Джоан Роулинг: Не е ли време да оставим приютите в приказките?

| от |

Джоан Роулинг, писател, автор на поредицата книги за Хари Потър, за Гардиън

Беше черно-бяла снимка във вестника. На нея имаше малко момче, заключено зад преградата на леглото си в сиропиталище. В ръцете си стискаше телените решетки, а по лицето му се четеше агония. Нямаше да има „Лумос“ – благотворителна организация за деца в сиропиталища, ако не бях видяла тази снимка. Усетих срамен импулс да прелистя страницата, да я скрия, да не я гледам.

Можех да се опитам да оправдая този импулс с това, че в онзи момент бях бременна и се чувствах уязвима. Тъжната истина е, че инстинктивната ми реакция към тази снимка е метафора на отношението, позволило неоправданото затваряне в сиропиталища на 8 милиона деца по света. Засрамена от този рефлексен отказ да я видя, обърнах страницата и прочетох статията. Говореше се за кошмарните институции, където деца на около 6-годишна възраст бяха поставяни в клетки през по-голямата част на деня и нощта. Откъснах статията и на следващия ден започнах да пиша писма до всички, които мислих, че имат влияние в тази област. Това доведе до бързото създаване на организацията „Лумос“, чието име всъщност е думичката в „Хари Потър“, с която магьосниците „извикват“ светлината в тъмното. Част от нашата работа в „Лумос“ е да даваме светлина в живота на тези милиони деца, разделени от семействата си заради причини като бедност, дискриминация или увреждания. Шокиращата истина е, че по-голямата част от тези деца имат родители, които не могат да се грижат за тях. Те не са сираци. Повечето са настанени в приюти от семейства, които са твърде бедни, за да ги осигурят или заради липса на местни образователни и лечебни заведения, особено за деца със специални нужди. Малцинство са тези, които нямат родители или седенето вкъщи не е в техен интерес. Те често са настанявани в сиропиталища, защото няма друга алтернатива. За тези деца животът прилича на най-мрачните приказки на братя Грим.

Жоржет Мълхеър, главен изпълнителен директор на „Лумос“, разказва как една Коледа занесла бонбони на 270 деца от приюти. Това, което открила там, било кошмар. „Навън беше минус 25 градуса, нямаше отопление, децата лежаха и трепереха в леглата си, облечени с всички дрехи, които имаха и увити в овехтели одеяла“, разказва тя.

„Отново и отново, когато чета статистиката за 8 милиона деца, разделени от семействата си по света, съм втрещена и невярваща. „Как е възможно това да се случва, без целият свят да знае?“, питат те. Отговорът всъщност е доста прост: „Какво по-лесно от това да запушиш устата на дете? Особено дете с умствени и физически увреждания, което е изоставено от семейството си, убедено, че това е най-доброто. Сега има изобилие от научни доказателства, че институциите са причинили неизмерими и понякога непоправими вреди на тези деца. Децата в приюти е много малко вероятно да получат образование или да бъдат физически и психически здрави. Недохранването е често срещано. Тези деца е много по-вероятно да станат жертва на насилие или трафик. Ефектът върху бебета е практически хроничен, много от тях не се развиват или умират.

Въздействието от липсата на любов и внимание е дълбоко. Това може да доведе до спиране на растежа, забавяне в развитието и психологическа травма. Виждала съм бебета, които са се научили да не плачат, защото знаят, че никой няма да дойде. Срещала съм деца, които отчаяно се нуждаят от обич и търсят скута дори на непознат. Откъснати от обществото, институционализираните деца се връщат в света със своите шансове за щастлив и здравословен живот, често не могат да си намерят работа и живеят живот в бедност и зависимост. Решаващ е моментът, че тези ужасни последици се случват на деца от всички видове институции, включително и тези, които са добре обезпечени. Решението не е в изрисувани стени, по-удобните легла и плюшените мечета. Решението не са институциите.

Добрата новина е, че това е един напълно решим проблем. След успеха на „Лумос“ в няколко страни, организацията счита, че институционализирането на децата може да бъде ликвидирано в световен мащаб до 2050 г., тоест още по време на нашия живот. Когато има инвестиции и приобщаващо образование и здравеопазване , когато уязвимите семейства получават помощ за бедност, липса на заетост, социални и медицински проблеми. Когато се насърчават осиновяването и приемните семейства, които са алтернатива за децата, които не могат да бъдат с родителите си. Когато културата на институционализиране се заменя с такава, която дава приоритет на помощта едно семейство да остане заедно. Тогава децата могат да преуспяват в рамките на своите семейства и общности. Международните донори играят жизненоважна роля в това отношение.

Прекратяването на практиката на водене на децата в институции е не само морално задължение, но има и икономически смисъл. По-рентабилно е да се подкрепя едно семейство, а не едно дете в институция. Това намалява дългосрочните разходи, тъй като децата, израснали в семейства е много по-вероятно да бъдат самостоятелни в бъдеще.

Ние знаем, че нашият модел работи. Откакто „Лумос“ започна да работи в Молдова през 2007 г. децата в институциите са намалели със 70%, въпреки хроничната политическа нестабилност. В Чехия броят на децата, изпращани в институции е намалял с 16% през изминалата година. През 2020 г. в Чехия може да няма нито едно дете в приют. Откакто „Лумос“ започна да работи в България, децата в сиропиталища са с 54% по-малко. Приемането на нови деца в приютите е намаляло с 34%, а броят на приемните семейства се е увеличил с 440%, от 357 до над 1600, осигурявайки необходимата семейна среда на децата, които в противен случай биха били в институции.

Ангажиментите, поети от ЕС, САЩ и Световния алианс за деца – обединяването на държавни и частни донори, както и неправителствени организации като „Лумос“, са създали важен прецедент за други желаещи да помогнат. Много милиони хора по целия свят искат да видят края на вредната и ненужна практика на институционализирането. Всеки има своята роля в това, което е точно идеята на социалната кампания #letstalklumos , започнала миналия месец. Поддържането на този въпрос жив и разпространяването на информация е много важна част от промяната на бъдещето на тези деца.

Аз наскоро се ангажирах да бъда президент на „Лумос за живот“. Това е моята мечта, че до края на живота ми самата идея да откъснеш дете от семейството му и да го заключиш някъде ще изглежда като нещо от жесток, измислен свят. /БГНЕС

 
 

Колко е трудно да си „първият човек“

| от chronicle.bg |

В момента стоическият героизъм е високо ценен, затова и „First Man“ се появява в правилното време. Райън Гослинг и режисьорът Деймиън Шазел се срещат за втори път след „La La Land“, за да създадат един страхотен филм за живота на Нийл Армстронг и кацането на Луната, който ни напомня за стремежа на Джон Кенеди към силен характер, решителността и инженерни подвизи.

Той представя Армстронг като твърд тестов пилот, който въпреки твърдостта има резерви към цялата тази работа с астронавтския корпус. След като губи детето си, новата работа идва като шанс за нов старт, по думите на съпругата му, в ролята Клари Фой от „The Crown’s“.

Следват проби и грешки, докато в океан от мъка по загубата си Нийл и колегите му се опитват с не винаги работещите си машини да напуснат оковите на планетата Земята. Неуспехите, мълчаливият Армстронг обяснява в един от редките моменти на емоция, служат с определена цел: „Трябва да се провалим тук долу, за да не се провалим там горе“. Това, разбира се, не прави загубите по-малко ужасни.

Вероятно основната цел на Шазел е да снима сценария на Джош Сингър („Spotlight’s“), адаптиран по книгата на Джеймс Хансен, с чувство за благоговение и чудо към постиженията на „първия човек“. В резултат много от полета е сниман в много близки кадри, които улавят физическия израз на емоционалното състояние на астронавтите при вида на величествения космос.

Прилежността на персонажа е тест за Гослинг, но той се справя чудесно с минималните си реакции, били те погледи към колегата му Бъз Олдрин (Кори Стол) или пък други. Образът на Олдрин пък успява много добре да изкаже мислите на всички въпреки, че както казва самият Нийл, понякога е по-добре да замълчи. Поддържащи актьори са Джейсън Кларк и Кайл Чандлър.

Освен, че филмът ни представя прекрасно романтиката на пътуването в космоса, той успява да ни въвлече и в историческото си време през 60-те години, в което основните нагласи към мисията Apollo са силно скептични.

Цялото изкуствено напрежение около „скандала“ с флага, когато „First Man“ гастролира по фестивалите, няма дори да коментираме.

Днес е много лесно да приемем с пренебрежение „малката човешка стъпка“ на фона на всички филми за космоса, а и технологичното ни ниво. Но именно това технологично ниво и бекграунд от кино космоси прави „First Man“ ако не голяма, то поне стъпка в правилната посока за паметта на човечеството.

 
 

Какво е FOMOMG и как ни съсипва?

| от chronicle.bg |

Всеки иска да успее. За да успееш обаче трябва да се насочиш нанякъде. За това служат мечтите. Американците го наричат „американска мечта“, но мечтаенето в тази посока въобще не е тяхно; те просто му дават име. Правим го всички и всички знаем стандартния списък с цели:

  • Да стана милионер
  • Да съм женен/омъжена с 2 деца, преди да стана на 30
  • Да си купя собствено жилище
  • Да имам куче

На писане е лесно, но когато дойде време за изпълнение, напрежението може да стигне страхотни величини.

Американците имат „дума“ и за това: FOMOMG – Fear Of Missing Out [on] My Goals (СНЦ – Страхът от Непостигане на Целите).

Моделът Леоми Андерсън използва съкращението в текст за сайта LAPP.


Вижте тази публикация в Instagram.

Dark skin is beautiful word to buffie the body ‍♀️

Публикация, споделена от Leomie Anderson (@leomieanderson) на

Въпреки успешната си кариера на модел, огромна фен база и собствена модна линия, 25-годишната Леоми все още се улавя, че поставя под критика постиженията си.

„Защо имам усещането, че крайният срок да постигна целите си изтича?“

„На 18 исках къща преди да стана на 23, на 23 исках да изкарвам по около милион на година преди да стана на 25. На 26 искам майка ми да може да се пенсионира.“

„Нито едно от тези неща не ми се случи и всеки ден се притеснявам кога ли ще дойде големият ми моден пробив, кога ли голямата модна компания ще повярва в мен.“

_103904922_emiliethomas

Емили Томас на 25 от Манчестър знае за какво говори Леоми.

Тя се омъжи през юли, със съпругът й имат къща и работи в PR сферата, но въпреки това е под влияние на FOMOMG.

„Месец след сватбата си взех почивка заради стреса. Дори си изтрих  акаунтите си във Facebook, Instagram and Twitter“

„Чувствах се отвратително и не можех да видя какво ме очаква в бъдеще.“

Емили смята, че би трябвало да е щастлива, но не е, защото не постигнала мечтата си да пътува.

„На 25 все още карам колата, която майка ми ми купи, а на работа върша все същото без да непредвам. Мислех си, че вече ще изкарвам повече.“

_103904928_fionafomopic

Фиона Ара на 29 от Оксфордшър се запознава с FOMOMG след като 7-годишната й връзка приключва.

Целта й – на 29 вече на е омъжена – не е постигната.

„Лежа будна нощем и си мисля как не съм в крак. Това ме тревожи и фрустрира. Нямам идея къде сбърках.“

„Щастлива съм, но това, че не срещнах подходящия човек, не се оженихме, не си взехме дом и куче, ме натъжава адски много“

Фиона казва, че иска да оправи нещата и това не влияе на самочувствието.

***

Психотерапевтът Хилда Бюрк казва, че да следим постиженията си и да се сравняваме с другите не е нищо ново. Тя вярва, че социалните медии играят голяма роля в целия FOMOMG процес, защото ни предоставят повече хора, с които да се сравняваме.

„Преди имахме за сравнение съучениците, приятелите, а сега – всички на света.“

Тя казва още, че това сравнение може сериозно да навреди на потенциала ни като ни накара да си мислим, че „не можем да започнем нищо ново“.

„Важно е да погледнем цялата картинка отгоре и да си кажем „Добре, не съм наясно с всичко, но има някой места, в който съм добре и щастлив“ и да започнем да надграждаме от там“.

Емили, която изтри акаунтите си в социалните мрежи, твърди, че това й е помогнало, защото „направих стъпка назад и преосмислих с какво разполагам и какво правя“.

Не трябва да забравяме, че някои хора имат предимство (в което няма нищо лошо). Понякога просто са на правилното място в правилния момент. Но всеки си има собствен път, който трябва да измине.

 
 

Отидете в САЩ, може да спечелите 1,6 милиарда долара

| от chr.bg |

Ако искате да станете милиардери, бягайте към САЩ, защото Мега милиони става Мега милиарди! Рекорден джакпот се натрупа в американската лотария.

Джакпотът от 1 милиард долара не падна в тиража в петък, а след натрупването му достигна до рекордните 1,6 млрд., за който ще се борят надяващите се на късмет във вторник.

Досега рекордът за най-голяма индивидуална печалба от лотария се държи от Мейвис Уонцик, 53-годишна домакиня от щата Масачузетс, която през миналата година през август спечели 758,7 милиона долара от друга голяма американска лотария – Пауърбол.

През януари 2016 г. джакпотът в Пауърбол достигна 1,58 милиарда долара, но го спечелиха трима души и си поделиха сумата, като в крайна сметка всеки един от тях получи по 528,8 милиона долара.

Лотарията Мегамилиони е създадена през 2002 г. Играчите трябва да отгатнат шест правилни числа. Победителят може да избира между това да получи цялата сума с удържани данъци или да я получи под формата на 30 вноски, които да се изплащат в продължение на 30 години.

 
 

Останете си в леглото тази неделя с Рита Ора

| от chr.bg |

Рита Ора засне поредната си провокативна фотосесия, този път за руското издание на списание In Style.

27-годишната певица позира гола на корицата в легло, „облечена“ в нищо друго освен черни ръкавици, които стигат над лакътя й.

Знаем, че певицата, която зарадва българските си почитатели с концерт това лято във Варна, никога не е имала проблем с голотата си, а ние лично сме много доволни от това.

Малко по-рано тази година Ора отново беше гола, но този път за корицата на сп. Clash.

А, бе, много голотия, много нещо, но нищо неочаквано от Рита. Затова, ако не ви се прави нищо тази неделя, ви предлагаме да си останете в леглото с Рита.

Порадвайте й се в галерията.