Евгений Дайнов издава днес „Елегия за Дейвид Боуи“. Интервю

| от | |

Заклетият рокаджия и политолог Евгений Дайнов посвети последната си книга „Елегия за Дейвид Боуи“ на своя кумир. Разбран и почитан у нас от тесни кръгове меломани, Боуи е смятан за живо божество на Запад, за идеолог на постмодернизма. Проф. Дайнов пък е основател на рокфеста в с. Миндя, но е следвал в Оксфорд и не случайно бърза да ни запознае с идола си.

Според Дайнов България е на кръстопът – дали ще изповядва ценностите на Евросъюза и ще върви по пътя на модерните общества, чийто идеолог е Дейвид Боуи? Или ще потъне кротко в балканския популизъм и кафявия национализъм?

Затова книгата на Дайнов „Елегия за Дейвид Боуи” ще е най-горещото заглавие на родния книжен пазар. Творбата излиза в днес с печата на издателство „Милениум“. Търсете я във всички книжарници, а за директни поръчки се обръщайте на телефона на издателството 02/9443318.

Ето какво каза Евгени Дайнов в интервю за Пик.

elegia

- Проф. Дайнов, твърдите, че Дейвид Боуи е променил света. Дори и нас ли, които не бяхме в неговия свят?
– Онова, което той успя да промени и преподреди на Запад, то дойде и тук. Например хората да могат да се обличат шарено без да им подвикват „Ей, ти, педераст!”. Да могат открито да обсъждат факта, че половата принадлежност не е затвор и можеш да си избираш – той пръв прокарва този личен избор, което също е част от живота, в който сме. Той пръв събира в едно музика на живо, театър, танцови трупи, мимове… той го въвежда. Всеки концерт, на който се излъчват филмчета, както правят „Пинк Флойд”, това смесване на визуални изкуства с аудио – пак той пръв го прави.

- Хубаво, но това са сценични жанрове, кое е великото?
– Той пръв сглобява онова, което после модерните философи ще нарекат постмодерен свят. В който различни парченца могат да бъдат събирани и сами да си подреждаме идентичностите. Най-авангардната философска мисъл в света днес се занимава с това – как да си конструираме самоличностите. Това пак от него тръгва.

- Но ние, българите, си имаме идентичност, защо ни е нова?
– Защото това кои сме ние, зависи от това кои решим да сме ние.

- Традициите вече не са това, което бяха, казваше една реклама.
– Да, традицията е това, което е бил дядо ти, баща ти… Това е средновековната традиция. Модерната индустриална традиция е: ти си това, което работиш и това, което ти каже шефът, че си ти. Ти си стругар и точка.

Постмодерният свят в момента е – ние сами се конструираме кои да сме. Не сме едно нещо, а много неща! Това пак тръгва от Дейвид Боуи. Той като визионер в изкуството, както поетите и музикантите, първи усещат идващите революции, идващите нови философии. Те не могат да ги обяснят, но могат да ги изразят. Той конструира идентичности още от 70-те години.

- Защо Боуи остана неизвестен в България за разлика от Бийтълс и Ролинг стоунс?
– Той е продаван по света колкото Бийтълс, но в България – не, защото ни е бил прекалено странен. Едно традиционно селско-битово общество натикано в индустриални градове, но непревърнато в модерна работническа класа по една проста причина – българите си останаха селяни в панелки. Защото модернизацията се случва тогава, когато индустриализацията, надмогването на селския начин на живот върви ръка за ръка с развитието на индивида като основна политическа клетка на обществото.

Правата са закачени върху човека – индивида, не върху групи хора, не върху семейството или партии, не върху държави. Отделният самостоятелен човек. При комунизма такъв самостоятелен човек нямаше и това остави българската култура – битова и селска, но натикана в панелки и доста огрубена. Доброто селско бе загубено, а доброто градско не беше научено.

В тази култура чист бунт като Ролинг стоунс се разбира, но цялостна и то артистична реконструкция на света не само върху индивида, а върху пълната му свобода на действие, включително да решава кой да бъде – това българското общество нямаше рецепторите изобщо да го разбере.

- Къде сме днес в пътя към света на Боуи, на избраната самоличност?
– У нас съвременните хора винаги са се чувствали изолирани и изолирвани и атакувани. В момента събудилите се индивиди знаят, че правата са техни и властта е тяхна и са под прицела на една огромна машина, която се опитва да ги смачка и да им каже, че не са никакви индивиди, а са някаква колективност. И то враждебна на нацията колективност, платена от американските империалисти. Тоест мафията и червено-кафявият съюз, който е на власт в момента, се опитва да спре поредния опит на българите да станат съвременни индивиди и да формират съвременно общество, където мафията няма да вирее.

Натискът да бъдат натикани обратно българите в колективни идентичности е огромен – например идентичността „Аз съм българин и земя, напоена с кръв българска, не продавам на мръсния американски империалист”. Това е опит за възстановяване на колективна идентичност. „Всеки, който продава земята, не е българин, а е предател”. Отново те натикват в колективна идентичност „предател” – на ЦРУ, на Сорос… Всички тези теми Боуи е разнищил още през 70-те години.

- Книгата ви за Дейвид Боуи тази задачи ли си поставя – да ни насочва към европейската постмодерност?
– Надявам се книгата да стане част от културната революция, която, ако не се случи в България, ние ще бъдем върнати в живеенето като племена, сблъскващи се помежду си. Което мафията иска, защото такива племена лесно се управляват.

- Сиреч Боуи ни ръчка да се отърсим от страха, да излезем от обичайния си бит.
– Когато той отива в Берлин през 70-те години, казва: „Светът е страшен, но само ако ние се страхуваме”. Това е посланието му – светът е истински страшен, но ако не те е страх, някак си престава да бъде.

- Боуи даде кураж на гейовете да не крият себе си и да се изразят. Но ние, българите, трудно преглъщаме техните паради и въобще да си гей у нас е срамна работа.
– Това е битово-селското, в лошия смисъл, патриархално общество. Когато то загуби смисъл и не успее да стане градско, се превръща в много мрачна и дискриминационна среда. За жалост силата на патриархалното общество се превръща в тъмна негова страна. Например неприемането на различните. Онзи, който казва, че педерастите не са хора, че мъжете с дълги коси не са мъже, утре ще му щукне да каже, че мюсюлманите не са хора. В другиден – сирийците не са хора, циганите…

И така стига до програмата на Хитлер. За концлагерите той първо започва да прибира комунистите и всички други са били съгласни – там им е мястото на комунистите! След това Хитлер минава към профсъюзите и всички пак са били съгласни. След това много бързо прибира хомосексуалистите в концлагерите, после циганите и накрая евреите. Тоест тръгнеш ли веднъж да казваш – този не е човек, много бързо стигаш до програмата, в която само ти си човек. А всички различни от тебе подлежат на затвор и са вредни.

Затова трябва да имаш право на избор какъв да бъдеш. Според Боуи ти можеш да избереш какъв да бъдеш – бисексуален или не. Това е човешко право, защото повечето хомосексуални са родени такива и нямат избор. Само бръснатите глави с качулките днес викат „Ти момче ли си, или момиче”. Това е пътят към фашизма. България, тъй като в последните десетина години е в безпътица, постепенно се фашизира.

- Толкова ли драматично изглеждаме?
– Вече е въпрос на оцеляването ни като нация дали културният елит, просветените хора, образованото малцинство, решително ще противостои на тази фашизация или България се превръща във фашистка страна, където разделени на племена биваме отстрелвани племе по племе. Книгата за Боуи се надявам да даде кураж на просветеното малцинство да не се предава и да знае, че не е само.

В модерните общества, общо взето, всички хора вече мислят като Дейвид Боуи. Те се чувстват добре в света, който той е изградил. Модерните философи мислят в руслото, зададено от него. И отказът на българите от всичко това, от тази нормалност, доведе до всичко, което виждаме у нас в момента – мафията съвсем откровено си управлява, подкрепена от съюз между фашисти и комунисти. В момента сме на ръба. Изборът е Дейвид Боуи или Хитлер.

- Мораториумът върху свободния пазар на земя какво подсказва?
– Той подсказва, че битовото, фашизираното мислене, което казва „Долу чужденците”, „Долу всички различни” – вече има мнозинство в парламента. Червено-кафяв съюз, като кафявите са ГЕРБ, които с най-много гласове и най-голям ентусиазъм подкрепиха това безумие. В Европа такова мнозинство е нетърпимо и клаузи за изгонване няма, но специално за нас ще измислят, ако това мнозинство в парламента продължи да съществува. И те си имат алтернатива – да се закачат пак за Русия. Там ще им е много по-лесно.

Всички партийни и държавни ръководители без Росен Плевнелиев в момента се чувстват по-добре в Москва, отколкото на Запад. Там им се карат за някакви неразбираеми за тях много важни неща – разделение на властите, свободни медии… А в Русия им дават пари, напиват ги и това е. Кеф.

 
 

Почина легендарният китарист на AC/DC Малкълм Йънг

| от chronicle.bg |

Легендарният китарист на AC/DC Малкълм Йънг е починал на 64-годишна възраст.

Музикалната икона е издъхнала в присъствието на своето семейство след дълга битка с деменцията.

„С най-голямо прискърбие ви съобщаваме за смъртта на Малкълм Йънг – обичан съпруг, баща, дядо и брат. Малкълм страдаше от деменция в последните няколко години, но почина спокойно в събота, заобиколен от семейството си“, се казва в изявление на близките на музиканта.

Писмото на AC/DC в социалните мрежи:

„С дълбока скръб съобщаваме, че Малълм Йънг е починал. Той, заедно с Ангъс Йънг, беше основател на AC/DC.

С огромна отдаденост той беше двигателят на тази група. Като китарист, текстописец и визионер той беше перфекционист и уникален човек.

Той беше добър в това, което прави и го правеше точно както искаше.

Лоялността към феновете му беше несравнима.

Като негов брат ми е трудно да опиша с думи какво значеше за мен той в моя живот, връзката, която имахме, беше специална и уникална.

Оставя зад себе си огромно наследство, което ще живее завинаги.

Малъклм, добра работа“

Малкълм заедно с брат си Ангъс създава AC/DC през 1973 г. Оттогава двамата са моторите на групата, която създава 17 студийни албума. Малкълм спря с музиката през 2014-а заради здравословните си проблеми.

Другият брат на Малкълм – Джордж Йънг, почина преди няколко седмици на 70-годишна възраст.

Здравословни неволи покосиха групата отново през 2016 г., когато вокалистът Брайън Джонсън разказа, че има сериозни проблеми със слуха и трудно ще продължи да излиза на сцената.

 
 

Калифорнийската мечта на Хайди Клум

| от chronicle.bg |

Хайди Клум е една от любимите ни жени. На 44 и майка на четири деца, германският топ модел продължава да бъде в изумителна форма.

Обичаме Клум още повече и заради факта, че не пази красотата си само за себе си, а често ни радва с нея със съблазнителни снимки в Instagram.

На последната такава моделката написа, озаглавена „California Dreaming”, Клум събира лъчи под жаркото слънце напълно гола.

Е, ако досега сте нямали причина да й завиждате, какво ще кажете за разликата във времето навън и калифорнийското слънце?

Хайди не само е във форма, но е и в серия. Преди няколко дни пусна видео от банята, на което прави сърце по запотената врата на душ кабината.

Склонността на Клум към голотата обаче си има много ясно обяснение.

„Израснах по нудистки плажове с родителите си и самата аз съм нудист. Нямам проблем с голотата. Свободна съм. Обичам да ходя на отдалечени плажове, на които няма много хора, и обичам да се разкарвам по монокини“, разказа преди известно време моделката пред известно списание.

Вижте повече в галерията.

I ❤️my new @heidiklumintimates #heidiklumintimates #heidiklumswim

Публикация, споделена от Heidi Klum (@heidiklum) на

 
 

Музей на Библията отвори врати във Вашингтон

| от chronicle.bg по БТА |

Библията вече има свой музей във Вашингтон. Построяването му е финансирано от богато семейство християни, което се защитава от какъвто и да е прозелитизъм в страна, където религията има важно място.

Музеят днес отваря врати за посетители. Той обхваща 8 етажа и площ от 40 000 кв.м. Музеят представя Стария и Новия завет и тяхното въздействие върху света. Импозантната сграда се намира близо до Капитолия и това стана причина за полемика за влиянието на религията върху американската политика.

Построяването на музея е струвало 500 милиона долара, осигурени отчасти от семейство Грийн, което е собственик на веригата магазини за декоративно изкуство „Хоби лоби“. „Библията оказа влияние върху живота ми и този на семейството ми – заяви Стив Грийн, ръководител на „Хоби лоби“ и председател на административния съвет на музея. – Музеят обаче не е посветен на една вяра или религия, а на книга, повлияла върху целия свят.“

В музея посетителите ще могат да видят фрагменти от Кумранските ръкописи, писмо на Мартин Лутер (1483 – 1546), в което инициаторът на Реформацията отстоява възгледите си преди срещата си с посланика на папа Лъв Х, английски ръкописен молитвеник от 14-и век, намерен в Египет юдейски молитвеник от 9-и век, Библията, пребивавала на Луната по време на полета на американския космически кораб „Аполо 14″ през 1971 г., Библията, принадлежала на краля на рокендрола Елвис Пресли (1935 – 1977), екземпляри от Тора, част от Библията на Гутенберг. За събирането на експонатите помогнал историкът Скот Керъл, смятан за Индиана Джоунс на библейската археология.

В музея има три главни раздела, разказващи за Библията, за библейски сюжети и за влиянието, което тази книга е оказала върху развитието на човечеството.

 
 

Зара Ларсон поведе музикалния шведски бунт срещу сексуалното насилие

| от chronicle.bg по БТА |

„Когато си насилена от известен музикант, губиш много приятели“ – 1993 шведски музикантки разобличиха сексуалното насилие и сексуалните посегателства в музикалните среди.

Подписалите писмото, сред които певиците Зара Ларсон и Робин, негодуват срещу „културата на мълчанието“ в музикалната индустрия, където сексуалният тормоз и сексуалното насилие са „по-скоро правило, отколкото изключение“.

„Ръководители в музикалните среди, ваше задължение е никой да не стане жертва на сексуален тормоз и вие се провалихте“, се казва в писмото, публикувано от в. „Дагенс нюхетер“.

„Преструвам се като във филм. Намирам го за грозен, той оставя горчив вкус в устата ми. Той отне радостта ми, че най-после записах албум. Той злоупотреби с доверието ми“, отбеляза певица.

Тези изявления идват малко повече от седмица след като 456 актриси разобличиха сексуалния тормоз, сексуалното насилие и „културата на мълчанието“ в театралните и филмовите среди в Швеция.