Глупостите в УНСС

| от |

УНСС канят Николай Бареков, защото такива са идолите на децата ни, а колкото повече от децата ни отидат в УНСС, толкова повече пари ще му даде държавата.

За много хора бизнесът е непосилно вулгарен – затова и много хора са непосилно бедни.

Но това е положението. Нито ни е в задълженията, нито ни е в компетенциите да казваме на УНСС как да си въртят университета. А и докато храним събитието с емоциите си, то живее, сваля летвата на критерия за добре свършена работа и вдъхновява други глупости. Някакво момче от Студентския съвет на УНСС и председател на младежкото движение на „Гергьовден“ заплашвал с адвокати страница във фейсбук, заради публикуван ироничен колаж на постера за лекцията на  Бареков. Това ще пренебрегнем като нелепо и трогателно натягане на малките лъвчета.

Интересно е все пак на какво Бареков може да научи децата – той е успял в своя бранш и е финансово обезпечен за цял живот. На нищо ново не може да научи студентите – те всичко вече си го знаят от чалгата.

Много по-интересно е останалите над 50 университета в България какви хора ще поканят, за да привлекат студенти. Или поне най-популярните.

Софийският университет като цяло кани доста приятни и разнообразни гости. Дойдат, поучат година-две и прекъснат…

Техническия университет може да очаква основателите на фирма „Top Innovation“, за да научат професори и студенти за историята и технологията на Соларния чадър, представен в Инкубатора на София Тех Парк.

Музикалната академия и в София, и в Пловдив трябва да покани творците от горепосочения стил музика. Хем децата да научат нещо, хем и те да видят какво е да бъдеш в Музикална академия.

Югозападен университет „Неофит Рилски“ няма нужда от гост-лектори. За да привлече младежи, той просто трябва да постави над вратите си надписа „Тук #Кой завърши право“.

Варненският свободен няма да кани никого. Те там хората си влизат и си излизат, както си искат.

Разбира се, НАТФИЗ също няма да кани никого. Там известните сами идват дори неканени. Не искаме да защитаваме Барека по никакъв повод, но поне той отива с покана в УНСС, а не като Сидеров в НАТФИЗ.

Общо взето настана време, в което университетите наистина подготвят за реалния живот – показват ти успелите хора. От Бареков има какво да се научи, както и от комунизма в СССР, от Ураганите в САЩ, от „Късното шоу на bTV“…

 
 

Сараевските Ромео и Жулиета: поуката?

| от chronicle.bg |

Човечеството не е способно да опази голямата любов. Колкото и да се говори за нейното всемогъщо действие, в крисизни времена, дори сила като любовта няма място. Трагедията „Ромео и Жулиета“ на Шекспир е художественият сюжет, който изследва тази тематика. А ние мислим над нея вече векове наред, връщаме се непрестанно към мотива и всеки си мисли колко е глупаво двама влюбени да попаднат в плен на обстоятелствата.

Близо 4 века са минали откакто Шекспир създава най-великата любовна история на всички времена. Но само 25 години ни делят от момента, в който съдбата на Ромео и Жулиета се разиграва в реална обстановка. Това е почти днес, на фона на столетията, изминали от написването на трагедията. Някои си мислят, че сме напреднали в развитието си, но историята на Бошко Бркич и Адмира Исмич е недвусмислена. Поуките са на лице, теорията е неоспорима, практиката – трудно осъществима.

А фактите говорят достатъчно, затова може би е хубаво да бъдат припомняни.

Вечерта на 18 май 1993 г. Един сърбин и една босненка осъществяват мечтата си – да избягат от Сараево към Сърбия в търсене на по-добър живот, далеч от войната. Различните им произход и религии правят бъдещото им съжителство на практика невъзможно. Адмира и Бошко са на 25 години и са заедно от девет години. Родени са в знаковата за цял свят 1968 г. Учат заедно химия и по време на учението започват връзка, а след завършването се сгодяват. Всички недоумяват как може мюсюлманка и християнин да искат да създадат семейство. Различни са и като произход, и като характер – Адмира е дива, не прилича на останалите момичета, може да оправи мотоциклет и обича да се забавлява. Бошко е по-различен – чаровен, мил, обича уединението и тихите сбирки. Младите, които се запознават в навечерието на новата тогава 1984 г. Не се интересуват от мнението. Девет месеца преди смъртта си се местят да живеят заедно.

След избухването на на гражданската война в Босна и Херцеговина остават в Сараево, който тогава е под обсада. Животът е под постоянна заплаха. Хората не могат да ходят свободно по улиците, защото снаряди падат непрекъснато и навсякъде – на площадите, на пазарите, върху жилищните сгради. Майката на Бошко е избягала преди злощастните събития, но той остава заради Адмира. За да му се отплати, че не я е изоставил, тя решава да замине с него към Сърбия.

Четиринадесет месеца след избухването на войната, чрез познанства в сръбската армия, Бошко уговаря на теория безопасното им преминаване през града. През нощта между 18 и 19 май, двамата трябва да прекосят моста Връбаня над река Миляцка и никой да не ги спре. Мястото е ничия земя – на границата между враждуващите лагери.

Докато прекосяват моста обаче, срещу тях е изстрелян снаряд, който убива Бошко на място, а Адмира е смъртоносно ранена. След като е уцелена, тя пропълзява и прегръща тялото на Бошко, след което загива. След време двамата ще станат известни като сараевските Ромео и Жулиета. Но не и преди абсурдът да продължи.

Човекът, който разказва историята им на света е Кърк Шорк – кореспондент на „Ройтерс“, изпратен да отразява войната. Първоначално прави снимка на две тела, лежащи в ничията земя и продължава задълженията си. От редакцията обаче насочват вниманието му към снимката, която им изпраща, и той се доближава на безопасно разстояние до мястото. Докладът, който изпраща е с дата 23 май и съобщава за две мървти тела, „вкопчени в последна прегръдка“ на брега на река Миляцка. Никой не може да прибере телата им и те ще останат така още един ден – общо шест дена от 18 до 24 май. В доклада още се съобщава за труп намиращ се наблизо, който не е прибран от пет месеца.

Босненците обвиняват сърбите, сърбите – босненците. Никой не поема отговорността.

Родителите на Адмира научават два дена след убийството. Разбират от журналисти от радиото, които им се обаждат, за да потвърдят смъртта на Бошко. Родителите искат само едно – да приберат телата на децата си и да ги погребат заедно. Но никой не позволява на врага да навлезе в ничията територия.

Накрая е постигнато споразумение и телата са погребани в сръбско гробище извън Сараево. През 1995 г. са преместени в гробището в Сараево.

Кърк Шорк е застрелян от млад войник през 2000 г. В Сиера Леоне. Прахът му е разделен на две части – едната е положена във Вашингтон, а другата е до гроба на двойката, която той увековечава – двамата души, за които той пише: „в страна, полудяла от воюване, двамата бяха луди един за друг.“

Днес се навършват 25 години от смъртта на Адмира и Бошко. А поуките? Те са ясни и без да ги артикулираме.

 
 

Очаква ли ни епидемия, за която няма лек?

| от chr.bg |

Британски учени предупреждават, че в близко бъдеще може да възникне епидемия, за която няма да има ефикасни лекарства, пише научното списание Сайънс.

Изданието цитира изследването на специалисти от лондонския „Импириъл колидж“ и от университета в Ексетър. От разработката им става видно, че паразитиращите гъби еволюират толкова бързо, че в скоро време те могат да станат невъзприемчиви към лечение. А това ще породи епидемии сред хората, животните и растенията.

Според учените в най-близко бъдеще паразитиращите гъби ще се превърнат в подобие на устойчивите на антибиотици супербактерии. За това ще спомогне дългото и редовно използване на препарати за лечение на гъбичния стоматит – заболяване с гъбични поражения върху кожата на хората.

В статията са приведени и данни за това, че гъбичните инфекции взимат повече жертви сред хората, в сравнение с рака на гърдата и маларията. А смъртността от гъбичните заболявания е сравнима с тази от туберкулозата и СПИН-а.

 
 

Най-добрите неща на Netflix в момента

| от chr.bg |

Време е за периодичния ни полет над развлекателната платформата Netflix, за да разгледаме диамантите в портфолиото й.

Всички обичат Netflix, основно защото е добро място за мързелуване и разтуха след стресов ден. Или след обикновен ден… Предлагането е огромно и затова понякога е трудно да решим какво да гледаме.

Конкретно „Babylon Berlin“ първо излиза в HBO GO. „Последните издихания на крехката поствоенна демокрация, в която корупцията, властта на мафията и възходът на екстремните политически групировки се прикриват зад упойката на една заблуда – че истинската катастрофа все пак е преживяна“, пише за сериала WebCafe.

В галерията ни днес ще ви предложим най-доброто според нас в момента, което се предлага от платформата. Надяваме се да сме п… всъщност, сигурни сме, че ще сме полезни!

Приятно гледане!

 
 

Ди Каприо и Спилбърг ще работят заедно по нов филм

| от chr.bg |

Леонардо ди Каприо и Стивън Спилбърг преговарят, за евентуална съвместна работа над биографичен филм за бившия американски президент Юлисис Грант.

Ди Каприо и Дженифър Дейвисън са кандидати да продуцират филма.

Според Дедлайн, Спилбърг е склонен отново да работи с Ди Каприо над първия им съвместен проект от заснемането на филма „Хвани ме, ако можеш“ (2002 г.).

Грант, който е починал през 1885 г. на 63-годишна възраст, е служил два мандата като президент на САЩ, след като поел президентството от Андрю Джонсън. Докато бил президент, Грант стабилизирал икономиката и направил опит да смаже Ку-Клукс-Клан.

Филмът ще бъде адаптиран по биографичната книга „Грант“ на Рон Черноу. Сценарист ще е Дейвид Джеймс Кели.

„Лайънстейт“ и „Апиън уей“ са придобили филмовите права над книгата през ноември 2017-а.

Леонардо ди Каприо ще има натоварен график, тъй като по-рано бе оповестено, че ще участва във филма „Имало едно време в Холивуд“ на Куентин Тарантино.