Екстравагантното българско село

| от Цвети Иванова |

 

„На другия ден слънцето все тъй жестоко и силно печеше, но из нивите се не мяркаха работници, макар че бе делник. Златни класове се ронеха и горяха самотни. Полето празнуваше тъжен празник. Погребваха Пенка.“, Елин Пелин

„Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.“, Йордан Йовков

Добре познати на всички цитати от творчеството на словесните художници на българското село. Такова, каквото съществува както в перото на добрите ни автори, така и в реалността на българските граници. Не всеки може да види романтиката на селото, неговата драма и дълбочина, красотата и кръста на неговия живот. А не е и нужно. Пропастта между София и Касилак или Кондофрей е по-голяма от тази между нашата столица и Лондон, а гениалните думи на Ъпсурт „Селото се оказа тъкмо в града“ завинаги промениха нагласите към терминологията селянин – гражданин и всичко помежду им.

Но има нещо друго – в целия процес на отдалечаване на българското село от големите български градове се зароди едно непонятно презрение на градския човек към селския. Може би е обяснимо – повечето градски хора са по-образовани, по-информирани, по-светски. Работата в спарен офис в стара софийска сграда изглежда е по-елитна от работата на полето, да не говорим за работните места по магазините в моловете – апогея на „огражданяването“. Въпросното презрително отношение обаче в последно време порасна, изроди се, излезе извън главите на гражданите и достигна нови нива, а именно подигравателното издигане на селския живот на ироничен пиедестал от сбирщина евтини, масови риалити предавания.

Big Brother 100% natural. Фермер търси жена. Втори сезон. Мис Пепеляшка. Елена Кучкова в тясна, златиста рокля поздравява местната компания алкохолици в селска кръчма. И още купища интелектуално недоимъчни и финансово инвестирани дами и господа, които събират яйца, ринат тор с лопати, привикват крави на паша и прочие.

Откога сценаристите и продуцентите решиха, че животът на село е благодатна почва за шоу и откога е интересно да гледаме как Фики Стораро дои крава? И в случая говоря за животното крава.

Цялата тази телевизионна помия е доста по-мръсна от помията, която селяните събират за храна на прасетата си. В чиито прасешки физиономии създателите на екранния тюрлю гювеч явно са привидели зрителите си.

Признавам, че поставянето на група хора в непривични за тях условия, е интересно зрелище. Затова имаме Survivor. Но тази изкуствено създадена екстравагантност на българското село е обида за къщите с дворове от мушката, за самотните спирки, облепени в некролози и за всички хора, които са избрали или не са избрали да живеят извън пределите на града.

И честно казано, ако трябва да гледам по телевизията как мис Джуки издоява пръч, предпочитам да се оттегля от офиса си в центъра на София и да отида някъде, където няма телевизия – например в Касилак или Кондофрей.

Снимка: Личен архив

 
 

Когато ти се развали колата в час пик: деветте кръга на ада

| от |

Всичко се разваля, няма нищо вечно, особено колата. Само че да ти се развали колата не е като да ти се пръснат дисплея и панела. Това е нещо по-страшно и далеч по-ужасно от която и да било друга авария.

Знаете за деветте кръга на ада – когато ти се развали колата, ситуацията е същата. За опитните шофьори не е така, но ако сте, да речем, неопитна жена, гей или млад шофьор, не ви пожелаваме да минавате през тях. Да, ужасно етикетирахме определени социални групи, но е факт. Гореспоменатите три групи са златната кокошка на всеки автосервиз.

Днес ще ви разкажем за деветте кръга на ада, в който попадате, когато колата ви се развали. Но не просто на някой селски път, а в час пик в столицата.

Първи кръг: Не разбирате кога попадате в него, защото той е най-измамният. То е онова чувство, когато се събудите преди алармата сутринта, заредени с енергия след спокоен сън или разкъртващ секс. Имате енергия за всичко, а пред вас е дългият пролетен ден – пълен със задачи. Необяснимо леко ви е на душата. Вместо да ходите като клошар, решавате да си издокарате. Излизате от вас като от корица на Vogue, доколкото гардеробът ви позволява.

Втори кръг: Това е моментът, когато сте в колата и всичко по пътя продължава да е повече от прекрасно. Няма задръстване, изпреварвате колите под звуците на Слави Трифонов и кълнете германеца, който спазва стриктно всички правила за дистанция… а между него и камиона пред него има място поне за още три коли, сигурни сте. Изпреварвате и го гледате на кръв.

Трети кръг: Нещо започва да намирисва. Или да трака. Или да примигва. Или да присветва. Нищо… ще се оправи. Удряте по таблото веднъж и всичко е наред. Продължавате, щото аре са, не може точно днес, преди събитието на което отивате (бизнес закуска например) да ви се развали колата.

Четвърти кръг: Колата прекъсва. Палите отново. Тя се задъхва. Не става. Почвате да се паникьосвате. Включвате аварийки, следва моментално освиркване отзад. Всички започват да ви заобикалят, а мръсницата продължава да не пали. В този момент, на оживения път, съжалявате за всяка една груба дума, казана по адрес на колата и сте готови на всичко, само и само някак си магически да се оправи. Същевременно обаче усещате мощния поток от псувни, който се задава.

Пети кръг: Отбивате с триста зора и слизате да видите повредата. Ако имате опит, може и да знаете какво е и да прескочите на осми кръг. Ако ли не, добре дошли в пети кръг – разпад. На живота ви, на всичко. Псувате колата, псувате себе си, доброто си настроение от сутринта и най-вече всички хорица, които си минават покрай вас с прекрасните си здрави коли, които никога, ама никога не се развалят.

Шести кръг: Набирате. Никой не вдига. Оказва се обаче (и това е най-хубавото на авариите), че те често стават в близост до някого. Приятел, роднина, колега. Мъжът на вашата колежка и добра приятелка идва , за да ви избави. По един или друг начин в този кръг се констатира проблемът и решението в повечето случаи е : „Давай да те тегля до сервиз“.

Седми кръг: Отивате в сервиза. Срещате се със Сатаната. Той е в син гащеризон на черни петна, с цигара зад ухо или в уста, от джоба му се подава черно-бяла кърпа. С него се общува трудно, ако не разбирате от коли. Това не е като при докторите с Хипократовата клетва – ако не разбирате, ви е спукана работата – и портфейла. В общи линии, той приема колата и ще ви се обади след малко да ви каже какво е открил и дали ще може да го оправи. А, и колко ще струва.

Осми кръг: Приятелят-спасител ви е приютил у тях, докато организирате вече напълно разпиляния си ден и се опитвате да минимизирате щетите. Вече трябва да сте на работа, денят ще бъде дълъг, а живеете извън града. Ако сте в града – не е болка за умиране, защото транспорт има, все ще го закрепите. Но да живеете например в покрайнините и да работите в центъра … животът много пъти е гаден, но в такава ситуация, той е особено гаден.

Девети кръг: Този в който, според Презвитер Козма, са предателите. Еми да. И тук е така. Тук е мястото на най-грешните. Тези, които никога не си проверяват нивото на маслото, не си сменят водата и даже карат без течност за чистачки с дни. Та на тези същите, когато тъкмо са се закрепили емоционално, им се обажда „Сатаната“, който казва.

А) „Нямат го моите хора тоя ремък“

Б) „Ремъкът струва 300 лева втора ръка“

В) „Ма ти си за газаджия, не си за тука. ПроблемА ти е от още сто хиляди места и аз не мога да го оправя, щото не е по моята част“

Най-лошият сценарий. Автосервизът ви е предал. Колата ви е предала. Искате да се самоубиете и ще го направите.

В общи линии, това са деветте кръга на развалената кола. Като минете през тях, просто седите на дивана в разплута поза, докато се омазвате с пица и се наливате с кола. Благодарете на приятелите, които са ви спасили, обещайте си занапред да се грижите за колата си, и наистина го правете, за да може тя наистина да ви слуша. Един ден ще се събудите в прекрасно настроение и това няма да бъде капан.

 
 

Павиани избягаха от изследователски институт в САЩ

| от chr.bg |

Три павиана са избягали от изследователски център в САЩ през уикенда, демонстрирайки не само интелекта си, но и според защитници на животните желанието си да се „спасят от кошмара на лабораториите“.

Трите маймуни са сред над хилядата павиани в Института за биомедицински изследвания в Сан Антонио, Тексас. От центъра използват животните, за да изследват хронични болести като малария и вирусите ХИВ и ебола.

Бегълците са се намирали в своята обител на открито, оградена от предпазна стена. Демонстрирайки интелекта си, павианите са използвали варел като помощно средство, за да се прехвърлят през стената.

Четвърта маймуна също е изкачила преградната стена, но изглежда в последния момент е „размислила“ и се е върнала обратно.

Двама от косматите бегълци са заловени в близките дървета. Третият павиан е успял да стигне до главен път, където водачка на МПС го е заснела с мобилния си телефон, преследван от служители на института.

Акцията по залавянето на животните е продължила 30 минути. От изследователския център съобщават, че в нито един момент павианите не са представлявали заплаха за обществената сигурност, тъй като не участват в медицински експерименти и не са болни.

От организацията PETA (Хора за етично отношение към животните) обаче са разкритикували остро института, от който през последните години неведнъж са бягали животни и са регистрирани случайни смъртни случаи.

„Този институт представлява всеобща заплаха – за персонала, обществеността и животните, държани там като затворници, чиято едничка цел е да се спасят от кошмара на лабораториите“, се посочва в изявление, направено от PETA.

 
 

Как да не бъдем идиоти, ако имаме куче

| от Цветелина Вътева |

Само човек, който гледа куче, може да схване разликата между фразите „играчките на моето куче“ и „играчките, с които кучето ми играе“. Играчките на моето куче са въженцето за 10лв. от зоомагазина, тенис топката, одраната гумена кокошка от Jumbo, рингчето, квичащото прасе и другите десетина топки от различен вид. Играчките, с които кучето ми играе обикновено са котката ми, обувките ми, дивана ми, чорапите ми, зарядното за телефона и детето ми.

Ако сте прочели горните изречения, вероятно имате куче. Или имате съсед с куче, което всяка сутрин ака пред входа ви и искате доказателство, че той е идиот. Пък ако вие сте съседът, който изаква кучето си пред входа, където всеки ден изливащият се човекопоток на кооперацията се отправя към работните си места, честито. Вие сте идиот.

Ето някои насоки как да не бъдете такъв, поне що се отнася до четириногото ви:

Събираме лайната

Животът ни започва с лайна и завършва с лайна. В промеждутъка между началото и края обаче гледаме да ги избягваме. Основният аргумент на свръхзагрижените маниакални Майки, които прекарват живота си в хулене на кучкарите онлайн, са именно екскрементите, които трябва да изстъргват с шпатула за торта от подметките на децата си след разходка. И честно казано, наистина не е приятно. Ако събирате лайната на кучето, ще запушите устите на тези майки. Ако това не ви е достатъчно като мотивация да го направите, сте си идиоти.

PS: Ако кучето ви реши да задоволи естестветените си, физиологични, големи нужди в дерето на реката в Южния парк, между всичките треви и листа, не е нужно да взимате пикел и въже, за да се спускате до долу и да разчиствате. Но ако е на алеята…наистина е срамота да го оставите там.

Не се гордеем, ако кучето ни обезглави друго куче

Ако сте стопанин на кавказка овчарка, вие не сте по-мъж от стопанин на чихуахуа. И дори пишката на вашето куче значително да превъзхожда тази на друго куче от по-дребна порода, това не се отнася за вашата. Много се е говорило по темата за бойните породи кучета и техните взаимноотношения с останалите кучета. Няма да преповтаряме вече казаното. Има прекрасни питбули, гальовни бултериери и безобразно глезени и гушкави ротвайлери. Има и възпитани добермани, и любвеобвилни дого аржентинота, и нежни мастифи. Но…тези породи, наред с още няколко, изискват особено внимание и желязно възпитание. Ако не сте могли или не сте желали да им го осигурите, нямате право да ги пускате без каишка и намордник сред други кучета. Нито на поляните, нито по улиците, нито на заградените за кучета места. Като стопани, сте длъжни да пазите живота и здравето на по-дребните кучета. А ако вечер на третата си ракия се хвалите на висок глас с вашия Роко, който днес убил третата си болонка „само с едно тръшване“, може би е най-добре да умрете и да освободите света от себе си – и кучешкия, и човешкия.

Не заливаме хората с излишна информация за кучето

Когато сте в компания с други хора с диагноза кучкар, може да дадете воля на куче-центрираната си логорея и с часове да говорите за цвета на акото, смисъла на кожените нашийнци, продължителността на ерекциите, предпочитанията към определени видове играчки пр. неща, свързани с вашето куче. Ако се намирате сред хора, които нямат кучета или не са толкова заинтригувани от тях, недейте да ги товарите с всички тези неща. Така се превръщате в нещо по-лошо от идиоти: ставате като гореспоменатите майки, които обичат с часове да мастурбират вербално върху мозъците на събеседниците си, потапяйки ги в свят на памперси, разранени зърна и последици от прекарана варицела. Никой не иска това.

Ползваме нашийник и повод извън кучешките места

Кучетата без каишка са дразнещо и изключително разпространено явление. Някои хора се страхуват от кучета, включително от пекинези, и вие, като стопанин на куче, сте длъжни да не позволявате кучето ви да ги плаши. Ясно е, че „то е много добро“ и „че не хапе“, но ви е ясно на вас. Много инциденти с хора и кучета, както и с кучета и други кучета, да не говорим за кучета и котки, можеха да бъдат предотвратени, ако всички водеха животните си на повод. Естествено, кучето ви не е затворник и искате да го пуснете да потича: затова има съответните места. Пешеходната част на булевард Витоша не е сред тях.

Презрение към помиярите

Ако сте дали 5 000лв., за да се сдобиете с уелско корги, пряк наследник на първото корги на кралица Елизабет II или имате акита-внос от Япония, която е потомък на истинския Хачико и е пикала на неговия паметник, браво, чудесно. Всеки има право да притежава каквото куче пожелае: скъпо, евтино, марково, помияр…Но коментари от типа на „А…той не е някаква порода, така ли?“ или „Нашето е тибетски шпаньол, това обикновен пекинез ли е?“ са долни. Помиярите, независимо дали са микс от две породи, или безобразни генетични гювечи, са толкова кучета в сърцата си, колкото и породистите, които ходят по изложби. И заради хипстърската тенденция да се гледат пък само помияри и да се низвергват породистите, е важно да се каже и обратното: кавалер кинг чарлз шпаньолите са толкова кучета в сърцата си, колкото бездомната Мими от пред 40 блок.

 

 
 

Никълъс Кейдж се отказва от актьорската кариера

| от chr.bg |

Холивудската звезда Никълъс Кейдж оповести намерението си в близко бъдеще да се откаже от актьорство.

54-годишният Кейдж, познат с ролите си във филми като „Лунатици“, „Диво сърце“, „Да напуснеш Лас Вегас“, „Да изчезнеш за 60 секунди“, „Призрачен ездач“, е споделил, че си дава още „само три или четири“ години като актьор, преди да се насочи трайно към изяви зад камера.

Бъдещите си намерения да работи като режисьор и продуцент Никълъс Кейдж е споделил пред репортери в Пуерто Рико, представяйки новия си филм „Първично“ („Primal“).

„Що се отнася до продуцентска и режисьорска работа – ще бъда „в играта“. Компанията ми „Сатурн филм“ стои зад всички филми с мое участие. Режисурата обаче е нещо, с което бих се изявявал занапред, тъй като на този етап съм основно изпълнител.

Ще продължа да правя това още само три или четири години, след което ще насоча вниманието си главно към режисирането“, е заявил Никълъс Кейдж.