Градската баня е голям кеф!

| от Вучето |

Родителите ми купиха апартамента, в който живеем и досега, през (вече) далечната 1975- та година. Водеше се луксозен за времето, 100 квадрата, широк център. И въпреки че разполагахме с баня, с бойлер и вана, всяка неделя, без изключение, майка водеше мен и сестра ми в градската минерална баня.

За нея къпането в домашни условия не беше достатъчно сериозно и истинското хигиенизиране можеше да се извърши единствено там. Отначало мразех да ходя в банята и единственият начин, по който майка можеше да ме подкупи, беше, ако ми обещае, че след като ми изжули до червено кожата с кесе, ще ме остави да се поплицикам в малкото басейнче с топла минерална вода.

С течение на времето обаче свикнах със специфичната миризма на сяра, гледката на бабите, които поливаха побелелите си глави с канчета, и присъствието на теляка, задължително облечен с бяла престилка. 30 години по-късно банята вече е ужасно скъп и претенциозен спа-център (от плуването в чийто басейн обаче някои хора се оплакват че хванали не само гъбички, ами цели крокодили!).

Но такава нерадостна е съдбата не само на банята от моето детство и на още много такива на територията на България. Централната минерална баня в София от три години е… музей.  В началото на декември Софийска община обяви, че иска да превърне неремонтираните части на култовата сграда в зали за сценични събития. “Златен кестен”, художествено слово, поетични рецитали на учителки по литература, такива неща… Това накара група софиянци чистофайници и радетели за ползването на уникалните столични сгради по предназначение да се вдигнат на протест.  При това омотани в хавлии и с пешкири на главата за по-голям ефект. Сред тях имаше и един японец, който на полу-чист български език обясни на телевизионната репортерка на мястото на събитието, че е дошъл да подкрепи местните, защото “в Япония така не се прави.”

Общо взето, хората си искат банята. С мъжкия и женски басейн. И с теляците. На концерт на Веско Маринов могат да ходят и в Арената.

Но не само в Япония не се прави така.

Има една европейска столица, където градската баня не само че е запазила статута си на институция, ами и придобива все по-голяма популярност през последните 2-3 години. В Ньоребро, северната и определяна като най-хипстърска част на Копенхаген, се намира един от последните оазиси на телесното (и, както мнозина твърдят, духовно!) очистване - Шеландската баня.

Тя е връстница на ВОСР* – отваря врати за първи път през 1917-а година на улица “Шеланд”, откъдето е и името. Срещу 20 крони (5 лева) човек може да ползва различни благинки без ограничение във времето. Много хора посещават редовно банята и не само с цел да се поизпотят в сауната или да се покиснат във ваните, които приличат на гигантски дървени ведра, но също и за да се социализират. В никой случай обаче тук не става въпрос за социализация от типа, каквато се предлага в прочутите мъжки сауни за секс в Париж, например.

Разбира се, не е изключено и тук да започнете романс с непознат, защото по традиция в сауните падат дрехи и задръжки. Но преди всичко посетителите на банята в Копенхаген се радват на непринудени разговори с готини (и напълно голи) хора, както и на хубава музика, която се носи от високоговорителите из всички помещения.

Но ето малко предистория. В началото на 20-ти век едва четири процента от населението в датската столица имат бани в жилищата си. Ето защо през 1903-а година общините започват да строят обществени бани в новопоявилите се работнически квартали. По този начин жителите получават възможност да се къпят по-често от задължителните три пъти годишно: при кръщенка, сватба и смърт. В събота, деня, който още от викингските времена е предназначен за къпане и пране, стотици мъже и жени се стичат в Шеландската баня и, водени от популярния песенен рефрен “Пред Бог и пред баняджията всички сме равни”, се потапят в бълбукащите вани.

През 2010-та обаче общината в Ньоребро затваря банята по икономически причини. Всеки вече си има баня у дома и къпането в градска среда се счита за малко демоде. Комитетът по културното наследство обаче си спечелва правото да експлоатира сградата, а няколко от старите служители в банята основават дружество под името Sjælandsgade Bad. Оттогава новите служители в банята, на напълно доброволни начала, успешно успяват да възстановят атмосферата такава, каквато е била през миналия век.

Сега Шеландската баня може да се наеме и за събития от частен характер като, например, “Ден за пеене в банята” и “Курс по опознаване на традиционните баня и сауна в другите култури”, както и различни други културни мероприятия, сред които класически, джаз и хип-хоп концерти, театрални представления и дори литературни четения. И на всичко това човек може да се наслади с чаша вино в ръка. Дрескодът е свободен: със или без бански костюм. Обаче сапуна си го носиш ти.

* Великата Октомврийска Социалистическа Революция

 
 

Велики филми, които никога не бива да съсипваме с римейк

| от chronicle.bg |

Истинските любители на киното и Холивуд намират все по-малко допирни точки в последните няколко  години. Мястото, смятано в продължение на десетилетия за Мека на седмото изкуство, днес все повече се отдалечава от художествения аспект за сметка на финансовия.

А днес финансов успех се постига с няколко неща: блокбъстър за супергерой, игрален филм по анимация, всички възможни сюжети, които могат да произлязат от вече направена класика. И добрият стар римейк, който макар да върви надолу, не загубва позициите си.

Римейкът е изгоден за киностудията по много причини. Той стъпва на нещо сигурно, често култово, което е гарант за интереса на публиката. От това следва, че рискът е относително по-малък, отколкото с оригиналната история.

В последните години видяхме доста несполучливи опити за римейкове. Макар и тези филми да донесоха милиони на продуцентите си, оригиналните версии нямаха нужда от подобни бледи копия на своите аури.  Но Холивуд не възнамерява да спре дотук и е заредил в ръкава си достатъчно заглавия, които да избълва от конвейера си през тази година.

В следващите месеци очакваме новите „Цар Лъв“, „Ейс Вентура“, „Зеленият фенер“, „Мечът в камъка“, „Ангелите на Чарли“ и „Дъмбо“.

И понеже горният списък е малко притеснителен, обръщаме поглед назад към няколко класики, които би било ужасно да бъдат възродени за нов живот. Една от много причини е, че всяко произведение на изкуството вирее най-добре в своята собствена епоха. Ако е велико, ще я надживее. И това ще е целият живот, от който има нужда.

В този ред на мисли, в  галерията горе сме събрали скромен брой филми (седем), които би било истинско светотатство да бъдат екранизирани наново.

 
 

Бил Мъри и София Копола отново заедно в проект за Apple

| от chronicle.bg |

Номинираният за Оскар Бил Мъри и носителката на Оскар София Копола отново ще работят заедно – този път по филма „On the Rocks“. Първият им проект, „Lost In Translation“ от 2003 година, има забележителен успех, но те се срещат отново чак при снимките на „A Very Murray Christmas“ за Netflix през 2015 година.

Усилията на Копола да стигне до Мъри за „Lost In Translation“ на този етап вече са легендарни, защото актьорът няма агент и може да бъде достигнат само по един стационарен телефон, който той от време на време проверява за съобщения. Трудът й все пак се оправдава, когато Бил получава първата си номинация за Оскар за играта си във филма, а самата София печели Оскар за оригинален сценарий.

„On the Rocks“ е седмият игрален филм на Копола. В него освен Мъри ще играе и Рашида Джоунс, но повече информация за актьорския състав все още няма. Филмът ще бъде пуснат от A24 и Apple, което бележи началото на партньорството им, за което двете компании сключиха сделка през ноември 2018 година.

В момента не знаем още много и за самата продукция като цяло – потайност, типична за проекти с участието на Apple. Сюжетът разказва млада майка, която се свързва със своя баща-женкар в Ню Йорк. Снимките започват тази пролет.

Последните проекти на Копола са в областта на оперната режисура – тя постави популярната италианска „La Traviata“. Мъри пък скоро приключи снимките по зомби комедията „The Dead Don’t Die“ на Джим Джармуш, както и работата си по силно очаквания „Zombieland 2″. Освен „On the Rocks“, актьорът предстои да участва и в „The French Dispatch“ на своя дългогодишен приятел Уес Андерсън.

 
 

Disney адаптира и „The Hunchback of Notre Dame“

„The Hunchback of Notre Dame“ е следващият (пореден) филм на Disney, който ще бъде превърнат в игрален. Снимките вече за започнали, а идеята е филма да бъде мюзикъл.

Disney пусна анимацията през 1996 година като пожъна среден успех. Тя отбеляза и края на ренесансовия период на студиото през 80-те и 90-те като тя беше последният високобюджетен 2D филм. След него Disney последва примера на Pixar и „Toy Story“ – към 3D.

„The Hunchback of Notre Dame“ не пожъна същия успех като „Beauty and the Beast“ и „The Jungle Book“, но сега предстои да видим как игралната му версия ще стои до техните игрални версии. 

Сценарист ще е Дейвид Хенри Хуанг, а композитори – Алан Менкен и Стивън Шварц. Двамата вече са работили с Disney, включително и за оригиналния филм. Джош Гад, който работи и по „Frozen“, е изпълнителен продуцент, а също ще играе и Квазимодо. Той озвучава Олаф като ще повтори това във „Frozen 2″ и „Kingdom Hearts 3″, а също така игра и Лефу в „Beauty and the Beast“. Други решения за актьорския състав все още не са правени.

Все още няма дата за премиерата на „Hunchback“. В момента студиото прави още няколко филма едновременно, така че можем да очакваме да мине доста време преди да видим и чуем Гърбушкото на голям екран.

 
 

Расистка играчка в яйцата Kinder Surprise

| от chronicle.bg |

Производителите на шоколадовите яйца Kinder Surprise се извиниха на ужасени родители, чиито деца намериха играчки с надпис KKK. Трите букви се намират върху три балона, държани от фигурка на самото яйце.

KKK е характерно и емблематично съкращение на радикалната расистка група Ку Клукс Клан. 

Виктория от Австралия първоначално се „изсмяла в шок“ от играчката, но след това осъзнала колко тежки последствия може да има. За щастие 15-месечният й син Алекссандър още не познава азбуката. „Това е чудовищно недоглеждане от страна на производителите. Повдига въпроси дали компанията наистина подкрепя такива неща и дали това не е подсъзнателна реклама.“

Друга майка, Лиз Камерън, пък оприличи прическата на фигурката на тази на Доналд Тръмп – в миналото той е бил обвиняван в подкрепа на крайно десни идеологии.

 

 

Компанията Ferrero, собственик на Kinder, обясни, че е станала грешка с дизайна на играчка и се извини.

„Първоначално играчката имаше само 1 балон с буквата ‘К’. В следствие обаче бяха добавени още 2 балона, за да се подкрепи структурата й, защото безопасността и качеството на играчките ни е най-висок приоритет. Нямаме абсолютно никакво желание и намерение да се асоциираме с Ку Клукс Клан и искрено се извиняваме на клиентите си. Не подкрепяме тази организация по никакъв начин. Буквата ‘К’ върху балоните е логото на Kinder, а самата фигурка е произведена по повод 50-годишнината на компанията. Всеки, който е получил такава играчка в яйцето си, може да се свърже с отдела ни за обслужване на клиенти и играчката му ще бъде сменена.“