Европа трябва да придобие статута на велика държава

| от |

Михаел Ламбер, специалист по международни отношения, преподавател в Сорбоната и Университета в Тампере (Финландия)

Страните-членки на ЕС са единодушни, че санкциите срещу Русия трябва да се засилят и да се превърнат в сериозен удар против президента Путин, особено непосредствено преди старта на проекта за Евроазиатски икономически съюз.

Но всъщност решението на Европа и западните страни да се съсредоточат върху икономиката по никакъв начин не могат да бъдат наречени стратегически. Просто това е единствената карта в ръцете на Европа, чиято отбрана вече повече от половин век разчита на НАТО и изобщо не впечатлява Кремъл след войната в Грузия през 2008 година. Освен това трудностите с въздействието върху Москва са свързани и с фокусирането на американската дипломация към Тихоокеанския регион: САЩ вече не горят от желание да участват активно в живота на континента заради сегашната ключова роля на Китай.

Ако трябва накратко да обобщим, следва да кажем, че Европа се стегна, но не успя да спечели. САЩ подкрепят Европа само на думи, а неутралният и безстрастен Китай извличат немалка полза, доколкото Русия започва все повече да се ориентира към Азия като противовес на отрицателните последици от западните санкции.

При това положение струва си сериозно да се замислим какво могат да направят Европа и НАТО за измъкване от създалата се безизходица. Още повече, че сега съществува реална опасност да се лишим от икономически партньор, тъй като Русия е не само основен доставчик на газ за континента, но и клиент в непосредствената периферия.

Основната идея е търсенето на такъв лост, който би позволил да се влияе върху Москва, като не се разчита единствено на икономическите аргументи (очевидно е, че в момента Русия се вълнува повече от идеологията и връщането на световната сцена, отколкото от портфейла). Известно е, че Европа няма армия, нито пък проект за нейното създаване – и така е още от 1954 г., когато генерал Де Гол излезе от Европейската отбранителна общност. Ето защо, едва ли Русия може да бъде впечатлена с военни аргументи, всеки случай докато в Европа не се появи ясна представа за обща военна стратегия и обединяване на военните усилия.

По-нататък, ние знаем, че Европа има твърде съществена „мека сила“ (политика на влияние), чийто модел днес вдъхновява АСЕАН, а също – колкото парадоксално да е – и Владимир Путин с неговия Евроазиатски съюз (това е малко променен вариант на Европейския съюз). За меката сила на Европа се говори повсеместно, но такива американски експерти като Джоузеф С. Най и Йен Менърс са склонни да не виждат, че една автократична държава също може да притежава мека сила, като в същото време бъде напълно невъзприемчива към подобно въздействие от страна на Запада.

Трябва да се отбележи също, че след събитията в Украйна и Кавказ вече не е актуално да се залага на привлекателността на европейската стратегия. Ето защо трябва да се намери средство за въздействие върху Русия, като едновременно с това да се преосмисли до най-малки подробности стратегията на ЕС, която засега не прави особено впечатление и дори се оказва контрапродуктивна – в смисъл, че за Москва тя е равнозначна на признаването на собственото безсилие.

Аз изобщо не се опитвам да кажа, че Евросъюзът няма никакви средства за влияние, нито пък се опитвам да го критикувам в момент, когато той ни е необходим повече от всякога. Не, просто искам да кажа, че трябва да признаем пределите на неговите сили и с оглед на това да се преосмисли европейския модел. Особено заради украинската криза.

Този извод е още по-очевиден заради реакцията на Русия спрямо европейските санкции. Блокирането на парите в чужбина само подтикват руснаците да ги държат в страната си, което изобщо не ни е от полза. По-нататък, отказът от доставки на военни техника (стана дума за „Мистралите“) води до сближаване на Русия с Китай, който разширява инвестиционните си програми и се занимава със съвместна разработка на нови технологии. А това се отразява отрицателно върху перспективите на износ на европейски ноу-хау в Азия и се превръща в стратегическо предимство за Русия и нейната отбранителна промишленост („Мистрал“ е френски военен кораб и хеликоптероносач).

Редно е да се отбележи, че в исторически план ограничаването на търговските връзки между държавите никога не е носило ползи. Добър пример в това отношение може да послужи ембаргото върху Иран, което само влоши живота на местното население и дестабилизира целия регион, въпреки че от ембаргото сигурно е имало смисъл в момента на въвеждането му. Увеличаването на количеството и качеството на връзките винаги е било стимул за диалога. Днес обаче руското и антируското ембарго откъсва Москва от останалия западен свят, а също й пречи да се възприема в ролята на „нормална държава“. Те се отразяват отрицателно и на европейците и не им позволяват да се съсредоточат върху международните приоритети. Кое сега заслужава повече внимание: отрицателните последици от ембаргото върху износа на полските ябълки и финландските зеленчуци или критичната ситуация в Близкия изток с подема на групировката „Ислямска държава“ и засилването на тероризма в Централна Африка? Може да се каже, че Русия не е печеливша в създалото се положение, но същото важи и за Европа, а губещи са най-вече украинците, които най-много страдат от такава политика, както и молдовците, грузинците, арменците и всички онези, които се нуждаят от външна помощ за възстановяване на икономиките си.

Така че какво може да направи Евросъюзът, за да се възобнови диалога с Русия и да бъде тласната тя във вярната посока, като се избягват ненужните санкции?

Първо, трябва да се опитаме да разберем руския манталитет, който кардинално се различава от манталитета в повечето западни държави. Подобно на президента Владимир Путин мнозина руснаци възприемат страната си като цивилизация, която лежи между Европа и Азия. Това възприемане предизвиква у тях усещането за уникалност спрямо европейците и азиатците, то ги тласка към изолиране от останалия свят. Царска Русия и Съветският съюз се отрязаха от света и у съвременна Русия има естествена склонност към самоизолация, което обаче се възприема от населението й по-скоро положително. Върху всичко това се натрупва все още чувстващият се имперски дух. По такъв начин пред Европа стои държава, която се стреми не към сътрудничество и помирение, а към износ на своите идеали, както постъпваха европейците през XIX век.

При това положение, колкото и парадоксално да е, но Европа трябва да се държи като велика световна държава, за да започне градивен диалог с Русия. Обхванатите от имперския дух руснаци изпитват уважение само към онези държави, които смята за равнопоставени или за по-силни, но не и за по-слаби. Именно затова Путин цени Китай и уважава САЩ (макар и да изпитва недоверие към тях), но в същото време той не зачита Европа (той я смята за разединена и непоследователна, за лишена от качествата на една истинска империя). Русия ще започне да уважава Европа и ще започне да води с нея конструктивен диалог, само ако Европа се покаже като мощна и единна световна държава. А всичко това е твърде далеч от сценария за прилагането на меката сила, която в дадения случая е напълно безрезултатна.

Успоредно с това Европа би постъпила непоследователно, ако засили санкциите и обратното – ако ги отслаби. Първо, трябва да се установи сътрудничество по общи проекти и едва след това постепенно да отпадат санкциите, като се даде възможност на Москва да постъпи по същия начин. Европейците и руснаците се придържат към един и същи възгледи спрямо „Ислямската държава“, тук очевидно има поле за сътрудничество. Напълно възможно би било да се задействат и общи научни проекти, още повече че руснаците обичат западните университети и почивките в Европа. Постепенното сближаване трябва да се опре на тази основа, а отпадането на визовия режим, който до момента бе само инструмент за натиск, би могъл да сближи двете култури.

По такъв начин развитието на сътрудничеството в ключовите области и засилването на Европа до статута на велика държава биха подтикнали Русия към по-помирителна позиция въпреки всички разногласия.

Не бива да се забравя, че Москва възприема Европа като отделна цивилизация, поради което тя би приела разногласията, ако вижда в Евросъюза равен на себе си партньор.

Ако трябва да се обобщи, Европа трябва да престане да залага само на меката сила и да започне прилагането на умната сила – тоест съчетанието на привлекателност и принудителна мощ. Само така тя ще може да разчита на достойно място в утрешния ден на света и в настоящия диалог, при това не само с Русия, но и със САЩ и Китай. /БГНЕС

 
 

Секс скандали и разврат в средновековна България

| от Радослав Тодоров |

Да разгледаме слабо известните, но затова пък доста интригуващи сведения относно порочния живот във Второто Българско царство, които могат да се открият из летописите.

По данни на Никита Хониат например деспотът на Струмица Добромир Хрис се отличавал с особена свирепост и разпасаност. Въпреки че българската му съпруга била жива, той се оженил за дъщерята на протостратора Мануил Камица през 1198 г. На сватбената трапеза Хрис не спирал да се тъпче и налива с вино. В един момент като забелязал, че булката не посяга към чашата я накарал да пие с него. При отказа й той вбесен й креснал „нито яж, нито пий“ и я напсувал на български, нещо в което явно сме били добри още по онова време. През 1201 г. същият Хриз без притеснение взел като трета жена внучката на император Алексий ІІІ, вдовицата на Иванко, убиеца на Асеня и се сдобил по този начин с малък, но аристократичен харем.

Семейно-брачните отношения в онези времена са достойни за „Декамерон“ на Бокачо, стига средновековната българска земя да беше родила някой, който да опише целият низ от трагедии, трагикомедии и откровени комедии, разигравали се из Българско през ХІІ-ХІV век. И все пак сред прашните съдебни архиви на Охридската архиепископия изскачат чутовни пикантерии.

Като откровен анекдот например звучи историята на призренския селянин Георги. Той се оженил за Омбрада от село Долни Полог, дъщеря на някой си Радослав. Но по едно време двамата се развели по взаимно съгласие, отказвайки се под клетва от каквито и да е претенции между семействата на двамата съпрузи. След развода Георги се оженил за някоя си Чернокоса от Призрен, с която явно още по време на първия си брак е имал връзка. Омбрада също се омъжила за друг и имала от него деца. След като минали 18 години, Георги внезапно изоставил Чернокоса, която му родила 8 деца и отново взел междувременно овдовялата Омбрада. Той се оправдавал, че Чернокоса го била омаяла с магия и така го откъснала от първата му жена.

Жените обаче също не изоставали от мъжете в участието в средновековните родни латиносериали. Някоя си Ирина от Прилепско зарязала законния си съпруг Йоан и избягала в Прилеп, където 6 месеца живяла както й сърце и душа иска. Мъжът й завел дело да му бъде върната, но когато Ирина била докарана насила в село Вода на съд, тя се хвърлила в реката, за са се удави. Когато я извадили мокра като кокошка от водата, тя се развикала, че не може и не иска да живее повече с Йоан. Подобна мелодрама разиграла и Ана от Преспа.

След кратък брак с някой си Нико тя избягала от него. Колкото и мъжът й да я търсел и да я молел да се върне при него, тя постоянно бягала от дома. Накрая заявила на охридския архиепископ, че ако не бъде разведена, щяла да се хвърли в някоя пропаст или да се обеси. От същия род е и историята на една друга Ирина, дъщеря на воденчанина Михаил. Тя била влюбена в някой си Георги Холавра, обаче родителите й я омъжили против волята й за жених на име Георги Куцоногия. Него Ирина така и не успяла да обикне, постоянно бягала при Георги Холавра и по цели месеци не се вясвала у дома. Всеки път като я връщали насила при мъжа й, Ирина стояла по 2-3 дни и отново зачезвала. В отговор на жалбата на Георги Куцоногия жена му заявила пред охридския архиепископ, че ако не получи развод, ще се хвърли от някоя скала или ще се обеси.

сел2

За разлика от двете Ирини и Ана, Хриса, племенница на някой си Георги Спата, лично познат на охридския архиепископ Димитър Хоматиан, предприела по-крайни действия. Тя се опитала да отрови мъжа си и себе си, защото повече не можела да търпи живота с него.

Всеобщото веселие в „Долната земя Охридска“ не се свеждало само до извъбрачни авантюри. Не били редки случаите, в които напук на забраните на църковния канон мъже живеели без никакво стеснение с наложници. Например богатият охридчанин Георги Десислав имал много незаконни деца от различни наложници.

Нещата загрубели дотам, че в завещанието си той приписал повечето от състоянието си на незаконните си деца и ощетил законния си син Констан. Жителят на Сопот Хрисойоан пък първоначално бил определил законния си син за наследник на цялото си имущество, но когато приел монашеството, съставил ново завещание, в което за наследници били обявени и законният му син, и незаконните му синове.

Имало случаи и на пълни крайности. В Янинска епархия един мъж след смъртта на жена си почнал да живее отново с една от предишните си наложници, като изоставил на произвола на съдбата законното си дете, което било на съвсем невръстна възраст. Чужда жена се смилила над пеленачето и го взела в дома си да го откърми.

Подобно нещо се случило и в град Верея. Бащата на някой си младеж на име Мелия след смъртта на съпругата си си взел наложница, която му родила деца. Тях той много обичал, а законния си син Мелия ненавиждал и го лишавал от дрехи и храна. Наложницата дори се опитвала да убие Мелия, който от страх потърсил убежище при охридския архиепископ Димитър Хоматиан.

Сред духовниците, слава богу не сред всички, се ширели пороци не по-малки от тези на миряните. От въпросите на епископа на Драч Михаил Кавасилас до Димитър Хоматиан се разбира, че в тамошната епархия сред свещениците имало незаконнородени, както и такива, които вършели богослужения преди да са били ръкоположени. Кавасилас споменава и за свещеник, който се оженил без разрешение на епископа, а след това се покалугерил, за друг свещеник, който откраднал златен кръст и го продал.

Свещеникът Владимир от Прилепско и дяконът Михаил Хризоверг от село Арменохор (Леринско), пък имали незаконни деца и до последно отричали, че кръшкали с любовници. Някой си пък Леон Хрис се разболял и никакви дози „Трибестан“ не му помагали да вдигне самолета. Жена му почнала да живее с любовници, а той се замонашил. След време обаче оздравял (явно трибестанът подействал), поискал да напусне манастира и взел за съпруга друга жена.

Магията също била неизменен спътник в живота на средновековния българин и изобщо на населението на Балканите. В Янинско например мъж имал две наложници преди да встъпи в брак. След венчилото той не искал да живее съгласно брачния договор в дома на родителите на жена си (то кой ли обича да е заврян зет), а наел отделна къща, където взел една от предишните си наложници като слугиня.

Скоро по ъглите на къщата съпругата му започнала да намира разни магически предмети като змийски глави увити с косми от косата й. От тези чародейства жената се разболяла, а мъжът й се преместил в друга къща близо до дома на наложниците си. Десет дни по-късно съпругата му умряла, а бившият й благоверен си присвоил цялата й зестра, без да му мигне окото.

сел1

Тук навлизаме в несъмнено най-пикантната част и с усмивка можем да установим, че нищо ново не сме открили през последните 700 години. Например някоя си влахиня Джола, проститутка в Охрид, прелъстила акрита (граничаря) Хрис и дотолкова му взела ума, че той зарязал семейството си в родния си град Костур и дошъл в Охрид да търси препитание, където заживял с проститутката.

Но това са дреболии на фона на другите документирани забавления на миряни и клирици в Охридската архиепископия. Пред архиепископа например били изправяни стари мъже блудствали с моми, мъже спяли със стринка си, или с братовчедката на братовата си жена, или с балдъзата си.

Някой си монах Нифон от Гребена пък бил хомосексуален и с помрачен от мъжеловска ревност разсъдък извършил убийство. За друг гей съобщил на Димитър Хоматиан епископът на Драч, който питал какво наказание да му наложи заради това, че уважил (не ще да се е минало само с един път) арабин.

Други, като Николай Алмириот от Прилепско, вършели същите неща, но поне със собствените си жени. Въпросният Николай бил фен на аналния секс и понеже жена му твърдо отказвала, мъжът й я изтезавал сурово, за да получи разрешение за това.

 
 

Албуми и песни на Арета Франклин оглавиха чартовете

| от chronicle.bg |

Албуми и песни на Арета Франклин оглавиха чартовете след новината за смъртта й. Албумът „30 greatest hits“ се изкачи на първо място в класацията iTunes, като детронира новия албум на Ники Минаж, а парчето „Respect“ достигна номер 2 в класацията за сингли.

Въпросните класации проследяват дигиталните продажби и се актуализират няколко пъти дневно.

Други парчета на Арета също са в топ 40: сред тях са култовите „Say a little prayer“, „Chain of fools“, „You make me feel like a natural woman“.

Арета Франклин почина вчера, на 76 години.

 
 

Respect, Арета

| от chronicle.bg, по The New York Times |

Един малък момент, който ще отеква десетилетия напред. На 24 януари 1967 г. Арета Франклин записва песента „I Never Loved a Man (The Way I Love You)“. Това е първият й проект за звукозаписната компания „Atlantic“ след няколко години работа за „Columbia“. Песента се превръща в първия й номер 1 R&B хит. „Просто се случи“. казва тя по-късно. „Просто се появихме и това стана много бързо.“

Това е началото. Краят няма да дойде скоро. Преди повече от пет десетилетия, Арета Франклин става символ на поп музиката, на женската освободеност и движението за граждански права. Провъзгласена за Кралица на соул музиката още през 1967 г., тази жена променя популярната световната култура. Притежава един от най-мощните гласове в музиката. Такъв, който се движи от съблазнителен блус до мощно госпъл звучене. Музикалният й репертоар тръгва от ранни хитове като „I Never Loved a Man“ и „Think“ през бъдещи събития в музиката като „Sisters Are Doin’ it for Themselves“ в колаборация с Eurythmics.

Повече то 100 нейни сингли попадат в класациите на Billboard, 17 от тях влизат в Топ 10, а 20 стават номер 1 в R&B жанра. Печели 18 награди „Грами“ и една награда за цялостно творчество през 1994 г. Тя е първата жена, включена в „Залата на славата на рок едн рола“ (през 1987 г.). Пее на церемонията по встъпването в длъжност на Барак Обама и на погребението на Мартин Лутер Кинг през 1968 г.

Арета Франклин расте сред госпъл музиката в баптистките църкви, където баща й е пастор и известен певец. Започва да пее в хора на църквата на баща си и скоро става водещ солист там. Пеенето в хор оформя гласа й и по това време се научава да свири на пиано.

Но Франклин е повече от един титаничен глас, който без усилие преминава през попа, джаза, R&B, госпъла и диското. Позната на феновете си просто като „Арета“, тя е звезда, която трудно може да бъде сложена в рамки.

Aretha_Franklin

Арета Луиз Франклин е родена в Мемфис на 25 март 1942 г. Майка й е била госпъл певец и пианист. Когато е на 6 години, родителите й се разделят и тя остава при баща си. Четири години по-късно майка й умира от инфаркт.

В дома на семейство Франклин постоянно звучи музика. Господин Франклин обича да посреща там гостуващи певци и музиканти, които пеят в църквата. Работата му като пастор го отвежда от Мемфис в Детройт, където той се присъединява към поредната баптистка църква. Речите му се записват и разпространяват из страната и той става известен като „мъжът със златния глас“.

Малката Арета започва сама да се учи да свири на пиано още преди да навърши 10 години. По същото време се качва на стол в църквата и започва да дава първите си солови изпълнения. „Ухото й беше безупречно“ казва брат й, твърдейки, че за нея е било достатъчно да чуе една песен веднъж и веднага е могла да я изпее. Когато е на 12, придружава баща си на турне с известни госпъл певци. Записите, на които тя пее в църквите са разпространени през 1956 г. – гласът й вече е впечатляващ. Но младата госпожица Франклин забременява, напуска училище и ражда първото си дете два месеца преди 13-ия си рожден ден. Скоро след това забременява отново от друг мъж. Двамата синове са Кларънс и Едуард Франклин, а по-късно се раждат Тед Уайт и Кикалф Франклин.

В края на 50-те Арета решава да започне да гради кариера като солов артист. Оставя децата си при семейството в Детройт и се мести в Ню Йорк. Изпълнителният продуцент на „Columbia“, който стои зад Били Холидей, а по-късно зад Боб Дилън и Брус Спрингстийн, подписва договор с 18-годишната Франклин през 1960 г. Първият й албум, „Арета“ излиза година по-късно и две песни от него попадат в Топ 10 на класациите за R&B. Обявяват я за новата женска музикална звезда на годината. По това време тя среща Тед Уайт и двамата се женят, а той става неин мениджър. Три години по-късно, през 1963 г., се ражда синът им, Тед Уайт Младши, а след редица проблеми в брака, Арета и Тед Старши се развеждат през 1969 г.

Стратегията, която Уайт има, е Арета да пее в няколко стила, за да достигне до максимално повече слушатели. Резултатът обаче е объркана аудитория и договорът й с „Columbia“ изтича през 1966 г. Следва договор със звукозаписната компания „Atlantic“. Ангажират я да пее с хора „Muscle Shoals“, но заради творчески разминавания те записват само една песен. „“I Never Loved a Man (the Way I Love You)“ става абсолютен хит и от него се продават 1 млн. копия. Едноименният албум й спечелва титлата, с която е позната и до днес.

Следващата песен се казва „Respect“ и е пусната през април 1967 г. Песента предава посланията, от които Америка има отчайваща нужда в този момент. Равноправие между половете, възможност за жените да живеят извън дома, нацията иска те да работят. Сингълът й донася първите две награди „Грами“ – за най-добър R&B сингъл и най-добра R&B певица. Следващите години от колаборацията й с „Atlantic“ се раждат песните „Think„, „I Say a Little Prayer„, „Baby I Love You„, „Chain of Fools„.

Именно някои от тези песни загатват за клатещия се личен живот по това време. Конфликтите със съпруга и мениджър Уайт се задълбочават. Преди да се разведат тя го „уволнява“ и в последствие си издейства ограничителна заповед. По това време минава през тежка зависимост от алкохола, от която се възстановява през 70-те. Жени се повторно през 1978 г. за актьора Глин Търман и двамата се развеждат през 1984 г. като запазват приятелски отношения. Известността й е засегната от ярката диско ера, но през 1980 г. се появява за кратко във филма „The Blues Brothers„. Играе сервитьорка и пее песента „Think“ и доказва, че няма намерение да слиза от сцената.

През 1979 г. бащата на Арета е застрелян и изпада в кома. Умира 5 години по-късно без да се събуди. Тъй като бракът на Арета с Глин върви към край, през 1982 г. тя се мести в Детрой за постоянно. Същата година песента „Jump to It“ я връща в класациите за хитове, но на върха я поставя албумът „Who’s Zoomin’ Who?“ По това време тя работи със сестрите си Каролин и Ерма, Елтън Джон, Уитни Хюстън.

След поредния относително слаб период в средата на 90-те, Арета Франклин прави впечатляващо участие на церемонията на наградите „Грами“ през 1998 г. Пее с Лучано Павароти  „Nessun dorma„.

С напредването на възрастта амбициите й не изчезват. Тя продължава да издава албуми – сред тях са „So Damn Happy„, „Aretha: A Woman Falling Out of Love“ и коледния „This Christmas„. Процесът, който е започнал през 60-те вече е към своя финал, а резултатът е една жива легенда.

арета франклин

Арета Франклин почина вчера. В дома си в Детройт. Заобиколена от близките си. Обичана от милиони хора по света. Арета Франклин е творец, който не преследва модата. Тя следва публиката. Публиката пък й отвръща с безрезервна обич. Тя е гласът на САЩ. Тя ще остане гласът на САЩ и един от най-великите певци в историята.

 
 

Итън Пек ще бъде новият Спок в в „Стар трек: Дискавъри“

| от chronicle.bg |

Итън Пек беше избран за ролята на Спок във втория сезон на сериала „Стар трек: Дискавъри“, съобщи АФП.

Внукът на легендарния Грегъри Пек, който е на 32 години, наследява Закари Куинто и Ленард Нимой в ролята на фантастичния Спок със смесена кръв, получил от майка си човешките емоции, а от баща си – извънземната логика.

Излъчването на втория сезон на „Стар трек: Дискавъри“ трябва да започне в началото на 2019 г.

Итън Пек има роли в няколко филма и редица сериали, сред които „Шеметни години“, „10 неща, които мразя у теб“, „Чиракът на магьосника“, „Клюкарката“, „Дилъри на време“, „Проклятието на спящата красавица“, „I Ship It“.

6ee08d45f7a94d4c6fda9ee84833054a687ddf77