ЕНП в страната на чудесата

| от |

Вчера с изненада открих, че според партиите съдържащи европейско развитие и реформаторски в името си, да си десен избирател значи да имаш дядо лежал по лагерите. Съжалявам, но съвсем не е това, така както лявото няма нищо общо с дядовците партизани. Оставете дядовците си на мира. Време е да заживеете в 2014. А иначе всички имат дядо, лежал в Белене. Така както 1945 изведнъж всички станаха партизани… С други думи у нас партиите се делят на ‘за АЕЦ Белене’ и контра-Белене, защото ‘дядо ми е лежал по лагерите’… Вместо да пиша по-дълъг текст, реших да припомня един мой стар разказ по действителни събития, писан малко след изборите през май 2013. Дано този път някой схване за какво става въпрос.

Все чета упражнения на тема ‘Защо умря синята идея’, ‘Какво се случва с дясното’ или ‘Какво си мисли ЕНП за нас, защо подкрепя ГЕРБ’. Реших да разкажа набързо няколко случки по темата. Мога да напиша книга по нея : ЕНП в страната на чудесата.

Годината е 2011. У нас се провеждат местни избори. На мен ми дават трудната задача да придружавам няколко представители на ЕНП в една част от България за около месец.

Какво видяха те?
Видяха коалиция ДСБ-Атака-ВМРО… Попитаха ме дали след като Бойко е дошъл да подкрепи ГЕРБ на концерта с Ивана, ще видят Иван Костов и Волен Сидеров заедно на сцената. Слава богу дойдоха по отделно.

В съседната община коалиция ГЕРБ, ДСБ, лицата им грейнаха, БСП, усмивката угасна, Атака, ВМРО, ококориха очите, ДПС, НДСВ, тук отвориха широко уста, Новото време, Лидер, някакви зелени и партията на Софиянски. Е тук и аз се ококорих. Името беше Бъдеще за…
Срещу нея коалиция Промяна за… : СДС + Обединени земеделци + Съюз на комунистите в България + партията на Томов + РЗС + ЕНП с Касим Дал + Евророма+ Демократическата партия.

Интересна подробност : общинският лидер на Новото време е жена на лидера на Демократическата партия. А дъщеря им стана общински съветник и шеф на ОбС от НДСВ.
Кмета го избраха от ГЕРБ със заместници от ДСБ и БСП. Иди го обясни това на гостите от ЕНП. В едно от селата на общината се срещаме с кандидатката на ГЕРБ, която между другото ни казва, че мъжът ѝ е кандидат от БСП в съседната община и много се карали вкъщи.  Отиваме в друго населено място с трима кандидати – кмета, секретарката му и шофьора на кметството. В общинския център спира линейка. От нея слиза кметицата на едно от планинските села ‘оттатък реката’ с намаляващо население и затихващи функции. Кметицата с ефирна пола и 20см ток. С широка усмивка. От близкото кафене ѝ подвикват “Нещо си на кеф?”. Тя се обръща и се провиква “Йес! Още един умре, пак ще ме назначат”. В това село тя е автентичното дясно.

Срещаме се с кмета на един от по-големите градове. С мандат от СДС. В ОбС управлява с мнозинство от БСП и опозиция бившия кмет от БСП, ДСБ и Атака. Той започва със спомени от миналата кампания : как не искал да се кандидатира, ама бил единствен достоен политик от дясното в града и за да го спаси се жертвал. А сега всички го оплювали. Черна неблагодарност. “Целият град дойде да ми се моли. Сега се оплакват, че фирмата на сина направила автобусните спирки. 500 000 лева на спирка били много. Ама вижте ги светят. Ама аз им го набих, сега нема кой да издигнат, защото аз не искам повече да се занимавам с тях”… Това е дясното в този град, дами и господа. И дясното продължава с отчета : стълбите тука, фонтана, две детски площадки и тоалетна, каквато няма и в София. За седмица ни се бяха похвалили за 4 тоалетни с европари и ремонт на 15 пъти ‘на най-старата църква на Балканите’. Защото тук всяка църква е най-стара на Балканите. „Но за първи път АЗ намерих пари да я ремонтирам.“ В първото населено място един от ЕНП попита “Болница има ли”. Казаха му “Не, следващия мандат, градска тоалетна беше по-спешна” и този въпрос повече не беше зададен…

Отиваме при един кмет от СДС. Не му чуваме името. Той повтаря с уточнение ‘почти като Путин, ама с 2 букви разлика’. И тук се започва : В СДС само аз и Софиянски вършехме работа, аз и Софиянски щяхме да оправим България, ама той не издържа на напрежението и си тръгна. Ние ще правим завод за боклук, дето ще преработва боклука на половин България и на София, и даже ще внасяме от Македония и от Солун… Ще правим газ. И ще го пуснем в Набуко като стане. Аз вече едва сдържам смеха си. Но проектите прдължават. Вилно селище за англичани, цялата община ще сади домати да ги храни. Лифтове от тук до Балкана, я наблизо е едно от Седемте чудеса на света. Гостите от ЕНП са без дъх… Лифт до язовира, нова жп линия, хеликоптерна площадка за близкия манастир… И разбира се лоу кост летище. София юг. “Имаме едно земеделско, идеално ще стане, жп линията ще минава покрай него, кода съм му измислил, онзи трибуквения, свободен е…” На устата ми беше, че аз се сещам за една трибуквена комбинация, но си замълчах и се молех да не започне метро в този огромен град с седем-осемстотин жители… Аз съм трети мандат кмет. И започна отчета : почти сме направили водопровода и сме сменили на главната улица канализацията. Довършихме оградата на детската градина, остава само да се боядиса. Спонсор даде пари ремонтирахме църквата, която е най-стара на Балканите. (На устата ми е да питам за тоалетна с европари, но няма нужда) Сега пишем европроект за градска тоалетна… Три чешми съм направил, фонтаните ще пуснем… Държавата даде пари – асфалтирали сме три улици и сме боядисали училището… (аз си мисля от едната страна) … отпред. Живи и здрави и отзад ще го боядисаме…” Мисля си с това темпо за 3 мандата след поне още 30 ще изпълниш плана по-горе.

“И ако съм още малко кмет жив комунист нема да остане тука” А сега преведи го това на гостите от ЕНП, без да се изложим пред чужденците… Щото па бай Ганьо вика ‘зарадваха ли се за комунистите? И те ли ги мразят колко мене. Тате беше партиен секретар, ама колко сме страдали, едвам ме е направил инжинер. С тройка завърших, ама съм инжинер”
И продължава : “Имаме наши хора в Испания, ще им пуснем полет до Памплона. Директно! Фиу, за три часа и си там. А не като сега на София, оттам Мадрид, дълга и широка” и показва с ръцете… Ей това е дясното в този град, 3 мандата са 12 години. 12 години дясно управление – 1 фонтан, половин водопровод и половин боядисано училище… И много проекти.

Връщаме се в големия град. Вадят резултатите. СДС – 17 гласа. Листа с 18 кандидата. Председателят на партията и водач на листата забравил да гласува. Гледа резултатите, които ОИК съобщава и ме пита “Аз влизам ли в ОбС”. Ами не. “Е как аз съм председател на най-старата партия в града” Казвам “Хубаво, пиши жалба до ЦИК” и изпращам гостите от ЕНП до самолета за Мюнхен.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

Том Харди ще бъде Хийтклиф в мини сериала „Брулени хълмове“

| от chronicle.bg |

Романтичната драма по едноименния роман на Емили Бронте ще се излъчи в ефир на 2 и 3 юни от 20 часа в ефира на Bulgaria ON AIR.

Адаптацията на романтичната драма „Брулени хълмове“ ще се излъчи в две части – на 2 и 3 юни, от 20 часа. Тя разказва за невъзможната любов между Кати Ърншоу (Шарлот Райди) и Хийтклиф (Том Харди) – подхвърляно дете, отгледано от бащата на Кати. С годините между двамата пламва любов, която по-късно помита всичко след себе си.

Младата Кати е разкъсана между чувствата си към Хийтклиф и възхищението си към богатия Едгар Линтън (Андрю Линкълн).

Хийтклиф е убеден, че любовта му към Кати е несподелена и затова напуска дома си. Години по-късно, в деня на сватбата на Кати и Едгар, Хийтклиф се завръща, вече натрупал богатство, с план за жестоко отмъщение. Но разбира, че Кати е бременна…

Режисьор: Коки Гидройк;
В ролите: Том Харди, Шарлот Райди, Андрю Линкълн, Бърн Горман.

 
 

Амелия Еърхарт: „Не бях смела. Просто нямах време да бъде уплашена.“

| от chronicle.bg |

Амелия Еърхарт е жена, променила курса на историята, идеен водач на милиони авиатори по света и икона. Тя е първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан и е могла да бъде първата жена, направила околосветски полет, ако самолетът й не изчезва мистериозно от радарите през 1937 г.

И до днес никой не знае какво се е случило някъде над Тихия океан. Тялото на Еърхарт така и не е открито.

Амелия Мери Еърхарт е родена в Канзас през 1897 г., шест години преди братята Райт първи да полетят във въздуха. През 1932 г. в книгата си „Последен полет“ пише, че първият път, в който вижда самолет е през 1910 г. на панаир в Айова, но по онова време е била по-заинтересована от кошницата с праскови за 15 цента.

През 1920 г. тя лети за първи път с авиатора Франк Хоукс, а година по-късно става една от малкото жени, посещаващи училище за авиация. През 1923 г. става 16-тата жена пилот. През 1927 г. Чарлз Линдбърг се завръща от първия си самостоятелен полет над Аталнтическия океан. Следващата година Еърхарт прелетява Атлантика над борда на самолет, но мисълта, че е била само пътник не й дава покой. Въпреки това, след завръщането си, вече е знаменитост.

През 1930 г. Амелия Еърхарт купува самолетът, който ще я постави в историята – червеният Lockheed 5B Vega, който кръщава „Старата Беси“. Две-години по-късно, на 20 май 1932 г., отпътува от Америка към Париж с последния брой на Telegraph Journal в себе си. Почти 15 часа по-късно се приземява в Северна Ирландия и става вторият пилот и първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан.

Undated picture taken in the 30' s of American fem

Към 1937 г. Еърхарт вече е известен автор, лектор, знаменитост и модел на подражание за всички жени.

Същата година тя решава за втори път да опита да стане първата жена, направила околосветски полет. Първият зачършва с неуспех, но без сериозни наранявания. На 2 юли тя и единственият член на екипажа, Фред Нунан излитат от площадката на остров Лае в Папуа Нова Гвинея и трябва да се насочат на изток. Последният сигнал от самолета е получен малко преди 9 часа сутринта. Амелия Еърхарт изчезва безследно и се превръща в легенда.

Теориите са много, нито една не е доказана до край. Думите и делата на Еърхарт обаче са тук и са неоспорими. Ето някои от посланията й.

„Да си самотен е плашещо, но не толкова, колкото това да си самотен във връзка.“

„Подготовката, често пъти съм казвала, е две трети от цялото начинание“

„Най-трудното нещо е решението да действаш. Останалото е обикновено постоянство. Страховете са тигри от хартия. Можеш да направиш всичко, което решиш. Можеш да промениш и контролираш живота си. И този процес сам по себе си е награда.“

„Реши дали целта ти си струва рисковете. Ако да, спри да се тревожиш.“

„В живота си съм осъзнала, че когато нещата вървят прекрасно, точно тогава трябва да очакваш бедата.“

252469main_GPN-2002-000211_full

„Никога не прекъсвай някого, който прави нещо, което ти самия си казал, че не може да бъде направено.“

„Най-ефективният начин да направиш нещо, е да го направиш.“

„Смелостта е определената от живота цена на покоя.“

„Колкото повече човек прави, вижда и чувства, толкова по-способен е да прави тези неща.“

„Искам да разбереш, че няма да те впримчвам в средновековен кодекс на вярността, нито ще се чувствам прикачена към теб по същия начин.“ (към своя съпруг, Джон Путнам, в деня на брака им)

VKQLNH3WTND37A2FZYAYR253FU

„Искам да го направя, защото искам да го направя.“

„Приключението е полезно само по себе си.“

„Съществуват два вида камъни, както всички знаят, единият просто се търкаля.“

„Не бях смела. Просто нямах време да бъда уплашена.“

„Не си виждал дърво, докато не си зърнал сянката му от небето.“

 
 

Специална бутилка ще позволи на хората да пият бира и в космоса

| от chr.bg |

Австралийска компания разработи бутилка, с която хората да могат да пият бира дори при нулева гравитация.

Астронавтите надали имат право на алкохол, но космическият туризъм набира скорост. Вече две компании – „Върджин галактик“ и „Блу ориджин“ планират да изпращат туристи на орбита. А малко неща са по-приятни след дълго пътуване от студената бира.

Специалната бутила има втулка, която придвижва течността от дъното до гърлото без гравитация.

„Хората преработват алкохола различно – обясниха от компанията „Восток спейс биър“ – Езикът се подува, сетивата се замъгляват. Това променя вкуса на храната и напитката. Затова трябваше да предвидим всичко“.

Компанията е създала два прототипа от пластмаса, като е заимствала технология от цистерните. Тя набира средства, за да започне производство.