shareit

Гробище за британски любимци

| от Александър Детев |

Помните ли онова гласче от “Колега” на Ъпсурт, което казва: “Някой трябва да поеме политическата отговорност”? Е същото то сега се носи като глас в пустиня из Острова и търси своя адресат. А въпросният май се оказва една дама, навяваща романтични асоциации към миналото.

Как стигнахме до тук?

Първо Дейвид Камерън понесе съвсем логично последствията от необмисленото  си решение да инициира референдума за Брекзит. Идеята му беше да натрупа точки пред евроскептичното крило на партията си и сред гласоподавателите на UKIP, да подкрепи и води кампанията за оставане, да спечели още по-убедително проевропейско настроените граждани и после съвсем логично референдумът да не мине. Явно съветниците не са му обяснили обаче, че тайната за успеха на безумните популистки обещания се крие в това, впоследствие да не ги спазиш. Явно не са го галили достатъчно по главата… И като споменах консерваторите и UKIP нека се разходим набързо из гробището за британски любимци. Наричам го така, защото кралството само се вкара в сценарий на роман на Стивън Кинг:

Борис Джонсън – човекът банан, човекът бус и т.н. беше първата “изненадваща” жертва след референдума. Всъщност оттеглянето му от борбата за министър-председател бе всичко друго, но не и изненада за по-запознатите. Излизането от Европейското съюз ще донесе трайни щети на икономиката и развитието на Великобритания. Това е ясно на всичко, дори и на Джонсън. Но защо тогава той така яростно защитаваше абсолютно неакуратните си доводи защо Островът трябва да гласува за излизане? Единственото логично обяснение е, че не е вярвал, че референдумът ще мине. Напротив, очаквал е, че Великобритания ще остане в ЕС и той като новия лидер на Консервативната партия ще може да обвинява съюза за всеки финансов или социален проблем.

Да, ама не… Джонсън трябваше да се откаже от мечтания пост, а с него си отиде и илюзорното вярване на мнозина, че всяка седмица 350 милиона паунда повече ще влизат директно в здравната и социална система. Но дори напускането на сцената бе неуспешно, тъй като Джонсън бе назначен за външен министър на Великобритания и като такъв ще му се наложи доста често да посещава Брюксел, но без да участва в преговорите по Брекзит-а, тъй като Тереза Мей номинира Дейвид Дейвис за министър по въпросите на Brexit.

Найджъл Фараж – Да, знам, че Фараж и преди е подавал оставка, обаче ситуацията сега е диаметрално противоположна на тази през 2015-та. Тогава той подаде оставка поради разочароващото представяне на партията му на парламентарните избори и фактът, че не успя да си спечели депутатско място. Сега Фараж има пълното основание да пожелае победоносно да поведе Великобритания към пълния й икономически крах. Само че човекът с желязно спокойствие и усмивка подобна на дявола във “Вещиците от Истуик” (в ролята Джак Никълсън) осъзнава перфектно, че след отделянето от Европейския съюз, единственият му възможен враг остават чужденците. А едно ограничение на правото на работа и образование на чужденците в Обединеното кралство би забило последния пирон в ковчега на икономическата и финансова стабилност в страната. Единственото решение при намаляване на притока на работна ръка отвън е, всички британци, които живеят на социални помощи, да се пренасочат към нископлатен труд. А единствен възможен стимул за това би било намаляването на социалните помощи, което сами може да се сетите до какво ще доведе…

Щях да забравя (и не случайно) Джеръми Корбин. Той е лидер на лейбъристката партия от Септември 2015-та и до момента показва почти толкова силни лидерски качества колкото Емил Кабаиванов (ако се питате кой е последният, разбирате точно толкова добре какво имам предвид, колкото и тези, които го разпознават). Лейбъристите уж бяха “за” оставането в Европейския съюз, но не направиха нищо, за да го покажат. След неочаквания резултат на 23-ти юни критиката към Корбин беше сериозна. Но и инатът е сериозно нещо. Дори вотът на недоверие с категоричния резултат 172 срещу 40 не можа да го прекърши.

Прекършени обаче бяха всички консерватори, които бяха привърженици на Брекзит и впоследствие се кандидатираха и за лидери на торитата – Лиам Фокс, Майкъл Гоув и накрая Андреа Ледсъм. Последната пострада и от сериозна доза неочаквана медийна помия, произведена не от друг, а от Таймс. Една надежда обаче остана и това не е Нейнски:

Тереза Мей – Вътрешният министър ще застане начело на Консервативната партия и съответно на Обединеното кралство. Често наричана “Желязната лейди”, Мей е шанс за Великобритания да договори възможно най-изгодни условия с Европейския съюз след излизането. Тя самата бе против него и водеше редом до Камерън кампанията за оставане. Тук идва и проблемът. В обещанията си Мей заявява, че напълно ще изпълни волята на британците, ще изкара Великобритания от съюза и освен това ще наложи сериозни мерки за влизането на чужденци в страната. Платформа, в която тя идеологически не вярва. Все пак остава надеждата, че прякорът й не е случаен. Именно Маргарет Тачър е човекът, който е допринесъл най-много за това Обединеното кралство години наред да се ползва с особени привилегии в Брюксел. Дали и Мей ще постигне това остава да видим.

 
 
Коментарите са изключени