Ефектът на Пеперудата

| от |
Коментар на Владислав Лазаров за съдийството в българския футбол.
В теорията на хаоса Ефектът на пеперудата е чувствителната зависимост от началните условия, където една малка промяна на параметър в нелинейна система може да доведе до големи разлики в по-късните състояния. Името на ефекта, дадено от Едуард Лоренц, е извлечено от теорията за образуването на урагана, която се основава на това дали дадена далечна пеперуда е размахала или не крилата си няколко седмици преди това.
В българският футбол, който спокойно можем да наричаме и със синонима – хаоса, в ролята на пеперудата май ще влезе Александър Костадинов. С не особено нормалните си и едностранчиви отсъждания той е на път да даде началото на реалните действия по промяна в най-великата игра в България. Свежият полъх очевидно е нужен на България и Костадинов бе капката, която преля чашката.
С решенията си Костадинов отприщи серия от действия, чийто край все още не се вижда.
С тях той принуди иначе спокойният и уравновесен Петър Хубчев да вземе решение, което е в полза на „Берое“ и не в националния интерес – безпрецедентното изтегляне на национален футболист часове преди мача на младежките национали. Причината е повече от ясна – „Берое“ иначе няма шанс да събере 18 играчи за двубоя с „Лудогорец“ заради многото контузии и наказания.
madanski
Това пък логично не се хареса на националния селекционер Михаил Мадански, който обаче след поредния си провал начело на национална гарнитура реши, че има правото да изригне. И снощи си позволи да казва неща, с които засегна доста хора. Хора, които обичат отборите си, хората които ги ръководят и не на последно място треньорите.
За много от обикновените зрители думите на Мадански изглеждат логични. Но ако погледнем малко по-подробно в тях, ще видим, че те са отново само едно извинение от човек, който е свикнал да иска такива. Кой всъщност е Михаил Мадански? Като футболист се задържа по терените едва 10 години – в Родопа (Смолян), Искра (Пазарджик) и ВИФ и никога не стига до най-високото ниво на футболната ни пирамида. Като треньор станциите му са Родопа (Смолян), ВИФ, Янтра (Габрово), Чардафон (Габрово), помощмик в ЦСКА и Миньор (Перник), Спартак (Плевен), Академик (София), две безрезултатни години в Ченду (Китай) и Хънан (Китай), отново помощик в ЦСКА и Литекс, а от 2007 година до 2009 е селекционер на България U17, от 2009 пък поема младежите. За кратко съвместяваше поста и с такъв на помощник на националния отбор, където бе с Лотар Матеус и този тандем се прочу с… издънка след издънка. Никъде в треньорската си кариера не се задържа повече от година. Бързо бива разкрит, че на хартия и по научни разработки може и да е стойностен специалист, но практически не успява да докаже по никакъв начин знанията си.
Един от най-спорните моменти в кариерата му обаче идва преди 20 години. Това е единственият треньор, който е уличен в опит да уреди мач. На 3 октомври 1993 г. президентът на Берое Атанас Атанасов-Кеби научава от директора на полицията в Стара Загора, че в града са засечени емисари на Янтра (Габрово). Престои мач между двата тима с голям залог – спасение от изпадане в „Б“ група. При акция на МВР в Стара Загора са арестувани футболистът на Янтра Стефан Бачев и треньорът на габровския тим Мишо Мадански. Двамата са заловени в момент, в който дават 100 000 лева подкуп на футболиста на Берое Огнян Радев. Ден по-късно е арестуван и президентът на Янтра Дарин Цокев, който е осигурил парите за подкупа. Президентът на БФС по това време Валентин Михов взима мълниеносно решение – вади Янтра от „А“ група заради опит да купи футболен мач. Така първенството се доиграва от 15 отбора. Солено наказание има и за футболистите Бачев и Радев. Те са изхвърлени за по 2 години, а треньорският лиценз на Мадански е отнет. Специалистът няма право да практикува занаят за неопределено време. Година и половина по-късно властта в БФС се сменя и Мадански е амнистиран. Така кариерата му на треньор възкръсва, а случаят с опита му да уреди мач – удобно забравен.
Въпреки това прокуратурата и полицията в Стара Загора са категорични – събрани са неоспорими доказателства, че треньорът е създал цялата схема около уреждането на футболния двубой с цел неговият тим да победи. Далаверата е финансирана от президента на Янтра Дарин Цокев.
zlaten_skunks_bobi_mihailov
20 години по-късно, под покровителството на българската треньорска школа и БФС, единственият хванат с подкуп в България човек е национален селекционер и се изявява като крайна инстанция, позволява си да ръси обиди и да иска, парадоксално, треньорски лицензи. Нещото, което вече му е отнемано заради доказано престъпление.
Същят този човек се оправдава с рева на треньорите от съдиите след всеки мач, но явно е забравил, че той пък след всеки мач търси оправдания за издънките си – във втори пореден важен мач в тези квалификации отборът му допуска пълен обрат и го губи – случи се в Русия, сега и в Стара Загора срещу Дания. А нахвърляйки се върху треньорите, които не пуснаха футболистите си, всъщност Мадански забравя, че Любо Пенев се лиши от контрола на мъжкия тим, с което му осигури всички футболити, част от мъжете – Георги и Илия Миланови, Симеон Славчев. Дори и с тяхната помощ Мадански отново не успя да постигне нищо.
И навярно е прав в твърдението си, че повечето треньори са хора с елементарна култура, с елементарен интелект, с елементарни познания на футбола и могат само да реват. Само дето пропусна да каже, че той не само влиза в това число, ами им е предводител. Защото ако преди това си говорил, че ще се опитваш да отнемаш лиценз на треньор, който си го е извоювал в немския футболен съюз, значи малко си се поизложил. Защото ако говориш, че си дал лицензи на хора, които пишели футбол с „д“ по средата се питаме – ами защо си им ги дал, Мадански? И кой е кривия – този, който яде баницата или този, който му я дава?
Лежейки на старите лаври от класирането на U19 за Евро 2008, Мадански се надява, че отново ще остане начело на младежкия тим. Но е крайно време ръководителите на футбола ни, ако въобще има такива, да му покажат вратата, защото хора с тъмно минало на уговорени мачове нямат място в БФС, още по-малко на ръководни позиции.
С което стигаме и до темата за непускането на играчите. Със сигурност Мадански е прав в едно – че това е неприятно и не трябва да се случва. Но именно той и Боби Михайлов, уплашен от това, че колкото и да се измъква скоро трябва да има конгрес, позволиха това да се случи. Когато човек прави „компромиси“ с едни, трябва да е готов, че това ще се върне като бумеранг при него. Това и се случи. Понякога такива крайни действия като това на Петър Хубчев са нужни, за да започне промяната. Защото не може Боби Михайлов да излиза и да казва, че няма да има наказания за двамата Стойчовци, че не пуснаха играчите си, а след като „Берое“ надигна глава, да променя мнението си на 180 градуса.
При промяната във формата на първенството повечето трезво мислещи треньори поискаха и промяна на формата на Купата отново в един мач. Вместо това БФС игра отново по свирката на големите, извади всяка интрига от Купата и остави формат с два мача, които отборите се чудят кога да играят, че се стигна до там да ги играят като контролни мачове на официално обявени от ФИФА дати. Слугинажът при промяната на формата си каза думата, стигайки се дотук.
Крайно време е в българския футбол да започне положителна промяна. И е крайно време президентите на клубовете да не заравят главите си в пясъка и да си мислят, че след като Боби им прави услуги, ще постигнат нещо. Напротив – нещата във футбола ни ще вървят още по-надолу именно заради постоянните компромиси, заради другите начини и заради липсата на най-елементарни управленски решения в БФС. И ако не го осъзнаят и Михайлов не падне на конгреса, то футболът ни се обрича за нови 4 години.
Е, господа футболни капацитети, ще изиграе ли Александър Костадинов ролята на пеперудата, която ще създаде ураган, или отново ще докажете максимата, че „преклонена глава сабя не я сече“?
 
 

Идва ли краят на „Шоуто на Елън Дедженеръс?

| от chronicle.bg |

Тя е любимка на американците. Любимка на европейците. Любимка на всички, които обичат да се смеят, имат нужда да се смеят или някога са имали нужда да се уверят, че е окей да не си окей.

Тя е Елън Дедженръс и в последните 15 години стремглаво върви към престола на „Кралицата на дневните предавания“, който Опра Уинфри освободи през 2011 г. Елън Дедженеръс е фигура, без която съвременната телевизия неминуемо би променила драстично облика си.

Затова и новините след публикуването на нейно интервю в „Ню Йорк Таймс“ преди два дена, създадоха доста шум сред милионите й фенове по света. Изглежда, че любимата на милиони зрители телевизионна водеща обмисля да сложи край на предаването си, „Шоуто на Елън Дедженеръс“, предава CNN.

В интервюто за медията тя казва, че обмисля какво да прави след като изтече настоящия й договор с телевизията през 2020 г.

Дедженеръс поднови договора си през 2016 г., но тогава е била на прага на отказване.

Към момента комедийната актриса и водеща е разкъсвана между противоположните съвети, които получава от най-близките си хора: съпругата й Порша де Роси и брат й Ванс Дедженеръс. Според него, да продължи да води такова предаване в ерата на  Тръмп, е от изключително важно значение.

„Порша се ядосва на брат ми, когато той ми казва, че не мога да спра“, казва Елън през „Ню Йорк Таймс“, цитирана от CNN. Порша е казвала, отново пред „Ню Йорк Таймс“, че според нея Елън има „други неща за вършене“.

Важно е да се уточни, че Елън е далеч от момента, в който ще се пенсиорнира. В момента очакваме да гледаме комедийната й поредица Relatable в мрежата на Netflix (18 декември), а евентуалните й планове извън шоуто включват завръщане на комедийната сцена. Преди да започне своето предаване Дедженеръс е популярна фигура в стенд-ъп комедията.

„Шоуто на Елън Дедженеръс“ е спечелило общо 57 награди „Еми“ от своя дебют през 2003 г.

 
 

Virgin Galactic на Ричард Брансън стигна до космоса

| от chronicle.bg |

Последният тестов полет на Virgin Galactic успешно стигна до космоса и се върна.

Корабът се казва SpaceShipTwo и достигна височина от 82,7 километра над земната повърхност, което се смята близо до границата с космоса. Това е четвъртият тестов полет на самолета.

Сър Ричард Брансън се състезава с Илон Мъск и Джеф Безос кой ще изпрати първия пътник в открития космос. Той основа своята компания Virgin Galactic през 2004, малко след SpaceX на Мъск и Blue Origin на Безос. През 2008 година VG обеща, че първият суборбитален космически полет за туристи ще се случи „в рамките на 18 месеца“. От тогава често се правят подобни обещания за близкото бъдеще, но няколко забавяния и фатална катастрофа през 2014 година държат Брансън все още далеч от сбъдване на амбициите му.

За успеха си SpaceShipTwo излетя от пустинята Мохаве в Калифорния. От компанията казаха, че моторът на самолета е работил в продължение на 60 секунди, а самият той е летял със скорост почти 3 пъти скоростта на звука. В кабината е имало двама пилоти и манекен на име Ани на пътническото място. За жалост не се достиха т. нар. Линия Карман на 100 километра над земята, където се приема, че атмосферата свършва.

Преди полета екипът каза, че целта на самолета е „да лети по-високо и по-бързо“.

 
 

Кларксън, Хамънд и Мей с промо видео за „The Grand Tour“

| от chronicle.bg |

Джереми Кларксън, Ричард Хамънд и Джеймс Мей разбудиха апетита на феновете като пуснаха ново промо видео, в което да обнародват информация за предаването им „The Grand Tour“. 

Триото работи заедно от 2002 година, когато за първи път се събраха в този си състав, за да водят „Top Gear“. Изглежда, че наративът помежду им не се е променил дори в новото предаване. В клипа тримата седят на сив фон, почти не мърдат, освен когато говорят, и все пак са забавни.

Хамънд: Здравейте, ние сме водещите на „The Grand Tour“.

Мей: Да, и снимаме новите епизоди с пълна скорост.

Кларксън: Или поне щяхме, ако не бяхме тук да снимаме това глупаво, времеемко и безсмислено маркетингово съобщение…

Въпреки „проваления край“ на видеото, феновете са силно развълнувани от новината, че автомобилното предаване се завръща на 18 януари догодина. „Класически Кларксън. Нямаше как да стане друго…“, пише в един от много коментари. 

Тройката се премести от BBC в Amazon Prime след като Джереми удари с юмрук своя колега Ойсин Таймън на „Top Gear“, заради което беше уволнен като водещ и продуцент на предаването. Двамата му колеги напуснаха заедно с него като нба тяхно място бяха избрани нови водещи начело с Кристофър Евънс (не актьора), но рейтингът на предаването не успява да се възстанови.

Джереми, Ричард и Джеймс водят „The Grand Tour“ от 2015 година.

 
 

Какво (още) не трябва да казваме и правим през 2019 г.

| от Вучето |

Когато бях малка и четях Жул Верн и джобните издания на библиотека “Галактика”, си представях как в далечното бъдеще (а в моите представи това беше, когато човек е на 40 години), ще живеем във фантастичен нов свят.

Ще има летящи коли, а заради променения климат хората ще ходят омотани само в ластични бинтове, като героинята на Мила Йовович в научнофантастичната класика “Петият елемент”. Само че “далечното бъдеще” дойде, колите все още се движат по земята, а хората дефилират разсъблечени само в ревютата на Готие и на прайдовете.

На практика начинът, по който живеем, не се промени драстично.

Промени се обаче начинът, по който говорим, или по-скоро по който не говорим. От напълно резонните в зората на политкоректността призиви да не се дискриминира една цяла етническа общност, назовавайки представителите й “негри”, се стигна дотам, че вече едва ли не всяка втора дума, всеки анекдот, всяка волна или неволна закачка се считат за също толкова обидни и унизителни, колкото думата с Н. Вече всички са “негри” – белите, зелените, латиносите, азиатците, бременните, хомосексуалните, хетеросексуалните, третият пол, жените, мечките. Прекалената загриженост за индивида и неговите права превърна политическа коректност от либерална интерпретация на солидарността в конюктурно средство за манипулация. Всеки се сърди за нещо на някого, а накрая нароченият излиза в социалните медии и се извинява за прическата си, че го хванали да яде суджук в присъствието на вегани или задето е казал нещо на ученически лагер през 92-а.

През миналата седмица Кевин Харт доброволно се отказа да бъде водещ на наградите “Оскар” заради злепоставящ го пост в Twitter отпреди едва ли не сто години. Злопаметни представители на LGTBQ общността припомниха, че Харт си позволил да се пошегува, казвайки, че се надява синът му да не стане гей комик.

По същото време една друга силна организация в САЩ, тази на защитниците на животни PETA, започна нова кампания под наслова “Да спрем анти-животинския език”. Действията им обаче няма да бъдат насочени против хората, които наричат половинките си “крава”, “прасе” и “говедо”, а против използването на конкретни идиоматични изрази, които според тях нараняват чувствата на животните и нарушават правата им. Сред тези изрази са, например, “Да хванеш бика за рогата”, “Да убиеш с един куршум два заека” и “Да вадиш пръчка на умряло куче”. Любителите на животни предлагат тези изрази да се заменят с други, по-малко зловещи: “Да хванеш розата за тръните”, “Да нахраниш две птици с един хляб” и “Да даваш салам на сито куче”.

Така както вървят нещата, ето какво можем очакваме, че ще се случи на бойното поле на политкоректността у нас и в световен мащаб през 2019 година.

След като от новите издания на “Пипи Дългото чорапче” отпаднаха изрази, които се считат за дискриминационни, напълно логично е заглавието на “Снежанка и седемте джуджета” да се промени на “Снежанка и седемте мъже с хипофизен нанизъм”. Много възможно е и главната героиня да бъде преименувана, понеже Снежанка е прекалено показателно за принадлежността й към бялата раса, а политическата коректност, както знаем, се стреми към обезличаване на расовите белези. “Десет малки негърчета” на Агата Кристи официално става “Десет малолетни афро-американеца”, а фразата “Мечо, ти нямаш никакъв мозък”, която Зайо казва на Мечо Пух в едноименната детска книжка, ще бъде премахната, за да не се правят непристойни алюзии с ниския коефициент на интелигентност на хората с определени генетични синдроми.

Думата “пол” ще отпадне от всички формуляри, в които се вписват лица до 18-годишна възраст, тъй като за официално валиден ще се признава пола на индивида, избран от него самия след навършване на пълнолетие.

Заради все повече разрастващото се движение на хората, които се борят срещу т.нар. “културна апроприация” (терминът означава присвояване на елементи от културата на малцинствена група от страна на доминантната такава в едно общество) през 2019 г. ще се счита не само за скандално и неприлично, а направо за престъпно, ако:

носиш фон-дьо-тен в по-тъмен нюанс от твоята кожа
ходиш с прическа раста
увиваш кърпата за баня като тюрбан на главата си
пиеш чай точно в пет следобяд
казваш “мерси” вместо “благодаря”.

Освен това на строги санкции ще бъдат подлагани лица за следните нарушения на кодекса на политкоректност:

Изказвания от типа на “Днес на автобусната спирка бяхме само аз, един човек и една жена.”

Ако в кафене в чужбина те попитат какво кафе ще поръчаш, да отговориш с “black” (чисто).

Ако направите забележка на жена, която кърми на обществено място. Дори ако кара градски автобус.

Да напишете слаба оценка на ученик или студент, само защото не може да чете и пише. Неграмотността, както и алкохолизмът и наркозависимостта, ще се считат за заболявания, заради които човек няма вина.

За финал ето и моя приятелски съвет: Мерете си думите! Защото в този наш “фантастичен нов” свят, в който политическата коректност е приела формата на познатия ни до болка от епохата на комунизма “дух, който броди из Европа” (а и много извън нейните предели!), вече не само всяка безобидно подхвърлена забележка или шега могат да се превърнат в камъчето, което прекатурва каруцата на социалното статукво. На практика всяко малко нещо, което си направил и е станало достояние на обществеността, може да ти лепне етикета “расист”, “сексист”, “фашист” или най-малко претенциозното “простак”.