Форин афеърс: Азия за азиатците

| от |

Гилбърт Розман, „Форин афеърс“

Неотдавна Китай и Русия хвърлиха ръкавицата на световния ред, оказвайки си една на друга дипломатическа подкрепа в конфронтацията съответно с Хонконг и Украйна.

Но западните наблюдатели като цяло неправилно разбират причините за укрепването на връзките между тези две страни. На сближаване ги обричат не толкова общите материални интереси, колкото еднаквото чувство за национално самосъзнание, изразяващо се в противопоставянето на Запада и във взаимната подкрепа на позициите относно наследството на традиционния комунизъм.

Между Москва и Пекин съществуват и разногласия във възгледите относно бъдещия световен ред, който те искат да видят в своите региони. Но те са съгласни с това, че геополитическият ред на Изтока трябва да бъде в опозиция на геополитическия ред на Запада – и това води до съществено укрепване на двустранните отношения и до сближаването на тези две страни.

Някои западни наблюдатели придават прекалено голямо значение на китайско-съветското напрежение в епохата на Студената война. Те също така твърдят, че отношенията между Москва и Пекин ще бъдат нестабилни заради събитията, които са се случили след 1990 г., включително демократизацията на Русия, глобализацията на Китай и бързият растеж и в двете страни на средната класа, която има достъп до информация отвън. Гледайки как Русия и Китай укрепват своите връзки, наблюдателите смятат, че отношенията между тях са брак по сметка, над който ще вземат връх други национални интереси, включително добрите отношения със Запада.

Но мнозинството от западни представители не разбират, че от 1990 година лидерите на Русия и Китай дълбоко съжаляват за напрежението, което е съществувало между двете страни в епохата на Студената война. Те разбират, че днешните проблеми до голяма степен са били свързани не с несъвпадение на националните интереси, а с идеологическите претенции за лидерство, които са изопачавали тяхното национално самосъзнание. Москва допусна изключително сериозната грешка, считайки, че Пекин покорно ще се съгласи с нейната водеща роля, а самата Поднебесна ще бъде по-малкият партньор. Китайското ръководство се отказа от тази роля, заради собственото си чувство за идеологическо превъзходство.

Днес лидерите на тези две страни са изпълнени с решимост да не повторят тези грешки. Макар днес Китай да се намира в такова положение, че може да бъде доминиращ партньор в двустранните отношения, той проявява сдържаност. Ръководителите в Москва и Пекин не искат шовинистичният национализъм в техните страни да вземе връх над общите национали интереси, които се свеждат до минимализирането на западното влияние в техните региони.

За тази цел правителствата на двете държави съзнателно акцентират вниманието си върху външната политика, отричаща легитимността на Запада, и в същото време всячески се въздържат от коментари за външнополитическите си стремежи. Китайският президент Си Цзинпин разказва за така наречената „китайска мечта“, която предвижда изграждането на нов геополитически ред в Азия, създаван от страните в този регион, и акцентира върху това, че Китай ще играе водеща роля в него. От своя страна, стопанинът на Кремъл Владимир Путин обяснява, че неговата цел е създаването на Евразийски съюз, в рамките на който отношенията между бившите съветски републики ще се определят от Москва. Двете държави обвиняват САЩ, че те, запазвайки агресивният си манталитет от Студената война, се опитват да възпират напълно правомерните стремежи на Русия и Китай в техните региони.

Има най-малко шест причини да смятаме, че подобно негласно партньорство между Русия и Китай има стабилен характер. Първо, Путин и Си Цзинпин, оправдавайки методите на своето управление, ползват доста сходни идеологии. Те се гордеят със социалистическата епоха, придават особено значение на китаецентризма и русоцентризма с техния стремеж да разпространят вътрешния политически ред извън своите страни, а също така се обявяват срещу хегемонизма. Макар че в руския национализъм присъства елемент на ксенофобия, която през 90-те години се подхранваше с демагогски изявления срещу Китай, Путин рязко ограничи това и избягва директни изявления срещу усилването на КНР. Идеологията на китаецентризма по сходен начин провокираше напрежения в отношенията с Русия, оспорвайки руските претенции в Централна Азия, която по-рано влизаше в състава на Съветския Съюз. Но днешните китайски лидери демонстрират на международните форуми и срещи, включително и в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество /ШОС/, че са готови да проявят уважение към политическото и културно влияние на Русия.

Второ, Китай и Русия подчертават своите исторически различия от Запада и поставят особен акцент върху конфронтацията със САЩ в периода на Студената война. В официално разрешените изследвания в двете страни не се споменава за китайско-съветския спор по време на Студената война. Ако по-рано някои китайски историци признаваха, че войната в Корея е започнала заради севернокорейската агресия срещу Юга, то в последните учебници вината за избухването на войната изцяло и напълно се възлага на САЩ. По сходен начин, политическите лидери и анализатори в двете страни все по-често заявяват, че Западът никога не е променял своите империалистически възгледи от времето на Студената война /за което свидетелства подкрепата, която уж се оказва на така наречените цветни революции в Украйна и Хонконг/. Такъв вид риторика означава, че Китай и Русия до ден-днешен са задължени да се противопоставят на влиянието на Запада и да градят нов световен ред.

Трето, както твърдят Русия и Китай, световната финансова криза от 2008 г. показва, че западният политически и икономически модел се намира на ръба на краха и отстъпва пред техните собствени модели. /Втората част на този довод намира по-голям отглас в Китай, отколкото в Русия/. Китайските и руски лидери не желаят гражданското общество да представлява заплаха за тяхното управление, по тази причина през 2014 г. те по-сурово и жестоко осъществяват своите репресии, за разлика от 90-те години на миналия век.

Четвърто, Путин и Си Цзинпин подчертават значението на руско-китайските отношения пред лицето на външната заплаха. Това е следствие на факта, че двете страни оценяват високо комунизма – като управляваща идеология в Китай и като положително историческо наследство в Русия. Поради това на тях са им останали малко идеологически съюзници и те са принудени да се поддържат един друг. Днес няма особени основания да се смята, че в близко бъдеще нещо ще се промени.

Пето, Русия и Китай полагат много успешни усилия да бъдат на една страна в международните спорове. Вместо да влизат в открити сблъсъци по регионални въпроси, като териториалната и енергийна политика на Виетнам, те избягват публичното обсъждане на своите разногласия, поради което в техните страни са сведени до минимум обществените настроения в полза на противопоставянето между Китай и Русия. В същото време, двете държави по всеки имащ отношение към тях спор на всеослушание говорят за заплахата от САЩ и техните съюзници. Тази кампания се оказа толкова ефективна, че през тази година понякога беше трудно да се прокара разделителна линия между руските и китайските автори, пишещи за украинската криза и демонстрации в Хонконг.

Шесто, в двете страни се провеждат официални кампании за налагане на националното самосъзнание. Путин и Си Цзинпин използват всички достъпни ресурси, включително строга цензура и напориста и добре организирана аргументация, за да сплотяват своите страни около резки политически лозунги и гръмки идеи, оправдаващи вътрешните и външни репресии. Тези действия дават добър резултат, защото в тях се използват историческите обиди и недоволството, а също така добре познатата шовинистична риторика. В резултат на това в двете страни национализмът достигна най-високите си нива от края на Студената война.

Китайските изявления в подкрепа на действията на Путин в Украйна и руската риторика с одобрение на възгледите на Си Цзинпин в Източна Азия не са обикновени съвпадения. По-скоро, това е отличителна черта на новия геополитически ред, който се е създал след Студената война. Докато днешният политически елит в Китай и Русия държи властта, няма основание да очакваме каквито и да било големи движения в националното самосъзнание на двете страни и в руско-китайските отношения. Държавите, които се надяват да внесат разкол в тези отношения, включително Япония под водачеството на министър-председателя Шиндзо Абе, ще бъдат разочаровани. С други думи няма никаква изненада, че САЩ не могат да получат подкрепата на Китай в своите действия срещу руския експанзионизъм в Украйна. По въпросите на Северна Корея, Иран и много други проблеми, представляващи предизвикателство за Запада, ние трябва да очакваме усилване на съвместното съперничество от страна на Русия и Китай, а не неговото отслабване. /БГНЕС

 
 

Един от най-великите колажи на Google Photos

| от chr.bg |

Повечето пъти, когато технологиите не функционират както трябва, се фрустрираме безутешно. Понякога обаче резултатът е трогателен и учудващ.

Такъв е случаят с тази снимка, която софтуерът на Google Photos е съшил автоматично. На нея млад човек се вижда огромен между дървета и сняг.

Снимката избухна в reddit.com, пусната от потребител на сайта под псевдоним MalletsDarker. Той е направил три снимки – с приятеля му, със снежния пейзаж и на дърветата на фона.

Една от опциите, които софтуерът на Google автоматично предлага, е ако усети, че няколко снимки са снети близо една до друга, да ги съедини в колаж.

Резултатът е просто прекрасен!

Технически обач изпълнението е лошо защото програмата пренебрегва разпознаването на обекти и пропорция. Много хора също се оплакаха, че Google Photos е направила албум от снимките им от предходната година и всички от тях са селфита, от които хората са изрязани.

Ето и няколко други не толкова сполучливи колажи на програмата.

47OR7ST

 

hWh8b7r

 
 

Какво да скрием от европредседателството

| от |

Шест месеца са много. Толкова време е достатъчно дори сезоните да се сменят, представяте ли си! 

По принцип мотото „Да не се изложим пред чужденците“ е доста тъпо. Но все пак е кофти да се изложим пред чужденците и затова, докато се правим, че не ни интересува, трябва да помислим как все пак да не го направим.

За щастие можем да избегнем излагане с далеч не толкова мащабна операция. На първо време – много добре знаем какво не ни е наред, защото го въртим всеки ден. Да, за първи път в историята на света хроничното ни мрънкане ще влезе в употреба.

Лесно е! Представете си, че някой ви идва на гости – какво правите? Всичко, което не харесвате отива или заметено под килима, или прибрано по шкафове, гардероби и детски стаи. Тази метода е толкова проста, че ни отблъсква, защото не е ни отива на егото да си решаваме проблемите толкова елементарно. Но днес ще ни отива.

На първо време трябва да се лишим от уличните дупки, уличните кучета и хората, които живеят на улицата, за да си помислят чужденците „Брей, тези българи колко луксозно живеят“. Да запълним дупките по улиците е морално, за разлика от това просто да разкараме останалите две. Оставете това, ами си е и доста работа.

Сега е моментът да падне един хубав, полуапокалиптичен сняг! Да покрие всичко, само НДК да се вижда. Освен очевидните ползи от бедствието, като бонус резултат хората няма да имат избор освен да се пречупят и да заискат още лифтове. 

Следва интернет и телевизиите. Пълно информационно затъмнение! Никой чужденец не бива да вижда какво правим и казваме в интернет или по телевизията. Единственият канал, който дават по телевизията, е Discovery, а единственият сайт в интернет – Wikipedia. Но не искаме да изглежда така все едно хората нямат мнение. Искаме да изглежда така все едно хората имат мнение, но си го базят за себе си и се образоват преди да го изкажат.

Накрая е нужно да прикрием самият факт, че много ни интересува какво мислят другите. Не знам дали гледахте репортажа за готвачите, които се грижат за нашите евро гости. Всички традиционни блюда бяха сервирани по специален изключително красиво подреден начин, който няма нищо общо с този, които сме свикнали.

Никакви такива повече! Шопската салата вече се прави в леген, сипва се с черпак и се сервира така. Пред хората. 

Какъв пиар само би било това!

 
 

Едгар Алън По: тост с коняк и три червени рози

| от chronicle.bg |

На днешната дата през 1809г. се ражда един автор, чиито произведения вдъхновяват всички майстори на хоръра, начело със Стивън Кинг, занапред. Това е Едгар Алън По, когото познавате може би предимно от поемата му „Гарванът“.

По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с  мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Разбира се, това го довежда до сериозни финансови затруднения.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ , подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“.

Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-01

На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).

Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като „мозъчна претовареност“ или „интелектуална възбуда“, често срещани тогава евфемизми за смърт поради петнящи репутацията причини като алкохолизъм.

Въпреки всичко истинската причина за кончината на Едгар По остава загадка.

Мистериозността, която забулва живота, и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след неговата кончина. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е най-вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът е винаги един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-1

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

В чест на неговата дата, сме ви приготвили някои цитати, с които да си припомните вечното му творчество:

„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“

„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“  – На една от Рая

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш“.

„Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум“.

„Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните“.

„Тези, които мечтаят през деня, знаят неща, за които тези, които мечтаят само насън, дори не подозират“.

„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие“.

„Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта“.

„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.

„Никога да не страдаш означава никога да не си бил благословен“.

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“.

„Годините любов се изтриват от само минутка омраза“.

 

„И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“

Той програкна: „Nevermore!“

 

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; —

не намирах — и пак дирех смисъл в този отговор. —

Никой смъртен — уверявам! — не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: „Nevermore!“

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —

както всичко — безвъзвратно! — пак далеч от моя взор!“

Грак отвърна: „Nevermore!“,

из „Гарванът“

 
 

Как Ким Кардашиян Уест и Кание Уест кръстиха дъщеричката си?

| от chr.bg, БТА |

След Норт и Сейнт, третото дете на риалити звездата Ким Кардашиян Уест и рапъра Кание Уест – дъщеричка, износена от сурогатна майка, бе кръстено Чикаго, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес.

„Норт, Сейнт и Чикаго“, е написала на страницата си в Туитър 37-годишната Ким, която има 58 милиона последователи в социалната мрежа.

Освен наскоро появилата се на бял свят дъщеричка, Ким, която е родена в Лос Анджелис, но е отрасла в Чикаго, и Кание имат също 4-годишна дъщеря Норт и двегодишен син Сейнт.

Сурогатната майка, чието име не се съобщава, е получила 45 000 долара за износването на Чикаго, оповести сайтът за знаменитости TMZ.com.

Ким имала проблеми с плацентата, довели до сериозни усложнения, при раждането на Сейнт. Затова лекарите я предупредили, че евентуално трето раждане може да застраши живота й.