Ексхибиционизмът пред деца? Някои мъже го подкрепят…

| от Георги Емилов |

„Е, чак пък!”, сигурно си мислиш, докато четеш това гръмко изказване. Уви, това не е кликбейт, а извод от искрените и неподправени коментари под пост в популярна Facebook група („Забелязано в София”), където главен „герой” е мъж на около 60, който мастурбира в близост до гимназията по текстил и моден дизайн (училище, в което учат предимно момичета). Веднага уточнявам – не говорим за всички български мъже, разбира се. Но не говорим и за отделни психично болни бройки.

Под снимките и видеото с ексхибициониста (който, припомням, мастурбира пред деца), иначе смелите, горди и напети български мъже, готови да бранят родината и жените си от бежанци, чужденци, гейове и истанбулски конвенции, също си показват рогата. Всъщност, „показват рогата” май е много лош израз за случая. Но да го кажем така – според близо половината мъже, изказали мнение, действието на въпросния господин е нормално и дори забавно, а авторката на снимките сама си е виновна, точно както и всички жени, които имат наглостта да ходят с поли, рокли и къси панталони. Част от коментарите гласят неща като:

„Е ти вместо да обслужиш човека, си го снимала като некой папарак”
„От кога се счита за изперкало да си драпаш патката?”
„Защо не помогна на човека, вместо да снимаш?”
„Б*хти к*рвата к*р не виждала”
„Да ви е*а маиката на тия дето са го снимали една ниделя да сте със растроисво доклуци”

И прочие, и прочие. Учудващо или не, болшинството от изказалите подобно мнение изпитват затруднения не само с моралния си компас, но и с правописа.

Добрата новина е, че другата половина от мъжете реагират адекватно, питат за подробности, възмущават се и предлагат помощта си за справяне с подобни. Редом до тях застават жени, които споделят за свои преживявания от този сорт, както и ученичка, която се оплаква, че е гонена от педофили, но вместо подкрепа, получава подигравки от един от защитниците на извращението.

Разбира се, за мнозина това ще е поредният въпрос, по който да кажат „Какво пък толкова?”, „Голяма работа, един ексхибиционист”, или да омаловажат проблема по друг начин, но проблемът далеч не е в единия ексхибиционист. Такива има до почти всяко училище, в почти всеки парк, често обикалят и в градския транспорт (лично съм свалял с ритници такива от автобус 280 и трамвай 7). Проблемът, от една страна, е в това, че тяхното поведение твърде дълго изглежда ненаказуемо, а и че вече се е превърнало в неприятна норма. Норма с която жените и децата трябва да се съобразяват и да приемат като неизбежна част от ежедневието си, докато междувременно им се вменява, че те сами са си виновни, задето имат тая ужасна наглост да се слагат къси панталони, поли и рокли през лятото. От друга страна обаче по-големият проблем е отношението на хората към въпроса. Подобно отношение изказваха всички и преди години, когато момиче бе снимало как мъж мастурбира, докато я гледа във влак на БДЖ. Коментарите бяха стряскащо сходни със сегашните. Сигурен съм, че почти всяка жена може да разкаже поне една стряскаща за нея история от този сорт.

Не ме разбирайте погрешно – това не е легитимиране на ежедневната простотия из социалните мрежи. Така де, ако трябваше да се пише за всички глупави, просташки и възмутителни изказвания из мрежата, нито един журналист нямаше да смогне да го стори. Това обаче е проблем, по който не е нормално да има полярни мнения. Този въпрос не е политически спор, не е вечният спор за правата на хомосексуалните двойки, не е спор за Левски и ЦСКА, вегани и месоядни. Ясно е – мнения и възгледи има всякакви, дори не съдим тук кой е крив и кой прав. Но когато става дума за това дали е окей възрастен мъж (или който и да е!) да мастурбира пред деца (и то до училища и детски градини), отговорът просто НЯМА как да е положителен.

Но, уви, съдейки по коментарите на хората, които дори смело застават смело с имената си зад тях – явно има как. И явно някъде по пътя нещо много сме сбъркали, за да се налага изобщо да обсъждаме този въпрос.

 
 

„Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай“ по рецепта на Никос Казандзакис

| от chronicle.bg |

Никос Казандзакис е гръцки писател, чието творчество включва романи, есета, поеми, трагедии, пътеводители и не на последно място преводи на произведения като Дантевия „Ад“ и „Фауст“ на Гьоте. Смятан е за един от най-знаковите гръцки писатели и философи на ХХ век.

Роден на днешната дата през 1883 г. в териториите на тогавашната Османска империя, Казандзакис прекарва по-голямата част от живота си извън родната Гръция, с изключение на годините на Втората световна война.

Някои от романите му се занимават с историята и културата на собствената му страна и връзката между човека и Бога. Двете пъти е номиниран за Нобелова награда за литература, а през 1975 г. за един глас не успява да спечели и наградата е връчена на френския писател Албер Камю.

По случай рождената дата на автора на романи като „Алексис Зорбас“, „Капитан Михалис“ и „Последното изкушение“ събираме тук малка част от необятното му творчество. 

nikos-kazantzakis

„Почувствах още веднъж колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

„Истинските учители са тези, които използват себе си като мостове и канят учениците им да минат по тях.“

„Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай.“

„Идеалният пътешественик винаги си създава идеална страна, към която да пътува.“

„Единственият начин да служиш на себе си е да служиш на другите. Или да се опитваш да ги спасиш – това е достатъчно.“

„Ако бях огън, щях да горя. Ако бях дървосекач, щях да сека. Но съм сърце и затова обичам.“

kazantzakis-thumb-large

„Само една жена съществува в този живот – една жена с безброй лица.“

„Идваме от тъмната бездна и свършваме в тъмната бездна. Краткият период, в който има светлина, наричаме живот.“

„Човек има нужда от малко лудост, в противен случай никога няма да се осмели да среже въжето и да бъде свободен.“

„Красотата е безмилостна. Ти не я гледаш. Тя гледа в теб и не прощава.“

„Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека – самотата.“

„Тъй като нямам договор с определен срок с живота си, отпускам спирачката, когато стигна при най-опасната стръмнина. Животът на всеки човек е една железопътна линия, с нагорнища и надолнища, и всеки разумен човек пътува по нея със спирачка.“

Kazantzakis-Tribute-1140X530_show_inner

„Всичко, което е необходимо, за да се чувствате, че тук и сега е щастието, е просто и скромно сърце.“

„На врата на глухия можеш да чукаш цяла вечност.“

„Бог сменя образа си всеки миг. Благословен е човекът, който може да го познае във всичките му образи.“

„Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души – един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама – този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно…“

 
 

Момче излюпи патешко яйце, купено от супермаркет

| от chronicle.bg |

Чудили ли сте се някога дали е възможно да излюпите яйце, купено от магазина? Разбира се, че сте с чудили. 

Уилям Аткинс, на 14 години, от Уест Мидландс, Великобритания, си купува 12 патешки яйца на свободни патици от магазина. Вкъщи той поставя яйцата в специален инкубатор, който взима от eBay за 40 паунда и ги оставя там за 3 дни, докато не долавя пулс в едно от тях. Аткинс каза пред Daily Mail: „От този момент натам неизлюпеното пате растеше все по-голямо всеки ден.“

sei_52301713-c2a8

4 седмици по-късно патето се излюпва. То се казва Джеръми и за кратко ученикът се грижи за него като домашен любимец. Майката на Уилиям също остава изненадана, но решава, че не е добре момчето й да има пате като домашен любимец в стаята си и затова, когато пораства малко, го дават на местна ферма.

Това е третият опит на Уилям, който преди това е правил същите опити с пъдпъдъчи и кокоши яйца. 

Производителят на патешките яйца, които момчето използва, Клерънс Корт, признава, че е възможно да се излюпи някое от яйцата му, но е много трудно. Говорител на фирмата каза: „Разделянето на мъжките от женските патици става на ръка от няколко висококвалифицирани служители. Грешките обаче са неизбежни, Държим животните на малки групи, които могат да излизат навън. Докато са на открито, понякога се случва патиците да привлекат внимание то на някой див паток. Така въпреки че като цяло е много рядко женските патици да срещнат мъжки, това все пак е възможно.“

„Оплодените яйца са безопасни за консумация и без специална инкубация е напълно невъзможно да се различат от неоплодените яйца.“

 
 

Отиде си морякът от популярната снимка „V-J Day in Times Square“

| от chronicle.bg |

Американският моряк, който целува непознато момиче на Таймс Скуеър в Ню Йорк, празнувайки края на Втората световна война в популярната снимка V-J Day in Times Square, почина на 95 години.

Джордж Мендоса целува 21-годишната Грета Цимер Фридман на VJ Day (Victory over Japan Day – Денят на победата над Япония, от англ. ез.), а изображението им става иконично за този период от историята на Съединените щати.

Кадърът е снет от Алфред Айзенщад за списание Life. Самият той си отива през 2016 година, на 92.

Дъщерята на Мендоса, Шарън Молюр, каза, че баща й получава гърч след като пада в старческия си дом в Мидълтаун, Роудд Айлънд.

Фотографът разказва как вижда моряк, който тича сред тълпата на 14 август 1945 година и хваща всеки, който му попадне. „Аз тичах пред него с моята Leica и се опитвах да хвана хубав кадър, но все не успявах. В един момент обаче, неочаквано, видях, че хвана нещо бяло, обърнах се и ги щракнах. Ако мединската сестра беше с тъмни дрехи, никога нямаше да мога да направя снимката.“

Грета Фридман, работи като асистентка в зъболекарски кабинет, казва, че разбра за фотографията чак през 60-те години. „Не беше кой знае каква целувка. Някой просто празнуваше, нямаше нищо романтично.“

Не всеки обаче вижда снимката като нещо положително. Въпреки че тя е всеприета като момент на искрена радост, в модерните времена тя може да се счете за, както пише списание Time: „документиран акт на публичен сексуален тормоз.“

 
 

Спектакълът „Сънят“ отново е на сцената у нас

| от chronicle.bg |

„Сънувах, че съм се събудил. Това е най-старият сън на света, и аз току-що го сънувах.“

С тази фраза започва и завършва десета глава от романа на Джулиан Барнс „История на света в 10 ½ глави“. Осемнадесет години след като текстът оживява на българската театрална сцена в моноспектакъла на Мариус Куркински, публиката у нас отново се среща с Безименния мъж на Барнс.

Този път зад начинанието застава театралният режисьор Йордан Славейков, който поема поредното предизвикателство в работата си, като събира необичаен екип около себе си. Тук усилията се разпределят между четирима души, от които трима са любители, а до тях застава една професионална актриса. Тези, които са запознати с творбата на Барнс вече сигурно се досещат, че единствената роля тук, на Безименния мъж се изпълнява от четирима души.

Режисьорът отново поставя в нетеатрално пространство. “I am studio” е мястото, където се случва този спектакъл за сбъдването на мечтите и за ужасът от това сбъдване, за невъзможността на човека да  понесе това сбъдване. Главният герой, заспива, т.е. умира, и се събужда в рая, в самият Рай. Там получава всичко, за което е мечтал – секс, коли, наркотици, голф, срещи със знаменитости. Едва след като получи всичко разбира, че не е в състояние да понесе това цяла една вечност… и не само той, никой не може.

„Сънят“ е вторият проект на Йордан Славейков, създаден съвместно с усилията на актьори-любители.  За един от скорошните си спектакли,„Съзвездия“, той взима непоставяна до сега у нас, нова британска пиеса и успява да встрасти любителите актьори, че те да създадат свое собствено театрално сдружение, „Хелиотроп“, и да участват в Международните летни актьорски курсове в Кралската Академия по театър в Лондон – RADA, и Лондонската Академия за музикално и драматично изкуство LAMDA. Режисьорът е на българската публика с авторския проект „Паякът“, който създава съвместно с Димитър Касабов. Спектакълът се играе вече осем сезона и гастролира на сцени в Москва, Ню Йорк, Санкт Петербуг, Лос Анджелис, Брюксел.

Какво се случва, когато Човек получи всичко, което иска, можете да разбере на 23 февруари и 23 март от 19.00 часа в „I am studio“ безистена в двора на ул. „Раковски“ 149 в София.