shareit

Хабиби, пишеш ли… уважават ли те?

| от Ева Мартинова |

Преди пънкът да срещне политиката и да се гътне от отровната й целувка, Светльо от Хиподил обичаше да казва „лоша свирка нема”. Да мислим за музика. Трудно е, знам, но да опитаме. Всичко е музика в тоя живот, сексът най-вече.

През годините много журналисти неуморно, отривисто и без свян доказваха, че „лоша свирка нема”. Постилаха се удобно като меки персийски килимчета пред кабинетите на властта, слагаха се услужливо като пухкави пантофи пред банята на властта, правеха се на агресивни, когато се налага, а „революциите” им в крайна сметка се оказваха розови филми с импотентен режисьор. Тъжно за нас, романтично за тях.

Днес обаче с огромно разочарование установих, че живият класик е опроверган.

Става въпрос за материал-подарък за рождения ден на премиера Борисов, посветен на спортните му заслуги. Подаръкът напомня на онези, които не много близки роднини ви връчват с огромен ентусиазъм и усмивки като на ТО, настойчиво ви питат „Харесва ли ти, специално за теб го избрахме?”, а вътре глинена фигурка на ангелче с табелка „Най-добрият братчед”. Когато четете този текст вероятно ще си мислите, че героят на спортната ода всъщност е северно-корейският Супермен и авторката просто е сменила имената. Но не мислете, четете…

Борисов става на 57 в понеделник и още от заглавието разбираме, че бебето Борисов е „в играта” от първата си глътка въздух, т.е. роден играч.

„Той по цял ден не яде – кара само на кафе с мед и вода. Евентуално може да поиска да му нарежат някоя ябълка. А на обяд (и не само тогава) спортува.” Още в началото авторът ни показва, че е наясно с целодневната програма и хранителните навици на Борисов. В текста обаче не се споменава изобщо за никакво ядене евентуално в края на деня или поне през нощта, от което си вадим извода, че премиерът явно е станал последовател на лечебния глад на Лидия Ковачева.

Дълбокият очерк, текст, адверториал, анализ или както изобщо се казва продължава с „Излишно е да се уточнява на каква позиция е на терена – завършен централен нападател е и в живота, и във футбола. Може да вкарва и с десния, и с левия крак..”

Нататък възхвалата на премиерския спортен гений продължава с героични снимки от футболни и тенис мачове и величествени кратки текстове към тях. „Изпраща към вратата неспасяем шут”, „Носителят на черен колан Бойко Борисов в стихията си” и „Един от редките моменти, в които е повален на терена, но паднал е и противникът”. Представям си дворец, крал, слънце, куртизанки, но най-вече си представям как Динко от Ямбол чете вестника и плаче, сочи с пръст и вика „Искам да стана е такъв като порасна ве чуейк”. А свирката, макар и лоша продължава да свири. И се чува само: „Хабиби, пишеш ли добре…уважават ли те?”

 
 
Коментарите са изключени