Геополитика на шпионажа, разклоненията на аферата „Сноудън“

| от |

Когато разкри преди година и половина машината за шпионаж, ръководена от американските разузнавателни служби, аферата „Сноудън“ показа, че администрацията на Барак Обама не зачита особено личния живот. Обхватът на тази афера обаче е далеч по-голям. Тя показва съотношенията на силите в световен мащаб и промените на дигиталния капитализъм.

РАЗКРИТИЯТА за шпионските програми на американската Агенция за национална сигурност (NSA) доведоха до „фундаментални и необратими промени в много страни и голям брой области“, подчертава Глен Гринуолд, журналистът от Гардиън, който направи обществено достояние поверителните информации, предоставени му от Едуард Сноудън. През есента на 2013 г. германската канцлерка Ангела Меркел и президентката на Бразилия Дилма Русеф се противопоставиха на Барак Обама, като осъдиха извършените от САЩ посегателства над личния живот, на които те лично са били жертви. Общото събрание на ООН прие единодушно резолюция, която признава като човешко право защитата на личните данни в интернет. А през юни 2014 г. американското Министерство на правосъдието, в отговор към Европейския съюз, обеща да внесе в Конгреса законопроект, който да направи валидни и за европейците някои разпоредби за защита на личния живот на американските граждани.

Но за да се оцени изцяло международният отзвук на аферата „Сноудън“, трябва отвъд извършените нарушения на правото да се изследва влиянието на тези разкрития върху световните икономически и политически сили, структурирани около САЩ.

Първо, шпионажът – една от функциите на Агенцията за национална сигурност (NSA), е неразделна част от американската военна мощ. От 2010 г. директорът на NSA е натоварен и с офанзивните дигитални операции като ръководител на Кибернетичното командване на армията – двете структури са подчинени на Министерството на отбраната. „САЩ биха могли да използват кибероръжия (…) в рамките на рутинни военни операции, наравно с крилатите ракети и безпилотните самолети“, обяснява в Ню Йорк Таймс от 20 юни 2014, адмирал Майкъл С. Роджърс, назначен наскоро на тази двойна длъжност.

Второ, този военен механизъм се вписва в доста по-широката рамка на стратегическите съюзи на САЩ. От 1948 г. Споразумението за радиотехническо разузнаване между Великобритания и САЩ (UKUSA) стои в основата на програмите за следене на световните комуникации. САЩ са наречени „първа страна“ по договора, а NSA е специално призната като„основна страна“. Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия са„втори страни“ по договора. Всяка една от тези държави, освен че се ангажира да осигури шпионирането на комуникациите в даден регион, да споделя със САЩ инфраструктурите си и да води общи операции с тях, може също да получава достъп до събрани сведения съгласно условията, определени от Вашингтон.

Държавите, подписали споразумението UKUSA – петте очи, както ги наричат понякога, си сътрудничиха по време на Студената война. Основният противник беше Съветският съюз. Но предвид напредъка на антиколониалните, антиимпериалистическите и дори антикапиталистическите движения в Азия, Африка и Латинска Америка, САЩ разшириха разузнавателните си мрежи в световен мащаб. Така съюзите, на които се основава тази система, далеч надхвърлят кръга на първите страни, подписали споразумението. Например, на изток и на запад от Съветския съюз Япония и Германия са сред „третите страни“ по договора. За отбелязване е, че след разкритията на Сноудън Ангела Меркел поиска от САЩ да споделят с Германия разузнавателната информация, с която разполагат, съгласно условията, отнасящи се за „вторите страни“. Администрацията на Обама отговори с категоричен отказ.

Частната индустрия в държавното разузнаване

ПРЕЗ годините членовете със статут „трети страни“ по договора са се променяли. Всички те обаче разполагат с ограничен достъп до събраните сведения. Такъв беше за известно време статутът на Иран, с добро географско разположение за наблюдение на южните части на Съветския съюз. След ислямската революция там през 1979 г. САЩ трябваше да намерят алтернативен вариант. Тогава те институционализираха връзките си с Китайската народна република, с която отношенията се бяха подобрили след тайното посещение на Хенри Кисинджър през април 1970 г. Провинция Синцзян изглеждаше удобно място за шпиониране на руснаците. Дън Сяопин, който осъществи отварянето на Китай към пазарната икономика, разреши на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) да построи два наблюдателни поста, при условие че се поддържат от китайски техници. Те се задействаха през 1981 г. и функционираха поне до средата на 90-те години.

Тъй като нито една държава не разполага с толкова широка шпионска мрежа като САЩ, аргументът, че „всички държави правят това“, попада под ударите на критиката. От сателитите през 50-те години до дигиталните инфраструктури, САЩ модернизираха системите си за глобално наблюдение неколкократно. От началото на 90-те години обаче и падането на комунистическите режими функцията на шпионажа се промени. Той все така има за цел борбата с настоящите и бъдещите заплахи, които тегнат над световната икономика, изградена около американските интереси. Заплахите обаче станаха по-разнообразни: недържавни структури, по-малко развити страни, твърдо решени да си осигурят по-добро място в световната икономика или, напротив, страни, желаещи да тръгнат по други пътища на развитие, и най-вече други развити капиталистически държави.

За да се изясни тази стратегическа промяна, трябва да се подчертае един икономически аспект на американската разузнавателна система, пряко свързан с дигиталния капитализъм. През последните десетилетия се разви индустрията на кибервойната (събиране и анализ на данни), която не се отчита пред никого. Част от тази индустрия е предприятието, в което е работил Сноудън – „Буз Алън Хамилтън“. С други думи, с масовите приватизации практиката разузнаването да се осъществява от „външни доставчици“ се превърна в нещо обичайно. Така това, което открай време е било функция на държавата, се превърна в мащабно начинание, ръководено съвместно от държавата и бизнес средите. Както показа Сноудън, американският комплекс за шпионаж вече е тясно свързан с интернет индустрията.

Има сериозни основания да се смята, че компаниите от Силициевата долина са участвали системно и в повечето случаи колегиално в някои акции на свръхсекретната операция на NSA, кръстена „Рамка за устойчива сигурност“. Още през 1989 г. един експерт по военни комуникации приветства „тесните връзки, които американските компании поддържат (…) с висшите инстанции на американската национална сигурност“, понеже въпросните компании „улесняват достъпа на NSA до международния трафик“. Двадесет и пет години по-късно тези структурни отношения продължават да са налице. Въпреки че интересите на предприятията реално не съвпадат с тези на американското правителство, основните компании за информационни технологии са незаменими партньори на Вашингтон.„Повечето предприятия, които от дълго време позволяват на Агенцията да бъде в крак с технологията и да има световен обхват, все още работят с нея“, призна директорът на NSA през юни 2014 г. в Ню Йорк Таймс.

Въпреки очевидните факти, „Гугъл“, „Фейсбук“ и компания отричат да са участвали и се правят на възмутени. Това е логична реакция, тъй като тези компании са изградили богатството си на основата на мащабен шпионаж с търговска цел – в своя полза и в полза на спонсорите си, големите агенции за реклама и маркетинг.

Мащабното и съгласувано събиране на данни не е естествено явление. То стана възможно, когато първоначалната структура на интернет се трансформира за тази цел. През 90-те години, когато глобалната мрежа тъкмо започваше да се намесва в обществения и културния живот, компаниите за информационни технологии и реклама лобираха пред администрацията на Клинтън да се сведе до минимум защитата на личния живот. И те успяха да трансформират Мрежата така, че да наблюдават потребителите ѝ с ясна търговска цел. Като отхвърлят и най-плахите инициативи за защита на данните, социалните мрежи, търсачките, доставчиците на интернет и рекламодателите продължават да изискват още по-развита интеграция на следенето в интернет с търговска цел. Именно по тази причина те препоръчват да се премине към информатика „в облак“(cloud service computing). Няколко хиляди гигантски компании се сдобиха с властта да си присвояват информация от хората по цял свят, от люлката до гроба, във всеки момент на деня. Както обяснява изследователят Евгений Морозов, стратегиите за печалба на тези предприятия явно почиват върху данните за потребителите. По думите на основателя на „Уикилийкс“ Джулиан Асанж те представляват „двигатели за шпионаж“.

Стратегиите за печалби се превръщат в основа за развитието на дигиталния капитализъм. Динамиката, с която се присвояват лични електронни данни, се засилва значително под един двоен икономически и политически натиск. Именно по тази причина тя става двойно уязвима, след като беше разкрита от Сноудън.

През май 2014 г. Европейският съд реши, че хората имат правото да настояват да бъдат изтрити онези резултати в интернет търсачките, които подават „неадекватни, неоснователни или остарели“ лични данни. През четирите дни след това съдебно решение „Гугъл“ получи четиридесет и една хиляди молби, основани на въпросното „право на забравяне“. Още по-показателно е, че през юни 2014 г. 87% от петнадесетте хиляди души, участвали в социологическо проучване на рекламната агенция „Еделман Берланд“, са били на мнение, че законът би трябвало „да забрани на предприятията да купуват и продават данни без съгласието“ на засегнатите лица. Допитаните смятат, че основната заплаха, която тегне над защитата на личния живот в интернет, се състои в това, че предприятията могат „да използват, обменят или продават без тяхно знание личните им данни, за да извлекат финансова печалба“. С цел да укроти недоволството, Белият дом публикува доклад с препоръка към компаниите да ограничат употребата на личните данни на клиентите си. Въпреки това администрацията на Обама продължава да подкрепя неизменно мултинационалните компании:„Мащабното събиране на данни ще бъде исторически двигател на прогреса“ , се подчертава в официално комюнике през юни 2014 г.

Да се съживи протестът

ОТХВЪРЛЯНЕТО на господството на американските икономически и държавни интереси над дигиталния капитализъм не се наблюдава само в проучванията на общественото мнение. За онези, които отдавна се опитват да кръстосат шпаги с американските компании, разкритията на Сноудън представляват неочакван шанс. Свидетелство за това е забележителното „Отворено писмо до Ерик Шмид“ (тогава главен изпълнителен директор на „Гугъл“), написано от един от най-големите европейски издатели – Матиас Дьопфнер, от групата „Аксел Шпрингер“. В него той отправя обвинения към „Гугъл“, който държи 60% от рекламния пазар в интернет в Германия, че иска да се превърне в „дигитална супердържава“, която не трябва да се отчита пред никого. Дьопфнер обяснява, че в тази ключова област Европа продължава да бъде една „склерозирала“ сила, и се стреми, разбира се, да защити интересите на германските компании (Frankfurter Allgemeine Feuilleton, 17 април 2004).

Хроничният застой на световната икономика ожесточава още повече битката, водена от големите компании и Държавата за присвояване на печалбите. От една страна, интернет доставчиците и големите предприятия са преторианската гвардия на един дигитален капитализъм с център САЩ. Само компанията „Майкрософт“ използва повече от един милион компютъра в над четиридесет страни, за да предоставя услугите си от стотина центрове с бази данни. „Андроид“ и IOS, операционни системи съответно на „Гугъл“ и „Епъл“, оборудват общо 96% от смартфоните, продадени по света през второто тримесечие на 2014 г. От друга страна, постиженията на Европа са съвсем скромни – тя вече не господства на пазара на мобилни телефони, а проектът ѝ „Галилео“ за сателитна геолокализация, се бави и носи много разочарования.

Дигиталният капитализъм, основан на интернет, впечатлява с мащаба, динамизма и перспективите си за печалба, както показват не само индустрията, пряко свързана с интернет, но и най-различни области като автомобилостроенето, медицинските услуги, образованието и финансите. Кои предприятия от кои региони ще получат съответните печалби?

В това отношение аферата „Сноудън“ е пречка, понеже разпалва недоволството срещу американското господство в киберпространството. В седмиците, последвали първите разкрития, имаше много спекулации как документите, публикувани от Сноудън, ще се отразят на продажбите по света на американските компании за нови технологии. През май 2014 г. председателят и главен директор на компанията за електронно оборудване CISCO писа до президента Обама, за да го предупреди, че скандалът с NSA подкопава „доверието в нашата индустрия и в способността на компаниите за технологии да продават продуктите си по света“ (Файненшъл таймс, 19 май 2014).

Политическата заплаха към компаниите за информационни технологии добива ясни очертания. Предвид разкритията на Сноудън, някои държави преориентират икономическата си политика. Бразилия и Германия обмислят възможността да разрешават единствено на национални доставчици да съхраняват данните на техните граждани – мярка, която вече е в сила в Русия. През юни т.г. германското правителство прекрати договора, който отдавна го обвързваше с американската компания „Веризон“, в полза на „Дойче Телеком“. Един ръководител християндемократ пък заяви, че ще е най-добре, ако германските политици и дипломати се върнат към пишещата машина при съставянето на важни документи. Бразилия и Европейският съюз, които предвиждат да изградят нова подводна телекомуникационна мрежа, за да не зависят междуконтиненталните им комуникации от американските инфраструктури, повериха тази задача на бразилска и испанска компания. Бразилия обяви също така, че изоставя „Outlook“, услугата за електронни съобщения на „Майкрософт“, и я заменя със система, която използва центрове с бази данни, установени на нейна територия.

Битка за регулиране на интернет

ТАЗИ есен бяха взети нови икономически мерки срещу американските компании за информационни технологии. Германия забрани телефонното приложение „Uber“ за общо използване на колите. В Китай правителството обясни, че американското информационно оборудване и услуги представляват заплаха за националната сигурност и настоя държавните предприятия да не ги използват повече.

Засегнатите американски гиганти от дигиталния сектор не се задоволяват само с комуникационна офанзива. Те реорганизират дейността си, за да покажат на клиентите си, че зачитат местните законодателства за защита на личните данни. IBM предвижда, например, да инвестира 1 милиард долара в изграждане на центрове за бази данни в чужбина, с надеждата да успокои клиентите си, обезпокоени от американския шпионаж. Не е сигурно, че това ще е достатъчно да укроти страховете, при положение че Вашингтон иска от „Майкрософт“ да предаде електронните съобщения, складирани на сървърите му в Ирландия…

Но да не се заблуждаваме – американските власти продължават да се стремят да разширяват предимствата за мултинационалните компании за информационни технологии. През май 2014 г. американският министър на правосъдието подаде жалба за търговски кибершпионаж срещу петима офицери от китайската армия, като заяви, че Китай открито използва незаконна конкуренция. Файненшъл таймс разкри показателен факт – тази жалба, депозирана от шампионите в областта на шпионажа, е породила вълнение сред германската индустрия, „където се изразява безпокойство от кражбата на интелектуална собственост“ (22 май 2014). Дали не е именно този ефектът, който американските отговорни служители искаха да постигнат?

Защо САЩ изчакаха точно този момент, за да действат? От години обвиняват Китай, че организира кибератаки срещу предприятията им, а те самите копират рутерите и интернет оборудването на конкурентоспособната китайска компания „Хуавей“… Прозира политически мотив – в тази година на избори за Конгрес по средата на президентския мандат изпълнителната власт на демократите възнамерява да представи Китай като мародер, който унищожава американските работни места, понеже краде интелектуална собственост. И в същото време тези публични обвинения към Пекин подчертават деликатно, че между съюзниците статуквото на дигитален капитализъм, доминиран от САЩ, остава най-добрият вариант.

И тук стигаме до същината на проблема. По думите на Сноудън той се е надявал, че разкритията му „ще дадат необходимата опора за изграждане на един по-справедлив интернет“. Искал е не само да открие дискусия за шпионажа и правото на личен живот, но и да повлияе на спора за липсата на равновесие в инфраструктурата на интернет.

По своята структура интернет винаги е давал предимство на САЩ. Едно международно, но спорадично противопоставяне се надигна още през 90-те години. То се засили между 2003 и 2005 г. по време на световните срещи на върха за информационното общество и след това отново през 2012 г. – в рамките на една многостранна среща, организирана от Международния съюз по телекомуникации. Разкритията на Сноудън засилват този конфликт за „световното управление на интернет“ . Те отслабват „капацитета на Вашингтон да ориентира разискванията към бъдещето на интернет“, пише Файненшъл таймс, като цитира бивш служител на американското правителство, според когото САЩ вече не разполагат с моралния авторитет да говорят за свободен и отворен интернет“ (21 април 2014).

След като през септември 2013 г. президентката Дилма Русеф осъди пред Общото събрание на ООН нарушенията, извършени от NSA, Бразилия обяви, че ще бъде свикана международна среща за институционната политика, начертана от САЩ по отношение на интернет. Световната многостранна среща за управлението на интернет „NET-mundial“ се проведе в Сао Паоло през април 2014 г. и събра сто и осемдесет участници, представители на правителства, компании и асоциации.

САЩ се опитаха да обезвредят тази инициатива. Няколко седмици преди срещата те обещаха, но с цената на редица важни условия, да изоставят ролята си на формални наблюдатели на Интернет корпорацията за раздаване на имена и адреси (ICANN) – органа, който управлява някои от ключовите функции на Мрежата. Операцията беше успешна. След срещата „NET-mundial“ Асоциацията за софтуерна и информационна индустрия (SIIA) със седалище в САЩ изрази задоволството си: „Изказванията относно следенето бяха умерени“ и „тази среща не даде предимство на онези, които се застъпват за междуправителствен контрол на интернет, т.е. контрол под егидата на ООН“ .

В крайна сметка икономическите конфликти в геополитиката и зараждащото се преориентиране в позициите на някои държави определиха изхода от срещата в Сао Паоло. Докато Бразилия се присъедини към американското виждане, Русия и Куба отказаха да подпишат финалната резолюция и подчертаха, че приказките на САЩ за„свободата в интернет“ вече звучат кухо. Индийската делегация обяви, че не е доволна, и добави, че би дала съгласието си само след консултация с правителството си. Китай поднови обвиненията си и заклейми американската „киберхегемония“ (Чайна дейли, 21 май 2014). Това мнение печели все повече привърженици. След срещата „NET-mundial“ Групата на 77-те плюс Китай призова междуправителствените организации „да обсъдят и да изследват как се използват информационните и комуникационните технологии, за да се уверят, че те съответстват напълно на международното право“  Групата настоя също да се сложи край на масовото извънтериториално наблюдение.

Така конфликтът, заложен във формата и господството на дигиталния капитализъм, се изостря. Но въпреки че разнородната коалиция срещу властта и големите предприятия от Силициевата долина се разрасна, въпросните компании са все така твърдо решени да съхранят световната си хегемония. Според Кисинджър, известен защитник на превъзходството на САЩ, американците трябва да се запитат: какво се стремим да възпрепятстваме, независимо от цената и съвсем сами, ако е необходимо; какво трябва да се стремим да постигнем дори извън всякаква многостранна рамка? За щастие, държавите, мултинационалните компании и техните поддръжници не са единствените фактори в политиката. Да бъдем признателни на Едуард Сноудън, че ни го припомни.

LE MONDE DIPLOMATIQUE

 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

 
 

IAMX издава нов електронен рок албум Alive in New Light

| от chronicle.bg |

Измъчван от засилена депресия, която подхранва последните му два албума, Chris Corner със сценичното име IAMX издава новото си LP Alive in New Light (AINL) на 2 февруари 2018. Проектът празнува напускането на демоните, които отдавна са го измъчвали и улавя жестоката фаза на метаморфозата, когато вече не си същия като преди, но не си и напълно този, в който се превръщаш.

В четири от парчетата се включва и ексцентричната татуистка, кралица на грима и суперфен на Corner, Kat Von D. Представянето на албума включва и линия от еротични стоки, направени от Ryan Clark и вдъхновени от дизайна на обложката. Една от песните от AINL беше използвана в епизод от сериала How To Get Away With Murder, което прави общо петнадесет песни на IAMX, включени в блокбастъра на ABC TV от стартирането му през 2014г.

Chris Corner and Kat Von D (2)

Записан, изпълнен и миксиран от Chris Corner в пустинята на Калифорния, в каравана с изглед към планината, AINL представя девет песни алтернативна електроника.

Парчето Stardust открива албума със звучене, което наподобява Personal Jesus от Depeche Mode, а заглавието на песента символизира издигането от пепелта. Ритъмът на Break the Chain, второто парче от албума, повишава напрежението с ескалиращите, меланхолични лирики и вокали на певеца.

IAMX-Alive In New Light cover (hi res)

Следва електро фънк парчето Body Politics, което наподобява звученето на рок бандата Nine Inch Nails. Според IAMX, то символизира превръщането му в част от клуба, загубата на себе си в ритъма и отдаването на първичното, освобождавайки се от мислите. Песента Exit, която е пета в албума, наподобява баладичното звучене на артистичната Bjork, с добавен пулсиращ ритъм. Следва Stalker, която пренася слушателя в екзотичен, съблазнителен и тайнствен паралелен свят, където любовта и манията се сблъскват.

Може да чуете за какво става дума тук.

 
 

Едгар Алън По: тост с коняк и три червени рози

| от chronicle.bg |

На днешната дата през 1809г. се ражда един автор, чиито произведения вдъхновяват всички майстори на хоръра, начело със Стивън Кинг, занапред. Това е Едгар Алън По, когото познавате може би предимно от поемата му „Гарванът“.

По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с  мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Разбира се, това го довежда до сериозни финансови затруднения.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ , подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“.

Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-01

На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).

Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като „мозъчна претовареност“ или „интелектуална възбуда“, често срещани тогава евфемизми за смърт поради петнящи репутацията причини като алкохолизъм.

Въпреки всичко истинската причина за кончината на Едгар По остава загадка.

Мистериозността, която забулва живота, и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след неговата кончина. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е най-вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът е винаги един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-1

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

В чест на неговата дата, сме ви приготвили някои цитати, с които да си припомните вечното му творчество:

„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“

„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“  – На една от Рая

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш“.

„Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум“.

„Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните“.

„Тези, които мечтаят през деня, знаят неща, за които тези, които мечтаят само насън, дори не подозират“.

„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие“.

„Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта“.

„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.

„Никога да не страдаш означава никога да не си бил благословен“.

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“.

„Годините любов се изтриват от само минутка омраза“.

 

„И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“

Той програкна: „Nevermore!“

 

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; —

не намирах — и пак дирех смисъл в този отговор. —

Никой смъртен — уверявам! — не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: „Nevermore!“

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —

както всичко — безвъзвратно! — пак далеч от моя взор!“

Грак отвърна: „Nevermore!“,

из „Гарванът“

 
 

Индира Ганди: „Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

| от chronicle.bg |

Твърда, авторитарна и решена да управлява почти неуправляема страна, Индира Ганди е една от великите жени в световната политика, и една от най-противоречивите. Тя е министър-председател на Индия четири пъти и е ключова фигура в страната в продължение на две десетилетия.

Родена под знака на политиката, тя е внучка на Мотилал Нери, един от ранните лидери на Индийското движение за независимост, и дъщеря на Джавахарлал Неру, който заема поста на министър-председател в първите 17 години откакто страната извоюва своята независимост от Великобритания.

Когато самата тя става министър-председател, повежда най-многолюдното демократично  общество от 700 млн. души. Годините на управлението й са бурни и стигат до кулминация през юни 1984 г., когато по нейно нареждане армията нахлува в „Златния храм“, най-святото място за сикхите, в Амритсар, в щата Пенджаб. На 1 ви ноември същата година,  сутринта, е простреляна 30 пъти от двама  свои  охранители в градината на дома си. Предстои й да бъде интервюирана от актьора Питър Устинов, който по това време снима филм в Индия за ирландска телевизия.

Мразена или обичана, диктатор или не, Индира Ганди е забележителна личност, която може да ни  научи на много. Добре или зле, тя управлява една от най-хаотичните страни в продължение на десетилетия. Преизбирана е няколко пъти. И променя света.  Всичко започва на днешната дата, когато през 1966 г. тя е избрана за министър-председател. И се основа на част от казаното от самата Индира Гадни по долу.

индира ганди
Getty Images

„Прошката е добродетел на смелите“

„Има два вида хора: такива, които вършат работата, и такива, които си пишат заслугите за това. Опитай се да бъдеш от първата група, там конкуренцията е много по-малка.“

„Хората са склонни да забравят задълженията си, но не и правата си.“

„Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

„Печеленето или губенето на избори не е по-важно от заздравяването на страната.“

„По принцип съм мързелива, но имам психология на домакиня, когато става въпрос за работата ми.“

„Никога не съм се обръщала към някого за съвети или утеха. Още като малко момиче, трябваше да се оправям сама, защото такива бяха обстоятелствата и те малко или много са същите днес. Трябва да взимам собствените си решения.“

индира ганди
Getty Images

„В Индия няма политик, който да се осмели да обясни  на масите, че кравите трябва стават за ядене.“

„Няма любов, там където няма воля.“

„Баща ми беше държавник, аз съм политик. Той беше светец. Аз не съм.“

„Ако умра от насилствена смърт, както се опасяват някои а други планират, насилието ще бъде в умовете и действията на извършителите, не в моето умиране.“

„Аз не съм човек, който може да бъде притиснат – нито от човек, нито от нация.“

„Ако видя нещо мръсно или разхвърляно, трябва да го почистя.“

„Колективната присъда на електората трябва да бъде уважавана.“

„Възможностите не се дават. Те се отвоюват и се работи за тях. И за това трябва постоянство… и кураж.“

индира ганди
Getty Images

„За да се освободи, една жена трябва да се чувства свободна да бъде  себе си. Не да се сравнява с някой  мъж,  а  през призмата на своите собствени капацитет и личност.“

„Всяко ново преживяване придава още зрялост и разширява погледа.“

„Жените понякога отиват твърде далеч, вярно е. Но само когато отидеш твърде далеч, другите слушат.“

„За да бъде способен, човек трябва да вярва в себе си.“

„Смисълът на живота е да вярваме, да се надяваме и да се борим.“

„Скоро след като изкачих един връх,  разбираш, че той е бил един от най-ниските, че планината всъщност е верига от планини, и че има още много планини за катерене. И колкото повече се изкачваш, толкова повече искаш да продължиш, независимо, че си нечовешки уморен.“

„Животът е непрестанен процес на адаптация.“