Едно, две, три, кажи какъв пол си ти…

| от Вучето |

Преди осем години прочетох “Мидълсекс”. Книгата донесе на своя автор, американеца от гръцки призход Джефри Юдженидис, награда “Пулицър”, а от годината на първото й издаване досега са продадени над 4 милиона екземпляра.

В тази необикновена книга се разказва историята на Калиопа – дете, което казва за себе си: “Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново — като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974.”

С напредването на сюжета образът на Калиопа ме запленяваше все повече и в един момент ми се прииска тя/той да бъде някой, когото физически мога да докосна, с когото да станем приятели, любовници, да избягаме заедно, да се заселим в Австралия или на Марс, където да заживеем в луксозен мезонет, сламена колиба или бункер, докато смъртта ни раздели.

Предполагам, че не само аз, но и всички, които са прочели шедьовъра на Юдженидис и са харесали Калиопа (която всъщност е момче!), не са имали усещането, че се случва нещо странно или нередно и не са възкликвали “Егати педалската история!”

Това се дължи на факта, че на практика никъде в “Мидълсекс” няма и ред, в който категорично да се определя полът на главния герой като мъжки или женски. Калиопа се ражда с рецисивно мутирала пета хромозома, тоест “там долу” има по малко и от това и от онова. Родителите й решават да я възпитават като момиче, но с влизането в пубертета промените, случващи се в тялото й, я карат да погледне на себе си по нов начин и да започне живота си наново. Само че като момче. На бас, че вече сте се объркали. Обаче именно с объркването идва поуката, а именно, че нищо в живота не е черно или бяло, еднопластово и просто. Нито в живота на измислената Калиопа, нито в живота на всеки от нас.

Покрай напоследък разгорещилите се страсти около Истанбулската конвенция и погрешното тълкуване на някои от текстовете в нея неминуемо е на дневен ред да излезе не само темата за равноправието на половете, но и за тяхното… разнообразие.

Независимо от това колко хора се възмущават и направо изпадат в паника при мисълта, че установеното от векове статукво в разграничението на мъжко и женско е на път да се сгромоляса, факт е, че половата и сексуална принадлежност вече не се вписват в двуполюсния модел.

Когато в средата на 90-те години марката Calvin Klein лансира в своите иконични рекламни кампании андрогенния лук в лицето на модели като Кейт Мос, мненията бяха раздвоени. Някои посрещнаха възторжено раждането на новия биологичен вид, на тези момчета-момичета – на пръв поглед безполови същества с елфическо излъчване. Други обаче бяха възмутени от едно такова нагло разбутване на божия ред, според който мъжът цепи дърва за огрев и довлича в пещерата убит от силната му ръка сръндак, а жената поддържа огъня в огнището жив и “в мъка ражда децата си”.

Рекламите за дънки на CK от 95-та беше началото. Те само подсказаха какво ще бъде бъдещето на един свят, в който нещото, което имаш между краката си, вече няма да бъде определящо за това как ще се обличаш и с какви играчки ще си играеш. Но най-вече ще те освободи от затвора на социалния стереотип, който те задължава още от първата година на живота ти да бъдеш личността, която не си сигурен, че искаш да бъдеш.

За България цялата тая работа с той-тя-то-познай-какво може все още да звучи абстрактно, но в много държави хората все по-често се озовават в ситуации, когато не могат да са сигурни като какъв се самоопределя индивидът, който седи насреща им. И за да не съм голословна, ето един показателен пример, взет от популярния американски сериал “Безсрамници” (Shameless). В един от епизодите от седми сезон, един от членовете на семейство Галахър, Иън (който е гей) се запознава с приятелите на своето транссексуално гадже, Тревор . Всеки един от насядалите на масата стиска ръката на Иън и се представя:

A: I am a tri-racial cisgendered girl-fag.

Tri-racial: Индивид, който е смесица от три раси
Cisgender: Полова ориентация, която отговаря на пола, определен още при раждането
Girl-fag: Жена, която изпитва сексуално привличане към хомо-, би- и трансексуални мъже.

Б: I am pansexual and my pronoun is “she”.

Pansexual: Индивид, който се привлича сексуално от хора без значение на тяхната сексуалност или пол. Конкретната личност уточнява, че личното местоимение, което използва за себе си е “тя”.

В: I am gender-fluid demisexual mutt.

Gender-fluid: Полова ориентация, която варира през годините в зависимост от моментната психологическа нагласа на индивида, по принцип възприемащ себе си като динамична смесица между мъж и жена.

Demisexual: Индивид, който изпитва сексуално привличане само към хора, които го привличат и емоционално.

Mutt: Индивид от смесен расов произход

Г: I am genderqueer and my pronoun is “Ve/vem/vir”.

Genderqueer: Полова идентификация, която не се дефинира като само мъжка или само женска. Индивидите, възприемащи се като джендъркуир, не признават бинарната квалификация по полов признак.

Ve/vem/vir: Полово неутрално лично местоимение, което придобива все по-голяма популярност в някои западноевропейски езици.

Д: I am Mexican agender intersex AFAB.

Agender: Индивид, лишен от каквато и да е полова идентичност

Intersex: Индивид, носител на няколко полови характеристики; хермафродит.

AFAB (Assigned Female At Birth): Индивид, който е определен от женски пол при раждането му

И това не само по филмите! Вярвате или не, светът, който съществува отвъд вашата скромна къщурка с две липи отпред, е истинска джунгла, в която ежедневно избуяват нови и нови биологични видове. Работата е там, че независимо колко страни са подписали Конвенцията с “конкретни резерви” и колко други имат притиснения относно интерпретацията на съдържанието й, обособяването на нова полова ориентация вече се случва. В световен план. И нито една конвенция, декларация или какъвто и да е друг официален документ не е в състояние да промени посоката, в която модерното човешко същество стремглаво се е запътило.

Флетчър е записан като индивид от женски пол, но от 2013 г. избира да живее като мъж. Семейството му и самият Флетчър и до ден днешън отказват да разкрият какво е било рожденото име на актьора.

 
 

Кейти Пери и Орландо Блум се сгодиха

| от chronicle.bg |

Тазгодишният 14-ти февруари е бил знаков за една известна двойка. Певицата Кейти Пери и актьорът Орландо Блум са се сгодили преди три дена след 3-годишна връзка пред цялото семейство на певицата.

Новината беше съобщена от 34-годишната певица в профила й в Instagram, където тя сподели снимка на себе си и Блум, показвайки също и годежния пръстен, чиято предполагаема цена е 5 млн. долара. Същата снимка беше споделена и в профила на Орландо Блум.


View this post on Instagram

full bloom

A post shared by KATY PERRY (@katyperry) on

За да бъде изненадата пълна, Орландо Блум организира семейството и приятелите на Кейти Пери, за което тя не подозира, когато излиза за „парти“ вечерта на 14-ти.

Ако Пери и Блум се венчаят, това ще бъде втори брак и за двамата. Кейти Пери е женена за комикът Ръсел Бранд от 2010 г. до 2012 г., а Орландо Блум  е женен за модела Миранда Кер от 2010 г. до 2013 г., от която има син, роден през 2011 г.

Пери и Блум започват да се виждат през 2016 г., но след 10 месеца се разделят, след което се събират отново в началото на 2018 г.

 
 

Запознайте се с френската двойничка на Риана

| от chronicle.bg |

Следващия път, когато сте във Франция и видите момиче, което прилича на Риана, погледнете отново.

Социалните мрежи обърнаха вниманието си към на 23-годишната французойка Уна Серталф, която прилича забележително много на певицата от Барбадос. Момичето каза пред BuzzFeed News, че приликата е явна „откакто е на 15 или 16″, въпреки че не е съгласна на всяка цена. Това, че прилича на Риана, разбира се, има и своите ползи. Уна казва, че по-лесно я пускат в дискотеки и я черпят повече, но тя е по-резервиран човек и не се възползва.

Има обаче и недостатъци. Серталф казва, че често идват хора, които искат да се снимат с нея, но когато стане въпрос за лични връзки, никога не може да знае дали даден човек не е с нея, защото прилича на известна личност или не. „Когато си говоря с някой мъж, често ми казват „Приличаш на Риана“ и виждам колко са радостни от това и как искат да ме покажат на приятелите си. Но се чудя дали някога ще можем да пренебрегнем външния ми вид.“

Като цяло обаче тя намира ситуацията за забавна.

Един потребител на Twitter казва „Тя прилича на Риана повече, отколкото Риана прилича на Риана“. Реплики като „Кога пускаш албума“ също не липсват. „Ако имаш време за селфита, имаш време и да запишеш албум.“

Ето няколко снимки на Уна Серталф.


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 
 

Новото поколение Galaxy Tab: кога, къде, какво?

| от chronicle.bg |

С наближаването на премиерата на един от очакваните таблети на годината, Samsung обяви какво ще представлява моделът Galaxy Tab S5e – по-тънък, по-лек и проектиран с интелигентни функции.

Включвайки 10,5-инчов екран и увеличен капацитет на батерията, Galaxy Tab S5e е създаден за всякакви развлечения.

Със своя освежен дизайн, Tab S5e олицетворява практичността и стила. С тънкия 5,5 мм метален корпус и с маса от 400 грама, Tab S5e е портативен, издръжлив и разработен така че лесно да допълва начина на живот . Предлага се в  сребисто, черно и златно, а батерията ще издържа до 14,5 часа, в зависимост от употребата и настройките.

Tab S5e ви позволява поемането на пълен контрол над дигиталния свят на потребителя. Като първи таблет на Samsung, който разполага с новия гласов асистент Bixby 2.0, Tab S5e може да служи  и като център за управление на свързаните домашни устройства. Командата Quick Command позволява персонализирането на няколко действия с една команда –правейки гласовия контрол у дома по-бърз и лесен.

2. Samsung Galaxy Tab S5e Black back

Що се отнася до развлекателната функция на модела Tab S5e предлага 10,5-инчов безрамков Super AMOLED дисплей и 81,8% съотношение на екрана към тялото за подобрено изживяване при гледане.

Tab S5e ще притежава също и подобрен плътен звук, благодарение на своите QuadSpeakers, настроени с автоматично завъртаща се стерео технология за мощен, по-силен звук, който се адаптира към това как държите таблета (портрет или пейзаж).

Tab S5e  идва и с Dolby Atmos интеграция и звук от AKG, за потапящ 3D звук и балансирано аудио. С предварително инсталиран Spotify и безплатен премиум абонамент за до 3 месеца за нови потребители.

Tab S5e ще бъде достъпен на определени пазари, включително САЩ, Германия и други страни от 2-рото тримесечие на 2019 година. Продуктът се очаква на българския пазар през април тази година.

 
 

„Фаворитката“ е абсолютният фаворит

| от |

Сигурно вече сте чули и чели достатъчно за „Фаворитката“ (The Favourite) – третия англоезичен филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който е първенец по номинации за „Оскар“ тази година (той и „Рома“ си делят първото място с 10 номинации). За него се говори още от лятото на миналата година, когато триумфира на кинофестивала във Венеция. След премиерата на филма в България на 8 февруари можем само да свалим шапки на Лантимос и съвсем заслужено да наречем „Фаворитката“ абсолютният фаворит в киното на 2018 г.

Историята на филма започва през далечната 1998 г. – Дебора Дейвис пише сценария, в който главни персонажи са една кралица и две братовчедки, готови на всичко, за да бъдат нейни верни спътнички в живота. Години по-късно историята стига до Йоргос Лантимос, който възлага на Тони Макнамара да подобри текста на Дейвис. Това трио стои в основата на „Фаворитката“.

The-Favourite-TF_03557-FEATURED

Действието се развива в началото на XVIII век, когато начело на Великобртиания стои овдовялата и разпадаща се физически и психически кралица Анна (Оливия Колман). Здравословни проблеми я правят трудноподвижна. Загубата на съпруга й и на 17 деца (някои мъртвородени, други починали скоро след раждането) са сринали психиката й.

Неотлъчно до нея стои лейди Сара Чърчил, Херцогиня на Марлборо (Рейчъл Вайс), която на практика управлява държавата. Върховенството на лейди Сара в кралския двор е нарушено от появата на братовчедка й, Абигейл Хил (Ема Стоун) – обедняла благородница, която пристига да търси работа в двореца. С течение на времето между кралицата и Абигейл се заражда приятелство, което слага начало на триъгълника между жените. В него се преплитат безброй общовалидни за човека мотиви, от които всеки зрител ще открои свой собствен акцент – и на практика всеки ще има право в твърденията си.

Това е най-силното качество на „Фаворитката“. Историята в този филм е многопластова до степен, в която всеки може да прозре онова, което според неговата отправна система е ключово в тази история. Стремеж към власт, лейди Сара? Да. Моралното падение на еснафа, докоснал се до бляскавия живот в двореца, Абигейл? Разбира се. Сривът на човешкото в човека вследствие на непреодолимата трагедия, Ваше Величество? Абсолютно. Това е само на повърхността.

file-20190125-108367-11vugo3

Под основния конфликт между трите жени виждаме войната между Франция и Великобритания, политическите игри на парламента, нравите на една отдавна отминала епоха – всичко това, пречупено през призмата на Йоргос Лантимос.

Режисьорът този път представя симбиоза между характерния си експериментаторски подход и лесносмилаемия кинопродукт, показвайки почти гениално дълбочината на историята с помощта на комедийните елементи. Последните са толкова класно въведени, че е същински душевен оргазъм да гледаш как лейди Сара коментира грима на кралицата или как Абигейл се измъква от стаята, докато братовчедка й задоволява „г-ца Морли“. Същият душевен оргазъм се изпитва и от самото слушане на диалозите, които с подбора на думи и звуци създават характерно музикално звучене и ритъм на разказа, граничещи с поезия. Добавете към това и майсторското показване на личния път на всеки един от персонажите и получавате съвършения сценарий.

Снимачният подход на оператора Роби Раян, а след това и монтажът на Йоргос Мавропсаридис са поредната добавена стойност към диаманта „Фаворитката“. Филмът не страда от типичната за тези историческите сюжети кичозност и претруфеност, благодарение на различните ъгли, от които е разказана историята. На практика от всеки кадър би могла да излезе творба на изкуството, достойна за ренесансов художник.

the-favourite-emma-stone

Най-сладкото оставяме за най-накрая, а това са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Ема Стоун. Лантимос събира три различни актриси, с различни средства, възможности и мащаб и изважда от всяка от тях най-силните й страни. Резултатът са три ярки и стабилно изградени персонажи, които доказват високото майсторство на актрисите.

По ирония на съдбата, видима не за всички, „Фаворитката“ се поява именно в годината, когато два филма, стоящи на противоположни полюси, са рамо до рамо в битката за наградите. На единият полюс е „Рома“, който събира на своя страна представителите на доброволно депресиращата се аудитория, а на другия е „Роди се звезда“ – олицетворение на леснодостъпния кинопродукт, идеален за масовата аудитория. Безспорно и двата филма са добри. Но нито един от тях не би могъл, поради своята характерност, да бъде наречен „най-добър филм на годината“. Доброто кино не дели хората на лагери, основаващи се на субективното усещане. Доброто кино е добро от всички ъгли… точно както „Фаворитката“.