Фили и Контрафили

| от |

Мария Николова, www.divini-divini.blogspot.com

В България да си намерим тема, по която да се разделим рязко и трайно, не ни е трудно изобщо. Правим го с лекота, с каквато не можем да свършим нищо друго, да не говорим за нещо полезно. Умни и красиви срещи тъпи и грозни, протестиращи срещу контрапротестиращи, фили и фоби на кило, нацията ни може да бъде описана като „Фили и Контрафили” (или Фоби и Контрафоби, въпрос на предпочитание).

Виждам, че в последните дни тема на разделението е изказването на д-р Москов (министър) относно това, че няма да праща линейки в циганските махали, докато на екипите на линейките не бъде гарантирана сигурност или най-общо казано безопасни условия на труд.

Признавам, че тонът на д-р Москов е малко повече от краен. Признавам, че подборът на думите ми е далеч от желателния и подходящия. Признавам, че соченето на един етнос, като причина за всички беди на клета майка Балгария е вредно и много опасно.

Но също така признавам, че проблем има. Че Спешната помощ в България е на светлини години от там, където трябва да е. Признавам, че не виждам как някой млад лекар (а и дори нетолкова млад) би се мотивирал да работи в Спешна помощ в тези условия. Признавам, че проблем има.

И този проблем няма да се реши като се хока Москов защо не си мери езика. Да, знам, един министър не може да говори по подобен начин. Но познавайки доктора съм убедена, че той си е извлякъл поука от грешно употребените думи. Проблемите няма да се решат като се надпреварваме кой е по-най-толерантен и кой е по-най-морален и високохуманен.

Да, основната цел на здравеопазването е да опази здравето на пациентите, независимо от кой етнос, раса, вероизповедание или, дори, планета са. Но министърът има и още една цел – да опази тези, които опазват здравето на пациентите.

Проблемът има едно просто решение. И в простотата си, то е изключително сложно за постигане в момента. Защото изисква обща работа в обща посока – сигурна среда, в която българските граждани да живеят достойно. Примерно. Вътрешното министерство трябва да работи тясно със здравното, социалното и това на образованието. Защото проблемът е комплексен. Той няма да се реши като го разчепкваме сектор по сектор. А само с паралелна работа по всеки един компонент. И то в пълен синхрон и координация.

Защото да, много е лесно да се критикува. Да си вечната морална опозиция и високохуманна и неопетнена персона. Но активната гражданска позиция не означава, активно гражданско мрънкане. Или поне не би трябвало да означава…

Да, добре е да се сочат проблемите, да се критикуват грешките и вредните изказвания. Само че… това вече не стига… Вече не… Тези, които знаят и могат, или поне живеят с това самочувствие, трябва да предложат своите виждания за решения на проблемите – на този и/ли на други. Но не под формата на статус във Фейсбук. Има си институционализиран ред за това.

Защото, да, тъжно е ако умре дете в ромска махала. Но за мен е жалко изобщо да умира дете.

Защото, да, безобразие е да бъде бит лекар. Но за мен е безобразно изобщо някой да бъде бит. Особено, когато изпълнява публична служба.

За това, дали може, ако е удобно, да спрем да се цепим на българи, други българи и по-българи. А да видим как да си решим проблемите. И то по-живичко.

 

 
 

Бенисио Дел Торо ще участва в следващия филм на Оливър Стоун

| от chronicle.bg |

Бенисио дел Торо ще участва в новия филм на Оливър Стоун „Бели лъжи“. Филмът ще проследи героя на Дел Торо Джак – дете на разведени родители, докато се опитва да избегне техните грешки в собствения си брак и отношенията със сина си. 

Чувствайки се в капан, героят на Дел Торо се впуска в пътешествие, изпълнено със страст, което още повече замъглява пътя към собствената му душа. Срещайки жена, чийто живот представлява точно обратното на неговото положение, той се решава на преоткриване.

Последният филм, по който Стоун и Дел Торо са работиха заедно, беше „Диваци“ от 2012 г., базиран на едноименната книга на Дон Уинслоу.

Бюджетът за филма вече е уреден и Стоун се надява снимките да започнат през пролетта, в Ню Йорк. Докато това се случи, всики  можем да очакваме Бенисио дел Торо в новия сериал на Showtime, озаглавен Escape at Dannemora, който се очаква да стартира на 15 октомври тази година.

А в близките дни имате последен шанс да го гледате на кино в „Сикарио 2: Солдадо“.

 
 

Арета Франклин е тежко болна

| от chronicle.bg |

Легендарната певица Арета Франклин е много тежко болна, съобщава журналист и близък приятел на семейството ѝ.

Певицата, която е на 76 години е „тежко болна в Детройт. Семейството ѝ призова почитателите ѝ да се молят за нея и да уважат уединението ѝ“, написа журналистът Роджър Фридман на сайта си Showbiz 411.

Кралицата на соула се разболя от рак през 2010 г. Тя не е пяла от ноември 2017 г., когато се включи в гала на фондацията на Елтън Джон срещу СПИН. Последният й концерт беше във Филаделфия през август 2017 г.

През дългата си кариера Арета Франклин е спечелила 18 награди „Грами“. Сред най-големите й хитове са „I Say a Little Prayer“, „(You Make Me Feel Like) A Natural Woman“, „Day Dreaming“, „Jump to It“, „Freeway of Love“, „A Rose Is Still A Rose“. През 2005 г. тя получи Медала на свободата – най-високото американско гражданско отличие. През януари 2009 г. Арета Франклин пя на церемонията за встъпване в длъжност на президента Барак Обама.

Арета Франклин е първата жена, въведена в Залата на славата на рокендрола.

През 2008 г. списание „Rolling Stone“ я обяви за най-великата певица в историята.

 
 

Кание Уест изпя, че би спал с балдъзите си

| от chr.bg |

Рапърът Кание Уест шокира с текст на своя песен, в която твърди, че би спал и с четирите си балдъзи, пише сайтът Контактмюзик.

Изпълнителят, който е на 41 години и има три деца от риалити звездата Ким Кардашиян, изненада всички с парчето си „XTCY“, което беше пуснато в събота. В него Уест рапира: „Имаш ли извратени мисли? Аз имам доста от тях. Имаш си балдъза, която искаш да обладаеш? Аз бих обладал цели четири!“

Скандалното парче на Кание беше пуснато онлайн от Диджей Кларк Кент. В пост в Инстаграм Кент публикува и снимките на четирите споменати от рапъра сестри на Ким – Кортни Кардашиян, Клои Кардашиян, Кендъл Дженър и Кайли Дженър.

 
 

Романът „Отворени рани“ е красива кутия, пълна с бръснарски ножчета

| от Дилян Ценов |

„Понякога, като позволяваш на хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях.“

Още от първите редове на дебютния роман на Джилиан Флин, „Отворени рани“ (издателство ЕРА), читателят разбира, че Камий Прийкър е жена, която не иска да среща в реалния живот. Освен ако не е същият изрод като нея. Тя не се впечатлява от история за майка, забравила децата си в затворено помещение за три дена, за да излезе да „смукне лула“. Това е битова драма. Тази нейна реакция е само ежедневно проявление на травми, които идват от далечното вече минало, преливащо от алкохол, леки наркотици, секс (във всевъзможни варианти) и обтегнати до краен предел семейни отношения. Но нека да е ясно, тя не може да бъде сложена в плоското и опростено понятие „жена с проблеми“. В света на Джилиан Флин няма етикети.

Камий е посредствен репортер в малък чикагски вестник, който отчаяно се нуждае от атрактивно съдържание. Когато главният редактор намира достатъчно интересен случай, неговото „паленце“ се оказва най-подходящият човек да го отрази.

Уинд Гап е малък град в щата Мисури, наблизо е река Мисисипи. Макар да се намира в Средния Запад от него лъха чист южняшки полъх. Архитектурата, нравите, хората – всичко напомня на отминалите и неосъществими южняшки идеали, които са донесли повече страдания, отколкото щастие. Уинд Гап е родното място на Камий Прийкър и завръщането й там е последното, което тя иска. Миналата година 9-годишната Ан Неш е намерена удушена с въже за пране в гората, а преди броени дни е изчезнала 10-годишната Натали Кийн. Репортерката трябва да разбере какво се случва в малкото градче и да се върне при редактора си с история. Задачата обаче е по-трудна от колкото изглежда, защото за да се върне с история, Камий трябва да преживее отново своята собствена. А това означава да се срещне с майка си, Адора Крелин, и нейния нов живот.

На пръв поглед романът на Флин („Не казвай сбогом“ (Gone Girl) и „Мрак“ (Dark Places)) е типичното лятно неангажиращо четиво. Главен женски персонаж, убийство в отдалечен малък град, тайни, вманиачена майка, лениви полицаи. Това, което издига „Отворени рани“ над лятното неангажиращо четиво е пътят, по който авторката минава през гореизброените задължителни за всяка кримка елементи. Да ни каже кой и как е извършил престъплението, е нейна последна цел.

Вместо това, тя поставя пред читателя редица въпроси, които излизат над обикновената битова драма в малко американско градче – Защо?, Къде?, Кога? Докога? Колко? Защо някои родители имат неконтролируемо желание да причиняват болка на собствените си деца? Къде можеш да избягаш от демоните от миналото? Кога се прекрачва границата, отвъд която поставяш самия себе си в опасност? Докога можеш да продължаваш по този начин? Колко дълбоки могат да бъдат вечно отворените рани?

Флин взима един банален „Who done it?” сюжет и го превръща в качествен психологически трилър, който развенчава сладникавата представя за женските персонажи в литературата и ги представя в друга светлина – отблъскваща, брутална, грозна.

Трите основни персонажа са Камий, нейната майка и полусестра й Ама. На повърхността Адора Крелин е абсолютното въплъщение на южняшката жена. Невероятно красива, изтънчена, от добро семейство, богобоязлива, ранима, с множество неосъществени идеали, разбити мечти, но приела геройски съдбата си. Подобно на Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, товарът на Адора през годините натежава непосилно и днес склонността й да обгрижва 13-годишната Ама е добила унищожителни размери. На този фон заварваме самата Ама – преждевременно развита за крехката си възраст и гладна да опита всички преживявания, до които има достъп младата и разкрепостена жена. Тя е звездата в местното училище и тарторката на компанията. С антуража си от приятелки тя е най-отличаващото се и най-властното момиче в младежкия кръг на Уинд Гап. Вкъщи играе ролята на крехката порцеланова кукла на Адора, която връзва косата си с панделки и отдава цялото си внимание на куклената къща – умален модел на имението, в което семейство Крелин живее. Домът е обитаван и още един женски образ – този на починалата преди 14 години полусестра на Камий, Мериан. Всяка от жените (живите) е изкривена по свой начин, а историята постепенно показва как травмите при всяка една от тях са дело на предното поколение жени.

Едно от най-приятните неща в „Отворени рани“ е да проследяваш тънката нишка, която следват мислите на разказвача (в случая Камий). Джилиан Флин има ясната идея къде трябва да стигне разказът и пътят към финала, дълъг 300 страници, е отрупан с дребни символични детайли. Те задават не само атмосферата, в която се развива действието, но и рисуват разпадащия се външен свят на персонажите. Постоянството, с което Флин настоява над тях е една от най-силните части на романа.

„Отворени рани“ е подарък, който Флин прави на читателите. От този подарък разкриването на убийството е само панделката, с който е опакован. А кутията е пълна с бръснарски ножчета, водка, всякакви хапчета… и 56 човешки зъба. Не се колебайте да разопаковате този подарък… ще се изненадате, но е много вероятно някои от предметите вътре да са точно за вас.

212918_b

„Отворени рани“, американска („Sharp Objects, 2006)
Марин Загорчев – превод
Фиделия Косева – худ. оформление на корицата
Издателство ЕРА, София, 2018