Горките деца на България, наистина

| от |

Сещате ли се за онова усещане, когато определен проблем изглежда решен и настава затишие, а след време нещо дребно показва, че не сме мръднали и сантиметър? Обикновено е нещо незначително, което обаче развързва пръстите на „защитниците“ на морала, благоприличието и „правия ред“. Това са защитниците на България.

Тези защитници може да не знаят историята на страната ни, но я им покажете снимка на мъж, облечен с пола, високи ботуши или сребристи обувки с токчета, сниман да се разхожда в центъра на София. Преди няколко дни такава снимка беше качена в страницата „Забелязано в София“. Оказа се, че това е достатъчно, за да завалят редица отвратителни коментари. Няма да онагледяваме казаното по очевидни причини, всеки може да провери. Мистериозният човек, чиято самоличност е неизвестна, дори даде началото на спекулации, че „този е от европредседателството“. А с него, видите ли, се задава цяла вълна от еврогрях, „толерастия“, хомосексуалност и други изкривени гнусотии, които голяма заплаха за нашата родина и най-вече за нейните деца.

Какъв всъщност е проблемът в подобни дискусии, които обикновено сме свикнали да четем юни месец около провеждането на София Прайд?

Проблемът не е откъде идва този мъж, нито защо идва. Най-малкото не можем да отговорим на тези въпроси, защото освен няколко снимки, на които дори трудно можем да видим лицето му, нямаме друга информация.

Проблемът е, че значителна част от населението все още си мисли, че безразборните разходки на мъже в женски дрехи или на гей двойки са заплаха за децата. И както реагират добрите граждани, когато децата на обществото са изложени на риск…следват коментари на гняв, цинизъм и откровена омраза. Ненужен шум около нещо, което на други места в света се приема за повече от нормално. Нещо, което доказано не вреди на никого. Иначе досега 21 страни (САЩ, Бразилия, Великобритания, Франция, Швеция, Австралия, Колумбия, Белгия, Канада, Дания, Финландия, Германия, Исландия, Ирландия, Люксембург, Малта, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Португалия, Южна Африка, Испания, Швеция и Уругвай) щяха да бъдат заличени от лицето на земята по биологични причини.

Обръщаме внимание на тези словоизляния на горчаща омраза защото те са повод да си дадем сметка колко още време трябва да мине, за да стигнем онези страни, на които на думи се възхищаваме. Които даваме за пример, когато хулим страната си и възприемаме като Ханаан, до който ние нямаме достъп не заради друго, а заради гадните политици, лошите съседи и гейовете, разбира се.

Възхищаваме се на „цивилизованите“ страни, а когато се сблъскаме с промяната, която те изискват, започваме да казваме, че това са „еврогейовете“, които ще ни направят и нас такива. Искаме да взимаме европейски заплати (каквото и да означава този термин), но оставаме глухи за ценностите на съвременния свят.

В този свят няма място за фобии. Просто е. Там никой не чувства страх за децата си, които може да видят странно облечен човек на улицата. Никой не смята, че отрочето му „ще бъде обърне резбата“ ако види двама мъже хванати за ръка. И никой не иска да прави никого гей.

Няма нищо лошо да изказваме мнение по даден въпрос. Правото си е право. Както имаме право да се обличаме по свой вкус, така можем и да пишем навсякъде в интернет. Но някак е смешно (и дори жалко), когато знаеш как подобно поведение се приема в световен мащаб, и видиш как все още се приема у нас. Като заплаха. Заплаха от Европа ли, от ЛГБТИ хората ли, от разврата ли… не е ясно.

Щом нещо е неизвестно, ново и различно, то трябва да бъде отхвърлено и както гласеше един коментар, „по-добре останките на Бай Тошо да се вдигнат“. Дискусия, която все още се води в България, когато в други държави тя отдавна е приключила и темата за хомосексуалността отдавна не е на дневен ред.

Има и добра новина: и това няма да е вечно. Защото ние, „майка България“, не можем да спрем въртенето на цялата планета, която неминуемо върви към онзи момент, в който хомосексуалността ще бъде нещо нормално. Искаме или не, един ден ще гледаме на всичко това, както сега гледаме към годините, когато на жените не е било разрешено да гласуват. И нито европредседателството, нито родните „патриоти“ ще спрат или ще ускорят този процес.

Брюксел едва ли изпраща специални чиновници, които да промотират „европейската мечта за толерантност“. Пък и да го прави, нали има силни мъже, които да пазят „майка България“. В краен случай, ако децата много почнат да питат (защото нали, въпросите на децата явно са голям проблем), винаги можете да ги затворите във висока кула, където да отраснат необезпокоявани от шумната суета на цивилизацията там, долу.

Светът се променя всеки ден, но какво от това? Ние знаем по-добре от 1/3 от всички държави в света, че ако видиш бременна, трябва да се ощипеш, за да не забременееш и ти, ако видиш синьо трабантче в движение, трябва да подскочиш за късмет, а ако дете мерне мъж в женски дрехи, ще стане гей.

Горките деца на България, наистина.

 
 

Има ли смисъл от дизайнери

| от |

Дизайнерите – хората, които правят глупавата ви идея за супер успешен сайт да изглежда поне малко приемлива. 

Не всички обаче приемат тази отговорна задача насериозно и в резултат стават невероятни произведения. Дотолкова, че трябва да имат собствен жанр.

Днес събрахме няколко примера, които да разведрят почивния ви ден. Разгледайте ги, нищо че имате нещо за вършене. То може да почака.

На нас лично любимите ни дизайнерски неудачи са от сватби. Там с кича като пряк път към естестиката се злоупотребява изключително добре. Когато имате повече време, окуражаваме ви да си пуснете нечия сватба в YouTube и да я загледате. Обещаваме ви страхотно преживяване!

 
 

Трейлър на „My Dinner With Herve“: следващият филм на Питър Динклидж

| от chronicle.bg |

Да си известен е като, да си пиян. Само че и целият свят е пиян от теб.“ Това ни казва Хърви – най-известното джудже в света, в новия трейлър на „My Dinner With Herve“.

Веднага поредната спечелена награда „Еми“ за Питър Динклидж, го гледаме в трейлъра на новия филм на Питър, а след по-малко от месец ще можем да гледаме премиерата на оригиналния филм на HBO.

Филмът разказва истинската история на Хърви Вийшез – актьор, познат от филмите „Fantasy Island“ и „The Man With the Golden Gun“. Джейми Дорнън влиза в ролята на журналист, който трябва да направи портрет на Хърви, който е „най-известното джудже в света“. В работния процес обаче, двамата стават приятели и това ще промени животите им.

До момента определени хора заклеймиха филма, защото пренебрегва евентуалния филипински произход на Хърви и вместо взима Динклидж да го играе. Актьорът опровергава твърденията, че Вийшез има филипински корени, позовавайки се на думите на брат му.

Филипинец или не, Хърви Вийшез има интересна история, която ще се превърне в приличен филм, съдейки по трейлъра. Нищо умопомрачаващо като качество, но със сигурност забавно. Поне на този етап така изглежда. Гледайте трейлъра, за да се уверите сами.

„My Dinner With Herve“ излиза на 20 октомври по HBO.

 

 
 

5 екранизации на книги, които очакваме през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отдавна известен факт е, че най-добрият източник на истории за киното е литературата. Едни от най-добрите филми на всички времена водят своето начало от хартиения лист – „Отнесени от вихъра“, „Кръстникът“, „Полет над кукувиче гнездо“… списъкът е много дълъг, а това са само три неоспорими примера.

Всяка година едни от най-добрите филми са именно екранизации на известни или не толкова известни романи, разкази или биографии. 2018-а не прави изключение.

Вече видяхме достатъчно екранизации на романи. Имаше достатъчно хубави, и предостатъчно лоши. Към първите слагаме „On Chesil Beach“, „You Were Never Really Here“, „BlackKKKlansman“ и още няколко. Във втората група само ще споменем „Red Sparrow“ и няма да ви отегчаваме повече. Днес обръщаме внимание на хубавото, което предстои да видим.

2018-а се откроява с редица очаквани и обещаващи екранизации на книги. Някои от тях вече бяха показани по кинофестивалите и спечелиха одобрението на критиците. Други ще получат присъдите си директно от киносалоните. И в двата случая ще има приятни и неприятни изненади. Но преди да сме сигурни, показваме 5 от тазгодишните екранизации на книги, които очакваме да видим. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Почивка в Румъния не е никак лоша идея

| от Радослав Тодоров |

Съвсем близо до нас, на една река разстояние (в случая Дунав), имаме чудесна, огромна и доста разнообразна туристическа дестинация. Поради разни причини българските туристи предпочитат уединените плажове на Гърция или евтините плескавици на Сърбия пред планините и замъците на Румъния.

Може би защото у нас си имаме предостатъчно планини и въобще подобна природа като цяло, поради което Румъния е считана за не особено атрактивна от наша гледна точка. Карпатите и Трансилванските Алпи обаче са по-различни от нашите планини, с огромни вековни гори и пропити от съвсем друг дух.

Тектонически те са значително по-млади образувания отколкото са Старопланинския хребет и Рило-родопския масив. Съответно не са толкова слегнали и върховете, ритлите и склоновете им са с по-резки, неправилни и причудлини форми. А освен това са много сурови и враждебни, особено когато се влоши времето, в което също има особен чар. Дори през август вечерите там са прохладни и от устите на туристите излиза пара.

transfagarasan_pass__romania_by_karstart

Въобще колкото по-на север и по-навътре в Карпатите навлизаш все повече ти се струва, че Дракула по-скоро вместо кръв си е сръбвал от местната ракия наречена цуйка, или от по-силната й трансилванска разновидност – палинка.

Разбира се, из осеяната с църкви и замъци Румъния за всеки от тях на вратата ще ви поискат определена такса вход, защото това бил замъкът на Дракула. Този, който с най-голяма правдоподобност може да претендира, че е бил личният замък на Влад Цепеш, е замъка в Търговище, старата им столица (срещу само 12 леи вход), който обаче противно на общоприетото не се намира в планините на Трансилвания, а насред Влашката равнина.

И все пак таксите за замъците, музеите и хотелите като цяло не са толкова солени или поне не и в сравнение с цифроманията по нашето Черноморие или по ски курортите ни. Кухнята и заведенията са също сходни на нашите и като цени и като тип. С други думи, има всички условия да си изкарате добре почивката.

RoadTrip-moto-Roumanie-Transfagarasan-Pass-avec-Planet-Ride

Е, и там има не особено приветливи и небезопасни гета, разбити пътища, задръствания и катаджии, които обичат да задават въпроса „И какво правим сега?”. Но ние по начало сме доста добре калени точно в такъв тип обстановка, тъй че трудно нещо в Румъния ще ни изненада или уплаши. Освен, може би, доста трудните и опасни за непрофесионални катерачи маршрути из гребена на Централните Карпати.

Където се намира и най-високия връх в Румъния – Молдовяну (2544 м). Макар и значително по-нисък от Мусала, той е доста по-стръмен за изкачване. Почти постоянно дългият маршрут до него е плътно обгърнат в гъсти мъгли дори и през лятото, които бушуващите ветрове на моменти разсейват, откривайки главозамайващи гледки към огромни алпийски долини и ледникови езера заобиколени отвсякъде от стръмни зъбери.

Като през голямата си част маршрутът от езерото Балеа (2040 м) към върха върви по съвсем тънък ръб, по който и от двете страни надолу зейват страховити пропасти. Из този район всъщност има и много равни места, само че всичките до едно са разположени вертикално.

Castelul_Bran

По маршрута много често пътеката просто изчезва и се налага да се използват всички крайници, за да се преодоляват препятствията. Като на места, особено непосредствено под върха, се изкачва или спуска по отвесни скали с помощта на поставени за целта стоманени въжета и вериги. Но чувството, когато покориш такава враждебна планина и се завърнеш благополучно до хижата определено е незаменимо.

Не бива да ви отчайва и обстоятелството, че лятото вече се изтърколи. Планината е невероятно красива през всичките сезони.