Горките деца на България, наистина

| от |

Сещате ли се за онова усещане, когато определен проблем изглежда решен и настава затишие, а след време нещо дребно показва, че не сме мръднали и сантиметър? Обикновено е нещо незначително, което обаче развързва пръстите на „защитниците“ на морала, благоприличието и „правия ред“. Това са защитниците на България.

Тези защитници може да не знаят историята на страната ни, но я им покажете снимка на мъж, облечен с пола, високи ботуши или сребристи обувки с токчета, сниман да се разхожда в центъра на София. Преди няколко дни такава снимка беше качена в страницата „Забелязано в София“. Оказа се, че това е достатъчно, за да завалят редица отвратителни коментари. Няма да онагледяваме казаното по очевидни причини, всеки може да провери. Мистериозният човек, чиято самоличност е неизвестна, дори даде началото на спекулации, че „този е от европредседателството“. А с него, видите ли, се задава цяла вълна от еврогрях, „толерастия“, хомосексуалност и други изкривени гнусотии, които голяма заплаха за нашата родина и най-вече за нейните деца.

Какъв всъщност е проблемът в подобни дискусии, които обикновено сме свикнали да четем юни месец около провеждането на София Прайд?

Проблемът не е откъде идва този мъж, нито защо идва. Най-малкото не можем да отговорим на тези въпроси, защото освен няколко снимки, на които дори трудно можем да видим лицето му, нямаме друга информация.

Проблемът е, че значителна част от населението все още си мисли, че безразборните разходки на мъже в женски дрехи или на гей двойки са заплаха за децата. И както реагират добрите граждани, когато децата на обществото са изложени на риск…следват коментари на гняв, цинизъм и откровена омраза. Ненужен шум около нещо, което на други места в света се приема за повече от нормално. Нещо, което доказано не вреди на никого. Иначе досега 21 страни (САЩ, Бразилия, Великобритания, Франция, Швеция, Австралия, Колумбия, Белгия, Канада, Дания, Финландия, Германия, Исландия, Ирландия, Люксембург, Малта, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Португалия, Южна Африка, Испания, Швеция и Уругвай) щяха да бъдат заличени от лицето на земята по биологични причини.

Обръщаме внимание на тези словоизляния на горчаща омраза защото те са повод да си дадем сметка колко още време трябва да мине, за да стигнем онези страни, на които на думи се възхищаваме. Които даваме за пример, когато хулим страната си и възприемаме като Ханаан, до който ние нямаме достъп не заради друго, а заради гадните политици, лошите съседи и гейовете, разбира се.

Възхищаваме се на „цивилизованите“ страни, а когато се сблъскаме с промяната, която те изискват, започваме да казваме, че това са „еврогейовете“, които ще ни направят и нас такива. Искаме да взимаме европейски заплати (каквото и да означава този термин), но оставаме глухи за ценностите на съвременния свят.

В този свят няма място за фобии. Просто е. Там никой не чувства страх за децата си, които може да видят странно облечен човек на улицата. Никой не смята, че отрочето му „ще бъде обърне резбата“ ако види двама мъже хванати за ръка. И никой не иска да прави никого гей.

Няма нищо лошо да изказваме мнение по даден въпрос. Правото си е право. Както имаме право да се обличаме по свой вкус, така можем и да пишем навсякъде в интернет. Но някак е смешно (и дори жалко), когато знаеш как подобно поведение се приема в световен мащаб, и видиш как все още се приема у нас. Като заплаха. Заплаха от Европа ли, от ЛГБТИ хората ли, от разврата ли… не е ясно.

Щом нещо е неизвестно, ново и различно, то трябва да бъде отхвърлено и както гласеше един коментар, „по-добре останките на Бай Тошо да се вдигнат“. Дискусия, която все още се води в България, когато в други държави тя отдавна е приключила и темата за хомосексуалността отдавна не е на дневен ред.

Има и добра новина: и това няма да е вечно. Защото ние, „майка България“, не можем да спрем въртенето на цялата планета, която неминуемо върви към онзи момент, в който хомосексуалността ще бъде нещо нормално. Искаме или не, един ден ще гледаме на всичко това, както сега гледаме към годините, когато на жените не е било разрешено да гласуват. И нито европредседателството, нито родните „патриоти“ ще спрат или ще ускорят този процес.

Брюксел едва ли изпраща специални чиновници, които да промотират „европейската мечта за толерантност“. Пък и да го прави, нали има силни мъже, които да пазят „майка България“. В краен случай, ако децата много почнат да питат (защото нали, въпросите на децата явно са голям проблем), винаги можете да ги затворите във висока кула, където да отраснат необезпокоявани от шумната суета на цивилизацията там, долу.

Светът се променя всеки ден, но какво от това? Ние знаем по-добре от 1/3 от всички държави в света, че ако видиш бременна, трябва да се ощипеш, за да не забременееш и ти, ако видиш синьо трабантче в движение, трябва да подскочиш за късмет, а ако дете мерне мъж в женски дрехи, ще стане гей.

Горките деца на България, наистина.

 
 

Историите, които ще гледаме в българския ефир през август

| от chronicle.bg |

Лятото може да бъде наистина труден сезон за намиране на филми за гледане, които изискват задействането на повече от две мозъчни клетки. Ако тези дни отидете в някое кино, на екраните над касите ще видите редовните за всяко лято блокбъстъри, които киното за поредна година изкарва от конвейера си.

Лятото може да бъде наистина труден сезон… ако не знаем къде да търсим. Ако искате нещо повече от визуални ефекти, киносалоните не са мястото.

За щастие на зрителите, българският телевизионен ефир през август предлага програма далеч по-разнообразна като тематика и жанр, от киносалоните в момента. Накратко – не е нужно да ставате от дивана, за да си подарите няколко часа, прекарани в последните дни на Романови, по времето, когато Европа е основана или в тайните стаи на Версайския дворец в дните на Мария Антоанета.

Най-добрите документални филми са като книга на Анри Троая – романизирани биографии. Такива са и филмите в галерията горе, които ще се излъчват в ефира на Viasat History през този август.

 
 

Какво да хапваме, за да не се потим в жегите

| от chr.bg |

В жегите не можем да спрем потта, защото така се охлаждаме, но някои храни и витамини помагат да я намалим, за да не се чувстваме лепкави, съобщи в. „Дейли мейл“, позовавайки се на британски диетолог.

Диетологът Рик Хей препоръчва вит. В в жегите за намаляване на стреса. Стресът предизвиква допълнително потене. Таблетките с магнезий компенсират изгубените с потта електролити. В горещините е добре да намалим алкохола и кофеина и да наблегнем на плодове и зеленчуци с много вода като пъпеши и дини, краставици и репички, които се усвояват по-лесно.

Богатите на магнезий храни са тъмнозелените зеленчуци, ядките и семената, а на вит. В – яйчният жълтък и маята.

Полезна срещу горещите вълни при жените в менопауза е билката шизандра, наричана също китайски лимонник. Тя помага срещу нощно изпотяване. Активната съставка в плодчетата й има защитен ефект дори срещу невродегенеративни болести като Алцхаймер.

В жегите е добре да избягваме месото и да наблягаме на плодовете и зеленчуците. За усвояването на протеините е необходима повече енергия и това загрява допълнително тялото. Така се увеличава и потенето.

Въглехидратите също увеличават телесната температура, защото излишната глюкоза трябва да бъде изгорена. Това освобождава енергия и топлина.

Потенето засилват и лютите и пикантни храни, защото стимулират метаболизма, а това загрява тялото.

Плодовете и зеленчуците в жегата охлаждат тялото, защото за смилането им не са необходими много усилия. Високото съдържание на вода и електролити в тях компенсират загубеното с потта.

Кофеинът също трябва да бъде намален в горещините, защото е стимулант и въздейства върху централната нервна система. В малки количества обаче не се отразява върху потенето.

 
 

Големите жени и големите им роли в киното на 2018 г.

| от chronicle.bg |

Голямо кино и още по-големи жени ще ни гледат от големия екран до края на тази година.

Колебливото представяне на киното през първото полугодие на 2018 г. ще бъде многократно компенсирано от това, което ще излезе на широкия екран от август нататък. Сериозни сюжети, високи летви, култови женски образи от историята, няколко обещаващи екранизации, римейкове и един дългоочакван мюзикъл.

Всичките  тези заглавия вече предизвикаха интереса на критици и публика и с нетърпение очакваме да ги видим в киносалоните.

В галерията горе можете да видите големите женски роли в киното, които ще видим до края на 2018 г. Някои от тях вече са спрягани за следващите актриси, номинирани за „Оскар“ през 2019 г.

 
 

Защо харесваме леопардовия принт? Заради тях!

| от chronicle.bg |

След приключването на модните седмици в четирите модни столици – Париж, Ню Йорк, Лондон и Милано – тенденциите за есен-зима 2018 са ясни и едни от тях са добрите стари животински принтове, или по-конкретно противоречивите леопардови щампи. И макар някои да смятат този тренд за нискокачествено художествено средство, той има дълга, богата история. А освен това има такива знаменитости, които доказват, че той не е олицетворение на евтиния кич. Доказват също една друга неприятна за мнозина истина – че леопардовата щампа може да стои добре само на жени, които по принцип изглеждат добре.

На една фотография от 1950 година певицата и актриса Ърта Кит е облечена от главата до петите в рокля с леопардов принт. Изглежда секси, уверена, а до нея кротко седи леопард на каишка. Снимката е култова и през 80-е именно тя вдъхновява танцьорката Джо Уелдън да проучи историята на леопардовия принт като модна тенденция и да го опише в книга.

Нейните проучвания доказват, че леопардовите мотиви (изобщо мотивите със животни от Семейство Котки) са използвани в миналото, за да предадат идеята за властта, независимостта и увереността.  В книгата си авторката пише, че леопардите са почитани в миналото като безстрашни и силни животни. Още през древността връзката между човека и тях е била силна и има стенописи, датиращи от 6000 години пр. Хр., на които се вижда как жена гали леопард.  Египетската богиня на мъдростта, Сешат, често е изобразявана с леопардова роба. А китайската Кралица майка на Запада е рисувана със зъби на тигър и опашка на леопард. По-късно, през 18-ти и 19-ти век леопардовите кожи са смятани за индикатор на богатството и висок обществен статут. С идването на ХХ век и масовото производство, тенденцията се разраства все повече.

От тогава до днес, леопардовият принт е бил поставян почти навсякъде в скалата на стила – наричан е нискокачествен, пошъл, провокативен, дори опасен. Носен е от старлетки и съответно е смятан за „евтино облекло“. В популярната култура жените, облечени в леопардови мотиви, са виждани като зли, повърхности и разпуснати.

Независимо от всичко, леопардовите принтове са били вдъхновение за едни от най-големите моделиери в историята. Смята се, че пионерът, който пръв използва леопардовия принт (не естествената кожа) на свой тоалет е Кристиян Диор. После тази тенденция е приета от звезди като Джоузефин Бейкър, Елизабет Тейлър, Джаки Кенеди и други. Днес сред знаменитостите, които използват този мотив са Ана Уинтур, Бионсе и Мишел Обама. А компании като „Балмен“, „Армани“ и „Живанши“ периодично използват животинските принтове.

Според Уелдън леопардовият принт е приемал толкова различни статути именно защото предразполага към множество интерпретации. Може да изглежда неутрално, комбиниран с по-смели цветове, а може и самостоятелно да започва и завършва образа. Значение тук има и връзката на човека с животните, и по-специално с котките, чийто образ независимо дали допада на всички, е безспорно интересен.

Ще се повторим – леопардовият принт не е нито пошъл, нито евтин. Зависи от човека, който го носи. Разгледайте галерията горе, защото тези жени доказват твърдението ни.