Ех, как искам да съм студент сега

| от |

Публикуваме гледната точка на Росица Цанова за студентите-окупатори и кампанията срещу тях. Други интересни постове от нея в блога ѝ http://internetlumpen.net/

studentskaknizhka1-1024x561

Ех, как искам да съм студент сега. Да купонясвам по цяла нощ и да обикалям дискотеките на Студентски град. Да се мотая по цял ден и да лентяйствам. Да ме издържат татко и мама. За нищо да не съм се борила в този живот, всичко наготово да ми се дава. Е, понякога ще уча. И понеже ще съм млада, неопитна и с прекалено много свободно време, ще правя глупости. Ще окупирам зали и аули, защо не и цели университети. Ще се правя на революционер за 15-те минути телевизионна слава и аплодисментите на улицата. Не че ще разбирам какво и защо правя. Все пак малцина са гениалните млади хора (да не кажем, че се броят на пръстта на едната ръка), които на 21 започват шеметната кариера, за да са успешни на 33. Доказано е от живота, с живота не се спори. Обаче ще е яко. Екшън, мегафони, сутрешни блокове, аз в челните редици на историята.

Ех, как ми се иска да съм студент…. О, почакайте малко. Аз съм била студент. Станах студент в последната година с възможност за безплатно висше образование, когато въпросът ще успея ли да се класирам за държавната поръчка не беше въпрос. Станах студент година и половина след Виденовата зима, когато семейството ми беше толкова бедно (да, не финансово затруднено, а бедно), че 0,1 точки в бала можеха да заличат шансовете ми за висше образование в обозримо бъдеще. Бях студент и започнах работа от края на първи курс, защото нямах друг избор. Ходих по 10 часа на работа, но учих през нощта, изпусках лекции, но после си взимах изпитите и завърших с 5,62. Йе, браво, ще кажете вие. So fucking what, ще ви отговоря аз.

Защото какво ми донесе това в крайна сметка? 20% по-бяла коса. Леко посредствено образование, което почти не помня, никаква идея какво се е случвало в политическия и обществен живот от 98-а та до 2002-а година, пък и малко след това. Напоследък все по-често ми се случва да гледам с отворена уста хората, които разказват за студентските протести от 97-а, ясната им преценка за събитията тогава и връзката със сегашните. И си задавам въпроса защо аз, един имам се за умен човек, не съм отправяла навремето младежкия си взор към бъднините на страната, не съм се и опитвала да обхвана цялата картина в нейна екзактност. Ами защото когато фокусът ти е в шепата стотинки за трамвайно билетче, и хоризонтът ти е толкова широк. И сега, когато някой се изкаже гневно за късата памет на българите, аз напълно се припознавам като част от това страдащо от амнезия мнозинство.

Сега някакви хора бълват освен цялата друга смрадлива помия и пропагандни тези от сорта, че на студентите с активна и осъзната гражданска позиция трябва да им се затвори устата, защото не са копали черна руда в мината на живота. Че е срамно да имаш възможността да учиш, подпомогнат от родителите ти, без да ти се налага да бачкаш. Така не се правело. Първо да поработели, да дадяли нещо на обществото, тогава да си мислят, че имат право на мнение. За да затворят умовете им в шепата стотинки за трамвайно билетче.

На тези хора мога да им кажа само едно:

Вий… вий сте идиоти!

Но за ваш лош късмет ние вече не сме.

 
 

Феновете на Мексико предизвикаха изкуствено земетресение

| от chr.bg |

Хиляди фенове на мексиканския национален отбор по футбол, победил вчера на Мондиала Германия с 1:0, празнуваха бурно по улиците на градовете в цялата страна.

Земята в Мексико обаче буквално се разтресе, когато мексиканският нападател Ирвинг Лосано отбеляза единствения гол в срещата в тридесет и петата минута. Точно тогава мексикански сеизмолози са регистрирали „изкуствен“ трус, породен от радостните скокове на ликуващите поддръжници на отбора, събрали се на централния столичен площад Сокало, предадоха Франс прес и Ройтерс.

Според мексиканските сеизмолози при този скок са се задействали сензорите за земетресение.

Привърженици на отбора ликуваха и в градовете Гуадалахара, Толука, Тихуана, Сиудад Хуарес и др. След победата феновете на футбола не мигнаха цяла нощ, надуваха клаксоните на мотоциклетите и автомобилите си по улиците на градовете, пиеха бира и текила и развяваха победоносно мексиканското знаме.

Президентът на Мексико Енрике Пеня Нието написа в Туитър: „Вече е потвърдено – Мексико се изправи и спечели срещу най-добрите в света. Велик мач! Поздравления!“.

 
 

Глупавите цитати на известните

| от chr.bg |

И ние да давахме по 100 интервюта на ден, рано или късно и ние щяхме да кажем някоя глупост.

Отговорността към думите обаче е най-голяма когато имаш хиляди последователи. Това идва автоматично с известността и всеки, който получи световно или дори локално внимание, трябва да има това предвид.

В днешната ни галерия събрахме 12 найстина невероятни цитата от световно известни личности, които са просто прекрасни! Разбира се, голяма част от тях просто искат да се харесат и този устрем понякога дава откат.

Прочетете великите има реплики!

 
 

Род Стюарт и Синди Лопър тръгват заедно на турне

| от chr.bg |

Род Стюарт и Синди Лопър отново ще изнесет съвместни концерти – в рамките на тазгодишно лятно турне в Северна Америка.

То идва след успешните им съвместни концертни изяви през лятото миналата година.

Новото им турне ще започне с концерт в амфитеатъра „Холивуд боул“ в Холивуд, Калифорния, на 25 юни и ще приключи с шоу в друг амфитеатър – „Уайт ривър“ в Сиатъл на 1 септември.

Сред другите градове, в които е планирано Род и Синди да изнесат концерти, са Нашвил, Ню Йорк, Торонто, Денвър, Финикс, Сан Франциско.

 
 

От Джейн Ръсел до Марго Роби: жените и банските през годините

| от chronicle.bg |

 

Модата в банските костюми претърпява толкова революции, колкото всеки останал аспект в модата. От времето, когато жените ходели по плажа само за разходка или чай, до наши дни, културата се е променила повече от впечатляващо.

Споменаваме този очевиден факт, защото когато погледнем как се е променил външния вид на плажуващата жена през години, пак не можем да повярваме, че преди един век  жените са ходели на плаж така:

maryal-knox-SL7

Всяко десетилетие има своя белег върху плажното облекло и то се вижда най-добре през фотоапаратите на големите фотографи, в които застават любимите актриси от миналите епохи.

В края на ХIХ век за жените на плажа е важал стриктен дрескод – рокля до коленете, която покрива тялото, обикновено черна, ограничаваща влизането в морето до потапяне на краката до коленете. След Първата световна война се появява първият цял бански костюм, наричан понякога майо, който обаче се свива след намокряне. След него идва революцията на бикините носени от Бриджит Бардо през 60-те, а после Кристи Бринкли през 70-те.

В някои случаи плажното облекло е много точен лакмус за етапа на културно развитие. В много случаи типичният бански костюм може да бъде белег на епохата. От първите дни, до момичетата на Бонд през Елизабет Тейлър и компания, днес ви показваме някои от култовите бански костюми на минали епохи. Вижте ги в галерията горе.