Горките деца на България, наистина
Сещате ли се за онова усещане, когато определен проблем изглежда решен и настава затишие, а след време нещо дребно показва, че не сме мръднали и сантиметър? Обикновено е нещо незначително, което обаче развързва пръстите на „защитниците“ на морала, благоприличието и „правия ред“. Това са защитниците на България.
Тези защитници може да не знаят историята на страната ни, но я им покажете снимка на мъж, облечен с пола, високи ботуши или сребристи обувки с токчета, сниман да се разхожда в центъра на София. Преди няколко дни такава снимка беше качена в страницата „Забелязано в София“. Оказа се, че това е достатъчно, за да завалят редица отвратителни коментари. Няма да онагледяваме казаното по очевидни причини, всеки може да провери. Мистериозният човек, чиято самоличност е неизвестна, дори даде началото на спекулации, че „този е от европредседателството“. А с него, видите ли, се задава цяла вълна от еврогрях, „толерастия“, хомосексуалност и други изкривени гнусотии, които голяма заплаха за нашата родина и най-вече за нейните деца.
Какъв всъщност е проблемът в подобни дискусии, които обикновено сме свикнали да четем юни месец около провеждането на София Прайд?
Проблемът не е откъде идва този мъж, нито защо идва. Най-малкото не можем да отговорим на тези въпроси, защото освен няколко снимки, на които дори трудно можем да видим лицето му, нямаме друга информация.
Проблемът е, че значителна част от населението все още си мисли, че безразборните разходки на мъже в женски дрехи или на гей двойки са заплаха за децата. И както реагират добрите граждани, когато децата на обществото са изложени на риск…следват коментари на гняв, цинизъм и откровена омраза. Ненужен шум около нещо, което на други места в света се приема за повече от нормално. Нещо, което доказано не вреди на никого. Иначе досега 21 страни (САЩ, Бразилия, Великобритания, Франция, Швеция, Австралия, Колумбия, Белгия, Канада, Дания, Финландия, Германия, Исландия, Ирландия, Люксембург, Малта, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Португалия, Южна Африка, Испания, Швеция и Уругвай) щяха да бъдат заличени от лицето на земята по биологични причини.
Обръщаме внимание на тези словоизляния на горчаща омраза защото те са повод да си дадем сметка колко още време трябва да мине, за да стигнем онези страни, на които на думи се възхищаваме. Които даваме за пример, когато хулим страната си и възприемаме като Ханаан, до който ние нямаме достъп не заради друго, а заради гадните политици, лошите съседи и гейовете, разбира се.
Възхищаваме се на „цивилизованите“ страни, а когато се сблъскаме с промяната, която те изискват, започваме да казваме, че това са „еврогейовете“, които ще ни направят и нас такива. Искаме да взимаме европейски заплати (каквото и да означава този термин), но оставаме глухи за ценностите на съвременния свят.
В този свят няма място за фобии. Просто е. Там никой не чувства страх за децата си, които може да видят странно облечен човек на улицата. Никой не смята, че отрочето му „ще бъде обърне резбата“ ако види двама мъже хванати за ръка. И никой не иска да прави никого гей.
Няма нищо лошо да изказваме мнение по даден въпрос. Правото си е право. Както имаме право да се обличаме по свой вкус, така можем и да пишем навсякъде в интернет. Но някак е смешно (и дори жалко), когато знаеш как подобно поведение се приема в световен мащаб, и видиш как все още се приема у нас. Като заплаха. Заплаха от Европа ли, от ЛГБТИ хората ли, от разврата ли… не е ясно.
Щом нещо е неизвестно, ново и различно, то трябва да бъде отхвърлено и както гласеше един коментар, „по-добре останките на Бай Тошо да се вдигнат“. Дискусия, която все още се води в България, когато в други държави тя отдавна е приключила и темата за хомосексуалността отдавна не е на дневен ред.
Има и добра новина: и това няма да е вечно. Защото ние, „майка България“, не можем да спрем въртенето на цялата планета, която неминуемо върви към онзи момент, в който хомосексуалността ще бъде нещо нормално. Искаме или не, един ден ще гледаме на всичко това, както сега гледаме към годините, когато на жените не е било разрешено да гласуват. И нито европредседателството, нито родните „патриоти“ ще спрат или ще ускорят този процес.
Брюксел едва ли изпраща специални чиновници, които да промотират „европейската мечта за толерантност“. Пък и да го прави, нали има силни мъже, които да пазят „майка България“. В краен случай, ако децата много почнат да питат (защото нали, въпросите на децата явно са голям проблем), винаги можете да ги затворите във висока кула, където да отраснат необезпокоявани от шумната суета на цивилизацията там, долу.
Светът се променя всеки ден, но какво от това? Ние знаем по-добре от 1/3 от всички държави в света, че ако видиш бременна, трябва да се ощипеш, за да не забременееш и ти, ако видиш синьо трабантче в движение, трябва да подскочиш за късмет, а ако дете мерне мъж в женски дрехи, ще стане гей.
Горките деца на България, наистина.
