shareit

Франция се опитва да промени ролята си в Африка

| от |

People fleeing from Bouake carry their possessions on their heads as they walk past a French army ch..Париж, Илейн Ганли от Асошиейтед прес

Франция отново ще помага – тя изпраща войници в своя бивша африканска колония, за да бъде предотвратена катастрофа – мръсна работа, на която Париж казва, че не държи особено. Франция иска динамична нова Африка, която създава работни места, а не конфликти.

Образът на Франция като жандармът на Африка обаче трудно се заличава.

Френски войски бяха изпратени да се справят със смъртоносния хаос в Централноафриканската република (ЦАР) докато в петък и събота в Париж заседаваха около 40 африкански лидери, включително преходният премиер на ЦАР.

На тази среща на върха бе постигнат напредък към създаването на африкански сили за бързо реагиране, които да бъдат обучени от Франция, за да може континентът да покрие нуждите си в областта на сигурността, като същевременно се позволява на Франция да запази връзки в региона, които може да донесат икономическа печалба в дългосрочен план.

Не е лесно Франция да се отърси от възприемането на себе си като едновремешния колониален господар. Френската империя се разпадна през 60-те години, но половин век по-късно е нещо обичайно африкански лидери да искат помощ и тези призиви рядко биват пренебрегвани.

От 2011 г. при управлението на двама президенти от различни политически лагери Франция се е намесвала в четири африкански страни: в Кот д’Ивоар, в съвместна мисия в Либия, в Мали и сега в ЦАР.

През януари Франция изпрати 5000 войници в Мали да смажат Ал Каида и други радикални групировки в северната част на страна, която бяха смятани за терористична заплаха за страните в региона. Това е повече от мисията в ЦАР, където според френския президент Франсоа Оланд 1600 френски войници ще помагат на около 6000 африкански войници да въведат ред в почти изпадналата в беззаконие страна, където нараснаха верските сблъсъци след като мюсюлмански бунтовници свалиха президента през март.

Както в Мали, така и в ЦАР Париж получи африканска и международна подкрепа чрез Съвета за сигурност на ООН. В събота генералният секретар на ООН Бан Ки-мун заяви, че е „признателен на страните, които изпращат войници, и особено на Франция за увеличаването на военната й подкрепа“.

Оланд обаче не иска Франция първа, а понякога и единствена, да реагира на спешни ситуации в Африка. В продължение на няколко месеца Франция се опитваше да не се намесва в ЦАР.

Оланд обяви, че се вземат мерки да се промени ролята на Франция от спасител на помощник на срещата на върха на Африканския съюз в Етиопия през май, като заяви, че самите африканци трябва да имат грижата за сигурността си. Мнозина африкански официални представители са съгласни по принцип, макар и подробностите по този план все още да се уточняват.

Франция настоява силите за бързо реагиране на Африканския съюз да са готови до няколко месеца и обеща на срещата на върха този уикенд да осигури оборудване и обучение за до 20 000 африкански военнослужещи годишно. ООН ще финансира мироподдържащи операции щом тези сили бъдат напълно оперативни. Дотогава Оланд каза, че ЕС трябва да осигурява финансов ресурс, „защото двата континента са свързани“.

Оланд не е първият президент, който се опитва да се раздели с тежко наследство или да се възползва от континент, чийто облик на място на неспирни конфликти се заменя от този на разцъфващ център за инвестиции.

Дори символите на войната се смекчават. Операцията на французите в ЦАР е кръстена Операция Сангарис, на името на местна пеперуда. Намесата през 1979 г. за сваляне на централноафриканския диктатор и самообявил се император Жан-Бедел Бокаса, който бе обвинен в канибализъм, бе наречена Операция Баракуда.

Измъкването на Франция от колониалното й минало без да изоставя традиционните си партньори в моменти на нужда може да се окаже сложно. Патерналистичните партньорства, които Париж развиваше десетилетия наред с бившите си колонии пълнеха джобовете на диктатори и търговци и насърчаваха изпадането в зависимост. Днес неписаната политика, известна като Франсафрик официално е низвергната.

Президентът на Мали Ибрахим Бубакар Кейта обаче казва, че двете страни остават взаимно свързани.

„Франция, уви, има исторически дълг“ към бившите си колонии, каза Кейта в интервю за в. „Монд“.

„Когато сте пътували по един път заедно, колкото и да е било болезнено понякога, нещо остава. Ние сме осъдени да вървим заедно“, заяви той.

Френското правителство настоява, че не иска да се меси във вътрешни африкански въпроси. В събота обаче Оланд открито изрази неприязън към бившия бунтовник и сегашен президент на ЦАР. „Не искам да соча никого, но не можем да оставим на поста му един президент, който не бе способен да направи нищо, или дори по-лошо, който остави някои неща да се случат“, каза Оланд по телевизия Франс-24 и прикани да се състоят избори възможно най-скоро.

Алин Лебьоф, експерт по сигурност и развитие от Френския институт за международни отношения, заяви, че след едно десетилетие Франция няма да е в състояние да се намесва както го прави днес, включително защото бюджетните съкращения няма да й позволят да заменя остаряло оборудване.

„Има много на брой малки разминавания по отношение на капацитета. Има голямо разминаване между начина, по който Франция се вижда като световна сила и като сила, която може да се намесва“, каза тя.

По думите й истинският въпрос е: „Можете ли да се намесите по подходящия начин и кога можете да си тръгнете?“

Този въпрос особено силно обсебва Франция откакто тя се провали при опита си да спре геноцида от 1994 г. в Руанда, където бяха избити 800 000 души. В страната имаше френски войски, когато започна избиването на малцинствените тутси от милициите хуту.

Руанда на моменти е обвинявала Франция, че е участвала в убийствата, което Франция категорично отрича. Париж обаче признава, че заедно с международната общност носи отговорност, че не е спрял кръвопролитията.

Същевременно Париж също иска парче от икономическата баница в преживяващата възход Африка, където средният икономически растеж е над 5 процента. На срещата на върха на Африка френски официални лица постигнаха споразумение, целящо да удвои търговския обмен с континента до 2020 г.

„Можем да продаваме еърбъси, хранителни продукти. Можем да инвестираме. Интересът на Африка и интересът на Европа, по-специално на Франция, е да се сближават. Нашето бъдеще е с африканците“, заяви вчера френският външен министър Лоран Фабиюс по телевизия Франс 3.

 
 
Коментарите са изключени

Ашли Ревел – идиотът, който заложи всичко на рулетка и спечели

| от |

Представете си един ден да ви щукне да продадете всичко, което имате, да отидете в Лас Вегас и да заложите абсолютно всичко на едно завъртане на рулетката. Рискът да загубите е много реален и като нищо можете да си тръгнете само с дрехите на гърба си (или дори с по-малко). Всъщност, шансът да спечелите залог от типа всичко или нищо на американска рулетка е 47,3% – същият залог на европейска рулетка има шанс за печалба 48,6%. Ашли Ревел от Великобритания решава да поеме този риск – през април 2004 той продава всичко, което притежава, взима получените 76 840 паунда (105 400 паунда днешни пари, всички суми от тук нататък ще са в днешни пари).

Ашли, тогава на 32 години, започва пътешествието си, както сам той признава, на по питие с момчетата в една кръчма. Един от тях излага идеята да се заложи всичко, което човек притежава, на едно завъртане на рулетката и леко подпийналата компания се съгласява, че тази идея е доста велика. Въпреки че огънят на разговора се поддържа до значителна степен от алкохола, на следващият ден въпросната идея се оказва залостена стабилно в главата на Ашли. По-късно той ще каже пред The Telegraph: „Помислих си, какво невероятно преживяване би било. По това време не бях женен, нямах деца, бях напълно ерген. И реших: сега или никога.“

Roulette wheel

Рулетка

Не е изненадващо, че не всички се радват от решението на младия мъж – родителите му имат особено мнение по въпроса. Бащата на Ревел, Мик, казва на сина си, че е „лошо момче“, че не трябва да постъпва така и „Трябва да работиш като другите деца“. Ашли прекарва известно време в опит да ги убеди в начинанието си. Баща му пръв се съгласява, но психологическото обработване на майка му отнема малко повече време.

Следващата стъпка е да започне с продаде собствеността си и да припечели и малко странични пари, колкото може. Колата му, часовник Rolex, стикове за голф и дори сантиментални предмети са продадени или на аукцион, или на улицата. Съвсем естествено, с някои предмети човекът се разделя по-трудно – като футболните трофеи и пуловера за крикет, който получава в гимназията. След това Ревел ще съжалява, че продава тези неща.

Хора от британския телевизионен канал Sky One надушват за ситуацията и пращат екип кой до снима мини сериал със заглавие „Double or Nothing“ (Двойно или нищо).

Подготовката приключва, парите са събрани от всякакви места (един онлайн букмейкър и спонсор предлага мъжът да смени името си на Ашли Blue Square Ревел) и в крайна сметка общата сума е 105 400 паунда. С парите в банката, той се качва на полет до Лас Вегас заедно със снимачния екип, приятелите си и (накъде без) родителите си. На този етап технически дори дрехите на гърба му не са негови, защото костюмът, който носи, е под наем специално за случая.

Плановете да прави залога в Hard Rock Hotel пропадат след като проговорите не стигат до никъде. Собствениците на Plaza Hotel and Casino обаче виждат възможност за малко пиар и се съгласяват да са домакини на събитието. Точно преди рулетката да се завърти, те отправят послание, в което се казва, че не съветват никого, дори и него, да прави такова нещо.

Въпреки риска и тежестта на всичко, нощта преди залога Ревел спи спокойно и по-късно ще каже, че никога не се колебаел дали да го направи. Въпреки че шансовете му са макар и в малка степен срещу него, той казва: „Когато сега се върна назад, изглежда ми лудост, но бях силно убеден, че ще спечеля. Буквално отивах, за да си събера печалбата.“

large_Ashley-Revel-winner-roulette

Епичният момент! Изотчник: „Double or Nothing“, IMDB

Сутринта преди залога Ашли има да реши още един последен и може би най-важен въпрос: черно или червено? Той се оглежда за някакъв знак от съдбата, но съдбата явно още не е събудила. В крайна сметка, както Ревел разказва, точно когато топчето се завърта върху рулетката „Първото нещо, което ми дойде наум беше червено и тогава избутах всичките си чипове напред.“

Тогава всички – семейството му, приятелите му, както и зрителите на Sky One – виждат как топчето се завърта, завърта и накрая пада върху числото 7 – червено число. Многолюдието полудява, а Ашли Ревел удвоява печалбата си и взима 210 800 паунда. 

След преживяното той споделя „… беше ненормално нещо. И сега мисля какво ли щеше да стане, ако бях загубил. Нямаше да има къде да се върна или какво да облека. Все още обаче щях да имам семейството и приятелите си, които никога няма да ме оставят, така че те ми дадоха необходимата сигурност, която ми позволи да направя това.“

За разлика от повечето комарджии, които печелят големи пари, Ашли решава да не залага повторно и се оттегля с печалбата си. С част от нея впоследствие Ашли ще плати за обиколка с мотор из Европа. Но късметът му не свършва дотук – по време на обиколката, докато е в Холандия, той среща момиче. „Взех я с мен в Англия, оженихме се и сега имаме две деца. Може да се каже, че заради залога успях да си намеря жена.“

 
 
Коментарите са изключени

Михаел Шумахер бойкотира Индианаполис и Монца

| от |

На днешната дата преди близо 18 години Михаел Шумахер върви смело нагоре и демонстрира невероятни качества зад волана. Ferrari са в пълен екстаз от своята златна кокошка, а добрият стар вълк Бърни Екълстоун се радва, че неговият спортен формат се гледа от целия свят. И точно на тази дата, само няколко дена след атаките от 11 септември.

В същата седмица Формула 1 е посрещната в Италия, където публиката ще се подготвя за поредната доминация на италианският производител и хегемонг в този състезателен формат. На 12 септември цяла Италия се чуди дали ще се проведе състезанието, за което доста фенове вече са закупили билети. Според Италия, гарантирането на сигурността на близо 100 000 души ще е доста трудно занимание, а и цяла Европа предлага спиране на мащабните спортни събития, в знак на уважение и гаранция, че няма да има други терористични „изненади“. Болидите на Ferrari са свалени са лишени от логата на спонсорите и разполагат само с черни носове, с които показват съпричастност към жертвите. Екипите на Шумахер и Баричело също са чисто червени, без никакви надписи и лога, сякаш за една вечер всички е било ушито на ново, а болидите са били остъргани от своите реклами пана и стикери. Пристигащите гости получават много сериозни инструкции относно безопасността и планът за евакуация. Като допълнителен лош късмет из бокса се носи и друга тъжна вест: Алесандро Дзанарди няма да може да се възстанови и ще изгуби двата си крака. Пилотът претърпява много сериозна катастрофа в болида на Уилямс.

Screenshot_2

Освен знакът на силна съпричастност от страна на италианския тим, Михаел Шумахер предлага на своите опоненти да започнат състезанието без никакви изпреварвания за първите два завоя. Причината е, че миналата година загива един от пожарникарите в следствие на тежка катастрофа. Организаторите на състезанието не са толкова доволни и продължават да повтарят, че всички пилоти са тук, за да се състезават и ако не искат, може да останат в бокса и да пропуснат цялото състезание. Немският пилот все пак не се отказва от състезанието, имайки предвид, че стартира в челната тройка. И докато всички кимат в знак на съгласие, Жак Вилньов се оказва троянския кон и бързо натиска педала на газта. Хуан Пабло Монтоя успява да вземе своята първа титла, докато Михаел завършва на 4-то място.

Първите два завоя още в началото не успяват да се разминат без инциденти, но за щастие няма пострадали. И това далеч не е всичко, само няколко дена след това състезание, Шумахер продължава да негодува срещу следващия календарен ден във Формула 1 – Индианаполис. В следващите дни пилотът ще изрази много остро своето мнение относно безопасността в страната, както и възможността да се повтори втори атентат. Германецът очевидно успява да разпали огньовете на цялата организация, след като на финала лично Бърни Екълстоун трябва да се намеси и да обясни на Шуми, че е редно да престане с провокациите или да приеме сериозни санцкии като лишаване от титлата, която според временното класиране е в кърпа вързана. В тази битка се оказва, че поне не е сам, защото самият Ники Лауда, тогава все още състезателен директор на Jaguar изразява същото мнение. Други пилоти и организатори са сигурни, че организаторите могат да се справят отлично със защитата на събитието и ако не са имали тази възможност е било очаквано да го отменят.

 
 
Коментарите са изключени

Милан и Интер освещават новия Сан Сиро с приятелски мач преди 93 г.

| от |

На 19 септември 1926 г. Милан и Интер ще влязат в приятелски двубой на новооткрития стадион Сан Сиро. На този ден Интер печели с резултат 3-6. До този момент Милан държи футболната крепост в града, но едно добро решение позволява на феновете на двата отбора да ползват едно и също спортно съоръжение.

Макар и днешната футболна култура да се разделя на фракции и враждуващи групи, отборите тогава са имали друга идея. Президентът на клуба на Милан Пиеро Пирели дава идеята за обединение, както и допълнителни 5 милиона лири за построяването. Архитектът Улис Стакини е натоварен с проектирането, но отказва да следва модела на традиционните модели и не строи писта около терена.
По този начин феновете ще имат възможност да бъдат по-близо до зелената покривка, а също така се увеличава и количеството – 35 000 души.

Първоначалното име е „Новият Сан Сиро“, кръстен на квартала, където се намира. И докато феновете имат високи надежди за летящ старт на Милан, отборът успява да изгуби и своя първи мач в лигата. Съоръжението е продадено на град Милан през 1935 година, но Росонерите остават основен ползвател до 1947 г. В същата година Интер решават да плащат наем и също да се възползват от възможността, вместо да строят нов стадион. През 1980 г. Сан Сиро ще бъде преименуван на Джузепе Меаца – звезда от редиците на Милан и на Интер. В следващите години ще има допълнителни ремонти, които ще позволят събирането на близо 80 000 запалянковци. В този момент стадионът е приютил спортните страсти на 3 игри от световното през 1934 г. и още 6 игри от същия формат през 1990 г. Публиката на Милан е ставала свидете и на 4 финала на Шампионска лига през 1965, 1970, 2001 и 2016 г. Да не говорим, че съоръжението е предпочитан избор за всеки музикант през последните години, списъкът с гости е много дълъг.

 
 
Коментарите са изключени

Упоритото пиле Майк

Това се случва наистина.

На 10 септември 1945 Майк (който тогава още не се е казвал Майк) е на път да стане вечеря. Често същата съдба застига и други петли като нашия Майк. Мъж на име Лойд Олсен е нагърбен със задачата да организира нещата около пилето и в желанието си да не разочарова тъщата, той заколва петела, оставяйки колкото може повече от врата му – някои хора явно обичат пилешки врат. С добър прицел Лойд отсича главата пет-и-половина-месечната птица. Подобно на всички пилета (а и животни), които губят горния си край, Майк се побърква – това е очаквано.

Radioactive Chicken Heads album cover - by me (40801313134)

По-късно през кариерата си, Майк ще вдъхнови комедийната пънк банда Radioactive Chicken Heads

Неочакваното е, че той продължава да си живее все едно нищо не е станало. Опитва се да кълве за храна, но без клюна (част от бившата му глава) храненето не му се получава. Лойд го оставя за малко и на следващата сутрин, когато отива да види Майк (който все още не се казва Майк), намира го с врат пъхнат под едното крило и все още жив. Мъжът решава, че не може да убие нещо, което просто не умира, и го оставя да живее.

И то продължава да живее…

Майк си събира багажа и заминава за Университета в Юта, където случаят му е документиран и се потвърждава, че пилето хем няма глава, хем е в движение. Упоритото същество е хранено със зърно и вода през пипетка и през 18-те месеца (!), в които живее, успява да качи около 2,5 килограма. Случаят му е разказан в списанията Time и Life, а за самото пиле се казва, че е било „щастливо, колкото всяко друго пиле“.

Майк за нещастие умира по незаслужено тривиален начин – задавя се с храна. Хората от град Фрута в щата Колорадо няма да го забравят никога и в негова чест всеки месец май се си организират фестивал.

 
 
Коментарите са изключени