Ех, как искам да съм студент сега

| от |

Публикуваме гледната точка на Росица Цанова за студентите-окупатори и кампанията срещу тях. Други интересни постове от нея в блога ѝ http://internetlumpen.net/

studentskaknizhka1-1024x561

Ех, как искам да съм студент сега. Да купонясвам по цяла нощ и да обикалям дискотеките на Студентски град. Да се мотая по цял ден и да лентяйствам. Да ме издържат татко и мама. За нищо да не съм се борила в този живот, всичко наготово да ми се дава. Е, понякога ще уча. И понеже ще съм млада, неопитна и с прекалено много свободно време, ще правя глупости. Ще окупирам зали и аули, защо не и цели университети. Ще се правя на революционер за 15-те минути телевизионна слава и аплодисментите на улицата. Не че ще разбирам какво и защо правя. Все пак малцина са гениалните млади хора (да не кажем, че се броят на пръстта на едната ръка), които на 21 започват шеметната кариера, за да са успешни на 33. Доказано е от живота, с живота не се спори. Обаче ще е яко. Екшън, мегафони, сутрешни блокове, аз в челните редици на историята.

Ех, как ми се иска да съм студент…. О, почакайте малко. Аз съм била студент. Станах студент в последната година с възможност за безплатно висше образование, когато въпросът ще успея ли да се класирам за държавната поръчка не беше въпрос. Станах студент година и половина след Виденовата зима, когато семейството ми беше толкова бедно (да, не финансово затруднено, а бедно), че 0,1 точки в бала можеха да заличат шансовете ми за висше образование в обозримо бъдеще. Бях студент и започнах работа от края на първи курс, защото нямах друг избор. Ходих по 10 часа на работа, но учих през нощта, изпусках лекции, но после си взимах изпитите и завърших с 5,62. Йе, браво, ще кажете вие. So fucking what, ще ви отговоря аз.

Защото какво ми донесе това в крайна сметка? 20% по-бяла коса. Леко посредствено образование, което почти не помня, никаква идея какво се е случвало в политическия и обществен живот от 98-а та до 2002-а година, пък и малко след това. Напоследък все по-често ми се случва да гледам с отворена уста хората, които разказват за студентските протести от 97-а, ясната им преценка за събитията тогава и връзката със сегашните. И си задавам въпроса защо аз, един имам се за умен човек, не съм отправяла навремето младежкия си взор към бъднините на страната, не съм се и опитвала да обхвана цялата картина в нейна екзактност. Ами защото когато фокусът ти е в шепата стотинки за трамвайно билетче, и хоризонтът ти е толкова широк. И сега, когато някой се изкаже гневно за късата памет на българите, аз напълно се припознавам като част от това страдащо от амнезия мнозинство.

Сега някакви хора бълват освен цялата друга смрадлива помия и пропагандни тези от сорта, че на студентите с активна и осъзната гражданска позиция трябва да им се затвори устата, защото не са копали черна руда в мината на живота. Че е срамно да имаш възможността да учиш, подпомогнат от родителите ти, без да ти се налага да бачкаш. Така не се правело. Първо да поработели, да дадяли нещо на обществото, тогава да си мислят, че имат право на мнение. За да затворят умовете им в шепата стотинки за трамвайно билетче.

На тези хора мога да им кажа само едно:

Вий… вий сте идиоти!

Но за ваш лош късмет ние вече не сме.

 
 

Михаел Шумахер вече не е на легло

| от chronicle.bg |

Легендата на Formula 1 Михаел Шумахер се възстановява добре след ски инцидента, който го остави с тежки наранявания по главата. През 2013 година на екскурзия във Френските Алпи той пада с висока скорост, докато кара ски, и удря главата си лошо в камък.

Сега вече той не е прикован за леглото и може да диша без тръбички.

Той все още получава медицински грижи, които му струват по 50 000 паунда (почти 110 000 лева) на седмица. Негови роднини и приятели казаха, че 7-кратният шампион продължава да се лекува в дома си в Лейк Женева в Швейцария вместо в клиника. Обмисля се обаче трансфер в клиника в Далас, Тексас, която специализира в мозъчни травми. Нейният директор Марк Уийкс каза за немското списание Bravo: „Имаме много опит с пациенти с подобна травма. В Европа най-вероятно няма клиника, която лекува толкова случаи колкото нас.“

Близките на Шумахер пазят в тайна състоянието му. Адвокатът им Феликс Дам направи най-ясен знак по отношение състоянието на клиента си през 2016 година, когато заведе дело срещу немското списание Bunte заради история в него, в която се твърди, че Михаел може отново да ходи. „Той не може да ходи“, каза Дам, a а Сабине Кем, мениджърка на състезателя, потвърди: „За съжаление сме принудени от скорошни новинарски материали да разясним, че твърдението, че Михаел може да се движи е напълно грешна. Такова твърдение е безотговорно, защото имайки предвид нараняванията му, в момента личното пространство е много, много важно.“

 
 

Най-добрите роли на Мила Йовович

| от chronicle.bg |

Мила Йовович има специално място в сърцата ни, не само заради филма „Chronicle“ от 2012, в който участва. Тя ни е присърце и заради зелените си очи, славянския си произход и защото днес има рожден ден. По този повод събрахме 

Тя е родена в Киев, Украйна в семейството на сръбския лекар Богдан Йовович и руската актриса Галина Логинова. Семейството се премества в Лондон, след това и в Сакраменто, Калифорния, а накрая завършват в Лос Анджелис, Калифорния.

Тя следва съдбата на майка си и става актриса. Дебюта си като актриса прави на 13 години в „The Night Train to Kathmandu“ на Disney. Следват „Two Moon Junction“ и „Return to the Blue Lagoon“.

В семеен план Мила претърпява няколко неуспешни брака – първият на 16 години, когато се омъжва за актьора Шон Андрюс. Бракът им се проваля не след дълго и през 1997 година се омъжва повторно за режисьора Люк Бесон, с когото пък се развежда 2 години по-късно. През 2009 Йовович се омъжва за дългогодишния си приятел, режисьора Пол Уилям Скот Андерсън, от когото има дете. Сватбата се е състояла в дома им в Бевърли Хилс, Калифорния, пред 50 гости.

 
 

Тази година няма да купувам подаръци

| от Брайън Бернард |

Миналата седмица някой е офиса ме попита дали ще участвам в тайния Дядо Коледа. Възпитано отказах.

Не е заради парите – имаше ограничение от $5. Помислих си: „Не. Коледата вече причинява достатъчно стрес. Защо трябва сега да харча пари и по колегите си.“  От тук мога да чуя какво си мислите: „Уау! Как може да си толкова стиснат. Става въпрос за $5. Такъв си Чичо Скрудж. Отпусни се малко.“ Това поне бяха думитв на сестра ми.

В последно време обаче мнението ми за коледните подаръци се преобърна. Първо да отбележа, че не е защото не харесвам Коледа. Струва ми се обаче, че Коледа се натовари с нереални очаквания. По принцип трябва да е най-хубавото време от годината, но за много хора означава само стрес и заеми. А за това, извинявам се, но до голяма степен са виновни подаръците.

Във Великобритания, която е богата държава, за миналата година един на всеки 7 британци е имал финансови притеснения около Коледа. Подаръците и празнуването вкарват много хора в дългове – към банки, към фирми, към приятели… Каква е редовната ситуация: обикаляме претъпканите магазини и молове, за да купуваме подаръци за близките им един ден от 365 и дори не е техният рожден ден, те се радват за малко и така. И за какво е всичко това? Заслужава ли си? Наистина – никак не си заслужава!

Не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище, въобще не казвам това. Казвам, че всеотдайността да намериш хубав и достоен подарък, обикновено води до мимолетна радост. Аз лично не съм купил нито един подарък и казах на всички, че аз самият не искам. Ако се поддам на социалните очаквания, ще купя по един мъничък подарък на всички, но не искам да правя дори това.

Когато бях млад, след ваканцията съучениците ми се фукаха колко подаръци са получили: Аз получих 50, аз получих 100, аз получих 200 (да бе…). Имаше и такива, които са получили малко и ги беше срам да се обадят. Или пък и лъжеха – като мен. Това не е по вина на детето. Някои казват, че е заради родителите, но дори и те се опитват да живеят по социалната нормата, че ако купят много подаръци и сложат богата вечеря, ще имат перфектната Коледа.

Веднъж си говорих с един езичник и този разговор промени цялото ми виждане за празника. Тя ми разказа за „годишното колело“ – сезонните празници, които имат езичниците, включително и такъв през декември. Тогава те вярват, че всички трябва да спрем и да хибернираме. Вместо това ние правим точно обратното: работим повече, за да изкараме повече пари.

Коледа трябва да е период, в които се отпускаме след цяла година усърдна работа, събираме се с близките си и си прекарваме весело и спокойно. Отново – не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище. Сестра ми с радост ще си признае, че подаръците са любимата й част от цялото събитие и това е съвсем окей. Кой не обича да получава подаръци?

Мисълта ми е, че не трябва да се чувстваме задължени – без значение какви са обществените нагласи по въпроса. Също така не трябва и да се впечатлявате или засягате, ако някой ви налага обратното. Както когато Гринч открадна всички подаръци – това съвсем не провали Коледата на хората. Може би ако намалим паниката около подаръците, ще се радваме повече на неща като семейството, приятели и любов. Ако трябваше да избирам между подаръците и време със семейството ми, знам много добре кое щях да избера и това никак не ме прави Чичо Скрудж.

 
 

Игра на „топло и студено“: открий деликатесите с Джина

| от chronicle.bg |

Декември е най-вкусният месец в годината – с аромат на печена пуйка, борови иглички и балончета от шампанско.

За да ви спестим време, разгледахме каталога на Kaufland и изпратихме тайния ни агент Джина на маратон по бързо ориентиране сред омари, скариди, шоколад, салчичон и много хамон! Мммм.

Нашият агент под прикритие имаше 20 минути, в които да напълни количката си с top of the top и creme de la creme от Kaufland.

Джина всъщност е от Солун, което означава две неща – че харесва хубавата храна и си пада по морски деликатеси.

Между другото, ако се чудите кои са дните с най-много клиенти за търговската верига, то това са 23-ти и 30-ти декември. Така че за да сте подготвени и да не ви се налага да чакате на големи опашки, направете си план. В Kaufland има 22 000 артикула, а по празниците – допълнителни над 1300 предложения.

Оказва се, че и в храната има доста мода. Хамонът от луксозната марка на Kaufland – EXQUISIT, който веригата предлага ексклузивно по празниците, бележи троен ръст в продажбите през 2018 г. в сравнение с 2017-а. В последните години нараства значително и продажбата на пуйки. До момента те са с 22% повече, отколкото за цялата 2017 г.

Специалната задача на Джина беше да намери някои от 100-те продукта на Kaufland, които са за ценители. Селектирани от три континента – Европа, Северна и Южна Америка, те включват висококачествени месни специалитети като уругвайски говежди ростбиф, испански и италиански колбаси, сурово сушена шварцвалдска шунка, френски терини – от заек, глиган и патешко месо, пастети и деликатеси от гъши дроб.

Допълнителната празнична брошура е валидна само до 31 декември.

Джина се справи особено добре с канадския омар и маринованите белени скариди, които откри за отрицателно време.

И нещо, което ще ви е полезно да знаете преди Бъдни вечер, е, че в свежата витрина на веригата можете да намерите готови всички традиционни ястия за постната трапеза.

Освен да и пожелаем добър апетит…

1170x1753 (3)
STAR FISH – Мариновани скариди

1170x1753 (2)
ГУРМЕНИЦА – Пеперончини със сирене в олио

1170x1755 (1)
NORDIC SEA FOOD – Омар, който перфектно се допълва с пенливо вино LUNCIEN LALAPDIER

1170x1753
Коледа, изпълнена със свежест с над 120 вида плодове и зеленчуци

1170x1753 (1)

Снимки: Мирослава Дерменджиева

Грим: Росина Георгиева

Гардероб: Marc O’Polo