Facebook ни манипулира! Невиждан сюрприз!

| от Александър Петров |

Целият случай с изтичането на данни от Facebook, схемата на Cambridge Analytica и воя до момента по темата е малко като да сложиш термометър във водата, за да откриеш, че е топла.

За тези неща се говореше от едно известно време вече. Още миналата година на Webit (29.05.2017) в лекцията The Death of Empaty Крис Кларк говореше за това как точно действат рекламите за избора на Тръмп.

Въпросът е, че сега стана ясна тази схема и хората изведнъж откриха, че някой някъде потенциално ги е манипулирал. Всъщност някой е манипулирал хора в САЩ и Великобритания, но може да минупилира и тях, има възможността да го направи. И изведнъж множеството се замисли за това какъв може да е ефектът на социалните медии и интернет като цяло, за да се фокусира накрая върху дупките във Facebook… поне до появата на следващата голяма и мащабна скандална тема.

Може и да звучи парадоксално, но това, че сме или може да бъдем манипулирани далеч не е големият проблем в този случай.

В огромната информация, която излиза от публични източници под формата на изказвания, коментари, анализи, позиции и какво ли още не има за цел да ви убеди в едно или друго нещо. И в не малко от случаите се използват “манипулативни” техники, за да се постигне това убеждаване.

Само преди месец станахме свидетели на една грандиозна подмяна на дневен ред, каквато не сме виждали от години насам. Тя хвана страховете на хората, посочи виновни, посочи заплаха и даде средство за отпор на тази заплаха. За да можем да видим накрая деца в училищна възраст как протестират пред парламента срещу “джендъри“.

Да не говорим как само за последните няколко седмици един солиден брой хора се зае да споделя фалшиви изказвания на Путин за България от разни измислени, без въобще да си направи труда да провери дали те са истина, или не.

ВСЕКИ човек е уязвим срещу манипулация, ако манипулаторът е достатъчно подготвен и екипиран. Всеки човек може да бъде измамен.

Проблемът с интернет и социалните мрежи е, че изгубихме понятието си за свобода. И то не защото правителството/корпорациите ни контролират, а защото изгубихме мярата къде са границите на свободата и къде започва свободията.

Двете се размиха от липсата на усещането за отговорност. Отговорност за това, което пишеш онлайн, за целия хейт, който се излива там, за отпечатъка, който всеки от нас оставя в интернет. За подвеждащите статии, които се пишат. За споделянето на фалшива информация.

Защото щом няма кой да ти каже и копче, защо въобще да си го слагаш на сърце. Пишеш, тролиш, постваш, коментираш, споделяш, лайкваш, ръсиш пропаганда (собствена или чужда) и продължаваш напред със скролването. А Cambridge Analytica и тези като тях (защото вероятно има и други такива) доволно потриват ръце, събирайки именно тази информация, която им е най-полезна – посланията, които ви въздействат, които ви карат да се ядосвате, да пишете гневни и злобни статуси и коментари. Това е процесът, в който потребителите сами произвеждат заготовката за манипулацията, която ще бъде използвана след това срещу самите тях.

А интернет и социалните мрежи успяха да извадят най-лошото от мнозина, просто защото няма кой да те държи отговорен там. Дивият Запад на онлайн комуникациите – последната голяма Анархия.

Там идва и проблемът. Действията на Cambridge Analytica май не нарушават нито един закон реално. Нарушават моралните норми, нарушават добрия етикет за правене на бизнес, но на практика успяха да направят от един пълен палячо президент на САЩ.

Къде е проблемът? Проблемът е, че една частна компания се е сдобила с информация за 50 млн. онлайн потребители, каквато имат може би само най-близките им хора. И са я използвали, за да ги манупулират да гласуват за някого.

Да, Facebook отдавна има извратен бизнесмодел, в който печалбата е поставена над всичко. И да, заслужава си няколко доста отрезвителни шамара, изразяващи се в нещо повече от това да им паднат драстично акциите. Но проблемът със свободията си остава. Тя е гнилият елемент.

Защото дори и Facebook да падне позорно, друга платформа ще заеме мястото, само за да падне след време и тя. И толкоз, какво тук значи някаква си социална мрежа…

 
 

Какво е да си „травъл инфлуенсърка“ и кои са най-добрите?

| от chr.bg |

Живеем в ерата на инфлуенсърите. Да знаете, че има и такива за пътувания. Т. нар. „травъл инфлуенсъри“.

Но днес ще говорим повече само за женската част, тъй като вече сме ви представяли една от любимите ни двойки, която изкарва хиляди долари от Instagram и пътуванията си.

Та – травъл инфлуенсърките. Това са красиви жени, които пътуват на различни места по различни причини – често това са моделки, снимащи секси фотосесии на екзотични острови и подобни, които пускат свои снимки от местата, които посещават.

Профилите им в Instagram често са следвани от милиони (да, милиони!), които жадно чакат последния фотос по оскъдно облекло на любимия си модел от Бали, Малдивите или където и да е.

Това си е цяла нова индустрия. Бъди красив, пътувай, снимай се. Рецептата е проста. А инфлуенсърките получават и допълнителни бонуси заради известността си.

Не само започват да печелят от Instagram и реклама, но и биват канени от редица хотели, сключват сделки за промоция на цели курорти.

Разбира се, инфлуленсърките не винаги са супермодели. Те могат да са известни личности от малкия екран, както и съвсем обикновени жени, които просто знаят какво правят с фотоапарат в ръка.

Вижте любимите ни травъл инфлуенсърки в галерията.

 
 

Най-арогантните звезди от шоу бизнеса

| от chr.bg |

В Холивуд с малко самоувереност можеш да стигнеш далеч, а с много самоувереност – още по-далеч. Огромното его вече е част от длъжностната характеристика на актьори и актриси, а някои от тях са „ненадминати професионалисти“ в това отношение.

„Аз съм актриса, а всички актриси си мислят, че са избраните“, казва Скарлет Йохансон в интервю за Daily Mail през 2013 година. „Това е част от огромното ни его, което ни прави успешни в едно житейско отношение и неуспешни в друго.“ И има право…

В галерията ни днес събрахме най-арогантните холивудски хора. Моля, насладете се на нелепостта!

 
 

Двата най-нови модела на Huawei вече са у нас

| от chronicle.bg |

България е една от първите страни, в която продажбата на смартфоните започва броени дни след световната им премиера. На 16 октомври в Лондон китайският технологичен гигант представи нoвaтa cи флaгмaнcĸa cepия с моделите Маtе 20 и Маtе 20 Рrо.

Huawei Mate 20 Pro приляга плътно към ръката и е изключително удобен и лек, въпреки големия дисплей –  6.39 инча. За това допринася почти безрамковия дисплей и нестандартното съотношение на страните му – 19.5:9. На устройството се намира тройна Leica камера и една светкавица. Синият вариант на се отличава със релефна текстура, която предотвратява плъзгането, надраскването му и оставянето на отпечатъци. Четецът на пръстови отпечатъци е интегриран директно в дисплея. Централният процесор Kirin 980 е 75% по-бърз и с 58% по-висока енергийна ефективност в сравнение с предишното 10-нанометрово поколение. Смартфонът има батерия с капацитет 4200mAh и зарядно Max 40W Super Charge за светкавично зареждане. Цената му е от 1249,98 лв. еднократно плащане или 53,98 лв. в комбинация с план Smart U от Vivacom.

Huawei Mate 20 Pro

Huawei_Mate_20Pro

Huawei Маtе 20 също paбoти c пъpвaтa в cвeтa 7-нaнoмeтpoвa eднoчипoвa cиcтeмa Кіrіn 980, която извeждa мoбилния изĸycтвeн интeлeĸт нa пo-виcoĸo ниво. Разполага с тpoйнa ĸaмepa Lеіса c yлтpaшиpoĸoъгълeн oбeĸтив и видeo фyнĸции c изĸycтвeн интeлeĸт зa cнимĸи c paзшиpeнo зpитeлнo пoлe. Дисплеят му е с размер 6,53 инча. Смартфонът прави яcнo фoĸycиpaни мaĸpo cнимĸи, както и такива нa далечни oбeĸти, а също и ĸлипoвe c пpoфecиoнaлнo ĸaчecтвo. Mate 20 се предлага със ЅuреrСhаrgе зapяднo ycтpoйcтвo за бързо зареждане c мoщнocт oт 22.5W.  Бaтepията издържа пoвeчe oт eдин дeн интeнзивнa yпoтpeбa бeз зapeждaнe. Huawei Маtе 20 е на цена от  749,98 лв. еднократно плащане или 34,98 лв. на изплащане в комбинация със Smart U от Vivacom.

Huawei Маtе 20

Huawei_Mate_20

Цените на смартфоните са с до 50 лева по-ниски, ако бъдат поръчани през сайта на телекома в комбинация с тарифен план Smart L+.

 
 

Суперучителите, които изкарват по 6 цифри на година

| от chronicle.bg |

Мелиса Лиън е частна учителка и това я отвежда на прекрасни места. Първоначално тя преподава в Бермуда, а след това в Канада, Франция, Бахамите и Италия. В момента преподава в Люксембург като годишната и заплата надвишава сто хиляди.

Лиън, която е на 36 години и е завършила Oxford, работи в бранша от 10 години. Клиентите й са предимно деца на заможни родители, които по една или друга причина не са доволни от училището, което детето им посещава.

Тя обожава работата си , но когато я попитате защо, отговорът не е заради екзотичните локации или нещо подобно. Тя изтъква като причина отношенията, които си създава с учениците и свободата, която има в преподаването си.

„Да си паснем и да помогна на детето, да го познавам толкова добре, че да съм абсолютно сигурна какво ще научат и какво ще им помогне – това ме мотивира“

В световен мащаб частно обучение е в бум. Прогнозите са, че през 2022 година то ще е индустрия за $227 милиарда. В това има пръста сериозният напредък на азиатските държави в онлайн преподаването. Дори се появяват фирми, които специализират в това да свързват ученика с идеалния за него учител. Индустрията обаче няма регулацилации, което позволява всеки да става учител.

На върха му обаче са малко количество високоплатени хора, които спокойно ще наречем суперучители. Суперучител може да бъде човек като Мелиса, която преподава на пълен работен ден в богати семейства, за да подготви децата им за най-добрите училища в САЩ и Великобритания. А в Азия може да бъде и човек, който е много добър специалист в една определена област и преподава на групи – такъв е случаят с Лам Ят-ян от Хонконг, учител по китайски, които през 2015 година отказва оферта от 11 милиона долара, за да преподава в друга компания.

Но какви умения трябва да имаш и колко усилия трябва да положиш, за да се озовеш, където са те?

В случая на Лиън „суперучител“ не термин, който я интересува. Тя казва, че възвеличава роля, която тя лично смята, че не е добре разбирана.

Повечето учители специализират в един или два предмета, но Лиън преподава целия спектър от предмети на изпитите GCSE (нещо като великобританската версия на нашите матури, която децата правят на 16 години). Тя завършва с езиков профил и обожава математика, но науките за  нея са били предизвикателство. На първата си работа й коства страхотни усилия да научи целия спектър на учебната програма.

„За мен химията беше предмет, по който трябваше да положа страшно много усилия. Трябваше да науча целия материал заедно с изключенията и специалните ситуации.“

Планирането и подготовката за преподаване обаче отнемат време. „Трябва да планираш нещата специално за ученика си и в последствие да правиш и нужните промени, но същевременно на него трябва и да му е забавно.“

За Антъни Фок да прекараш време със семейството и приятелите на детето е част от работата. Той е преподавател в Сингапур, където 70% от родителите записват децата си на допълнителни уроци. Фок, който е на 35, преподава икономика, за да подготви децата за топ университетите в страната и зад граница. Работи вечерно време и през уикендите като като бизнесът му на година изкарва 1 милион сингапурски долари или 726 000 американски.

Таксата му е $305 за четири 90-минутни урока – цифра, която според него колкото или малко по-висока от средната. Класовете му са пълни – случвало се е родители да записват децата си 3 години по-рано или да му предлагат таксата за 2 години само за да си резервират място.

Един родител дори му предлага $20 000, за да гарантира отлична оценка на детето си месец преди изпита. Фок обаче отказва. „Не е възможно да се правят чудеса в последния момент.“

В този конкурентен бизнес Фок си е изградил име като усъвършенства уменията си. Той преподава в университет, а след това 5 години в училище преди да започне свой собствен бизнес през 2012 година. Днес има няколко книги по икономика и е наясно с всички изпити, както и течения в самото изпитване, като учениците му могат да се консултират с него по всяко време.

Фок държи много на качеството, което предлага: „Учителите, които работят за пари, обикновено се провалят. Учителят трябва да имат искарена страст към преподаването и да правят всичко възможно учениците им да стават по-добри. Работа, работа и само работа“

Междувременно в Калифорния Матю Ларива изкарва по $600 на час с уроци за SAT и ACT. „Другите учители и преподавателски агенции работят на конвейр. Видях, че има място и търсене за хай-енд преподавател.“ Днес той има собствена агенция.

„Причината хората да ми плащат толкова е, че резултатите ми са трайни. Ритъмът, който постигам докато преподавам, е много стабилен. Но това ми коства безобразно много време.“

Според Ларива той е един от около 100 човека, които могат да поискат такива такси. Като най-голям проблем в бранша отбелязва ниската квалификация като преподават.