Харманли и бежанците през погледа на един германски журналист

| от |

В бежанския лагер в Харманли живеят 1 300 души. Местните хора не говорят с добро за тях. В същото време неколцина адвокати въртят бизнес с нещастието на бежанците, се казва в репортаж на германския журналист Щефан Ошват за Дойче веле.

1394380_10152017799399560_2022615951_n

Харманли е град с 18 000 жители. На 35 километра от тук е турската граница. На бензиностанцията виси надпис на турски „Добре дошли“. Хората тук не говорят с добро за бежанците. „Нямаме добро мнение за тези хора. Тук те имат добри условия, но разрушават всичко. По-лоши са от нашите цигани в гетото. Твърде много надойдоха. Да идват само сирийци. Никакви афганистанци или някакви други, които прииждат от Турция. Ние ли трябва да решаваме проблемите на Турция?“, пита една жена. А приятелката ѝ бърза да добави: „Имаме си достатъчно собствени грижи. Всички сме зле – и те, и ние. И за всички ще е по-добре, ако тези хора не са тук“.

Новата ситуация в Харманли тревожи и кмета на града Михаил Лисков: „Аз също бях против изграждането на бежански център тук. Не успях да го предотвратя, но настоях бежанците да нямат право да се движат свободно из града. Сега ще отворим един магазин в центъра и тогава бежанците ще си стоят вътре. Така хората тук няма да имат контакти с тях. И няма от какво да се опасяват“, казва Лисков. И отправя обвинения към европейските институции: „Проблемът е пред вратата на Европа. Тя помага на Филипините, а нас ни забравя“, оплаква се Лисков.

1384307_10152017799274560_1727885810_n

Бизнес с нещастието на хората

Пред бежанския център срещаме неколцина адвокати. Помощни организации ги обвиняват, че правят бизнес с нещастието на хората. Сириецът Даула е дошъл от Кьолн, за да прибере свои близки. Той също се оплаква от адвокатите. „Тези хора изкарват добри пари покрай безизходицата, в която се намираме. Всичко е само театър. Идва някой адвокат, казва ти „братко“, взима ти 100 евро и ти обещава, че ще те измъкне. Казва, че е уредил всичко, а на практика нищо не се случва. Хората си остават в лагера, но никой не си получава парите обратно“, разказва Даула.

Зад тежката метална врата, охранявана от полицаи, стотици бежанци са насядали край огъня. Из въздуха се носи миризма на фекалии. „Лагерът е изграден за 430 души. Понастоящем обаче в него живеят 1 300 души. Всеки ден пристигат по 40-50 нови. В някои дни съм имал и по 200 човека“, разказва шефът на бежанския център Жельо Желев и сочи към една кофа за боклук. Тя е почти празна, отпадъците са разхвърляни наоколо. По земята има дори хляб. При това тук е хубавата част на лагера – бежанците живеят в бели двустайни контейнери. Една млада афганистанка напира напред, за да се оплаче от условията в останалата част на лагера: „Това тук са белите къщи. Ако искате да видите истината, отидете при палатките. Живеем като животни“, казва жената.

От тоалетните се носи непоносима миризма. Повечето от тях са повредени. Шефът на бежанския център има обяснение за тази неприятна ситуация: „Това е саботаж. Те искат да ни дискредитират. Вижте как изглеждат тоалетните след само една седмица. Те нарочно запушват тръбите, нарочно разрушават всичко, защото се надяват, че заради непоносимите условия ще бъдат изведени от лагера“, казва Желев.

1382989_10152017798699560_1892572083_n

 
 

Досиетата CHR: Мъжът от Сомертън

| от chr.bg |

Сомертън е плаж в Австралия, на юг от Аделайд. През 1948 година на 1 декември там започва делото Таман Шуд. То не е разкрито и до днес.

На тази дата в 6:30 сутринта на плажа е намерен мъртъв неизвестен мъж. Делото е кръстено по персийската фраза „tamám shud“, която означава „свършен“ или „приключен“. Тези думи били написани на откъснато парче хартия, което било намерено месеци по-късно в джоба на панталоните на жертвата. Хартията била откъсната от книгата „Рубайят“ на поетът от XII век Омар Хайям.

Полицията успява да намери и конкретната книга, от която е откъсната хартията. Тя била захвърлена в кола близо до плажа, където бил намерен трупа. На задната корица намират вдлъбнати следи от писане – два телефонни номера и текст, който определили като някакво закодирано съобщение. Това съобщение никога не бива разкодирано по задоволителен за следователите начин.

SomertonManCode-wikipedia

Месец и половина след печалния 1 декември е намерен куфар явно с вещите на мъжа. Той е бил оставен на съхранение на ЖП гара Аделайд в 11:00 часа сутринта в деня преди смъртта му. Освен няколко предмета, надписани с „Kean“, „Keane“ или „T. Keane“, нищо в куфъра не идентифицирало човека, а никой с подобно име не бил обявен за издирване.

Единият телефонен номер бил на медицинската сестра Джесика Елън Томсън, която живеела много близо до злополучния плаж. Тя казала на полицията, че не познава умрелия. Когато по-късно й била показана отливка на лицето на трупа „тя била напълно стресната и изглеждала все едно всеки момент ще припадне“, което дало повод на полицията да смята, че жената знае нещо, което не казва.

Джесика казва на полицаите, че дала копие от книгата „Рубайят“ на мъж на име Алфред Боксал, когото среща в хотел Клифърд Гарденс в Сидни през 1944, докато учи за сестра. Боксал обаче бил жив и здрав в Марубра.

Мнозина смятат, че цялата информация за случая е изцедена. През 2013 година обаче дъщерята на Джесика Томсън, Кейт, дава интервю за „60 Minutes“, в което казва, че майка й споделя как познава мъртвия, но нарочно не е казала на полицията. Майка й също така може да говори руски, което предполага някакъв участието й в шпионаж.

Когато мъжът е бил намерен, той е имал цигара в уста. Мистерията не изглежда, че ще бъде разкрита скоро. Или някога.

 
 

Къде са пушили за първи път

| от chr.bg |

Американски археолози и химици изследваха артефакти, открити в края на 30-те години на 20-и век при разкопки на обект на древно индианско селище, и откриха тръбичка за пушене на над 3000 години със следи от тютюн по нея.

Според учените своеобразната лула била използвана за медицински цели. Тя била открита в скала близо до мястото, където се сливат реките Флинт и Тенеси. Понастоящем мястото на разкопките е залято с вода вследствие на построения наскоро бент недалеч от Гънтърсвил в северната част на Алабама. След като били открити, тръбичката за пушене и други артефакти били поставени в пластмасови пликове и изпратени в държавно хранилище в Алабама. Там тръбичката за пушене е регистрирана с номер FS74.

Учените изследвали артефактите с помощта на масспектрометрия, за да идентифицират химичните вещества във вътрешността им. Оказало се, че във вътрешността на находката с номер FS74 има следи от тютюн. При това било установено, че откритите край тръбичката за пушене животински кости датират от 1685-1530 г. пр. Христа. Резултатите показват, че тръбичката била предназначена за пушене и сама по себе си е най-древното доказателство за употреба на тютюн в Северна Америка.

 
 

Кристо представя инсталацията си „Мастаба“ в Хайд парк

| от chr.bg |

От днес до 23 септември 2018 г. в езерото в Хайд парк ще бъде инсталирана първата голяма творба на открито във Великобритания на родения в България художник Христо Явашев – Кристо, съобщават британски медии.

Работата си по инсталацията „Мастаба“ от скупчени варели, която ще се носи по водите на езерото, творецът започва в началото на април.

Мастабите са гробници с трапецовидна форма, характерни за Древен Египет.

Инсталацията на Кристо е съставена от 7 506 варела. Теглото й е 500 тона.

2f665dd1d4b73d2ecc978e2b2166e77c

 

Снимка: www.christojeanneclaude.net

Кристо е познат с предишни свои забележителни проекти, сред които опаковането на Райхстага в Берлин и „Плаващите кейове“ в езеро в Северна Италия.

 
 

Кристина Агилера пя инкогнито в нюйоркското метро

| от chr.bg |

Кристина Агилера пя „инкогнито“ в нюйоркското метро заедно с телевизионния водещ Джими Фалън, който й акомпанираше на банджо, за да отпразнува излизането на новия си албум.

За изпълнението в метрото Агилера избра костюм от 70-те години на миналия век – с голяма шапка и очила, а Фалън освен очила си беше сложил и брада. Те изпяха песента „Think“ на Арета Франклин. Минаващите бързо я разпознаха и започнаха да я снимат с телефоните си.

След това двамата изпълнители свалиха костюмите си и продължиха с акустична версия на песните „Fighter“ и „Fall in Line“.

Новият албум на Кристина Агилера „Liberation“ излезе в продажба вчера. Тя участва в предаването „Тунайт“, за да го лансира.