Гадните хора на село, които тричат кучета и колят агнета, спасяват щъркели

| от chronicle.bg |

„Въпреки че май се оказа, че е нямало опасност за щъркелите при така създалите се условия, намирам това за супер сладко и готино. Неведнъж съм чувала мнението, че по селата хората били жестоки към животните и само ги тричали и бесели. Едва ли не. Явно не е така и човечността не зависи от населеното място или друг външен критерий. Тя се носи в сърцето, пише потребителят Антония Антонова.

И наистина. Общото схващане за отношението на хората на село към животните, е че те отглеждат животни единствено за да ги колят за Коледа и за Великден и да ги използват за работни добичета.

Разбира се, това има своето обяснение: градският човек е толкова далеч от селския, че никак не може да проумее, че в един живот, по-доближен до природата, животните имат съвсем друга роля от тази на чухуахуато, което придружава жените в моловете.

Докато в града гледаме котки, за да ни мъркат на коремите, кучета, за да има някой, който да ни показва, че ни обича, и змии, за да сме ексцентрични пичове, на село всяко животно има предназначение. Кучетата пазят, котките ловят мишки, кравите дават мляко, овцете – вълна т.н.

Това че селяните включват животните в ежедневието си по начин, по който от тях да има полза, не значи, че не ги обичат. Виждала съм възрастна жена да гали кравата си по муцуната с обич, която би накарала всеки градски природозащитник, който пуска гневни статуси във Фейсбук, да се засрами.

Достатъчно е човек да си препрочете малко Йовков и Елин Пелин, за да види, че идеята, че селяните са жестоки към животните е някакъв извратен плод на съвремието. Вярно, ръката на селския човек няма да трепне, когато трябва да отреже главата на кокошката, за да направи супа от кокошка за внуците си. Градският вегетарианец ще откаже да изчисти пъстървата за вечеря. Два свята: единият излишен. Или пък не?

От новините последните дни разбрахме, че хора с имена Сафет и Севдин (гадни турци, нали разбирате) спасяват щъркели от измръзване и героизирахме постъпката им, изненадани от човечността, която се срещала и в селата.

Постъпката на хората е достойна и дълбоко човечна: нещо, което градският човек с домашното корги за 3000лв., който обаче се гнуси да пипне болен гълъб, не разбира.

Социалните мрежи гръмнаха от хвалебствия, сякаш добрината към животните е нещо изключително изненадващо извън големия град, където хората водят кучетата си на спа. Същият голям град, в който върлува Екоравновесие и психопати тровят кучета по парковете.

Не че на село няма хора с черни души, които от раждането до смъртта си се интересуват единствено от това как да оберат джанката на съседа и как да метнат в двора му отрова за мишки за песа на верига, който лае денонощно. Има и не са малко.

Но изненадата от това, че хората на село спасяват щъркели, е малко обидна.

И все пак, телевизиите трябва да си пълнят ефира, а какво по-добро от това от българското село да излезе и някаква позитивна новина, извън изтерзаните хора с калпаци и забрадки, които се тюхкат, че къщите им са се наводнили?

Току виж пък следващия път, когато същите тези селяни се затюхкат за нещо, ще се сетим, че „човечността се носи в сърцето“.

 
 

Астрид Линдгрен: От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.

| от chronicle.bg |

През зимата на 1941 г. малката Карин Линдгрен се разболява от пневмония. Докато е прикована към леглото, майка й Астрид, в опит да разсее скуката, започва да разказа измислени истории за малко момиче с необикновена сила. Приказките се приемат повече от добре, и не само от Карин. Скоро приятелите и семейството искат още и още приказки за момичето, което критиците по-късно ще нарекат „кръстоска между Хъкълбери Фин и Супермен.“

Три години по-късно Астрид подарява за десетия рожден ден на дъщеря си специален подарък – напечатан екземпляр с приключенията на Пипи Дългото чорапче. Следващата година авторката, която вече е издала две успешни книги за деца, дава на издателя си да прочете книгата за Пипи. Останало сигурно го знаете. Останалото е история и една огромна тълпа от персонажи, с които милиони деца по света са отраснали.

Пипи, Томи, Аника, Емил, Карлсон, Дребосъчето, Ина, Алфред, татко Алфред, мама Алма, госпожа Петрел… все герои, благодарение на които малките и до днес обикват четенето. Обикват и Астрид Линдгрен, която не се страхува да говори на децата за смъртта.

Жената, която ни накара да обичаме четенето, да разберем някоя и друга хитрина за живота, е родена на днешната дата преди 111 години. В чест на днешната дата споделяме няколко нейни цитата.

Astrid-Lindgren-1994-Teaser-DW-Vermischtes-Stockholm-jpg

„Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата.“

„Спокойствие и само спокойствие.“

„Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

„Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.“

„Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“ (из „Пипи Дългото чорапче“)

Пипи Дългото чорапче

„От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.“

„Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.“

„Детство без книги – това не е никакво детство. Това е като да ти е отказан достъп до омагьосаното място, където можеш да отидеш и да намериш най-редкия вид радост.“

„Дай на децата любов, още любов и пак любов, и здравият разум ще дойде от само себе си.“

lindgren

„Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение.“

„Намирам, че мама е много чудновата, дето иска да си лягаме вечер, когато сме съвсем будни, а сутрин, когато спим, иска да ставаме.“ (из „Децата от улица „Тряскаджийска“)

„“Вашите собствени деца и внуци ли ви вдъхновиха, за да напишете книгите си?“ е също въпрос, който често ми задават. Искам да кажа следното: Никое друго дете не ме е вдъхновявало толкова, колкото детето, което аз самата бях. Не е задължително да имате деца, за да пишете детски книги. По-важното е добре да помните собственото си детство.“

„Лятото няма да трае вечно, той знаеше това, както го знаеше и Роня. Но си заживяха отново, като че ли то нямаше да има край, и доколкото им се удаваше, пропъждаха всички мъчителни размисли за зимата.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

 Астрид Линдгрен

„Ако съм озарила дори едно единствено детство, то тогава съм постигнала поне нещо в живота си.“

„Не искам да пиша за възрастни. Искам да пиша за читатели, които могат да правят чудеса. Само децата правят чудеса, докато четат.“

 
 

10 филмови франчайза, които трябва да умрат

| от chronicle.bg |

Помня когато „Breaking bad“ (или както го наричат патриотите: „В обувките на Сатаната“) приключи. Как камерата се издига над падналия Уолтър Уайт без никой да знае жив ли е, умрял ли е. Защото ако е жив, може би ще има продължение!

Няма да има продължение на „Breaking Bad“. Това ме кефи безумно във Винс Гилигън. Взе нещо, направи го много хубаво, завърши го и го остави. И това е. „Better Call Saul“ е отделен проект, предстоящият игрален филм по франчайза, пак ще е отделен проект. Няма продължения, няма цедене на левчета, няма съсипани фенски сърца.

Колко мъдро е това!

И колко много още хора могат да вземат пример. Малко въображение, наистина малко – не ти трябва особено много въображение, за да измислиш екшън – и малко пари и хоп! ето ти нов филмов франчайз за развиване. Изисква се безумно малко старание да се преместиш от старите лаври.

В галерията ни днес подредихме 10 филмови франчайза, с които трябва да се приключи.

 
 

Серина Уилиямс – скандалът с „жената“ на годината

| от chronicle.bg |

Тенис звездата Серина Уилямс стана жена на годината на GQ, но корицата на списанието предизвика бурни обществени дискусии. Причината е, че думата жена е сложена в кавички.

37-годишната Шампионка, както я наричат от списанието, се появява на една от четирите корици на декемврийския брой, озаглавен „Мъж на годината“.

GQ, който за първи път слагат женска част в наградите си Мъж на годината през 2003 година, слага Серина заедно с рекордите Майкъл Б. Джордън, Хенри Голдинг и Джона Хил.

През февруари Уилямс казва пред CNN, че едва не умира, когато ражда дъщеря си миналата година, и въпреки това след няколко месеца вече била на корта. Дори успя да стигне до финала на Wimbledon и US Open, като загуби и двата.

Целият проблем с корицата на списанието идва от незнанието за навиците на дизайнера Виргил Абло. Думата „woman“ е написана ръкописно от него, а той често обича да използва кавички. Абло работи заедно с Уилямс и Nike за спортния екип на тенисистката, върху който имаше думите „Serena“ и „Logo“, и двете в кавички.

Serena-Williams-new-ad-e1535541815443

Миналата година в отворено писмо в сайта reddit, Уилямс казва, че е била наричана мъж заради мускулатурата си: „Наричали са ме мъж, защото изглеждам много силна… Казвали са ми, че не съм за женския спорт, че трябва да играя с мъжете, защото изглеждам по-здрава, отколкото другите момичета. (Не, аз просто работя много здраво и съм се родила с това тяло, с което се гордея.)“

 
 

Моделката, която гледа овце

| от chronicle.bg |

Хейда Асгеирсдотир живее насред зелената пустош. У тях е тихо, чува се  и само телевизорът, който мърмори в съседната стая при майка й. Хейда не е по разговорите с журналисти. Тя е фермерка в овцефермата в Лиотарстадир (Ljótarstaðir) – място толкова отдалечено, че самите исландци го наричат отдалечено.

Асгеирсдотир е бивш модел, но истава известна в Исландия за това, че се противопоставя на строежа на хидроелектроцентрала, която щеше да раздели и наводни земята й. След като се съгласява да помогне за написването на книга за опазването на околната среда заедно с журналиста Стейнън Сигурдардотир, Хейда открива, че въпросната книга е озаглавена „Heiða – Fjalldalabóndinn (което се превежда като „фермерът в долината“, това е прякорът й)“ и е за самата нея, а не за борбата й срещу централата. „Исках внимание заради централата, но после се оказа, че цялата книга е за мен. Исках да изчезна вдън земя, имах чувството, че ще получа инфаркт.“ обяснява тя пред сайта peoplewemet.org

Днес Хейда е на 40. Тя е била модел през късните си тийнейджърски и ранни 20 години.

908688

„Бях високо, кльощаво хлапе и един ден една жена ми каза, че мога да бъда модел. Изведнъж беше добре да изглеждаш смешно“, така тя описва пътят си към моделството.

Животът й обаче не се променя из основи – тя не харесва да седи редом с 50 други момичета и да се опитва да бъде най-красивата. Затова напуска моделството и започва работа като учител и полицай.

Когато е на 23, здравето на баща й се влошава и понеже сестрите й не се интересуват много, тя поема семейната ферма… 6464 хектара. Там тя гледа 500 овце, с които се оправя до голяма степен сама. През лятот овцете пасат навън и тя се възползва от свободното време, за да поправи каквото има за поправяне. Те я и много опитен овцестригач като направи фурор на тазгодишното световно първенство по стригане на овце в Нова Зеландия.

Трудна работа е да прехвърляш слама и да караш 20-тонни земеделски машини, но това, което Хейда никога няма да си признае и сигурно никога нямаше да знаем, ако не беше книгата за нея – тя е голяма феминистка и иска да покаже на всички жени, че могат да правят каквото си искат. Тя израства с жена президент в Исландия и има прическа и играчки подобни на мъжките.

Земята й е голямата й любов. След като публикуват книгата за нея през 2016 година, тя често намира бележки с окуражителни думи и бутилки с алкохол в пощата си. Последно намира бутилка коняк с надпис „С любов, от читатели“.

За Хейда връзката никога не е била приоритет. Във фермерската работа няма доходи за двама, пък и не обича да спори с някого и да й казват какво да прави.