Глобалните последици от кризата с рублата

| от |

Жерар Веспер, La Tribune

През декември Русия се потопи във валутна и икономическа криза, която от 11 декември навлезе в нова системна фаза.

Първа фаза – украинската криза

Руската валута оставаше силна и поддържаше курс от 35-40 рубли за едно евро от началото на … 2005 г. Изключителна стабилност. Първите сеизмични вибрации се почувстваха в средата на миналата година, през юли, когато Москва започна да ожесточава тона успоредно с подготовката на Украйна да подпише споразумение за асоцииране с Европейския съюз в края на 2013 г.

Киев трябва да „помисли добре“, предупреждаваха в Москва. Това стана начало на едва прикрит натиск, но рублата тръгна нагоре и през август преодоля прага от 44 за евро. В края на годината събитията на Майдана, а след това и бягството на украинския президент Янукович в Москва доближиха курса на еврото до границата от 50 рубли. Руската валута оставаше в диапазона от 45-50 рубли за евро до средата на септември 2014, когато приключи първата фаза от девалвацията във връзка с украинската криза, и започна резкият спад под натиска на икономическите санкции на ЕС и САЩ.

Тези санкции се оказаха точечни и насочени срещу движението на хора и активи, а също така достъпа до капиталовия пазар на редица компании. Мерките бяха точечни и следователно не носеха системен характер и не носеха след себе си директни глобални отрицателни последици с удара по курса на рублата. Ставаше дума за икономически, а не за валутни санкции. Първата фаза с понижаването на рублата приключи и можеше да започне втората.

Втора фаза – понижаване на цените на петрола

Втората фаза на девалвацията започна с устойчивия спад на цените на петрола: в Русия се добиват 10 милиона барела дневно, които са основата на износа и главен източник за финансови постъпления.

Рублата раздели съдбата на барела и последва неговата отрицателна динамика. През октомври барелът загуби 10%, а рублата – 8%, през ноември – съответно 14% и 15%.

До 11 декември всичко следваше старата логика на понижаване на цената на петрола, която загуби за първите десет дни на месеца 12%, а рублата – 11%. Но с какво се отличава чак толкова много 11 декември? Какво се случи на тази дата? След като спря интервенциите още на 5 ноември Руската централна банка взе решение за увеличаване на лихвите по рефинансиране с 1% от 9,5% на 10,5%. Напълно безсмислена стъпка, защото такова скромно решение напълно не отговаря на мащабите на проблема. Отговорът не закъсня: за 4 дни рублата загуби 12%! Ако вземем стойността на еврото от 45 рубли на 1 януари 2014 г. и показателите за 15 декември от 78 рубли излиза, че руската валута е загубила през тази година 42% от стойността си!

Във вторник тя стигна до 100 рубли за евро, което е два пъти по-малко, отколкото на 1 януари!

Трета фаза – системна криза

Съвкупността от погрешни решения на 11 декември и нивото на обезценяване на валутата вкараха рублата в третата, системна фаза, когато една криза подхранва другата, реалността изчезва под натиска на психологията и страха, които обхващат цялата икономическа система.

Възникналата буря подкопава позициите на руската икономика за година напред и даже малко повече. Тази ситуация изискваше приемането на други валутни решения По тази причина на 15 декември в 23.00 часа Централната банка повиши ставката за рефинансиране до 17%!

Тази непредвидена от никой ситуация ще потопи Русия в икономическа криза вследствие на валутната криза, която на свой ред беше свързана с впечатляващия спад на петролните котировки. През 2013 обемът на вноса на индустриална и земеделска продукция е възлизал на 300 милиарда долара. Тя експортираше приблизително същата сума в нефтопродукти, само че сриналият се барел ще я ореже с 40%.

Последиците от кризата ще бъдат глобални

Никой не се съмнява, че ако досега риториката на Кремъл по отношение на украинската криза беше политическа, в бъдеще тя ще отчита икономическата и валутна криза, нанесла тежък удар по Русия. Как да се помогне на Крим и Донбас, ако рублата е загубила на 70% от стойността си? До момента политическата власт диктуваше своята воля над олигарсите, но икономическите механизми ще ги принудят да вземат отношение относно политиката на Кремъл… През 2014 и 2015 инфлацията ще бъде над 10%… На руснаците също ще им се наложи да плащат… Чакат ги няколко години обедняване…

Само за няколко седмици положението се промени коренно, а договорът на руското население с политическата власт може да се превърне в обект на обсъждания и промяна. /БГНЕС

 
 

Леонардо ди Каприо трябва да върне Оскара (но не неговия)

| от chronicle.bg |

Леонардо ди Каприо трябва да върне статуетка Оскар по нареждане на федералните служби. Но тя не е тази, за която си мислите.

През 2016 година ди Каприо спечели награда на Академията в категория Най-добър актьор за ролята си в „The Revenant“ и така сложи край на меметата и шегите по негов адрес. 

Преди да извоюва дългоочакваното отличие, Леонардо е бил номиниран за приза общо 5 пъти: Най-добра поддържаща роля за „What’s Eating Gilbert Grape“, три пъти Най-добър актьор и веднъж като продуцент, когато „The Wolf of Wall Street“ беше номиниран за Най-добър филм.

Оказва се обаче, че Леонардо ди Каприо има и още един Оскар. Той е на Марлонд Брандо за ролята му в „On the Waterfront“ през 1954. Според вестник The New York Times, актьорът получава статуетката като подарък от малайзийския финансист Джо Лоу, който в момента е съден за измама срещу инвестиционен фонд. Ди Каприо трябва да върне и останалите подаръци, които Лоу му прави, включително картина на Пабло Пикасо и колаж на Жан-Мишел Баския.

Оскарът на Брандо изчезна от дома му в Холивуд и по-късно беше купен от Лоу за $600 000 от дилър на филмови сувенири. Някой биха казали, че е много, други биха казали, че е малко, но оказва се, че Academy of Motion Picture Arts and Sciences може да купи статуетката от правителството за $1. Това, разбира се, след као разследването приключи – а то може да се проточи дълго.

Ди Каприо не е единствената знаменитост, която получава такива подаръци от Лоу. Той купува прозрачно пиано от Crystal Music Company и го подарява на Миранда Кер. Манекенката, разбира се, трябва да го предаде, но понеже е трудно да го изкара от къщата си, то ще трябва да остане там поне засега.

Междувременно Лоу се укрива като мнозина смятат, че е в Китай. 

Феновете на Леонардо няма от какво да се притесняват – неговият Оскар си остава при него. Не е екзотична практиката богати финансисти и продуценти да правят скъпи подаръци на звезди, но няма да навреди към тези подаръци да се подхожда със съмнение.

 
 

Жирафите са застрашени от изчезване

| от chronicle.bg |

Най-високият бозайник в света е заплашен от изчезване.

Два подвида жирафи – от общо девете, който съществуват в момента – бяха добавени към списъка със силно застрашени от изчезване за първи път от Международния съюз за защита на природата (International Union for Conservation of Nature – ICUN).

Кордофанския и нубийския подвид жирафи, които се срещат из цяла Африка, бяха определени като „силно застрашени“, а мрежестият жираф, местен за източната част на Африка – като „застрашен.“ 

Доктор Джулиан Фенеси, кодиректор на Комисията за оцеляване на жирафите към ICUN, каза в изявление, че „жирафите са под значителен натиск в основните си населени зони в северна, централна и южна Африка… Ние сигнализираме за това вече от няколко години.“

Ситуацията се дължи до известна степен на незаконния лов и на сложната военна обстановка в тези места. Допринасят за случая и увеличаващата се аграрна дейност и минно дело. 

За кордофанските и нубийските жирафи нещата може и да не изглеждат добре, но два други подвида – източноафриканския и ротшилдовия – се справят по-добре. Артър Муенза, координатор за Източна Африка към Фондацията за опазване на жирафите, казва: „Това е успех за нас и подчертава колко важни са усилията за опазване и следене на популацията на животните из целия континент.“

Той също така умолява усилията в тази посока да се увеличат, особено по отношение на новите силно застрашени видове.

 
 

6 романтични комедии за коледните празници

| от chronicle.bg |

It’s that time of the year again… и ние сме подготвени за него.

Романтичните комедии определено не са върховият жанр в киното, нито най-доходоносния. Сюжетите не са никак дълбоки, а това, което ги спасява от пропадане, обикновено е някоя звезда в главна роля.  Но що се отнася до празничните периоди в годината, това е най-добрият жанр, на който можете да се отдадете. Дали сте сами, с гадже, приятели или със семейството, добрата романтична комедия в дълъг празничен следобед е един от най-ефективните методи за релакс.

Колкото и да ни е втръснал шумът около коледните и новогодишните празници, в предстоящите протяжни почивни дни почти винаги намираме време за някоя романтична комедия. Дори това да не е „нашият“ жанр.

Така че в следващите дни можете да светнете лампичките на елхата и да се отдадете на приятната коледна тривиалност, включваща дебело одеяло, чай, любим човек и някоя приятна, старомодна, но вечна, романтична комедия. За първите няколко не можем да помогнем, но що се отнася до последното, можете да видите 6 великолепни романтични комедии в галерията горе.

 
 

Селската амбиция ръжда не хваща

| от Емил Кирилов |

Във всяка нормална фирма, във всеки офис в София, всеки ден и час, има минимум по един много амбициран човек без особени личностни качества, но пък изпълнителен и зверски решен на успех и победа. Човек, дошъл не на работа, а на война.

Той пристига от далечни земи. Може и да е местен, но неговата вътрешна същност, неговото действително същество, скрито зад костюмчето, шито на ишлеме, е точно от там, ако ще на гърба на Коня да е расъл.

Душата му е от Злокучене, от Марс, от Тъмната, зла, сенчеста паралелна вселена на болезнено амбицираните селяндури, които си вардят службицата с цената на живота и оставят у малкото нормални хора на тази планета усещането, че биха правили на шефа всякакви мръсотии. След малко. В кенефа. Буквално.

Той е тук, за да се поти, да се пъне, да се мори, да не издържа, да прави впечатление, да избухва, да е номер едно, да поема задачки, да победи, да се доказва. Напрежението е постоянно и много голямо.

Като на някаква приказна селска сватба е този човек непрекъснато. Като една застаряваща братовчедка на булката е, решена да си намери мъж на това дългоочаквано тържество на кича и безумието, но и разяждана от непосилно тежка злоба и завист към своята вече „уредена“ роднина в бяла рокля.

За тия хора да ходиш на работа е всичко. Но не самата работа и нейното вършене е от значение, не крайният резултат и удовлетвореността от това да създадеш нещо е водещо в техните кански усилия. Важното е да се покажеш, да се навреш сред обществеността, да се наместиш на сигурно, нещо там да се овъртолиш във влиятелни хора и слава.

Селската амбиция е много коварна работа, защото създава непоносим дискомфорт в живота на физически най-близкия нормален човек, свидетел на цялата тая мъка, който не е възпитан да се напиня като умопомрачен, само и само да му вдигнат заплатата със 150 лв, да го потупат по рамото и евентуално да си намери гадже с висок служебен пост и апартамент в СОФИЯ.

Селската амбиция е нещо страшно.

Нейният приемник вечно се страхува да не би да изпусне нещо, той знае всичко и е вечно в час, докато ти си пиеш обедната бира на слънце в почивката и оглеждаш задниците на малкото хубави колеги, дето останаха в този живот.

Селски амбицираният човек ще те купи и продаде, облечен като някаква стюардеса или кондуктор в БДЖ, каквито са й/му разбиранията за елегантност и офисен дрескод.

Той влага толкова енергия в това да се чекне по офиси по цял ден, да е винаги информиран за всичко, да е насреща за тези над него, да принтира някакви листа, задъхан и наведен, да създава добро впечатление на директори, че като се прибере вечер у тях, се размазва на дивана като желе, изнемощял, няма сили за книга, за филм, за спорт, за любов, за нормална вечеря, за малко мисъл в тая глава, бе.

Яде спържа от буркани от селото на своята душа и крои с цялата й неописуема нищожност дребни схеми, с които да блесне на работа и в утрешния ден.

И така ден след ден. Та цял живот…