Екстравагантното българско село

| от Цвети Иванова |

 

„На другия ден слънцето все тъй жестоко и силно печеше, но из нивите се не мяркаха работници, макар че бе делник. Златни класове се ронеха и горяха самотни. Полето празнуваше тъжен празник. Погребваха Пенка.“, Елин Пелин

„Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.“, Йордан Йовков

Добре познати на всички цитати от творчеството на словесните художници на българското село. Такова, каквото съществува както в перото на добрите ни автори, така и в реалността на българските граници. Не всеки може да види романтиката на селото, неговата драма и дълбочина, красотата и кръста на неговия живот. А не е и нужно. Пропастта между София и Касилак или Кондофрей е по-голяма от тази между нашата столица и Лондон, а гениалните думи на Ъпсурт „Селото се оказа тъкмо в града“ завинаги промениха нагласите към терминологията селянин – гражданин и всичко помежду им.

Но има нещо друго – в целия процес на отдалечаване на българското село от големите български градове се зароди едно непонятно презрение на градския човек към селския. Може би е обяснимо – повечето градски хора са по-образовани, по-информирани, по-светски. Работата в спарен офис в стара софийска сграда изглежда е по-елитна от работата на полето, да не говорим за работните места по магазините в моловете – апогея на „огражданяването“. Въпросното презрително отношение обаче в последно време порасна, изроди се, излезе извън главите на гражданите и достигна нови нива, а именно подигравателното издигане на селския живот на ироничен пиедестал от сбирщина евтини, масови риалити предавания.

Big Brother 100% natural. Фермер търси жена. Втори сезон. Мис Пепеляшка. Елена Кучкова в тясна, златиста рокля поздравява местната компания алкохолици в селска кръчма. И още купища интелектуално недоимъчни и финансово инвестирани дами и господа, които събират яйца, ринат тор с лопати, привикват крави на паша и прочие.

Откога сценаристите и продуцентите решиха, че животът на село е благодатна почва за шоу и откога е интересно да гледаме как Фики Стораро дои крава? И в случая говоря за животното крава.

Цялата тази телевизионна помия е доста по-мръсна от помията, която селяните събират за храна на прасетата си. В чиито прасешки физиономии създателите на екранния тюрлю гювеч явно са привидели зрителите си.

Признавам, че поставянето на група хора в непривични за тях условия, е интересно зрелище. Затова имаме Survivor. Но тази изкуствено създадена екстравагантност на българското село е обида за къщите с дворове от мушката, за самотните спирки, облепени в некролози и за всички хора, които са избрали или не са избрали да живеят извън пределите на града.

И честно казано, ако трябва да гледам по телевизията как мис Джуки издоява пръч, предпочитам да се оттегля от офиса си в центъра на София и да отида някъде, където няма телевизия – например в Касилак или Кондофрей.

Снимка: Личен архив

 
 

„Devilman Crybaby“ – агресия и секс от Netflix

| от |

Към края на първия епизод на новото аниме от Netflix „Devilman Crybaby“, ученикът Акира Фудо и най-добрият му приятел Рио Асука се озовават по средата на оргия сред голи, мърдащи тела и неонова светлина. Партито прераства в кървава баня, когато Рио атакува някои от непознатите хора. Миризмата на кръв привлича демони, които също разкъсват хората или ги правят зли.

Не е възможно да погледнеш настрани от тази сцена, която перфектно подготвя нещата предстоящия ужас.

„Devilman Crybaby“, режисьор Масааки Юаса, е оригинална адаптация на мангата Devilman от 70-те години. Светът е атакуван от смъртоносни демони и Рио вярва, че за да се преборим с тях, човешко същество трябва да се съедини с един от демоните и да се превърне в супер силният „devilman“ (човек-демон). Неговият приятел Акира се превръща точно в това и става важно оръжие в борбата срещу демоните.

Въпреки новите хоризонти на безпощадна агресия и секси външен вид (всички стават много по-готини, след като са обладани от демон), Акира запазва голяма част от идентичността си. Доброто му сърце компенсира за тъмните импулси на неговия демон, Амон, вместо да бъде погълнат от тях.

„Devilman Crybaby“ може да бъде доста труден за храносмилане – гледайте на собствена отговорност. Гологръда жена се трансформира в демон докато гърдите й се клатят преди на мястото на зърната й не се отварят усти. Оргазмите често завършват с разрязването на нечие тяло на две.

Потресаващият секс и насилие обаче не е само за шокиращ ефект – те са и за да демонстрират колко разглезен и гнусен може да е човекът и колко ненужна агресия може да пръсне.

Сериалът също така ни кара да погледнем по друг начин на хората, които не разбираме. Човечеството обръща гръб на демоните си и дори на хората демони и сериалът съдържа директно сравнение с модерния фанатизъм.

Доста е лесно да мразите „Devilman Crybaby“ заради това, че е анимиран или заради това, че е толкова кървав и мръсен. Но сериалът счупва очакванията как трябва да изглежда един такава продукция на Netflix. Той преминава от шокиращ до трогателен за един момент.

 
 

1 милион евро – цената, за да се върнеш на село

| от chronicle.bg |

Една разединена фамилия изоставя живота си в големия град, за да се върне на село и там да гради битието си. Разбира се, подобно решение е взето не заради желанието на роднините да отглеждат животни или да копаят градината в двора на къщата, в която са израснали, а, за да изпълнят поставеното им условие, което ще им гарантира прибирането на наследство в размер на над 1 милион евро.

Новият български сериал „Скъпи наследници“ ни пренася в село Бели Вит, където членовете на фамилията Дочеви са принудени да живеят в рамките на една година, за да могат да се облагодетелстват от парите, които покойният бай Дочо им е завещал.

Image_6572311_435_0

За разединеното семейство непосилен ще се окаже не толкова селският бит, а предизвикателството да живеят заедно под един покрив. Койна Русева, която е в образа на ледената бизнесдама Милица Дочева, лази по нервите на всички с големите си претенции, хаплив език и користните си планове само тя да се облагодетелства от парите на баща си. Тя има верни съмишленици, които за съответната цена са готови да й помагат. Това са синът й Станислав (в ролята Петко Венелинов), плейбой-лентяй, който е свикнал да харчи парите на разделените си родители, и кметският наместник на Бели Вит Цветан (в ролята Веселин Калановски), който също крои планове да получи дял от наследството.

Да търпят претенциите на Милица и едновременно с това да се изправят пред собствените си страхове, несбъднати мечти и желания са брат й Марин (в ролята Димитър Баненкин), снаха й Венета (в ролята Ивана Папазова) и племенниците й Катя (в ролята Даяна Ханджиева) и Васил (в ролята Антоний Аргиров).

CGM_4064

 

Патриархално настроеният и държащ само неговата дума да се чува Марин е нереализиран музикант, който навремето е взел крайното решение да изостави мечтата си да свири, за да се грижи за семейството си. Днес собственик на малка фирма, той се надява, че наследството на баща му ще му помогне да сбъдне мечтата си.

От дълги години до него е Венета – тиха и послушна домакиня, която вярва, че съпругът й винаги е прав. Оправдава грешките му и е готова винаги да го подкрепи. Прощава му дори, когато разбира, че именно той е виновникът тя да не сбъдне най-голямата си мечта – да се яви на конкурс за сладкари.
Строгостта и униженията, на които подлага жена си, пък не се харесват на дъщеря им Катя. Младото момиче има свое виждане за живота и то е да не повтаря поведението на майка си. Катя, изиграна от новата звезда на родното кино и телевизия Даяна Ханджиева, е лекар-невролог, която е готова да се откаже от своя дял от наследството, за да следва мечтата си да учи в Америка. Плановете и животът й обаче се преобръщат, след като спечелената стипендия й е отнета, а в личен план тя се сблъсква с нарцистистичния и пресметлив нрав на дългогодишната си половинка Румен (в ролята Любо Ковачев).

Румен представя мъжа-егоист. Преуспяващ лекар, той е готов на всичко, за да постига целите си. Дори да саботира, манипулира и изнудва собствената си приятелка.

img_9042

Със зависимостта към хазарта пък се запознаваме чрез героя на Антоний Аргиров – Васко. Невъзможността да се контролираш разбива не само семейства, но и животи. Васко се решава да остане на село, за да може с парите да изплати дълговете си, а също така и да си върне жената и дъщерята.
Сблъсъкът с „шопите“ е голям шок за някои от живущите в Бели Вит. Веднъж разбрали, че може да получат наследството на бай Дочо, членовете на селското сдружение Косьо и Иван тръгват на война срещу новодошлите. Изиграни брилянтно от актьорите Георги Кадурин и Вальо Танев, двамата използват всички възможни средства, за да „сразят противника.“ Скрити камери, нощни наблюдения, следене и протест, са само част от елементите на задействаната операция „Пришълци“.

Красотата и спокойствието в Бели Вит са ежедневието и на куп младежи. След години обикаляне в чужбина екстремният спортист Борис Йотов трайно се установява в родното си село. Успял да излъже смъртта, след като претърпява инцидент с лавина, героят на Орлин Павлов гради новото си бъдеще, в което няма толкова адреналин. До него е годеницата му Ани (в ролята Лорина Камбурова), която обаче се лута между любовта си към Борис и съмнението, че неговите чувства към нея не са така силни и всеотдайни.

Заедно с тях са близките им приятели Чочо (в ролята Юлиян Петров), Любо (в ролята Дарин Ангелов) и Диди (в ролята София Бобчева) – двама лудаци, влюбени в природата, и една магазинерка, мечтаеща да напусне „гадното село“, за да се разхожда по столичните улици и да пазарува в моловете.

CGM_4652-1

В противовес с всички герои е образът на баба Злата, изиграна от легендата на киното и театъра Цветана Манева. Членовете на семейство Дочеви израстват пред очите на мистериозната съседка и именно тя е човекът запознат с тайните на всеки един от тях. Заради мъдростта си баба Злата е желан събеседник от всички и именно тя е човекът, към когото често се обръщат за помощ.

Сериалът „Скъпи наследници“ представя на зрителите всички наболели теми, които съпътстват живота ни. Саботажи, любовни триъгълници, съмнения, тайни, мечти, предателства, са в основата на новата хитова поредица, която се излъчва всеки делничен ден, от 18:00 часа, по bTV.

 
 

Любимите ни актьори, които искаме да се завърнат

| от chronicle.bg |

Помните ли, когато Джеймс Каан размаза лицето на Кати Бейтс с метална тежест във формата на прасе? А когато Ейдриън Броуди ядеше консерва от земята в еврейско гето през Втората световна война?

Холивуд често проявява способността си, кога умишлено, кога не, да забравя някои от най-добрите си открития и да ги праща в забвение. Някои актьори успяват да прескочат трапа и да се задържат във висините дори до пенсионирането си. За други обаче временният застой в кариерата става перманентен упадък. Днес си спомняме за момчетата, които преди години изгряха рязко на кинохоризонта, но вече почти не чуваме за тях. А бихме искали отново да ги гледаме.

В тази категория попадат и актьори, които не са се отказали от бизнеса, но филмите, в които се снимат днес, са просто бледи подобия на триумфа им. Вижте, кои добри актьори от миналото ни липсват днес и искаме да ги видим отново.

 
 

Жулиет Бинош спечели награда French Cinema

| от chronicle.bg, по БТА |

Жулиет Бинош спечели наградата „Френч синема“ за популяризиране на френското кино в чужбина, предаде Франс прес.

„Впечатляващо е да получиш награда в родината си – каза 53-годишната актриса, след като бе удостоена с приза на организацията „Юнифранс“, отговаряща за популяризиране на френското кино в чужбина. – Френското кино се отличава с изключително разнообразие. Осигурена му е система за поддръжка, популяризиране и финансиране, която трябва да бъде съхранена.“

„Жулиет винаги намира своето място, независимо каква е националността на филма, в който участва“, заяви президентът на „Юнифранс“ Серж Тубиана. Наградата й бе връчена от министърката на културата на Франция Франсоаз Нисен.

Жулиет Бинош е сред най-известните френски актриси в чужбина. През 1997 г. тя спечели „Оскар“ за актриса в поддържаща роля за „Английският пациент“. По този начин стана втората френска актриса, грабнала престижната статуетка, след Симон Синьоре.

Миналата година наградата „Френч синема“ бе присъдена на Изабел Юпер.