Едно, две, три, кажи какъв пол си ти…

| от Вучето |

Преди осем години прочетох “Мидълсекс”. Книгата донесе на своя автор, американеца от гръцки призход Джефри Юдженидис, награда “Пулицър”, а от годината на първото й издаване досега са продадени над 4 милиона екземпляра.

В тази необикновена книга се разказва историята на Калиопа – дете, което казва за себе си: “Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново — като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974.”

С напредването на сюжета образът на Калиопа ме запленяваше все повече и в един момент ми се прииска тя/той да бъде някой, когото физически мога да докосна, с когото да станем приятели, любовници, да избягаме заедно, да се заселим в Австралия или на Марс, където да заживеем в луксозен мезонет, сламена колиба или бункер, докато смъртта ни раздели.

Предполагам, че не само аз, но и всички, които са прочели шедьовъра на Юдженидис и са харесали Калиопа (която всъщност е момче!), не са имали усещането, че се случва нещо странно или нередно и не са възкликвали “Егати педалската история!”

Това се дължи на факта, че на практика никъде в “Мидълсекс” няма и ред, в който категорично да се определя полът на главния герой като мъжки или женски. Калиопа се ражда с рецисивно мутирала пета хромозома, тоест “там долу” има по малко и от това и от онова. Родителите й решават да я възпитават като момиче, но с влизането в пубертета промените, случващи се в тялото й, я карат да погледне на себе си по нов начин и да започне живота си наново. Само че като момче. На бас, че вече сте се объркали. Обаче именно с объркването идва поуката, а именно, че нищо в живота не е черно или бяло, еднопластово и просто. Нито в живота на измислената Калиопа, нито в живота на всеки от нас.

Покрай напоследък разгорещилите се страсти около Истанбулската конвенция и погрешното тълкуване на някои от текстовете в нея неминуемо е на дневен ред да излезе не само темата за равноправието на половете, но и за тяхното… разнообразие.

Независимо от това колко хора се възмущават и направо изпадат в паника при мисълта, че установеното от векове статукво в разграничението на мъжко и женско е на път да се сгромоляса, факт е, че половата и сексуална принадлежност вече не се вписват в двуполюсния модел.

Когато в средата на 90-те години марката Calvin Klein лансира в своите иконични рекламни кампании андрогенния лук в лицето на модели като Кейт Мос, мненията бяха раздвоени. Някои посрещнаха възторжено раждането на новия биологичен вид, на тези момчета-момичета – на пръв поглед безполови същества с елфическо излъчване. Други обаче бяха възмутени от едно такова нагло разбутване на божия ред, според който мъжът цепи дърва за огрев и довлича в пещерата убит от силната му ръка сръндак, а жената поддържа огъня в огнището жив и “в мъка ражда децата си”.

Рекламите за дънки на CK от 95-та беше началото. Те само подсказаха какво ще бъде бъдещето на един свят, в който нещото, което имаш между краката си, вече няма да бъде определящо за това как ще се обличаш и с какви играчки ще си играеш. Но най-вече ще те освободи от затвора на социалния стереотип, който те задължава още от първата година на живота ти да бъдеш личността, която не си сигурен, че искаш да бъдеш.

За България цялата тая работа с той-тя-то-познай-какво може все още да звучи абстрактно, но в много държави хората все по-често се озовават в ситуации, когато не могат да са сигурни като какъв се самоопределя индивидът, който седи насреща им. И за да не съм голословна, ето един показателен пример, взет от популярния американски сериал “Безсрамници” (Shameless). В един от епизодите от седми сезон, един от членовете на семейство Галахър, Иън (който е гей) се запознава с приятелите на своето транссексуално гадже, Тревор . Всеки един от насядалите на масата стиска ръката на Иън и се представя:

A: I am a tri-racial cisgendered girl-fag.

Tri-racial: Индивид, който е смесица от три раси
Cisgender: Полова ориентация, която отговаря на пола, определен още при раждането
Girl-fag: Жена, която изпитва сексуално привличане към хомо-, би- и трансексуални мъже.

Б: I am pansexual and my pronoun is “she”.

Pansexual: Индивид, който се привлича сексуално от хора без значение на тяхната сексуалност или пол. Конкретната личност уточнява, че личното местоимение, което използва за себе си е “тя”.

В: I am gender-fluid demisexual mutt.

Gender-fluid: Полова ориентация, която варира през годините в зависимост от моментната психологическа нагласа на индивида, по принцип възприемащ себе си като динамична смесица между мъж и жена.

Demisexual: Индивид, който изпитва сексуално привличане само към хора, които го привличат и емоционално.

Mutt: Индивид от смесен расов произход

Г: I am genderqueer and my pronoun is “Ve/vem/vir”.

Genderqueer: Полова идентификация, която не се дефинира като само мъжка или само женска. Индивидите, възприемащи се като джендъркуир, не признават бинарната квалификация по полов признак.

Ve/vem/vir: Полово неутрално лично местоимение, което придобива все по-голяма популярност в някои западноевропейски езици.

Д: I am Mexican agender intersex AFAB.

Agender: Индивид, лишен от каквато и да е полова идентичност

Intersex: Индивид, носител на няколко полови характеристики; хермафродит.

AFAB (Assigned Female At Birth): Индивид, който е определен от женски пол при раждането му

И това не само по филмите! Вярвате или не, светът, който съществува отвъд вашата скромна къщурка с две липи отпред, е истинска джунгла, в която ежедневно избуяват нови и нови биологични видове. Работата е там, че независимо колко страни са подписали Конвенцията с “конкретни резерви” и колко други имат притиснения относно интерпретацията на съдържанието й, обособяването на нова полова ориентация вече се случва. В световен план. И нито една конвенция, декларация или какъвто и да е друг официален документ не е в състояние да промени посоката, в която модерното човешко същество стремглаво се е запътило.

Флетчър е записан като индивид от женски пол, но от 2013 г. избира да живее като мъж. Семейството му и самият Флетчър и до ден днешън отказват да разкрият какво е било рожденото име на актьора.

 
 

Новата татуировка на Емилия Кларк

| от chronicle.bg |

Когато си Майката на драконите, нормално е да не можеш да се разделиш със своите деца, дори след като те не само пораснат, но и единия умре и премине на вражеска страна. И какво правиш в такава ситуация? Ако си Емилия Кларк, си татуираш децата. И се радваш!

Това прави актрисата от „Игра на тронове“, Емилия Кларк, която публикува снимка в профила си Instagram, показвайки новата си татуировка на китката.

„Тази мама няма никога да забрави бебетата си“ пише Кларк под снимката. Татуировката се състои от три дракона (Дрогон, Регал и Визерион) в полет.

 

 
 

„Вероника Марс“ се връща на екран с нов сезон

| от chronicle.bg |

Добри новини за феновете на култовият сериал „Вероника Марс“: цяло десетилетие след спирането му, сериалът се завръща на екран.

Радостта на почитателите на Кристен Бел и самата Вероника идва от Hulu: твърди се, че стрийминг компанията е поръчала цял нов сезон от осем епизода.

Hulu са взели от Warner Bros. Television правата за първите три сезона, които ще пуска преди излизането на четвъртия. В допълнение, пак по Hulu ще може да е гледа и едноименният филм от 2014 г., който бе реализиран след триумфална кампания в Kickstarter.

Кристен Бел обяви новината в своя Instagram профил. Всеки епизод ще бъде дълъг по един час, а действието отново ще се развива в океанското малко градче Нептюн.

 
 

Най-добрите британски филми от 90-те

| от chronicle.bg |

Десет номинирани за Оскар за най-добър филм и два победителя, Златна палма, десетки класики в комедията и едно завръщане на Джеймс Бонд…деветдесетте бяха силни години за британското кино.

Поколението на милениалите отрасна с „Четири сватби и едно погребение“, стискаше палци (отново) на Хю Грант в „Нотинг хил“ и откри Ралф Файнс в „Английският пациент“.

Мдам, 90-те бяха силни години в много отношения и киното на Острова не прави изключение.

В галерията събрахме филма, които са ни любими от това време и признаваме, че сме гледали повечето от тях минимум по два пъти (ама минимум).

Кои са вашите любими?

 
 

НАСА отглежда растение с вкус на пържола

| от chr.bg |

Когато НАСА прати хора на Марс, тези хора ще имат нужда от много храна. Предварително пакетираните сухи ястия за две години и половина напред могат да заемат прекалено много място, а и тежат доста.

НАСА естествено разработва решение.

Космическата агенция се опитва да изгради меню за астронавтите си само от растения, които могат да се отглеждат в космоса или на други планети. Семената са значително по-малки и леки от готовата суха храна, с която разполагат астронавтите. В момента се правят експерименти с различна светлина и температура, за да се определят най-добрите условия за растенията. НАСА също така се опитва да разбере как да отглежда растения с възможно най-малко пръст чрез методите хидропоника и аеропоника. Хидропониката доставя вода и хранителни вещества на растенията под формата на течност като я впръсква в почвата, а при аеропоника корените на растенията живетя сред мъгла от тази хрантелна течност. И двата метода спестяват доста почва, което отново спестява място и килограми.

Интересно е да се отбележи, че в среда с ниска или без никаква гравитация водата не се разлива, което прави напояването на растенията малко трудно. НАСА обаче успешно е отглеждала зеленчуци на Международната космическа станция (МКС).

Нужна е и „космическа пръст“, за да се отглежда зеленина извън Земята. Почвата на Луната всъщност не е точно почва, а не особено питателен вулканичен прах и чакъл. Тази на Марс пък съдържа потенциално токсични съединения.

„Мислех, че най-много ще ми липсват чийзбургерите и пиците, но всъщност исках само една свежа салата.“ Тези думи често се чуват от астронавтите, казва Гиоя Маса, учен, който се занимава с добива на храна в космоса. За сега НАСА имат много идеи и разработки в посока храна в космоса.

Растението, за което става въпрос в заглавието е т. нар. етиопско зеле (ethiopian kale).