shareit

Гадните хора на село, които тричат кучета и колят агнета, спасяват щъркели

| от chronicle.bg |

„Въпреки че май се оказа, че е нямало опасност за щъркелите при така създалите се условия, намирам това за супер сладко и готино. Неведнъж съм чувала мнението, че по селата хората били жестоки към животните и само ги тричали и бесели. Едва ли не. Явно не е така и човечността не зависи от населеното място или друг външен критерий. Тя се носи в сърцето, пише потребителят Антония Антонова.

И наистина. Общото схващане за отношението на хората на село към животните, е че те отглеждат животни единствено за да ги колят за Коледа и за Великден и да ги използват за работни добичета.

Разбира се, това има своето обяснение: градският човек е толкова далеч от селския, че никак не може да проумее, че в един живот, по-доближен до природата, животните имат съвсем друга роля от тази на чухуахуато, което придружава жените в моловете.

Докато в града гледаме котки, за да ни мъркат на коремите, кучета, за да има някой, който да ни показва, че ни обича, и змии, за да сме ексцентрични пичове, на село всяко животно има предназначение. Кучетата пазят, котките ловят мишки, кравите дават мляко, овцете – вълна т.н.

Това че селяните включват животните в ежедневието си по начин, по който от тях да има полза, не значи, че не ги обичат. Виждала съм възрастна жена да гали кравата си по муцуната с обич, която би накарала всеки градски природозащитник, който пуска гневни статуси във Фейсбук, да се засрами.

Достатъчно е човек да си препрочете малко Йовков и Елин Пелин, за да види, че идеята, че селяните са жестоки към животните е някакъв извратен плод на съвремието. Вярно, ръката на селския човек няма да трепне, когато трябва да отреже главата на кокошката, за да направи супа от кокошка за внуците си. Градският вегетарианец ще откаже да изчисти пъстървата за вечеря. Два свята: единият излишен. Или пък не?

От новините последните дни разбрахме, че хора с имена Сафет и Севдин (гадни турци, нали разбирате) спасяват щъркели от измръзване и героизирахме постъпката им, изненадани от човечността, която се срещала и в селата.

Постъпката на хората е достойна и дълбоко човечна: нещо, което градският човек с домашното корги за 3000лв., който обаче се гнуси да пипне болен гълъб, не разбира.

Социалните мрежи гръмнаха от хвалебствия, сякаш добрината към животните е нещо изключително изненадващо извън големия град, където хората водят кучетата си на спа. Същият голям град, в който върлува Екоравновесие и психопати тровят кучета по парковете.

Не че на село няма хора с черни души, които от раждането до смъртта си се интересуват единствено от това как да оберат джанката на съседа и как да метнат в двора му отрова за мишки за песа на верига, който лае денонощно. Има и не са малко.

Но изненадата от това, че хората на село спасяват щъркели, е малко обидна.

И все пак, телевизиите трябва да си пълнят ефира, а какво по-добро от това от българското село да излезе и някаква позитивна новина, извън изтерзаните хора с калпаци и забрадки, които се тюхкат, че къщите им са се наводнили?

Току виж пък следващия път, когато същите тези селяни се затюхкат за нещо, ще се сетим, че „човечността се носи в сърцето“.

 
 
Коментарите са изключени