Фабио, мутри, Джени Калканджиева…

| от |

Една наша редовна читателка, да я наречем Петя, ни изпрати тази история, случила се само преди дни. Петя и съпругът ѝ Георги (примерно) попадат случайно в малък фризьорски салон във Флоренция при Фабио. А кой е Фабио и какво ни разказва той, четете и се наслаждавайте :

Октомври, Флоренция. Потоци от туристи с хищни за забележителности погледи и насочени обективи. История зад всеки ъгъл. Полу-грохнали, след мудно пъплене по моста Понте Векио, и задминавайки и последната група от охранени руски тьотки, с мъжа ми намираме миг спокойствие в затънтена, дори по местните стандарти уличка. Глътка въздух.

 

Това място очевидно е територия на местните жители, със свой различен ритъм и атмосфера – приглушено кафене, малък плод-зеленчук, будка за вестници. Отдалеч звучи ненатрапчива джаз мелодия. Привлечени от музиката, или просто по интуиция, решаваме да отложим туристическите си „задачи“ и продължаваме надолу по уличката. След няколко крачки откриваме и източника на мелодията – средно голям фризьорски салон, от онези със механичните, тъмно-червени кожени кресла и плакати на Джеймс Дийн по стените. Споглеждаме се – идеален шанс да си починем в приятна атмосфера, съчетано с възможността прогресивно оплешивяващият ми партньор да се прости с прическата на „падре“ от инквизицията. Речено-сторено.

„Приятно ми е, Фабио“, казва фризьора, забелязал интереса ни и ни кани вътре.

Минута по-късно машинката в ръцете на Фабио вече работи, все така под звуците на джаз музика, аз съм потопила поглед в стар брой на Vogue, а мъжът ми с усмивка на лице наблюдава как прическата му придобива човешки вид. Поглеждайки ту него, ту мен в огледалото, Фабио решава да ни заговори:

„Откъде сте?“, пита той, с ясното съзнание че сме поредните заблудени туристи наоколо.

„От България“, казваме ние, почти едновременно, очаквайки поредното безразлично кимане, което обикновено придружава този отговор.

И тук изражението на Фабио се променя за миг и, неочаквано за нас, разцъфва в широка усмивка, придружена с гримаса на силно изненадан човек :

„Сериозно? Та аз съм живял там!“, казва той, „цели две години!“

Тримата започваме да се смеем, и дежурния до момента разговор придобива приятелски отенък, патриотично погъделичкани и от чисто любопитство го подтикваме да продължи : как се е озовал там, къде точно е живял и прочие. В този момент Фабио изключва машинката и се замисля съсредоточено с поглед в земята :

„Аз.. Разбира.. Булгарски! Бил там… quindici… преди педнатесет години!“, казва той и оттук насетне разговорът се състои на нещо средно между италиански, английски и развален български, което още повече възбужда нашето любопитство.

„Скобелев, Ви.. Витоша“, с усилие си спомня той. „Живял due anni – golden times! Novantotto.. you know – nineteen ninety- eight – golden times.“

Питаме го какво е правил там.

„Visages“, казва той, и обяснява как заминали с приятеля му Джанкарло чрез миланска агенция за два месеца, да помагат с грима и прическите за модни шоута на родна почва. И вместо два месеца останали две години.

„Джени! Джени… Калканжиева?“

По изражението му пролича неприкрито възхищение.

„Работил за Джени  due anni, живял само в център, ходил на бар на Витоша булевард… parco, big place, you know“, и ръцете му сключват ъгъл като за да покаже къща.

„Текила!“, възкликваме ние и се споглеждаме, разказът започва да става наистина интересен.

Опитваме се да си спомним кои ли от софийските заведения ги е имало по онова време, когато ние сме били в гимназията. Лесна работа. Червило! Спартакус! Явно сме нацелили траекторията на Фабио, който оживено кима и се радва на отдавна забравените имена. Пита за фризьора-собственик на митичния столичен микс-клуб. Дим Дуков, подсещаме го ние, и, леко смутени, му казваме, че той наскоро е починал. „Ааа, fast life“, отвръща той, кимайки. Явно не е нужно да обясняваме повече.

Следващата българска реплика на Фабио обаче ни хвръля в пълен потрес.

„Мутри!“, извиква той, а ние се хващаме за главите.

„Как се казваше онзи на Джени?“, пита той.

Аз не знам, но мъжът ми се сеща, че става дума не за друг, а за Маргина.

„Много грозен, с тая коса, и нисък…“ е първият коментар, съпроводен от енергично ръкомахане в кръг което да подсети за прическата тип паница на Маргина. Вторият коментар на Фабио е лаконичен, „crazy guy“.

428589_10151405606251149_1033072516_n

Фабио разказва, как са ходили с него на хотела му в (Боровец? Пампорово?) и как са висели заедно по няколко дни, и той им е давал всичко, което си поискат. „Golden years…“ Пита и за Жоро Илиев, казваме, че са го убили отдавна, отново не се учудва. „Но аз не го познавах като Маргина, той беше от ВИС, пък ние от Визаж бяхме от СИК, сещате ли се…“, казва, а ние сме с широко отворени усти и сме изпаднали в леко истеричен смях. „Но Жоро Илиев беше висок и хубав“, не пропуска да отбележи Фабио, пък Маргина – „ужас“.

„А Тони Манекена знаете ли кой беше? Той не много голяма мутра, но важен, щото умен.“, пояснява фризьорът. „Като се возех в колата на Тони Манекена и от двете му страни бяха две огромни руски кучета“ (бел. авт. Може би московска стражевая, любима порода на „мутри“) „… а между тях ей такъв Калашник“, разперва ръцете си Фабио.

„Какво прави Джени? Знаете ли?“ – пита той.

Ние му обясняваме, че е добре, женена е и има детенце. Но добавихме, че преди години е била жестоко пребита, а офисът на Визаж – взривен. Той помръква. „Confused times“, казва той, объркани години. Ние кимаме и добавяме, че това е била съдбата на повечето мутри от едно време, само Маргините са останали- единият в ареста, другият се крие. Пита ни дали още се случват такива неща. Не, с леко колебание казваме ние, сега е като на Запад, мутрите са част от обществото. „А, globalised“, кима Фабио. И добавя:

„Чалга!“

Е, виж, казваме, мутри може да нямаме вече, ама чалгата си действа с пълна сила. „Гадна музика“, отбелязвам аз, а той свива рамене:

„Е, такива времена бяха… Confused…“

Май още са, ако съдим по чалгата, мисля си аз.

Фабио продължава да си спомня за България през 98-ма :

„Ало, кво стаа?“, казва той, имитирайки говорене по телефон, на превъзходен софийски диалект. Обяснява за българските мъже, как ходят напред, а жените им на две крачки назад. Като в Италия преди 60 години, допълва той. И пак се връща към мутрите, и към златните времена, когато с Джанкарло са били на по 22, и се се впуснали в мътните води на българския подземен живот.

„Всичко имахме тогава, парти, жени, Слънчев Бряг, Варна, Бургас… Босът седи в центъра, ние всички наредени в кръг около него“, жестикулира той в типично италиански маниер. През цялото време Фабио леко се почесва по носа, golden times…

Подстрижката е завършена. Фабио говори все по-добър български, а ние го гледаме със все по-голяма почуда. Можем да си говорим до утре, но „Уфици“ и ордите туристи ни зоват.

Последната молба на Фабио е да се снимаме заедно. Ако случайно видим Джени, да ѝ покажем снимката и да ѝ напомним за него. Разбира се, че го правим. „Трябва някой ден да се върна“, казва той докато ни изпровожда към вратата. Golden times…

 
 

Скандалът със списание, който отказа Нина Агдал от модната кариера за година

| от chr.bg |

Нина Агдал е един от най-известните модели по света и лична наша любимка.

Обичаме Агдал не само заради изпепеляващата й естествена красота, но и заради характера й, който не се страхува да показва.

„Разочарована и отвратена съм от суровата реалност на този бизнес“, започна дълъг пост в Instagram Агдал, в който обяснява защо си взе едногодишна почивка от модната индустрия.

Датският модел, който през март ще навърши 26, разказва как списание първо е пожелало да заснеме фото сесия с нея, след което се отказало, защото „снимките не отговаряли на портфолиото й“.

Today, I’m disappointed and appalled at the still very harsh reality of this industry. A few months ago, I agreed to shoot with a creative team I believed in and was excited to collaborate with. When my agent received an unapologetic email concluding they would not run my cover/story because it “did not reflect well on my talent” and “did not fit their market,” the publisher claimed my look deviated from my portfolio and that I did not fit into the (sample size) samples, which is completely false. If anyone has any interest in me, they know I am not an average model body – I have an athletic build and healthy curves. After a tough year of taking a step back from the insensitive and unrealistic pressures of this industry and dealing with paralyzing social anxiety, I walked into that shoot as a 25 year old WOMAN feeling more comfortable in my own skin and healthier than ever before. Some days I’m a sample size, some days I’m a size 4, some a 6. I am not built as a runway model and have never been stick thin. Now more than ever, I embrace my curves and work diligently in the gym to stay strong and most of all, sane. I am proud to say that my body has evolved from when I started this crazy ride as a 16 year old GIRL with unhealthy and insufficient eating habits. So, shame on you and thank you to the publisher for reaffirming how important it is to live your truth and say it out loud, no matter who you are or what size. I decided to release an image to draw awareness and support of an issue that’s bigger than just myself and affects so many people not just in the fashion industry, but in general, with the goal of bringing women from all over together in a celebration of our bodies. Let’s find ways to build each other up instead of constantly finding ways to tear each other down. #bodyshaming #bodyimage #selfimage #dietculture #mybodymybusiness

Публикация, споделена от Nina Agdal (@ninaagdal) на

Агдал отказва да бъде вкарвана в нездравословните пропорции на манекенките.

„Ако някой ме познава, знае много добре, че нямам обикновеното тяло на модел – аз съм атлетична с много здравословни извивки.

Отидох за тази фото сесия като 25-годишна жена, чувствайки се изключително добре в кожата си и по-здрава от всякога. Сега, повече от всякога, приемам извивките и работя усилено във фитнеса, за да бъда в още по-добра форма.

Гордея се с това, че тялото ми се е развило в сравнение с онова, което имах когато бях на 16, когато започнах кариерата си. И че вече не се придържам към нездравословните хранителни навици, които имах тогава.“

Признанието на Нина Агдал е глътка свеж въздух във фалшивия бизнес на фотошопирани корици и преслаби модели.

А както може да се убедите в галерията, Агдал няма абсолютно нищо, от което да се срамува. Точно обратното – може да бъде здравословно вдъхновение за всеки.

 
 

По-малко женски образи в киното

| от chr.bg |

2017 г. бе белязана от появата на „Жената-чудо“, но според изследване, женските главни герои са намалели с 5 % в 100-те най-касови филми за годината.

Центърът за изследване на жените в телевизията и киното към университета на Сан Диего публикува годишния си доклад, според който жени са 24 % от главните образи миналата година.

За сравнение, през 2016 г. те са 29 %. Спадът е значителен, въпреки появата на филми като „Междузвездни войни: Последните джедаи“ и „Красавицата и Звяра“, които заемат първите две места в бокс-офис класацията за 2017 г.

Продукциите, в които има поне 10 актриси с реплики, са 32 %, докато филмите, в които участват поне 10 актьора с реплики, са 79 %.

Чернокожите жени обаче са повече, като са се увеличили от 14 % до 16 %, а актрисите от Латинска Америка са станали 7 %, сравнено с 3 % от предишната година.

„В наградния сезон, в който темата за жените и половото равноправие е основна, трябва да разграничим хиперболата от реалността. Числата все още не отразяват голяма промяна в киноиндустрията“, каза директорката на центъра Марта Лаузен, цитирана от БТА.

 
 

Не пътувайте на Балканите, идват обилни снеговалежи

| от chronicle.bg |

Във връзка с усложнената зимна обстановка на Балканите и очакваното влошаване на метеорологичните условия в Хърватия, Словения, Република Македония, Румъния, Босна и Херцеговина,Черна гора и Сърбия, изразяващо се в минусови температури, силни ветрове и обилни снеговалежи, Министерството на външните работи съветва всички български граждани, които имат намерение да пътуват до или през териториите на посочените държави през следващите няколко дни, да отложат своите планове до нормализиране на обстановката, съобщава на сайта си ведомството.

У нас засега няма предупреждение на НИМХ за опасни метеорологични явления.

В случай на неотложни пътувания, МВнР съветва гражданите да се осведомят подробно за актуалната метеорологична и пътна обстановка за дестинацията на пътуване, да следват стриктно инструкциите на местните вла?сти и указанията на пътните знаци и да потеглят на път напълно подготвени за придвижване в зимни условия – зимни вериги за гумите, пълен резервоар на автомобила, подходящо топло облекло и мобилни апарати с напълно заредени батерии, съветват още от министерството.

Ситуационният център на МВнР приема денонощни сигнали за бедстващи хора на телефон: 00359 2 948 2404 или на имейл: crisis@mfa.bg

Сигнали могат да бъдат подавани и на следните дежурни телефони:

Хърватия: +385 984 69 808
Словения: + 386 41 722 238
Република Македония: +389 75 280 013
Румъния: +40 21 230 21 50;
Босна и Херцеговина: +387 603 210 397
Черна гора: +382 69 143 298

Сърбия: +381 66 840 89 51

 
 

Всички обичаме Дакота Фанинг

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 24 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.