Фабио, мутри, Джени Калканджиева…

| от |

Една наша редовна читателка, да я наречем Петя, ни изпрати тази история, случила се само преди дни. Петя и съпругът ѝ Георги (примерно) попадат случайно в малък фризьорски салон във Флоренция при Фабио. А кой е Фабио и какво ни разказва той, четете и се наслаждавайте :

Октомври, Флоренция. Потоци от туристи с хищни за забележителности погледи и насочени обективи. История зад всеки ъгъл. Полу-грохнали, след мудно пъплене по моста Понте Векио, и задминавайки и последната група от охранени руски тьотки, с мъжа ми намираме миг спокойствие в затънтена, дори по местните стандарти уличка. Глътка въздух.

 

Това място очевидно е територия на местните жители, със свой различен ритъм и атмосфера – приглушено кафене, малък плод-зеленчук, будка за вестници. Отдалеч звучи ненатрапчива джаз мелодия. Привлечени от музиката, или просто по интуиция, решаваме да отложим туристическите си „задачи“ и продължаваме надолу по уличката. След няколко крачки откриваме и източника на мелодията – средно голям фризьорски салон, от онези със механичните, тъмно-червени кожени кресла и плакати на Джеймс Дийн по стените. Споглеждаме се – идеален шанс да си починем в приятна атмосфера, съчетано с възможността прогресивно оплешивяващият ми партньор да се прости с прическата на „падре“ от инквизицията. Речено-сторено.

„Приятно ми е, Фабио“, казва фризьора, забелязал интереса ни и ни кани вътре.

Минута по-късно машинката в ръцете на Фабио вече работи, все така под звуците на джаз музика, аз съм потопила поглед в стар брой на Vogue, а мъжът ми с усмивка на лице наблюдава как прическата му придобива човешки вид. Поглеждайки ту него, ту мен в огледалото, Фабио решава да ни заговори:

„Откъде сте?“, пита той, с ясното съзнание че сме поредните заблудени туристи наоколо.

„От България“, казваме ние, почти едновременно, очаквайки поредното безразлично кимане, което обикновено придружава този отговор.

И тук изражението на Фабио се променя за миг и, неочаквано за нас, разцъфва в широка усмивка, придружена с гримаса на силно изненадан човек :

„Сериозно? Та аз съм живял там!“, казва той, „цели две години!“

Тримата започваме да се смеем, и дежурния до момента разговор придобива приятелски отенък, патриотично погъделичкани и от чисто любопитство го подтикваме да продължи : как се е озовал там, къде точно е живял и прочие. В този момент Фабио изключва машинката и се замисля съсредоточено с поглед в земята :

„Аз.. Разбира.. Булгарски! Бил там… quindici… преди педнатесет години!“, казва той и оттук насетне разговорът се състои на нещо средно между италиански, английски и развален български, което още повече възбужда нашето любопитство.

„Скобелев, Ви.. Витоша“, с усилие си спомня той. „Живял due anni – golden times! Novantotto.. you know – nineteen ninety- eight – golden times.“

Питаме го какво е правил там.

„Visages“, казва той, и обяснява как заминали с приятеля му Джанкарло чрез миланска агенция за два месеца, да помагат с грима и прическите за модни шоута на родна почва. И вместо два месеца останали две години.

„Джени! Джени… Калканжиева?“

По изражението му пролича неприкрито възхищение.

„Работил за Джени  due anni, живял само в център, ходил на бар на Витоша булевард… parco, big place, you know“, и ръцете му сключват ъгъл като за да покаже къща.

„Текила!“, възкликваме ние и се споглеждаме, разказът започва да става наистина интересен.

Опитваме се да си спомним кои ли от софийските заведения ги е имало по онова време, когато ние сме били в гимназията. Лесна работа. Червило! Спартакус! Явно сме нацелили траекторията на Фабио, който оживено кима и се радва на отдавна забравените имена. Пита за фризьора-собственик на митичния столичен микс-клуб. Дим Дуков, подсещаме го ние, и, леко смутени, му казваме, че той наскоро е починал. „Ааа, fast life“, отвръща той, кимайки. Явно не е нужно да обясняваме повече.

Следващата българска реплика на Фабио обаче ни хвръля в пълен потрес.

„Мутри!“, извиква той, а ние се хващаме за главите.

„Как се казваше онзи на Джени?“, пита той.

Аз не знам, но мъжът ми се сеща, че става дума не за друг, а за Маргина.

„Много грозен, с тая коса, и нисък…“ е първият коментар, съпроводен от енергично ръкомахане в кръг което да подсети за прическата тип паница на Маргина. Вторият коментар на Фабио е лаконичен, „crazy guy“.

428589_10151405606251149_1033072516_n

Фабио разказва, как са ходили с него на хотела му в (Боровец? Пампорово?) и как са висели заедно по няколко дни, и той им е давал всичко, което си поискат. „Golden years…“ Пита и за Жоро Илиев, казваме, че са го убили отдавна, отново не се учудва. „Но аз не го познавах като Маргина, той беше от ВИС, пък ние от Визаж бяхме от СИК, сещате ли се…“, казва, а ние сме с широко отворени усти и сме изпаднали в леко истеричен смях. „Но Жоро Илиев беше висок и хубав“, не пропуска да отбележи Фабио, пък Маргина – „ужас“.

„А Тони Манекена знаете ли кой беше? Той не много голяма мутра, но важен, щото умен.“, пояснява фризьорът. „Като се возех в колата на Тони Манекена и от двете му страни бяха две огромни руски кучета“ (бел. авт. Може би московска стражевая, любима порода на „мутри“) „… а между тях ей такъв Калашник“, разперва ръцете си Фабио.

„Какво прави Джени? Знаете ли?“ – пита той.

Ние му обясняваме, че е добре, женена е и има детенце. Но добавихме, че преди години е била жестоко пребита, а офисът на Визаж – взривен. Той помръква. „Confused times“, казва той, объркани години. Ние кимаме и добавяме, че това е била съдбата на повечето мутри от едно време, само Маргините са останали- единият в ареста, другият се крие. Пита ни дали още се случват такива неща. Не, с леко колебание казваме ние, сега е като на Запад, мутрите са част от обществото. „А, globalised“, кима Фабио. И добавя:

„Чалга!“

Е, виж, казваме, мутри може да нямаме вече, ама чалгата си действа с пълна сила. „Гадна музика“, отбелязвам аз, а той свива рамене:

„Е, такива времена бяха… Confused…“

Май още са, ако съдим по чалгата, мисля си аз.

Фабио продължава да си спомня за България през 98-ма :

„Ало, кво стаа?“, казва той, имитирайки говорене по телефон, на превъзходен софийски диалект. Обяснява за българските мъже, как ходят напред, а жените им на две крачки назад. Като в Италия преди 60 години, допълва той. И пак се връща към мутрите, и към златните времена, когато с Джанкарло са били на по 22, и се се впуснали в мътните води на българския подземен живот.

„Всичко имахме тогава, парти, жени, Слънчев Бряг, Варна, Бургас… Босът седи в центъра, ние всички наредени в кръг около него“, жестикулира той в типично италиански маниер. През цялото време Фабио леко се почесва по носа, golden times…

Подстрижката е завършена. Фабио говори все по-добър български, а ние го гледаме със все по-голяма почуда. Можем да си говорим до утре, но „Уфици“ и ордите туристи ни зоват.

Последната молба на Фабио е да се снимаме заедно. Ако случайно видим Джени, да ѝ покажем снимката и да ѝ напомним за него. Разбира се, че го правим. „Трябва някой ден да се върна“, казва той докато ни изпровожда към вратата. Golden times…

 
 

Джъстин Бийбър и Хейли Болдуин са сключили таен брак

| от chronicle.bg |

Любопитна (може би, за някои) новина дойде от актьора Алек Болдуин. Става дума за племенницата му Хейли Болдуин, която знаем, че от известно време се среща с Джъстин Бийбър.

Според Алек Болдуин двамата обаче са направили следващата стъпка и са сключили брак.

Журналисти питаха актьора какъв съвет би дал на Бийбър и той каза: „Да продължава да работи . . . Да не спира да работи“. Той добави, че е добре семейните хора в шоубизнеса да координират графиците си, за да бъдат заедно възможно най-много време.

В четвъртък миналата седмица Джъстин Бийбър и дъщерята на Стивън Болдуин бяха забелязани в брачното отделение на градския съд в Ню Йорк, след което феновете им веднага бяха решили, че са ходили за разрешително за брак, но в петък Хейли Болдуин отрече в Instagram да има такова нещо.

 
 

Как да не ни е срам, докато минаваме покрай съседите си, които чистят

| от |

Вчера беше санитарният полуден 2018. Това е доста досадно. Тарикатлъкът, за разлика от хигиената, е всеки ден и затова имаме няколко съвета как да избегнем лошите погледи изпод потните вежди на живущите с нас.

Разбира се, ако сте ония, дето не плащат 2 лева такса за вход на месец от години, нашите съвети ще ви се сторят дилетантски наптъни без елементарна елегантност. Въпреки това ще ви посъветваме само да внимавате, докато съседите събират боклука, да не ви мушнат и вас в някоя торба.

 

1. Гледай си в телефона или се прави, че говориш с някого по него. Важи всъщност при всякакви обстоятелства. Ако си много много нагъл, по този начин можеш и арест да избегнеш.

 

2. Викни някой приятел, бивш военен, да върви с теб все едно си арестант. Важното е да размахва пистолет и да носи някаква синя униформа, може и на контрола от градския, никой не прави разлика. По този начин отърваваш и още една душа от мъката на чистенето.

 

3. Купи торта и ходи навсякъде с нея. Става и с опакована кутия като подарък или пък букет цветя, няма значение. Всички ще си мислят, че имаш други глупости на главата и ще проклинат защо и те не са поканени.

 

4. Запали си апартамента. Ще бъде трудно да ви занимават с друго, докато от балкона ви хвърчат пламъци. Мнозина от съседите ви дори ще са щастливи.

 

Не е хубаво човек да се скатава така. Докато реално човек  не се скатае и не усети колко всъщност е хубаво. Успех!

 
 

„Доза щастие“ на Яна Титова с първи тийзър

| от chronicle.bg |

Официалният тийзър на първия пълнометражен филм на Яна Титова е вече факт. Лентата, озаглавена „Доза щастие“, се очаква да излезе на голям екран в края на 2019-а година. В основата на филма стои истинската история на журналиста Весела Тотева и нейната вълнуваща битка в търсене на личното щастие на фона на особената динамика на 90-те години.

Филмът проследява период, в който наркотиците стават широко достъпни в България, а борбата с тях е истинско изпитание на волята. Главната женска роля е поверена на Валентина Каролева, за която това е дебют в киното, след завършването на актьорско майсторство в Лондон. В действителност, с този филм Валентина приема изключителното предизвикателство да се превъплъти в ролята на своята майка, Весела Тотева.

dose.of.happiness.1

Основните мъжки роли са поверени на Димитър Николов, познат от множество театрални постановки и късометражни продукции, както и от филмите „Безкрайната градина“ и „Христо“. Ще видим и Александър Алексиев, любим на публиката от „Възвишение“, „Откраднат живот“ и първия спортен сериал „При щангистите“.

dose.of.happiness.2

Операторската работа по филма е дело на Мартин Балкански, снимал редица български и международни продукции като главен или асистент оператор. Името му е свързано с „Откраднат живот“, „Тилт“, „Кецове“, „Недадените“, „18“.

„Доза щастие“ е по сценарий на Яна Титова. Продуценти са NO BLINK Studios в лицето на Александър Алексиев и Николай Стоичков, а съвсем скоро предстои да бъдат обявени още лица от актьорския състав.

А ето го и самия тийзър:

 

 
 

„Stranger Things“ се завръща със сезон 3

| от chr.bg |

Снимките на сезон 3 на великия (засега поне) „Stranger Things“ приключва снимки през ноември, по думи на изпълнителния продуцент Шон Леви.

След дебюта си през 2016 година сай-фай хорърът стана любим на зрителите заради чудесната си комбинация от приключение, осемдесетарска носталгия и харизмата на актьорския състав. За съжаление, имаше някои забавяния около новия сезон и това остави феновете да чакат до средата на 2019 година за „Stranger Things“ номер 3 по Netflix.

Като имаме предвид тъмния край на сезон 2, продължението може да започне отвсякъде. За сега няма детайли около действието, но се очаква да започне със значителен скок напред във времето. Единайсет вече се казва Джейн Хопър и живее нормалния за един тийнейджър живот. Въпреки този тийзър:

новият сезон няма да бъде лек и хумористичен, дори напротив, ще бъде доста тъмен и изпълнен с екшън.

Леви също така нарече новият сезон „най-амбициозният ни досега“.

Забавянето може да се дължи на допълнителни мерки за безопасност след като сериалът вече е толквоа популярен. Най-любопитно е, че сезонът ще има повече време за пост продукция (от ноември до лятото на 2019 година). Това време може да означава повече визуални ефекти.