shareit

Георги

| от |

Юлия Кошаревска

Георги Петров е на 26 и е най-младият учител в столичното 132. СОУ „Ваня Войнова” – „училище до булевард с рози”, както го беше нарекла бившата библиотекарка кака Галя в книга по случай петдесетия юбилей на училището.

Този юбилей беше през 2007, а от тогава много неща в училището се промениха не непременно за добро – много от учителите напуснаха, децата също намаляха. За това изключително много се зарадвах когато разбрах, че тази година класен на първи клас е бил именно Георги. Той споделя, че броят на учениците в училището всяка година се увеличавал и че се „работи в положителна насока”.

10461510_10152472138559699_221681493_oГеорги (както и Евгений) всъщност се завръща да преподава в училището, в което самият той завършва, а баба ми пък му е била класна.

– Бабо, имам един труден въпрос и ще трябва да си помислиш… Помниш ли един твой ученик от последния ти випуск – Георги Петров?

– Който има и сестра ли?

– Да!

Оказва се, че Георги е бил любимец на класната си госпожа Коцакова и въобще не ѝ трябва време, за да си го спомни. “Много добър, възпитан и вежлив беше. Не се подмазваше и не клеветеше – търсеше собствения си път, за да се справи с всичко.“

– Той сега преподава на първи клас в 132-ро.

– Сериозно? Значи вече сме колеги! Браво на него! Много добро дете е!

Преди това си поговорих с Георги (който беше сигурен, че баба няма да го помни) за първата му година от другата страна на класната стая в училището до булеварда с рози.

10452442_10152472138514699_1439286778_o

Бяха ми се оплаквали, че баба не давала на никой да преписва. Ти даваш ли на твоите ученици да преписват?

Не, но им давам да си помагат!

Как мина празникът на буквите?

Хах! Смея се защото сутринта си преглеждах снимките и клиповете! Добре беше. А тържеството за края на годината беше още по-добро – направихме енциклопедия „Книга на света“ и я изиграхме като театър. Беше велико! Идеята, обаче не беше моя – това го подготвиха в занималнята след часовете.

Какво е да учиш такива малки деца да четат и пишат?

Преди началото на учебната година при мен дойде един от бъдещите ми ученици с майка си. Детето го беше страх да започне училище, защото не може да чете и да пише, да смята и тн. За малко да се разплаче! А иначе е от буйните деца – от пакостниците. Сега много се радвам като го виждам колко е напреднал – не, че е отличник, но много напредна. Чувствам се горд от работата си с него, но от колко други мои грешки ме е срам… ако имах още една година да се поправя…

Кое беше най-трудното през тази година?

Да ги кротна. 50% от работата на учителя е да си овладее класа.

Викат ли ти „господине“?

Да. Но ми говореха на „ти“ в началото.

Какво е отношението на родителите? Не стига, че си най-младият учител в 132-ро, а и в България учителите мъже така или иначе не се срещат толкова често…

Повечето се предубедени, а други настояваха точно аз да съм учител на децата им.

Завършил си предучилищна и начална училищна педагогика в Югозападния университет. Това подготвите ли те добре за реалната работа с деца?

Който искаше да се подготвя добре, го правеше; който искаше да минава между капките, също минаваше – това е истината. Ако си там за да получиш нещо, можеш да го получиш, но колкото и да те готвят…. друго си е практиката

Кое беше най-трудното при сблъсъка на теорията с практиката?

Липсата на опит; неща и ситуации, пред които не си се изправял до сега.

Например?

В университета нямаме предмет Работа с родители.

Какво мислиш, че може да се направи, за да има повече млади учители в класните стаи?

Нямам идея… може би не е достатъчно привлекателна финансово. Със сигурност не е!

Защо и е на едно момиче на 23 години да работи за 430 лева, вместо в бар за 1200 лева?

Ти все пак си го предпочел. Какво те мотивира?

Сега съм мотивиран, но не се знае до кога. Млад, нов, амбициран – нормално е. Но това преминава в един момент – не може на мускули постоянно… Имам си планове. Дано се осъществят!

Свързани ли са с училище?

Да! И то вътре в класната стая като учител!

Разкажи ми за някой бисер на твоите първокласници.

Има доста. Сещам се обаче за един мой голям гаф: на другия ден има тържество и аз ги подсещам да са чисти, спретнати, красиви, с хубави дрешки, хубави прически и ….ИЗБРЪСНАТИ.

С децата много се шегуваме и обстановката в класа е много позитивна.

Има ли нещо, което не те попитах, а е важно да споменем?

Не знам кое е важно и кое не е. Но знам, че учител и родител трябва да са от един отбор

Кои са моментите, в които се разминавате?

Те не са кой знае колко много, но ги има.

Въобще цялата година беше ценен опит – колкото повече учители срещам и научавам нови и нови неща.

Има ли учител, който ти е преподавал, който използваш като модел на подражание?

Да. Първоначално е важно да имаш такъв пример, който да следваш.

Твоят някой от 132-ро ли е?

За съжаление не. Но и от тях се уча много и то всеки ден. Не визирай баба ти, защото аз следя изкъсо само началните учители.

 
 
Коментарите са изключени за Георги