмата, за него бедняка, семинариста било по-важно да завърши медицина. Не се поддава на изкушенията и не съжалява.

В словашкия език има дума „хлавичкар“, така наричат футболистите, които умеят да играят с глава добре. В книгата си д-р Божин Ласков разказва как с труд, но за кратко, преодолява слабостите си в играта с крака и на 24 години е универсален играч. Но той не знаел какво е да имаш страх на игрището, това му е чуждо. Тогава през 1990 г. сподели с мен, че не е могъл да види на живо знаменития „хлавичкар“ Георги Аспарухов и съжалява. Обяснява ми: „Когато през 1966 г. се върнах в България след 20-годишно отсъствие и отидох на стадиона на мач на моя „Левски“, Гунди беше с гипсиран крак. По-късно ходих на гроба му.“ Такъв бе левскарят – „хлавичкар“ от Локорско и Орландовци.

 
 

Ед Шийран ще се жени

| от chronicle.bg, по БТА |

Поп певецът Ед Шийран заяви, че ще се ожени за приятелката си Чери Сийборн, предаде Франс прес. „Сгодихме се в края на миналата година – поясни той в Инстаграм, качвайки снимка, на която се вижда, че целува годеницата си. – Влюбени сме и сме много щастливи. Котките ни също са радостни.“

„Хубаво е да срещащ известни личности, но това не е най-важното – каза миналата година популярният певец и композитор пред в. „Сънди таймс“. – Един ден това ще приключи. Знам, че тогава единствено Чери ще е до мен.“

26-годишният Шийран е сред най-продаваните изпълнители в света. Спечелил е няколко награди „Грами“ и БРИТ. Той стана световноизвестен през 2014 г. с хита си „Thinking Оut Loud“.

Най-новият му албум „Divide“ подобри рекорд в платформата Спотифай – 57 милиона слушания през първия ден след излизането му.

 
 

„Devilman Crybaby“ – агресия и секс от Netflix

| от |

Към края на първия епизод на новото аниме от Netflix „Devilman Crybaby“, ученикът Акира Фудо и най-добрият му приятел Рио Асука се озовават по средата на оргия сред голи, мърдащи тела и неонова светлина. Партито прераства в кървава баня, когато Рио атакува някои от непознатите хора. Миризмата на кръв привлича демони, които също разкъсват хората или ги правят зли.

Не е възможно да погледнеш настрани от тази сцена, която перфектно подготвя нещата предстоящия ужас.

„Devilman Crybaby“, режисьор Масааки Юаса, е оригинална адаптация на мангата Devilman от 70-те години. Светът е атакуван от смъртоносни демони и Рио вярва, че за да се преборим с тях, човешко същество трябва да се съедини с един от демоните и да се превърне в супер силният „devilman“ (човек-демон). Неговият приятел Акира се превръща точно в това и става важно оръжие в борбата срещу демоните.

Въпреки новите хоризонти на безпощадна агресия и секси външен вид (всички стават много по-готини, след като са обладани от демон), Акира запазва голяма част от идентичността си. Доброто му сърце компенсира за тъмните импулси на неговия демон, Амон, вместо да бъде погълнат от тях.

„Devilman Crybaby“ може да бъде доста труден за храносмилане – гледайте на собствена отговорност. Гологръда жена се трансформира в демон докато гърдите й се клатят преди на мястото на зърната й не се отварят усти. Оргазмите често завършват с разрязването на нечие тяло на две.

Потресаващият секс и насилие обаче не е само за шокиращ ефект – те са и за да демонстрират колко разглезен и гнусен може да е човекът и колко ненужна агресия може да пръсне.

Сериалът също така ни кара да погледнем по друг начин на хората, които не разбираме. Човечеството обръща гръб на демоните си и дори на хората демони и сериалът съдържа директно сравнение с модерния фанатизъм.

Доста е лесно да мразите „Devilman Crybaby“ заради това, че е анимиран или заради това, че е толкова кървав и мръсен. Но сериалът счупва очакванията как трябва да изглежда един такава продукция на Netflix. Той преминава от шокиращ до трогателен за един момент.

 
 

Жените са най-проблемните членове в семейството

| от chr.bg, БТА |

Жените са членовете на семейството, които ни причиняват най-много главоболия, тъй като влагат най-много чувства в отношенията си с близките, пише в. „Дейли мейл“.

Изданието цитира проучване на специалисти от израелския университет Бар Илан и на техни колеги от калифорнийския университет Бъркли.

В изследването участвали 1100 жители на Сан Франциско на възраст между 20 и 70 години. От него проличало, че 15 процента от респондентите признали за трудни семейни отношения. Най-много проблеми предизвиквали бабите, майките, съпругите и сестрите.

„Изводът е, че с роднините от женски пол, нещата са двузначни, коментира авторката на проучването Клод Фишър. От една страна ние най-много зависим от тях, а от друга, те ни причиняват най-голяма досада! Това е вследствие на по-дълбокото им емоционално обвързване при социалните контакти“

Според проучването най-добре се разбираме с приятели. Възрастните респонденти от своя страна най-трудно общували с колеги и познати.

 
 

Къща разполага със собствена река вместо коридор до стаите

| от chronicle.bg, БТА |

Вероятно когато сте си представяли къщата на мечтите си, в нея е бил предвиден необичаен начин за придвижване между различните й части. Например, огромна пързалка от третия до приземния етаж или релси, по които минава малко влакче. Може да ви е хрумвала идеята и за поточе.

Архитектът Алфред Браунинг Паркър сбъдна мечтата на свои клиенти, като им построи къща със собствена река в Маями, САЩ. Жилището с обща площ от 1672 квадратни метра дори има име – „Уудсонг“ (в превод от английски език „Песен на гората“). То е било продадено миналата година за 2 милиона щатски долара, така че по всяка вероятност няма да бъде на пазара скоро.

4504313_001_twilight_pool_2828990_large.0

Реката позволява обитателите на дома да плуват от всекидневната до трапезарията. Те могат дори да гребат до спалнята, когато са прекалено изморени да ходят.

В дома има основна спалня, която е три етажа по-нагоре, библиотека и спалня на открито само с три стени. Освен това има басейн, в случай, че се отегчите от реката, както и сауна.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В двора има богата градина, палми и езерце с риби със собствен водопад.

4504343_032_twilight_pool_2828995_large