Годината, в която пак станахме за резил

| от Антония Антонова |

„Кампанията има уникалната цел чрез серия от кастинги във висшите училища да отсее най-будните и мотивирани млади хора и да състави от тях цялостен екип за единствена по рода си Студентска телевизия.“

Да, това е изречение, в което някой истински титан на словото е употребил първо думата „уникална“, след това и изразът „единствена по рода си“. Да, виждам, че двете се отнасят към две различни съществителни имена. Не, не спира да ми се повръща.

Горният цитат е от манифеста, публикуван във фейсбук страницата на проекта „Годината, в която стана известен“, чиято популярност в българското интернет пространство нараства ежеминутно. Това се случва благодарение на видео, което промотира кампанията. В него е заложено на гениалното криейтив решение актьорът Башар Рахал да призовава студенти към кариерно развитие в областта на медиите посредством оглеждане на задника на млада асистентка, прищипана в кожена пола, която припкаво му носи кафе след кратко, но категорично подвикване от негова страна в ролята на мастит режисьор.

Видеото е публикувано в официалната фейсбук страница на кампанията, както и в youtube канала на Национална университетска телевизия „Алма Матер“, където седи като някаква нелепа кръпка, като човек в анцуг с три черти и менбън на опашка пред билетния център на Народния театър. Като литературно четене в мола. Като Волен Сидеров да каже нещо смислено. Като хора с мобилни устройства за повече пари от заплатите им… Не знам…

Цялото нещо е сбъркано на толкова много нива, че в съзнанието на всеки все още адекватен човек в България започва да мига една червена лампичка „error“ веднага след като изгледа клипчето.

Какво ни казва то?

От една страна ставаме свидетели на добре познатия ни селяндурски сексизъм, според който всеки ден, всеки час, навсякъде някое девойче поднася на някой балкански бей wannabe, възседнал своя трон, бил той и рибарско столче, я кафенце, я ракия, я салата, я задни части и това, изглежда, е единственият й сигурен начин за професионална и човешка реализация в тоя живот.

От друга страна, още със заглавието на кампанията се внушава, че основна мотивация за младите бъдещи създатели на „автентично медийно съдържание“ не е именно създаването на такова. Нито пък е някоя от другите хубави думи, изброени от организаторите във фейсбук страницата на нещото – „свобода”, „идеализъм”, „дързост”. Не. Основното при правенето на журналистика и медии – това е славата. Да си известен. Малко като: „ходи виж кой уби бабичка за 20 лева в някое село из северозапада, ще те дадат по телевизора.”

Продукцията е реализирана със съдействието на Национално председателство на студентските съвети и компанията за автобусен транспорт със сравнително печална слава Юнион-Ивкони.

Чудовищното разминаване между целите, които организаторите на кампанията декларират в манифеста си и посланията, които изборът на рекламна комуникация внушава чрез видеото с кафенцето, ни карат да се питаме: Какво се случва? Кои сте вие? Защо го правите? Не може ли да продължите да си светите по пътя към външната тоалетна някъде далеч от ректората на Софийския университет, където все пак някога са учили и хора с достойнство? WTF?

45590117_2082770341819166_7492727583545491456_n

„През 2018 година някои от студентите на България ще тръгнат по пътя на известността – като телевизионни лица, като автори на предавания и като млади хора с талант, който заслужава да бъде показан…  Проектът се ражда в най-точното време – страната ни заема притеснителното 111 място в класацията на „Репортери без граници“ за медийна свобода, а за сравнение – само преди 12 години България е била номер 36.“ – пише още в така наречния манифест на „Годината, в която стана известен“. OMG!

Не знам. Всеки път когато видя как „мекащ“ репортер бута микрофон в лицето на опечален гражданин, чийто роднина е починал преди часове, с въпроса „Как се чувствате?“, си мисля за въпросния „млад професионалист”: „Сигурно баба му се гордее пред съседите в Долно Нанагорнище, че е известен и това му стига“. Е, напипали са слабото място на много хора, вероятно, с това видео.

И все пак допускам, че накрая всичко може да се окаже просто зле употребен сарказъм, някаква арт провокация, умишлена фейк новина, която цели да събуди студентското и гражданско възмущение от повсеместния кич, който войнства в душите на населението, от робството в медиите, от лъжата навсякъде около нас.

Ще ми се да е така, надявам се да е така, ако не е така – ето ви идея: излъжете ни. Кажете, че се шегувате, че ни пробвате, че привличате внимание към цялата порнография в така наречената българска журналистика и така нареченото българско образование с една брутална гротеска.

Или пък просто изтрийте от манифеста си думите свобода” и идеализъм” и към дързост” добавете една красота”. И всичко ще бъде наред.

 
 

„Новото Божоле дойде!“: какво трябва да знаем за иконичното френско вино?

| от chronicle.bg |

В страната, която организира всевъзможни фестивали, празненства и чествания на кулинарията си, едно от най-чаканите и празнувани събития е отварянето на първата бутилка Beujolais Nouveau. Франция е направила от това наглед обикновено и естествено действие, събитие, което днес е се чества в над 100 страни по света.

Младото Божоле всяка година привлича вниманието на всички фенове на френската кухня, вино и култура. За разлика от повечето вина, дори белите и розетата, които са отваряни година след брането на реколтата, младото Божоле се отваря през ноември и всяка бутилка има срок на годност до 6 месеца.

До този момент световните издания даваха добри прогнози за предстоящата реколта ново Божоле. Това ще разберем утре, 15 ноември 2018 г., когато Френско-българската търговска и индустриална камара (ФБТИК) ще отбележи за 13-та поредна година едно от най-големите събития за приятелите на Франция и франкофоните по света – отварянето на първата бутилка от новата реколта. Представянето на новото Божоле традиционно се отбелязва на третия четвъртък от ноември. Тази година събитието ще се проведе в Националния дворец на културата, а темата на изданието е „Галерия на изкуствата Божоле“.

Младото Божоле или Божоле нуво (Beaujolais nouveau) е червено вино, произвеждано от сорта грозде гаме във френския регион Божоле, Бургундия, който включва 72 селища, 2000 производителя и общо 13 000 хектара лозя. То представлява младо вино, което се пуска за продажба само шест седмици след края на гроздобера, винаги в третия четвъртък на месец ноември.

По традиция продажбата на Новото Божоле е забранена до полунощ преди третия четвъртък от ноември на годината. Според Закона за виното във Франция, едва след тази дата, младото Божоле може да стъпи на световния пазар и да достигне до почитателите си. Празникът в София ще започне с тържествено отваряне на първата доставена бутилка от новата реколта, което ще се обяви от Стефан Делайе, Председател на Френско-българската търговска и индустриална камара и негово превъзходителство Ерик Льобедел, посланик на Франция в България, в ролята си на патрон на церемонията.

Новата реколта ще бъде посрещната с думите: Le Beaujolais Nouveau est arrivé! („Новото Божоле дойде!”). Младото вино е нетърпеливо и за това е прието то да бъде изпивано сравнително бързо след производството му.

Тази година, още от януари, френският винарски регион Божоле се наслаждава на отлични метеорологични условия – пресищане от слънчево греене през лятото и дозирано количество дъждове, позволяващи на лозите да преминат през всички стъпки на развитие по най-благоприятен начин.
Според производителите, реколтата на Божоле Нуво 2018 е сред най-добрите, тъй като в нея се усещат цветовете на тъмно-лилав гранат, прекрасните кадифени танини и аромати на червени и черни горски плодове. Тазгодишното вино притежава изключителните заоблени аромати, които работят в перфектна хармония с танините.

За начало на младото вино от регион „Божоле“ се счита традицията за отваряне на бутилки младо вино от работниците във френските лозя след края на гроздобера. Скоро след това, то добива популярност и се предлага в традиционните ресторанти в Лион, а традицията за отваряне на първата бутилка в третия четвъртък на ноември, идва от далечната 1951 г., когато с декрет се забранява продажбата на вина със защитени наименования на произход преди третия четвъртък на месец ноември.

Beaujolais Nouveau 2018 maquette 1 colombe etiq 200

Годишното производство на младо Божоле възлиза на около 200 000 хектолитра или 27 млн. бутилки, като почти половината (12,3 млн. бутилки) e предназначено за износ. Младото Божоле се посреща тържествено в 111 страни, сред които и България. Основните пазари са Япония с над 6 млн. бутилки, следвана от САЩ, Обединеното кралство, Канада, Германия, Китай, Белгия, Швейцария и Италия. Винарският регион е първенец по продажби на количество вино за толкова кратък период от време.

 
 

Най-добрата модерна сграда в света – Toho Gakuen School of Music

| от chronicle.bg |

Архитектът Томохико Яманаши сяда с преподаватели и ученици, за да обсъди от каква сграда имат нужда. Той установява, че приоритетите им са: светлина, естествена вентилация и отворени пространства. Това е в пълна противоположност на стандартните предпочитания за такива сгради. Обикновено училищата се правят с един голям коридор и еднакви класни стаи.

Бетоненият квадратен дизайн на Toho Gakuen School of Music е смекчен от стъклени стени и много дърво. Вместо отделни стаи, Томохико конструира сградата така, че хора, звук и светлина да могат свободно да преливат от място в място.

Затова миналият месец сградата на Toho Gakuen School of Music беше обявена за един от четирите финалисти на RIBA International Prize, която почита най-добрите нови сгради в света.

metalocus_toho-school_04p

Дизайнът идва и от практически съображения – стаите за репетиции обикновено са шумоизолирани, което води до дебели стени и липса на светлина. Яманаши смята, че звукът да прелива от сградата е напълно желателно. „Да чуваш шум от стая в стая е проблем, но да го чуваш извън училището или по коридорите всъщност е много хубаво, защото създава атмосфера.“

3ed077657bad1b8d0adc87bfa0e6bcaf

Кубичността на сградата е в тон с околната среда. Чофу е градче в префектурата Токио, което е съставено от малки къщи. Така фрагментираната фасадата става част изгледа на града.

„Така бетонът изглежда и по-мек – като почва. За мен това беше много важно, защото сградата е на място, където има много класически японски сгради от дърво и почва.“

Томохико Яманаши разказа също така как промяна в ръководството на училището, докато строежът е бил в процес, е застрашило целия проект със забавяне. Първоначално новите мениджъри се съгласили да използват сградата, но само временно, а след това тя ще се превърне в склад.

„Сега обаче бъдещето на сградата е осигурено“

asda
 
 

Идва ли краят на U2? Боно: Време е да се оттеглим

| от chronicle.bg |

Групата приключи турнето си вчера в Берлин. Боно загатна края на U2, докато говореше от сцената накрая на последния концерт от турнето Experience + Innocence.

Боно каза на публиката в Mercedes-Benz Arena: „Ние сме на път от известно време, около 40 години вече, и последните 4 години бяха наистина нещо много специално за нас. Сега е време да се оттеглим…“

Някой фенове спекулират, че това може да е краят на ирландските рокаджии, които са заедно от 1976 година.

Оказва се обаче, че подобна паника има след всеки последен концерт на групата още от турнето Vertigo. Това се дължи най-вече на инсинуации, сензационност и превземане. Дори сега, когато за първи път има поне някакъв повод, групата най-вероятно ще измисли нещо, за да отбележи 40-годишнината на албума „Boy“ или 30-годишнината на „Achtung Baby“.

U2 изтупа прахта от „Dirty Day“ за 25-годишнината му на концерт в родния Дъблин. Малко преди изпълнението, Боно разказа за отношенията които всеки от групата е имал с баща си, докато израстват в града: „U2 беше начина за нас да излезем от тяхната сянка, нашия начин да им кажем „Аз не съм като теб“.

Миналия месец U2 изсвири „The Unforgettable Fire“ и „Stay (Faraway, So Close!)“ на феновете си в Копенхаген като тези песни не са влизали в сетовете им от години.

 
 

Започнаха снимки на филма „Хензел и Гретел“

| от chronicle.bg |

Orion Pictures съобщи, че продукцията им „Хензел и Гретел“, в ролите София Лилис и Сами Ликей, започна снимки в Дъблин. Оригиналната приказка за братче и сестриче, отвлечени от човекоядна вещица е кой знае колко стара, но най-любимата ни версия, разбира се, е тази на братя Грим от 1812 година.

През 1893 година приказката излиза на опера, а през 1932 персонажите участват в кратък филм на Disney „Babes in the Woods“. Тим Бъртън снима историята, отново за Дисни, но лентата му се пуска само веднъж по The Disney Channel. Скорошните адаптации на историята акцентират върху хорър елемента като една корейска продукция от 2007 и „Hansel and Gretel: Witch Hunters“ от 2013 година с Джеръми Ренър и Джема Артъртън.

Новият „Hansel and Gretel“ също ще акцентира върху хоръра. София Лилис, която намери слава с играта си в „IT“, ще е Гретел. Новакът Сами съответно ще бъде Хензел. Ролите зад кадър пък са: Осгуд Пъркинс е режисьор, а той и Роб Хайс заедно са автори на сценария. Ето кратък синопсис от студиото:

Преди много време, в далечна приказна провинция, младо момиче завежда малкия си брат в тъмните гори в търсене на храна и работа, но попадат в мрежа от ужасяващо зло.

Във филма играят още Чарлз Бабалола („Black Mirror“) като ловецът, Алис Криг („Star Trek: First Contact“) и Джесика Де Гоу („Arrow“) като вещиците канибали.

В главната роля е току-що появилата се на небосклона Лилис. Тя се очаква да играе Бевърли и в продължението на „IT“ – „IT: Chapter Two“, с Джесика Частейн в ролята на възрастната Бевърли. Лилис се появява и в харесвания „Sharp Objects“ на HBO.

Режисьорът Пъркинс си е изградил име на любител на хорърите, ще видим какво ще направи. Филмът ор 2013 „Hansel and Gretel: Witch Hunters“ имаше комедийни тонове, но като цяло не впечатли особено. Тази мода на преоткриване на класически приказки с екшън елемент идва от „Snow White and the Huntsman“ от 2012 година, който успя да изкара $396 милиона в боксофиса.