Георги Боздуганов: Моето лично убеждение е, че Сталин е наредил отравянето на цар Борис

| от | |

През септември излезе дебютната книга на д-р Георги Боздуганов “България – военният трофей на Сталин“. Документалното разследване веднага оглави класацията за нехудожествена литература на книжарници „Хеликон“. Авторът е медик, бил е съветник по проблемите на националната сигурност в правителството на Филип Димитров и лидер на Движение „Екогласност”. Боздуганов даде интервю специално за читателите на lira.bg.

Откога датира интересът Ви към темата Сталин и България и колко  време работихте върху книгата?

–         Труден въпрос. Проучванията и подборът на документите ми отнеха около 5 години, а книгата написах за 8 месеца. За да не подвеждам читателите, задължително трябва да добавя, че общата история на първата половина на миналия век ме е заинтригувала отдавна. Като ученик четях много книги на тази тематика, главно съветски, защото други почти нямаше, докато един ден намерих на тавана книгата на генерал Стефан Тошев – “Победени без да бъдем бити”, издадена през далечната 1924 г. Там бяха описани славни български победи през Първата световна война, разгромяването на руската армия, нахлула в Добруджа и преследването на руските и румънските войски отвъд Дунав чак до река Серет. За тези сражения нямаше и дума в учебниците и тогава започнах да разбирам, че писаната история и истината за събитията могат да бъдат съвсем различни неща. Започнах да търся по-специализирана литература, обхванат от желанието да науча повече за прикриваната истина и вероятно пред очите ми са минали  десетки хиляди страници мемоари, изследвания и документи.

В края на “България – военният трофей на Сталин“ призовавате тя да се чете неемоциално, но е много трудно човек да остане безразличен към политическата картина между 1939 и 1944 г., описана в нея. Когато навлизахте все по-дълбоко в архивните документи, какво беше Вашето емоционално състояние?

–       Когато някой проучва документи за тези съдбоносни за отечеството ни години и разбере зловещите планове на Сталин, би могъл, макар и трудно, да подтисне негодуванието си, съзнавайки, че е невъзможно да върне времето и да промени събитията. По-смущаваща за мен е последвалата пасивна лъжа – премълчаването на факти и обстоятелства, отдавна публикувани в чуждестранната историография. Непоносимо е и продължаващото господство в общественото пространство на комунистическата митология за “монархофашизма”, “хитлеристкото  иго”, “Червената армия – освободителка” и пр. Крайно време е да се спре с оскверняването на националната памет.Трябва да сложим край на практиките от времето на комунистическия режим, когато “истината”  биваше произнасяна единствено от властимащите веднъж и завинаги, а на нас бе оставена възможността да споделяме до безкрай нейното послание.

България често е обвинявана за своето сътрудничество с Германия и провежданата политика през годините на войната. Какво мислите за това?

–       Трябва да си дадем сметка каква е Европа през 1939 г. и пред  какво изпитание са изправени крехките ценности на демокрацията. Двама диктатори – Сталин и Хитлер получават абсолютна власт в своите страни и се опитват да си поделят континента без да се интересуват от желанието на отделните държави да запазят своята независимост. Поделят си Полша, Хитлер завзема почти цяла Западна Европа, а Сталин завладява Прибалтийските държави, Бесарабия, Северна Буковина и се насочва с огромни аспирации към България и Балканите. Страната ни полага изключителни усилия, не само да остане извън войната и да избегне горчивата чаша на окупацията, но и да си възвърне по мирен път несправедливо отнетите територии след Първата световна война. Националната политика, водена от цар Борис III започва успешно. Южна Добруджа става отново българска чрез мирно споразумение с Румъния в условията на бушуващата ужасна война. Това е огромен успех. България е вкарана насила в Тристранния пакт, изправена е пред опасността от окупация и национална катастрофа, когато половин милион войници на Вермахта застават на границите ни, но успява да съхрани своят суверенитет. През всички следващи години Райхът не сваля и не качва българските правителства, не командва армията ни, не отнема нашата собственост,  дори не успява да се наложи и да депортира българските евреи, нито да ни накара да скъсаме дипломатическите си отношения със Съветския съюз. Така че за никакво  хитлеристко робство изобщо не може да става дума.

Десетилетия наред ни се втълпяваше, че царска Русия, а след това и СССР са нашите безкористни освободители. От Вашата книга обаче става ясно, че България с нейното геополитическо положение не е нищо повече от апетитна хапка и за имперските амбиции на Сталин, а както знаем и за неговите наследници. Защо обаче в българското общество продължава да битува този мит и да се приема безкритично?

–      Митът за “освобождението” бе втълпен за да се оправдае съветската окупация.  Без да зачита нашия суверенитет и проявената добронамереност, Сталин от самото начало търси начин да нахлуе в страната ни, да изгради военни бази и да я превърне в придатък на своята комунистическа империя. Първоначално търси съгласието на  Хитлер, като предлага дори СССР да влезе в Тристранния пакт и той да се превърне в четиристранен, стига да получи България. Впоследствие за осъществяване на намеренията си ловко използва своя нов съюз с  Великобритания и САЩ, като същевременно развива интензивна подривна дейност. В страната са изпратени десетки диверсанти – офицери от съветското разузнаване, които да организират въоръжена борба за сваляне на законната власт. Разгърнат е безпрецедентен шпионаж, достигащ до най-високите нива на държавата. С помощта на дипломатически маневри и лостове за въздействие върху отделни български политически дейци е попречено да се постигне примирие със Западните съюзници. Накрая е организиран държавен преврат и е свалено е  антихитлеристкото правителство на Константин Муравиев, което вече е скъсало отношенията с Райха. След като СССР ни обявява война, Червената армия окупира страната, разграбва я в продължение на три години, а на тръгване ни налага комунистически режим за следващите четири десетилетия. Сталин реализира това, което отдавна е намислил.

 Смъртта на цар Борис ІІІ е една от енигмите в българската история. Вие, на базата на надеждни източници, посочвате, че не е изключено да е „поръчан“ от Сталин?

–        Цар Борис, според мен, е един от най-значимите национални герои в новата българска история, чието дело остава недооценено. Той успява въпреки германския натиск да запази нашата армия от участие в бойните действия и започва дипломатически сондажи със Съединените щати за напускане на Тристранния пакт и цялостно излизане от войната. Притежавал е необходимите умения, възприеман е със съответното уважение и неговата инициатива вероятно би се увенчала с успех. Сключването на примирие би предотвратило съветската окупация,  защото не е в интерес на Сталин да влошава отношенията си със САЩ и Великобритания преди общата победа над Германия. Кремълският вожд обаче няма намерение да се отказва от своят български трофей и по мое лично убеждение е наредил отравянето на нашия цар, виждайки в негово лице основната пречка за осъществяване на своите амбиции. Представил съм всички косвени аргументи, които съм намерил. Липсва обаче оръжието на престъплението, не знаем и имената на извършителите. Тленните останки на цар Борис са умишлено унищожени от комунистическия режим, а Кремъл  едва ли някога ще признае подобно деяние, затова засега оставаме само с едно много основателно предположение. На всички, които се интересуват от неговата изключителна личност и държавническа дейност, горещо препоръчвам прекрасната книга на Стефан Груев – “Корона от тръни”.

 Защо в нашата история се появява винаги сянката на предателя?

–         Не винаги, но за съжаление често. Жалко е да установяваме как политически дейци, призвани да служат на отечеството избират да се поставят под разпореждането на чужда държава, предавайки националните интереси. Още по-жалко е, когато това не е извършено поради идеологически пристрастия, а поради кариеризъм и очакване на облаги. Читателите ще научат за действителната роля на Стойчо Мошанов, генерал Иван Маринов, Кимон Георгиев и други лица, носещи своята историческа отговорност за злощастната участ на страната ни. Ще  разберат и как политическата класа в други държави, поставени също в тежко положение, успява да действа единно и да съхрани националната независимост.

 Вярвате ли, че има шанс някога в училищата ни да се учи история, доколкото може обективно?

–         Нашата история през периода на Втората световна война задължително трябва да се преподава честно и задълбочено. Недопустимо е да се премълчават отдавна изяснени факти, а на любознателните млади хора да се подхвърлят полуистини или да бъдат оставяни под въздействието на политическо-популистки сайтове в интернет пространството.

Имате ли представа какви са Вашите читатели?

–         Вероятно хора, които се отнасят критично към натрупаните в течение на десетилетия клишета и идеологеми и търсят да научат повече за това съдбоносно време. Много бих се радвал книгата да се чете от млади хора, затова се постарах да я напиша на възможно най-достъпен език.

Книгата Ви свърша до 1944 г. Бихте продължили по-нататък?

–         Продължавам да откривам интересни документи, които ще обогатят познанията ни за описания период и засега не мисля да се насочвам към събитията от следващите години.

Последиците от отношението на СССР към България от годините на Втората световна война не се ли усещат до днес?

–         Освен че се поддържа митологията, за която вече споменах, България продължава да бъде определяна според законите на Руската федерация за неприятелска държава, воювала срещу СССР и сега трябва да се молим да ни бъдат върнати поне копия от българските документи, отмъкнати от Червената армия по време на окупацията. Ще получим по тяхна преценка вероятно документи с второстепенно значение, които не ги злепоставят, при това срещу значителни суми. Изглежда ще трябва да им платим за труда, който са си направили да ги отнесат в  Москва.

Интервюто взе Румен Василев

 
 

Трансплантация на лице бе извършена за втори път

| от chr.bg, БТА | |

Мъж, на когото преди няколко години бе присадено лице, се подложи на втора трансплантация на лице, след като присадката бе отхвърлена от организма му, предаде Франс прес.

Това се случва за първи път в медицината.

Лансирана през 2005 г., въпросната технология със сериозни етични последствия е свързана с големи рискове от усложнения. Реципиентът трябва до края на дните си да приема лекарства за потискане на имунната му система, за да се избегне отхвърляне на присадката.

Сложната операция бе извършена в европейската болница „Жорж Помпиду“ в Париж от екип под ръководството на проф. Лоран Лантиери. Хирургичната интервенция започна в ранните следобедни часове на 15 януари и приключи на 16 януари сутринта.

Присадката получи пациент, на когото преди няколко години бе трансплантирано лице, което впоследствие бе отхвърлено от организма му, се казва в комюнике на лекарския екип. На 27 октомври м.г. пациентът бил включен в списък с чакащи, за да му бъде присадено лице от починал донор.

На 30 ноември трансплантираното лице бе махнато и оттогава пациентът бе в реанимация.

 
 

Кристиян Диор: странностите на създателя на New Look

| от chronicle.bg |

Винаги сме твърдели, че за да усетиш истинското влияние на модата, трябва да се вгледаш в нейните основоположници – тези, които от 80 години насам продължават да вдъхновяват съвременните марки. Няма да се уморим да го повтаряме.

Днес отдаваме почит на един творец, чието име е еквивалент на думата „мода” – Кристиян Диор. Дизайнерът на рокли, които са кошмар за съпрузите и мечта за съпругите. За него Шанел казва: „Само човек, който не харесва жени, може да причини такова неудобство на жена.”, имайки предвид тесните му рокли, трудни за обличане и сваляне. Независимо от това, през 1947 година колекцията New Look променя начина, по който се обличат жените по цял свят слага началото на нова епоха в модата.

Името Диор е много повече от „модна къща” и известна марка. Зад четирите букви стои онзи масивен мъж, за когото родителите имат планове да стане юрист или политик, но той започва да рисува скици, за да се издържа. Биографията му се простира далеч отвъд нечовешки тънкият женски кръст и широки поли.

В чест на 113-ия му рожден ден, днес напомняме някои от интересните факти в биографията на един от любимите ни дизайнери, от времето, когато в модата имаше гении.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Вечната Belle Époque

Годините на Втората световна война са тежки за модата във Франция. Почти всички материални ресурси се насочват към армията, в това число и платовете. Затова след 1945 г. жените не просто приемат, а се влюбват в пищните тоалети на Диор, който е пионер в разточителството на материали. Дизайните му са вдъхновени от La Belle Époque – епоха, чийто символ за дизайнера е неговата майка, Изабел Кардамон – жена, която той безусловно обожава. За него тя е символ на стила, красивите тоалети и тънката и елегантна фигура.

Усет към изкуството

Преди да се посвети на модата, Кристиян Диор, по настояване на родителите си, постъпва в училището за политически науки в Париж (École des Sciences Politiques ) през 1925 година. Когато се дипломира, баща му решава да му „подари” художествена галерия – място, в което ще се излагат творби на Пикасо, Жан Кокто, Жорж Брак. Именно в тази галерия за първи път е изложена творбата на Салвадор Дали „Упорството на паметта”.

Кристиян Диор, модел
Getty Images

Анархист

Кристиян Диор е поредното доказателство, че въпреки стереотипите за суеверията в модата, това е един политизиран свят, в който отделните личности са на почит. Самият той по време на обучението си в училището за политически науки, за кратко е последовател на анархизма, дори се определя като такъв. Въпреки това обаче, прекарва няколко месеца в Съветския съюз, където изследва влиянието на социализма.

Роднините му вдъхновяват един от известните му парфюми

Вярна към склонността на семейство Диор към бунтарство, сестрата на на Кристиян, Катрин, е член на Френската съпротива по време на окупацията на Франция от нацистите през Втората световна война. Заловена е от „Гестапо“ е транспортирана в концлагера в Равенсбрюк, където остава затворена до освобождаването му през 1945 година. Две години по-късно първият парфюм на Диор, „Госпожица Диор” (Miss Dior) е почит към героизма на Катрин.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Разточител

Кармел Сноу, главен редактор на Harper’s Bazaar между 1934 г и 1958 г. налага израза New Look , на основа на следвоенната революция в модата, предвождана от дизайнера. Въпреки това други не са били толкова очаровани от работата му и протестират срещу разхищението на платове. Разточителството е в разрез с довоенната мантра „изработи, използвай и поправи. Заради това Диор си спечелва прякора The Tyrant of Hemlines (букв. тиранът на полите).

Суеверия

Суеверността на Диор става все по-голяма с годините. Винаги когато представя нова колекция, той кръщава един модел на родния си град Гранвил. Поне един модел трябва да носи букет от бели лилии, и в никакъв случай шоуто не трябва да започва без предварително разчитане на картите таро.

Кристиян Диор
Getty Images

Ваната

В некролога му в New York Times от 1957 г. се казва: „Зад огромната империя непрекъснато стои закръгления господар с розови бузи, който два пъти в годината се оттегля от света, за да създаде колекциите си. Голяма част от това време той прекарва във ваната, най-често в огромната си вана от зелен мрамор със сребърни елементи и кранчета с форма на глави на лебед. Докато се кисне в нея с часове, той рисува скиците.”

Смъртта му остава загадка

Воден от желанието си за почивка, през октомври 1957 година, Диор отива във вила в Монтекатини, северна Италия. Там на 24 октомври получава трети (и последен) инфаркт. Официалната версия е, че инфарктът е причинен от нездравословно хранене, но версиите и до ден днешен гравитират между сензацията и истината. Някои твърдят, че дизайнерът умира след задавяне с рибена кост, други, че инфарктът е получен след игра на карти, а един от близките му, Алексис фон Розенбърг, Барон дьо Реде, казва, че Диор умира след екстремен сексуален акт.

ив сен лоран  на погребението на Кристиян Диор
Ив Сен Лоран на погребението на Кристиян Диор

Наследникът

На погребението на Кристиян Диор присъстват над 2500 души – роднини, приятели, клиенти. Най-голямата тежест пада върху 21-годишния тогава Ив Сен Лоран. Момчето работи за „Диор” от две години и сега е назначен за творчески директор на модната къща. Списание LIFE прави снимка на Ив в деня на погребението на Диор, на която виждаме следващия голям дизайнер в характерното за него меланхолично състояние. Следващата колекция на марката ще бъде създадена от Сен Лоран и ще го превърне в „Малкия принц на модата” – началото на кариера, която ще продължи няколко десетилетия и ще остави още по-траен отпечатък в модата.

 
 

Kога ще изчезнат мъжете?

| от chr.bg, БТА |

Британски генетици изчислиха, че след няколко милиона години Y-хромозомата ще изчезне, а с нея и мъжкият пол, пише сп.“Сайънс алърт“.

Мъжката хромозома съдържа гени, които не се явяват необходими за живота. В частност генът SRY, определящ развитието на организма от мъжки тип. Y хромозомната ДНК за цялата история на живота на Земята се е изродила, като този процес ще продължи минимум 4,6 милиона години.

Според оценки на изследователите, този процес неизбежно ще протече при влошаване на фертилността. Но израждането на Y-хромозомата не означава, че мъжете ще изчезнат напълно. Генът SRY може да се премести на друга хромозома.

 
 

Кой какво спечели на SAG Awards 2018?

| от chronicle.bg |

Поредната торба с награди беше раздадена снощи на церемония в Лос Анджелис – този път бяха SAG Awards (Наградите на гилдията на киноактьорите). Трябва ли да споменаваме, че утре ще бъдат обявени номинациите за „Оскари“ 2018 и че SAG Awards са последният ориентир, за това кои имена ще влязат в списъка?

На церемонията снощи, водена от Кристен Бел, съвсем очаквано триумфира за пореден път „Три билборда извън града“. А вечерта премина под знака на кампанията за равенство между половете, шегите, #MeToo и Time’s Up.

Любимката ни Франсис Макдорманд грабна наградата за най-добра актриса и с речта си ни напомни, защо не е зле по-често да я виждаме в светлината на прожекторите. „Излизам от пустошта веднъж на няколко години и ме каните на партито, но има много млади хора, които тепърва започват кариерата си – те също имат нужда от награди, нека помислим над това.“

Алисън Джейни, Гари Олдман, Никол Кидман, Александър Скарсгард… и кой още, вижте в галерията горе. Но преди това, вижте Франсис Макдорманд.