Германската външна политика през 2014: успехи и провали

| от |

Бетина Маркс, Дойче Велe

2014-та беше година на кризи: конфликтът в Украйна, напрежението в Близкия Изток, епидемията от ебола в Африка. Как действаше германското правителство в тази сложна ситуация?

Новата черно-червена коалиция пое задачите си на 17 декември 2013 година. И само седмици по-късно тя постави съвсем нови акценти във външната политика. Министърът на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер (СДП), който и между 2005 и 2009 година изпълняваше този пост, апелира към по-голям ангажимент в международната политика. Германия е „твърде голяма, за да се задоволи само да коментира световната политика“, заяви той. Военните мисии, макар и винаги само като последен вариант, не трябва да бъдат изключвани от германското политическото мислене, каза Щайнмайер.

Още по-конкретна беше министърката на отбраната Урсула фон дер Лайен. Тя пледира за повече ангажимент на Бундесвера в международните мисии и предложи подкрепа на френските партньори в Мали и Централноафриканската република. По-късно тя обмисляше варианти за военно участие на страната на Франция в Източна Украйна и за мисии за обучение в Ирак. По време на Международната конференция по сигурността в Мюнхен германският президент Йоахим Гаук пък се застъпи за повече външнополитически ангажимент. Германия, каза той, трябва да подхожда по-навреме и по-решително. С това си изказване Гаук предизвика много критики, но и похвали. Едни го обвиняваха, че с думите си подканва германската външна политика към милитаризиране. Други се съгласиха с предупреждението му, че Германия трябва да действа по начин, който съответства на нейната повишила се отговорност в световната политика.

През 2014-та година федералното правителство наистина беше централен играч на международната политическа сцена. Канцлерката и министрите бяха търсени партньори за разговор в много столици в света. Позицията на Берлин играеше важна роля по време на кризите през последната година и при вземането на важни решения за международната политика.

Европейски избори с последици

Берлин изигра важна роля например в дебатите около новия председател на Европейската комисия. Победител на изборите, проведени през май, беше Европейската народна партия с нейния кандидат Жан-Клод Юнкер. За наблюдателите беше ясно, че по този начин той ще бъде най-вероятният изпълнител на най-важния в Брюксел пост. Федералната канцлерка обаче упорито се бореше срещу този автоматизъм. Тя настояваше за съобразяване с правото на предложения от страна на държавните и правителствени шефове. Силният натиск от страна на коалиционните партньори и на медиите я накара да отстъпи и тя застана зад Юнкер, който на 15 юли още на първия тур беше избран от решително мнозинство европейски депутати. Кризата в ЕС обаче далеч не е преодоляна. Великобритания, която заедно с Унгария гласува срещу Юнкер, междувременно е изключително изолирана и обмисля напускане на евросъюза. Самият Юнкер се намира под обстрел от критики заради предишната си политика като премиер на Люксембург и финансов министър. Освен това политиката на ЕС относно Украйна досега не е довела до намаляване на напрежението.

Застрашена ли е Европа от нова война?

За германската външна политика кризата в и около Украйна беше централна тема през изминалата година. И Меркел, и Щайнмайер, положиха не малко усилия за успокояване на ситуацията, но без успех. Отношенията с Русия се влошиха, въпреки постоянните телефонни разговори между Меркел и Путин и дипломатичния подход на Щайнмайер. През ноември важна германска дипломатка беше изгонена от Москва, малко след като руски дипломат беше призован да напусне Берлин заради шпиониране.

В самата Германия имаше доста остра дискусия относно германската политика спрямо Русия. Германското правителство и медиите бяха обвинени в заемане на страната на Украйна и в предубеденост спрямо Русия. Съществуваше обаче и обратното обвинение – че германското правителство води политика на „омиротворяване“ с Русия. Външният министър Щайнмайер се възпротиви на тези упреци. „Ние не искаме Студена война, не искаме и Топла война, ние искаме да запазим мира в Европа“, каза Щайнмайер в германския Бундестаг. Той заяви, че ще продължи да работи в посока разбирателство с Москва. По думите на Щайнмайер намаляването на напрежението в Украйна е необходимо и за да бъде премахната блокадата в Съвета за сигурност.

Ескалация в Близкия Изток

Включително и тъкмо заради продължаващото вече години разногласие в Съвета за сигурност конфликтът в Близкия и Средния Изток на практика излезе извън контрол през 2013-та година. Терористичната организация „Ислямска държава“ започна да убива и да мародерства в Сирия и Ирак и предизвика страх и ужас. През юли „Ислямска държава“ нападна религиозното малцинство на йезидите в Северен Ирак, уби стотици мъже и отвлече жени и момичета за робини. Около 200 000 души са успели да избягат от терористите. Действията на „Ислямска държава“ предизвикаха притеснение и съчувствие от страна на Германия.

Отчаяният зов за помощ на кюрдите от град Кобане на границата с Турция накараха германското правителство да прибегне към необичайни мерки: то реши да достави оръжие на кюрдските военни сили пешмерга, които се бият в Северен Ирак срещу терористичната организация. „Ислямска държава“ е опасна за Германия“, каза канцлерката Ангела Меркел в началото на септември. Един нестабилен Ирак би могъл да застраши сигурността в Германия. Това нейно изказване срещна подкрепата на повечето депутати в Бундестага. Само Лявата партия и някои представители на Зелените се обявиха против доставката на оръжие за кюрдите.

Германската реакция на епидемията от ебола

Много критики бяха отправени към германското правителство заради подхода му към друга една голяма криза през изминалата година: епидемията от ебола. Според хуманитарните организации, Берлин прекалено късно е реагирал на смъртоносната епидемия. Вирусът се прояви още преди година в северноафриканската република Гвинея и бързо се разпространи в съседни държави като Сиера Леоне и Либерия. Отначало от Германия нямаше никаква реакция. Дори призивите за помощ от организацията „Лекари без граници“ удариха в Берлин на камък. През септември президентката на Либерия Елън Джонсън Сърлийф се обърна към Ангела Меркел за помощ. „Без повече директна помощ от страна на вашето правителство ще изгубим битката срещу ебола“, написа тя в писмото си. Седмици по-късно външният министър Щайнмайер обяви германския посланик в Каракас и бивш пълномощник на федералното правителство за Африка Валтер Линднер за пълномощник по проблема с ебола. Въпреки че дипломатът незабавно отиде в кризисния регион, за да установи от какво имат нужда хората там, той призна, че Германия е реагирала твърде късно на драматичната ситуация.

Равносметката

2014-та година беше година на световни политически кризи, която постави на изпитание новата ориентация на германската външна политика. Германската дипломация беше необходима навсякъде и присъстваше почти навсякъде, но не постигна истински успехи – тя не успя да потуши конфликти.

Дори германската готовност за повече военен ангажимент беше поставена под въпрос заради недостатъци във въоръжението и структурите на Бундесвера. От друга страна, Германия се радва на голямо уважение, канцлерката и външният министър са високо ценени събеседници и в качеството си на икономически и политически силна държава федералната република носи отговорност, от която политиката не може и не иска да се откаже.

С цел преосмисляне на германската външна политика Франк-Валтер Щайнмайер създаде единствен по рода си проект „Преглед 2014″ (Review 2014). В интернет, на обществени форуми с политици, учени и ангажирана публика беше дискутиран въпросът: Къде греши външната политика на Германия? Чрез тази дискусия бяха натрупани много различни мнения и идеи. И те биха могли да окажат влияние върху новата ориентация на външната политика на Германия. /БГНЕС

 
 

Тази сладка синеока Фелисити Джоунс и 6 страхотни нейни роли

| от chronicle.bg |

Лесно можете да объркате Фелисити Джоунс с еднодневна сензация, която става известна за широката публика в нощта след премиерата на филмa „Теорията на всичко“. Реалността обаче далеч не е такава, защото това малко синеоко момиче, което днес навършва 35 години, работи дълги години, за да спечели сърцата на критиците.

За запознатите с нейните роли тя винаги е била британския нешлифован диамант, на когото му е било нужно единствено време, за да заблести в редиците на най-добрите актьори от екрана.

Преди да се сдобие с първата си номинация за „Оскар“ за  най-добра поддържаща актриса, в резюмето й вече се открояват няколко запомнящи се роли. Професионалната й кариера започва, когато е на 12 години и участва във филма „Ловци на съкровища“. От там насетне започва стъпка по стъпка да се катери по стълбата. Последните години в биографията й има както прилични блокбъстъри, така и няколко филма, които са предпоставка бляскаво бъдеще, ако всичко върви наред.

В чест на рождения ден на тази обещаваща актриса, на която никога не бихме дали 35, споделяме 6 страхотни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

От днес марихуаната в Канада е легална

| от chronicle.bg |

Сенатът в Канада легализира марихуаната с 52 гласа „за“, 29 – „против“ и два – „въздържали се“. Решението влиза в сила от днес.

Канада е първата страна от Г-7, и втората в света след Уругвай с подобна пълна легализация.

Това беше едно от предизборните обещания на премиера Джъстин Трюдо. Той отбелязва, че с легализирането се атакува незаконната търговия и лицата, които са замесени в нея. Също така, законната търговия с марихуана ще привлече инвестиции за милиарди в страната. Самият премиер казва, че е пушил трева с приятели няколко път, дори и докато е бил депутат.

Законът, разбира се, съдържа стриктни регулации и спира мафията да навлезе и завладее легалния бизнес. Не се допуска участието на офшорни компании в бизнеса и се води публичен регистър. Притежанието за лична употреба е ограничено до 30 грама, да ползват марихуана имат право само пълнолетни граждани над 18, в някои райони 19 години. Регулации има и в рекламата на коз.

За медицински цели марихуаната е легална в Канада от почти 20 години.

Chronicle.bg учтиво Ви напомня, че за хора, които ще пребивават в Канада по-малко от 6 месеца, визи няма.

 
 

П. Г. Удхаус: „Човек не се смее много, когато е сам.“

| от chronicle.bg |

Никой никога не е сбъркал с четенето на сър Пелъм Гренвил Удхаус.

Английският писател хуморист в продължение на 70 години пише едни от най-остроумните и забавни романи на английската литература. 40 години след смъртта си, продължава да бъде четен и обичан.

Роден е на днешната дата в Англия през 1881 г. в семейство от висшата класа. По-голямата част от зрелия си живот прекарва във Франция и САЩ, но винаги основни персонажи в книгите му са членове на висшето английско общество от преди Световните войни.

Забавният англичанин е татко на чудесните персонажи Джийвс и Устър, в чийто обувки може да гледате Хю Лори и Стивън Фрай на екран, както и на безброй шеги с английските обноски и нрави.

Българският е чел и чете редица негови книги, сред които „Нещо свежо в Бландингс“, „Стрихнин в супата“, „Горе главата, Джийвс“… А днес, ние предлагаме няколко цитата на един от най-добрите хумористи на миналия век.

pg-wodehouse-01

„Най-лошото на гнева е, че те вкарва в потресаващи прояви на безразсъдство и после хладнокръвно те зарязва да се оправяш както можеш.“

„Знаете ли, колкото повече живея, толкова повече разбирам, че големият номер в живота е да си достатъчно убеден какво точно искаш и да не се оставяш да те разколебаят разни хора, които си мислят, че знаят повече от теб.“

„Това е животът – постоянна поредица от неразбирателства и прибързани действия.“

„Винаги съветвам хората, никога да не дават съвети.“

114120469-594x594

„Всичко забавно в живота е неморално, нелегално или те прави дебел.“

„Няма по-сигурна основа за добро приятелство, от еднакъв вкус за литература.“

„Има едно единствено средство за борба с белите коси. Било е измислено от французите. Казва се гилотина.“

„Понякога просто сядам на пишещата машина и псувам.“

515383808-594x594

„Най-ужасната работа в писането е, че никога не можеш да си сигурен дали написаното си струва.“

„Човек не се смее много, когато е сам.“

„За да откриеш истинския характер на един човек, поиграй голф с него.“

„В разговорите съм като играчка с часовников механизъм – трябва да бъда нагласен първо.“

2911212-594x594

„Никога не съм завиждал на друг писател. Такъв ненаситен читател съм, че винаги съм благодарен, когато си намеря нещо хубаво да чета.“

„И тя има мозък за двама, което е точно количество, което едно момиче трябва да притежава, за да се омъжи за теб.“

„Той беше точно толкова интелигентен, за да знае кога да си отвори устата, докато яде, но със сигурност не повече.“

„Ако има нещо, което не харесвам, е някой да ми споделя мъките си, когато аз искам да му споделя моите.“

 
 

Най-големите глупости на Волен Сидеров по дати

| от |

Евала на Волен обаче. Човек като него – с нещата, които прави, и обществения си образ – би трябвало да води вариететни програми по казината заедно с Венци Мартинов и Жоро Пентаграма. Това би трябвало да е максимумът на кариерата му. Или да си има някакво блудкаво предаване от онези, на които декорът е просто една синя завеса. Онези, които получават най-много внимание, чак когато ги свалят. Вместо това човекът е заможен политик. Въпреки всичко това:

Глупостите в НАТФИЗ

Започваме с ясните неща. Октомври 2015 година беше обикновен месец като всички други. Докато не стана 23-ти и Волен не нахълта безпардонно в НАТФИЗ, разсейвайки ни от почти приключващите ни заплати. Но тогава вече бяхме свикнали, а…

Глупостите в БНТ

Играли ли сте компютърната игра GTA. Нахлуването в БНТ на 27 юни 2013 година беше точно по тертип на тази игра. Мнозина по-млади очакваха след като Волен излезе, да започне да спира коли по „Евлоги“. Не че не го е правил вече.

Магистралните глупости на Тракия

Трудно е да спреша властта да не те скопи морално. Нямаш повод да я спираш – все пак имаш власт, имаш пари, имаш приятели. Защо някой да не направи атентат срещу теб? Още на 7 април 2006 година трябваше да видим симптомите на това, което ще последва.

Пиянските глупости в самолета

И тогава, през 2010 година, получихме помощ от немската полиция. Тогава Волен беше Летящия шотландец и буйстваше в самолета „видимо пиян“ според немците.

Минимална пенсия 500 лева, минимална заплата 1000 лева

Нелепите настоявания на Волен на през 2012 година, за да спечели наивните: възрастните сенилни хора и младите мързеливи хора. Сладко е да си в опозиция. В статия на econ.bg се казва, че ако минималната заплата стане 1000 лева, моментално ще започнат съкращения, работните места ще намалеят и ще се захрани сивата икономика.

Ето! Сами виждате колко са заразни глупостите на Волен! Никой не би трябвало дори да си помисля да взима насериозно тези цифри – съвсем ясно е, че няма как те да са възможни; адски, адски ясно е. И въпреки това хората се подвеждат.

Глупостите при Джамията

Всеки успял ентърнейнър има своя първи „хит сингъл“. Мисля, че събитията от май 2011 година пред Джамията са първият хит на Волен, с които той и партия Атака изгряха.

***

Този текст не е за Волен Сидеров. Той е за нас. Защото допускаме тези глупости да ни действат в посока, която той иска. Това е тъжно, толкова тъжно. Може би статията в Irish times е истина, може би наистина сме напът да изчезнем. И може би ще е за добро. На кого му трябват куци коне. Ние сме куци коне, които избират метални стружки пред макар и не особено вкусна тревата само защото стружките блестят интересно. И това е толкова тъжно и дразнещо.

Не питайте правителството защо ТВ Атака спря. Питайте защо ПП Атака все още не е!