Facebook ни манипулира! Невиждан сюрприз!

| от Александър Петров |

Целият случай с изтичането на данни от Facebook, схемата на Cambridge Analytica и воя до момента по темата е малко като да сложиш термометър във водата, за да откриеш, че е топла.

За тези неща се говореше от едно известно време вече. Още миналата година на Webit (29.05.2017) в лекцията The Death of Empaty Крис Кларк говореше за това как точно действат рекламите за избора на Тръмп.

Въпросът е, че сега стана ясна тази схема и хората изведнъж откриха, че някой някъде потенциално ги е манипулирал. Всъщност някой е манипулирал хора в САЩ и Великобритания, но може да минупилира и тях, има възможността да го направи. И изведнъж множеството се замисли за това какъв може да е ефектът на социалните медии и интернет като цяло, за да се фокусира накрая върху дупките във Facebook… поне до появата на следващата голяма и мащабна скандална тема.

Може и да звучи парадоксално, но това, че сме или може да бъдем манипулирани далеч не е големият проблем в този случай.

В огромната информация, която излиза от публични източници под формата на изказвания, коментари, анализи, позиции и какво ли още не има за цел да ви убеди в едно или друго нещо. И в не малко от случаите се използват “манипулативни” техники, за да се постигне това убеждаване.

Само преди месец станахме свидетели на една грандиозна подмяна на дневен ред, каквато не сме виждали от години насам. Тя хвана страховете на хората, посочи виновни, посочи заплаха и даде средство за отпор на тази заплаха. За да можем да видим накрая деца в училищна възраст как протестират пред парламента срещу “джендъри“.

Да не говорим как само за последните няколко седмици един солиден брой хора се зае да споделя фалшиви изказвания на Путин за България от разни измислени, без въобще да си направи труда да провери дали те са истина, или не.

ВСЕКИ човек е уязвим срещу манипулация, ако манипулаторът е достатъчно подготвен и екипиран. Всеки човек може да бъде измамен.

Проблемът с интернет и социалните мрежи е, че изгубихме понятието си за свобода. И то не защото правителството/корпорациите ни контролират, а защото изгубихме мярата къде са границите на свободата и къде започва свободията.

Двете се размиха от липсата на усещането за отговорност. Отговорност за това, което пишеш онлайн, за целия хейт, който се излива там, за отпечатъка, който всеки от нас оставя в интернет. За подвеждащите статии, които се пишат. За споделянето на фалшива информация.

Защото щом няма кой да ти каже и копче, защо въобще да си го слагаш на сърце. Пишеш, тролиш, постваш, коментираш, споделяш, лайкваш, ръсиш пропаганда (собствена или чужда) и продължаваш напред със скролването. А Cambridge Analytica и тези като тях (защото вероятно има и други такива) доволно потриват ръце, събирайки именно тази информация, която им е най-полезна – посланията, които ви въздействат, които ви карат да се ядосвате, да пишете гневни и злобни статуси и коментари. Това е процесът, в който потребителите сами произвеждат заготовката за манипулацията, която ще бъде използвана след това срещу самите тях.

А интернет и социалните мрежи успяха да извадят най-лошото от мнозина, просто защото няма кой да те държи отговорен там. Дивият Запад на онлайн комуникациите – последната голяма Анархия.

Там идва и проблемът. Действията на Cambridge Analytica май не нарушават нито един закон реално. Нарушават моралните норми, нарушават добрия етикет за правене на бизнес, но на практика успяха да направят от един пълен палячо президент на САЩ.

Къде е проблемът? Проблемът е, че една частна компания се е сдобила с информация за 50 млн. онлайн потребители, каквато имат може би само най-близките им хора. И са я използвали, за да ги манупулират да гласуват за някого.

Да, Facebook отдавна има извратен бизнесмодел, в който печалбата е поставена над всичко. И да, заслужава си няколко доста отрезвителни шамара, изразяващи се в нещо повече от това да им паднат драстично акциите. Но проблемът със свободията си остава. Тя е гнилият елемент.

Защото дори и Facebook да падне позорно, друга платформа ще заеме мястото, само за да падне след време и тя. И толкоз, какво тук значи някаква си социална мрежа…

 
 

Кристина Агилера пя инкогнито в нюйоркското метро

| от chr.bg |

Кристина Агилера пя „инкогнито“ в нюйоркското метро заедно с телевизионния водещ Джими Фалън, който й акомпанираше на банджо, за да отпразнува излизането на новия си албум.

За изпълнението в метрото Агилера избра костюм от 70-те години на миналия век – с голяма шапка и очила, а Фалън освен очила си беше сложил и брада. Те изпяха песента „Think“ на Арета Франклин. Минаващите бързо я разпознаха и започнаха да я снимат с телефоните си.

След това двамата изпълнители свалиха костюмите си и продължиха с акустична версия на песните „Fighter“ и „Fall in Line“.

Новият албум на Кристина Агилера „Liberation“ излезе в продажба вчера. Тя участва в предаването „Тунайт“, за да го лансира.

 
 

Ех, няма такива играчи вече*

| от Daher Lammoth |

Пол ши*ания Гаскойн, или просто Газа.

Или футболистът, който молеше за тишина журналистите на пресконференция, след което се изпърдяваше или оригваше в микрофоните. Същият футболист, който за рождения ден на негов чернокож приятел, му подарява посещения в солариум. Отвлича клубния автобус и го разбива в една спирка. Гонят го от хотел, задето се е къпал гол в декоративния фонтан на входа. Изсрал се в чорапите на Дженаро Гатузо, един от най-свирепите футболисти, за добре дошъл в новия му отбор. Изпикава се върху лицето на капитана Ричард Гъф през нощта, за да го събуди, защото не могъл да заспи и иска да играят билярд с него. Треньорът му сър Боби Робсън го нарекъл „тъп като метла“, а на следващия ден Газа излиза на тренировка със стърчаща метла от калците….

Ех, няма такива играчи вече :'(

Тези, които ме познават от малък, знаят че винаги съм симпатизирал на най-големите дървета в световния футбол – Англия. Най-вече заради онзи национален харизматичен отбор от 1990 г., съставен от „касапина“ Тери Бътчър, Стюърт „Психо“ Пиърс, споменатия магически ненормалник Газа, вечно бинтования като след война Марк Райт, геният-идиот Крис Уодъл, дядо Шилтън и легендата-джентълмен Гари Линекер (вероятно единстеният от онзи отбор, който не се напивал до припадане). Този отбор спечели сърцето на съвсем малкия Дахер, който за първи път гледаше оназ странна игра с топка. Физиономиите на Газа са имали пръст в това.

И макар през годините държавните им управители, начело с тъпи патки като Тереза Мей, или военнопрестъпници като Тони Блеър и „Пиг Гейт“ Камерън, да бяха направили всичко възможно да ме отвратят от английската нация, все пак английският хумор, писатели като Дейвид Мичъл, Тери Пратчет, Докинс, режисьори като Ридли Скот, Кен Лоуч, Дани Бойл, Мийдоус и т.н. комици и музиканти, и най-вече спомените за Газа, поддържаха симпатията ми към това общество.

Утре Англия излиза срещу Тунис. Англичаните продължават да стават все по-сиви и все по-нехарезматични. Звездата на отбора е фъфлещия Хари Бастунов (Кейн). Дори колегата му от Тотнъм, кореецът Хюн Мин Сон, говори по-разбираем английски от него.
Тактиката на англичаните е ясна – търчане по фланговете на житния бегач Стърлинг и центриране с надеждата да бъде уцелена главата на Хари.

И все пак….. Кам Он Ингерлааанд! Бйип Бийп Бийп.

 

*Текстът е представен без редакция от фейсбук страницата на Daher Lammoth

 
 

„Опера в парка“ започва на закрито

| от chronicle.bg |

Заради лошото време спектакалът „Лакме“ от Лео Делиб, предвиден за днес за начало на фестивала „Опера в парка“, е преместен от парка на Военната академия в София в сградата на Софийската опера и балет.

Началният час на представлението е 20.30 ч.

От операта съобщават още, че при лошо време, спектаклите, предвидени за голяма сцена, ще бъдат в сградата й, а тези за малка сцена – във Военната академия.

 
 

Животните се преориентират към нощния живот, за да избягват хората

| от chr.bg |

Все повече животни като тигри, лъвове и мечки се превръщат в „нощни птици“, за да избягват хората.

Учените отдавна знаят, че човешката дейност внася смут в природата. Освен че стават по-бдителни и отделят по-малко време за търсене на храна, много бозайници „пътуват“ до отдалечени зони или се движат по-малко, за да избягват контакт с хората.

Мащабен анализ установи, че дори дейности като ходене на екскурзия и къмпингуване плашат животните и ги подтикват да бъдат по-активни през нощта.

„Животните „залагат на сигурно“ по отношение на човека. Хората могат и да мислят, че не оставят следа, когато просто се разхождат в горите, но дори беглото им присъствие има трайни последствия за обитателите им“, казва ръководителката на изследователския екип Кейтлин Гейнър от Калифорнийския университет в Бъркли.

Гейнър и колегите й са анализирали 76 проучвания, обхванали 62 вида животни на шест континента, сред които лъвове в Танзания, видри в Бразилия, койоти в Калифорния, диви прасета в Полша, тигри в Непал.

Изследователите са сравнили степента на нощна активност на животните при различни видове човешка дейност – лов, ходене на екскурзия, земеделие. Специалистите са установили, че човешкото присъствие предизвиква повишение средно с 20 процента на активността през нощта дори при животни, които не са „нощни птици“.