Фейсбук държи ключа към журналистиката

| от |

Рави Сомая, Ню Йорк Таймс

Много от хората, които четат тази статия, ще го направят, защото това им носи наслада, както изчислил 26-годишният инженер на Фейсбук Грег Мара.

Екипът на Мара създава кодът, задвижващ приложението за новини на Фейсбук – потокът от информация, снимки, видеа и истории, който потребителите виждат. Той също така бързо се превръща в един от най-влиятелните хора в новинарския бизнес.

Сега Фейсбук има една пета от света, около 1,3 милиарда души, които влизат поне веднъж месечно. Той задвижва до 20% от трафика към новинарски сайтове, сочат данни на аналитичната компания „СимпълРийч“. На мобилните устройства, най-бързо разрастващия се източник на читатели, процентът е дори по-висок и продължава да расте, допълва компанията.

Социалната мрежа все повече се превръща за новинарския бизнес в това, което е „Амазон“ за книгоиздаването – гигант, който осигурява достъп до стотици милиони потребители и има огромна сила. Около 30% от възрастните в САЩ се информират от Фейсбук, показа изследване на института „Пю“. Накратко, успехът на един новинарски сайт може да се увеличи или да намалее в зависимост от това как се представя на News Feed (новинарския поток) на Фейсбук.

Макар че други услуги като Туитър и Гугъл Нюз също могат да упражняват голямо влияние, Фейсбук е на преден план във фундаменталната промяна в начина, по който хората потребяват журналистиката. Повечето читатели сега се докосват до нея не чрез печатните издания на вестници и списания или техните страници в интернет, а чрез социалните мрежи и търсачките, задвижвани от алгоритъм, математическа формула, предсказваща какво може да искат да прочетат потребителите.

Това е свят на фрагменти, филтрирани чрез код и доставяни до поискване. За новинарските организации промяната представлява „голямото разцепване“ на журналистиката, казва Кори Хайк, редакторка в отдел „Дигитални новини“ на „Вашингтон пост“. Както музикалната индустрия до голяма степен премина от продажба на албуми до песни, купувани мигновено онлайн, издателите все повече достигат до читатели чрез индивидуални статии, а не цялостен брой на вестници или списания. Скоро страницата на дадено издание в интернет ще бъде важна повече като реклама на марката, отколкото като дестинация за читатели, казва Едуард Ким, съосновател на „СимпълРийч“.

Промяната подвига въпроси относно способността на компютрите да подбират и организират новините, роля традиционно изпълнявана от редакторите. Тя оказва и по-широко въздействие върху начина, по който хората потребяват информация, а следователно и как гледат на света. В интервю в просторната централа на Фейсбук, която разполага с гигантска самоуправляващата се количка за голф, отвеждаща служителите от една сграда в друга, Мара казва, че не мисли много за влиянието си в журналистиката.

„Ние нарочно опитваме да не се възприемаме като редактори. Не искаме да имаме редакторска преценка върху съдържанието, което е във вашия поток от информация. Вие сте създали вашите приятелства, вие сте се свързали със страниците, с които искате да се свържете, и вие решавате най-добре от какво се интересувате“, казва Мара. В работата на Фейсбук върху новинарския поток за потребителите ние казваме: „Мислим, че от всички неща, с които сте се свързали, това са нещата, които би ви било най-интересно да прочетете“, допълва той.

Веднъж седмично Мара и екипът му от 16 души приспособяват сложен компютърен код, който решава какво да покаже на потребителя, когато той или тя за първи път влезе във Фейсбук. Кодът се основава на „хиляди“ метрични данни, включително какво устройство използва потребителят, колко коментари или харесвания е получила дадена история и колко дълго читателите се задържат върху една статия. Целта е да се установи какво харесват най-много потребителите и резултатите варират в различните части на света. В Индия хората споделят т. нар. от компанията ABCD – астрология, Боливуд, крикет и божества.

Ако алгоритъмът на Фейсбук се усмихне на дадено издателство, наградата от гледна точка на трафик може да е огромна. Ако Мара и неговият екип решат, че потребителите не харесват някои неща като подвеждащи заглавия, които подмамват читателите да кликват още и още, за да получат цялата информация, това може да означава провал. Когато Фейсбук направи промени в своя алгоритъм миналия февруари, за да подчертае висококачественото съдържание, мнозина т. нар. сайтове вируси, които процъфтяваха там, регистрираха голям спад в трафика.

Ръководството на Фейсбук определя отношенията си с издателствата като взаимноизгодни – когато издател рекламира съдържанието си във Фейсбук, неговите потребители имат по-интересни материали за четене и издателите получават повишен трафик в техните сайтове. Много издания, включително „Ню Йорк Таймс“, се срещаха с представители на Фейсбук, за да обсъдят как да подобрят трафика.

Повишеният трафик означава, че издателството може да увеличи таксата си за реклама или да превърне някои от новите читатели в абонати. Социалните мрежи като Фейсбук, Туитър и ЛинкдИн искат техните потребители да прекарват повече време или да правят повече в техните услуги – концепция, известна като ангажимент, казва Шон Мънсън, доцент във Вашингтонския университет, който изследва пресечната точка между технологиите и поведението.

Представители на Фейсбук казват, че колкото повече време потребителите прекарват на сайта й, толкова по-вероятно е да има оживен обмен на гледни точки и споделяне на идеи онлайн. Други се страхуват, че потребителите ще създадат собствени ехо стаи и ще филтрират съдържание, с което не са съгласни. „Точно тук се сдобиваме с теории на конспирацията“, коментира Мънсън.

Бен Смит, главен редактор на сайта за новини и шоубизнес BuzzFeed казва, че правилото му за писане и информиране във фрагментирана ера е просто: „без филтър“. Новинарските организации, които продължават да издават печатни броеве, имат цепнатина – физически дупки във вестника или виртуални на страницата в интернет, водещ до публикуването на истории, които не са непременно най-интересните или навременни, но са необходими за запълване на пространството. Отчасти за да обезкуражи подобно запълване, BuzzFeed не се фокусира върху страницата си в интернет при създаването си, казва Смит.

Ким от „СимпълРиъч“ предупреждава установени медийни компании, че „е опасно да започнат да преследват социалните мрежи. Ще се окажете като всички останали и ще изгубите отличителните си характеристики“. Въпросът, който си задават старите издания, които не са „родени в дигиталната ера“ като BuzzFeed, е: „Създаваме ли съдържание за начина, по който съдържанието се потребява в тази среда?“, казва Ким.

Хайк от дигиталния отдел на „Вашингтон пост“ ръководи екип, който започнал работа тази година и цели да предостави различни версии на журналистиката на вестника на различни хора въз основа на информация за начина, по който стигат до дадена статия, какво устройство използват и дори, ако е телефон, по какъв начин го държат.

„Питаме дали има различен начин на разказване на история, а не просто идеална презентация“, казва тя. Например, хората, които четат „Пост“ на мобилен телефон през деня, вероятно ще искат различно четиво от тези, които са на Wi-Fi връзка у дома вечерта. „Пост“ влага време и енергия в подобни усилия, защото „в крайна сметка целта е да запазим бизнеса си и да увеличим аудиторията си“, казва Хайк. Над половината от мобилните читатели на вестника потребяват новини дигитално и главно чрез социални мрежи като Фейсбук. Някои издания откриха ниша във възприемането на противоположен подход. Главен редактор на The Browser е Робърт Котрел, бивш журналист във „Файненшъл таймс“ и „Икономист“. Котрел преглежда около 1000  статии на ден и след това публикува пет-шест, които намира за интересни, за около 7000 абонати, плащащи 20 долара на година. Една от скорошните селекции включвала разказ за живота на американски зидар от началото на 20-и век и изследване на големи източни философи.

„Общата идея е да предлагаме няколко материала на ден, които смятаме за приятни и с трайна стойност. Ние сме в другия край на процеса на алгоритмите“, казва Котрел. Изкуственият интелект в крайна сметка може да сметне даден материал за интересен и да поиска да го сподели. Но за момента компютрите разчитат на информация, събрана онлайн „и това ще бъдат много, много оскъдни данни в сравнение с едно човешко същество“, смята Котрел.

Инженерът на Фейсбук Мара е съгласен, че човек редактор за всеки един потребител би бил идеалният вариант. „Но не е реалистично да направим това за всеки човек в света, така че според мен винаги ще имаме тези хибридни системи като News Feed, които помагат да намерим интересуващите ни неща. Това просто е персонализиран вестник“, казва Мара. /БГНЕС

 

 
 

Тео Ушев ни пренася в друга реалност на изложбата си в София през февруари

| от chronicle.bg |

Рисунки върху спасителни термични одеала, видео арт и първата в България инсталация с миксирана реалност включва най-новият визуален авторски проект на Теодор Ушев „Като в тъмно огледало“(In the mirror, dimly). Изложбата-инсталация ще бъде представена в София от 20 февруари до 11 март в Софийска градска художествена галерия.

Това е първият самостоятелен голям проект, който Ушев подготвя у нас извън киното. По покана на държавни и частни организации, той има реализирани подобни инициативи, изложби и инсталации в различни държави по света, сред които Барбикан в Лондон, Музей на цивилизациите в Квебек, в Градската галерия на Утрехт, Любляна, Токио, Сан Франциско, Анеси и др.

Проектът провокира публиката да търси скритото послание, смисъла отвъд привидното и различната гледна точка. Осмисля идеята за личния и социален страх и лицемерие, спасението и унищожението като индивидуален и обществен акт.

теодор ушев, изложба

В рамките на проекта ще бъде реализирана първата в България „потапяща“ инсталация (immersive installation) – едно от най-иновативните и атрактивни течения във визуалното изкуство. При него с помощта на специална каска – очила, зрителят се въвлича в алтернативна среда, добива оптичната илюзията, че е част от действието, което вижда в тях.

Ушев ще използва и експерименталната технология „миксирана реалност“ (mixed reality) в един от модулите си. Миксираната реалност добавя дигитална 3D картини и образи, като ги смесва със заобикалящата зрителя среда. Освен видеото с миксирана реалност, в рамките на проекта, Теодор Ушев ще създаде филм, който може да бъде видян в пространството на галерията, както и изложба на обектите с изображения, от които са създадени те.

„Като в тъмно огледало“ e проект, финансиран по Програма „Култура” на Столична община, в партньорство със Софийска градска художествена галерия и Националния филмов борд на Канада (NFB). Организатори на изложбата са фондация Моменти и Кидс Хаус.

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.

 
 

Красотата на Доли Партън

| от chr.bg |

Днес Доли Партън има рожден ден!

Кънтримузиката не е единственото поприще на вечната Доли. Тя, разбира се, е на всяко ниво в музикалния бранш. Но също има и актьорска кариера, която започва с „The Porter Wagoner Show“.

Всъщност творчеството на Доли Партън е толко голямо, че не можем дори да го обобщим. Нейната работа се осъществява в продължение на 40-50 години. Това означава огромна дискография и филмография.

Тя се занимава и с филантропията – още от 80-те години, чрез нейната фондация Dollywood. Основна нейна цел е образованието.

В галерията ни днес събрахме няколко снимки на Доли заедно с няколко нейни цитата. Приятно гледане!

 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.