Джъстин Трюдо – новата декада на Канада

| от |

След зашеметяваща победа Джъстин Трюдо бе избран за новия министър-председател на Канада. Само до преди няколко месеца либералите бяха на трето място по рейтинг в страната и буквално ги бяха отписали. Сега привържениците им са четири пъти повече, а на премиерското кресло е позициониран основният им играч – Джъстин Трюдо.

Докато последните проучвания уклончиво показваха евентуална победа, никой не предвиждаше подобен фурор. Мнозинството в парламента изглеждаше като блян. Но се случи така, че Канадската либерална партия сложи край на 9-годишното управление на Консерваторите.

Либералите, начело с Джъстин Трюдо, поведоха убедително в 189 избирателни района. Синът на бившия министър-председател Пиер Трюдо почти сигурно ще може да състави правителство с пълно мнозинство. В същото време трета парламентарна сила е лявата Нова демократична партия. Тя ще има 54 места в парламента. За да се формира мнозинство в канадския парламент трябват 170 места от общо 338.

В крайна сметка прогнозите дори не се приближиха до реалистичния сценарий. Либералите печелиха 184 от 338-те места в Камарата, сочеха последните данни към 1 часа сутринта във вторник.

„Изгря слънце на нашата улица, слънце по пътя ни!“ каза еуфорично Трюдо пред екзалтираната тълпа в Монреал. „То може да изгрее само за позитивните политици“.

Трюдо е убеден, че зашеметяващата победа се дължи на това, че либералите са се вслушали в канадските граждани, както и на тежката работа из страната и на целия отбор, който е подкрепял кампанията му.

„Костваше много усилия, за да разберем, какво хората искат от нашето правителство“.

Трюдо благодари на досегашния министър-председател Стивън Харпър за направеното през годините и заяви, че „консерваторите не са наши врагове, те са наши съседи“.

Либералите буквално пометоха два региона в страната – спечелиха 32 от 32 избирателни района в Атлантическата част на Канада, след което последва разгромяваща победа в Квебек. Кампанията на Трюдо буквално отвя привържениците на оранжевата Нова демократична пария, която имаше завидни позиции в района от 2011 година до сега. Последва победа и в Онтарио. С набралата инерция либералите на Трюдо спечелиха доверието и на ключовото бойно поле – Британска Колумбия. Това се оказа достатъчно, за да може Джъстин Трюдо да се настани удобно на министър-председателското кресло разполагайки с пълно мнозинство.

Междувременно Стивън Харпър не спомена за оставката си като лидер на консерваторите по време на речта си. Но партията му изпрати съобщение до пресата и обяви оттеглянето му минути, след като той слезе от трибуната.

Харпър изглеждаше спокоен и дори оптимистично настроен, като пое вината за болезнената загуба, заявявайки: „Отговорността е моя, само моя“. Той допълни, че всички приоритети от предзиборната му кампания са били на дневен ред, но така и не е успял да промени страната. „Канада е държавата, която ние, консерваторите, се опитваме да построим още от времето на Сър Джон Макдонълс“, каза още той.

След като първоначално спечелиха изборите с подкрепата на 166 избирателни района през 2011 година, в процеса на управление позициите им се редуцираха до сигурни привърженици в 102 района. Успяха да спечелят доверието на някои провинции и и на жителите от и около Квебек. Но загубиха позициите си в Онтарио и бяха буквално пометени от либералите в Атлантическа Канада.

Консерваторите изгубиха много от привържениците си ветерани и пенсионери още преди изборите да започнат. В понеделник те се простиха и с някои от министрите си като Джо Оливър, Джулиан Фантино и Гейл Ший. И все пак консерваторите са втората политическа партия в парламента, която ще е официалната опозиция на либералите.

Тези избори разбиха сърцето на лявата Нова демократическа партия. Въпреки социологическите проучвания, които й отреждаха водеща роля в Камарата, те загубиха повече от половината си места и ще бъдат представени от 41 депутати. След като тръгнаха с голяма инерция през 2011 година и след смъртта на бившия лидер Джак Лейтън те прекараха 4 години в подготовката на нови депутати. Повечето от стожерите на партията вече ги няма, включитлно и дългогодишните ветерани в лицето на Меган Лесли, Джак Харис, Пол Деуар, Питър Щофер и Пат Мартин.

В момента партията буквално се върна на старта от 2011 година. В стаята им в конгресния център в Монреал нямаше почти никой. Настроението в полупразното помещение бе мрачно на върха на събитието. Координаторите на партията се опитаха да намерят позитивното в резултатите, като се позоваха на солидната кампанията на Том Мълкеър, а той самият подчерта, че загубата на Стивън Харпър все пак си е победа за Нова демокрация.

„От самото начало заявихме, че тези избори са в името на промяната“, каза той пред множеството на френски. „И тази вечер канадските граждани отвориха нова страница след 10 дълги години и отказаха да поддържат политиците на страха и разделението“.

Но въпреки оптимистичните слова, резултатите са изключително слаби за партията, която встъпи в изборите на водещи позиции и с големи надежди. Въпреки резултатите Мълкеър не подаде оставката си, а говорителят му потвърди, че демократът възнамерява да остане на същата позиция.

 
 

От 82-ра до миналата събота: съдбата на една редицивираща жертва на обири

| от Вучето |

200 деца годишно стават жертва на сексуално насилие, всяка четвърта жена е пребивана вкъщи, а според Мая Манолова българите, които са жертва на трудова експлоатация, са “повече, отколкото ни се иска.” Мен пък са ме обирали повече пъти, отколкото на мен ми се иска. Даже изобщо не ми се иска, само че никой не ме пита, а си ме обират като стой, та гледай. 

Хрониките на моята нерадостна съдба на рецидивираща жертва на обири и джебчийство започва още през 1982 г. , когато от простора на терасата ни на първия етаж неизвестни престъпници – привърженици на упадъчната американска култура отмъкнаха три чифта оригинални дънки Levi’s. Двата големи размери бяха на майка ми и сестра ми, а малките, с предизвикателната, почти провиденческа за бъдещето на западния свят, бродерия на бомба със запален фитил – мои. Много ревах, защото знаех, че ще видя пак дънки, които не са произведени в завод “Биляна” Петрич, през крив макарон. Седмица по-късно, пак от балкона, ни откраднаха три наниза суджук. Този път баща ми рева.

Две-три години по-късно едно комшийско дете ми открадна книгата “Приключенията на Лукчо” на Джани Родари. Казах на майка да иде да ми я потърси обратно, а тя каза: “Айде сега, за една книга няма да се смразяваме с хората!”

Следващите години, до настъпването на демокрацията, бяха сравнително спокойни откъм подобни инциденти, което си обяснявам с факта, че все още циганската махала не беше слязла в центъра. После, както знаем, започна голямото грабене на високо държавно ниво, което засенчи до известна степен проявите на кокошкарската престъпност.

Вече в новото хилядолетие пак почнаха да ме ограбват. Веднъж с една приятелка отидохме в новооткрит нощен клуб, който се казваше “Елефант”. Народът се тълпеше там, защото интериорът беше нестандартен за времето – нямаше маси и столове, а сепарета, оформени като спални. Полягаш и си пиеш. Алкохолът беше менте и ние се зашихме едва след втората водка. Установих, че ми няма портмонето от чантата, чак когато бях в таксито на път за вкъщи. На сутринта някаква шивачка намерила личната ми карта, захвърлена на улицата пред цеха. Честно казано, не посрещнах особено възторжено новината, понеже не харесвах как бях излязла на снимката и даже леко се радвах, че ще трябва да си извадя нов документ за самоличност.

От общия кабинет в университета, където преподавах, постоянно ми крадяха банани, закуски, пакетчета чай. Когато поисках всеки да си има шкаф за лични вещи, който да се заключва, ми отговориха, че така не може, трябвало да си имаме доверие. Нали все пак сме хора на науката, будители!

Служителките в Български държавни пощи също нееднократно са допринасяли за нерадостната ми съдба на жертва. От колетите, изпращани от сестра ми в Норвегия, са ми крали какво ли не – от бански костюми и козметика до пеещи картички за рожден ден и спортни наколенки. Сестра ми се принуди да надписва пакетите с флумастер: “Този пакет съдържа това, това, това и това и всеки, който пипне, да му изсъхнат ръцете!”

Служителите на летище София също не остават по-назад от колегите си-пощаджии. Почти не е имало случай на забавен багаж, доставен ми на следващия ден, от който да не липсва нещо. Веднъж обаче се бяха самозабравили. Не бяха просто крали, а направо си бяха пазарували с вкус. Освен няколко парфюма и два пакета пушена норвежка сьомга, си бяха направили подаръчни комплекти, съчетавайки по цветове и десени чанти и дрехи, както си бяха още с етикетите. Писах гневно писмо на превозвача, Австрийските авиолинии, откъдето ми отговориха, че да, много съжаляват за неприятната случка и ще ми възстановят стойността на липсващите предмети в евро, макар че вече им писнало да замазват л*йната на българските си колеги.

Не искам обаче да си мислите, че този текст има за цел да заклейми за кой ли път крадливото българско племе. През 2010 г. , докато бях в чужбина, крадец-гастрольор от братска Македония, известен на местната полиция с прозвището “Среднощния гладник”, беше нахлул в апартамента ми през терасата, обърнал всичко с краката нагоре в търсене на ценности и понеже не намерил такива, решил да не мине без хич, ами си сготвил във фурната картофи по селски и си наточил кана домашна ракия. Разбира се, не си беше тръгнал съвсем с празни ръце. Беше напълнил една от дамските ми чанти с лакове, гримове и антиейджинг нощни кремове. Бяха го хванали чак месец по-късно. Не е като да е имало гонка, де. Просто намерили Гладника заспал в стола на едно училище, след като преял с останали от обяд грах плакия, пържоли и круши.

През последните 3-4 години, откакто съм в Копенхаген, също са ме преджобвали сръчни тарикати. В автобус 5C, който минава по най-централня и натоварен маршрут, “работят” най-вече млади български ромки. Виждала съм ги многократно – правят се на заблудени туристки. Докато едната уж изучава картата (на метрото!), другата пребърква чантите и палтата на разсеяните пътници. Веднъж ме чуха, че говоря на български по телефона, и решиха любезно да ме осведомят: “Какче, тебе нема да те работим. Ето, слизаме, да си спокойна!” Този път минах метър, обаче в автобус по друга линия успяха да ми измъкнат портмонето, въпреки че старателно го бях сложила на дъното на чантата и го бях завила като бебенце с жилетката си. Няколко месеца по-късно ПАК ми откраднаха портмонето. Гепиха го под носа ми, докато плащах един корен джинджифил на касата в арабска зарзаватчийница.

Последно ми откраднаха айфона. И плетената шапка! Миналата събота. В един български Лидл. И пак, докато се редех на опашка, за да си платя покупките.

Днес мисля да пазарувам в друг супермаркет, понеже взе да ми става интересно какво ще ми откраднат този път. За съжаление не мога да им предложа скъп телефон, защото още не съм си купила нов. Затова пък мисля да ги подмамя с чифт кожени ръкавици. А и портмонето сравнително отдавна не са ми крали… Макар че сега, като се замисля, харесвам как съм излязла на снимката на личната карта и не ми се иска да я подменям.

 
 

Риана съди баща си за злоупотреба

| от chronicle.bg |

Риана съди баща, защото е използвал нейната запазена марка Fenty по измамен начин и без нейно разрешение, за да добие материални облаги в размер на милиони. Тя е подала иск срещу баща си, Роналд Фенти, още един мъж, Моузес Перкинс, и компанията Fenty Entertainment.

В документите тя твърди, че двамата мъже са действали незаконно като нейни агенти. Те дори са уговаряли участия от нейно име на обща стойност $400 000 и турне в Латинска Америка за $15 милиона. Роналд твърди, че е говорил с лейбъла й Roc Nation, но негови представители отричат да са водени подобни разговори.

В документите пише още, че Роналд е направил няколко неуспешни опита да регистрира „Fenty“ като търговска марка „с надеждата да се възползва от името и известността на Риана“. Тя се е опитала да уреди въпроса извън съда, но той игнорирал опитите й.

Певицата им турболентна връзка с баща си. Тя твърди, че в миналото той е биел майка й и е бил пристрастен към кокаин.

През 2008 година заради лошо поведение в автобуса, с който дъщеря му пътува на турнета, той е бил отстранен от екипа, а през 2013 дъщеря му плаща за рехабилитация.

Въпреки отношенията им, те продължават да са в контакт като певицата често поства снимки и видеа с Роналд в социалните мрежи. За последно те бяха забелязани заедно през ноември, когато отпразнуваха 90-ия рожден ден на дядо й в Барбадос.

 
 

Новото издание на „Часовете“: лек против губене на часове е студените зимни вечери

| от chronicle.bg |

Отново се връщаме към клишето с четенето на книги в студена зимна вечер. И колкото и да не искаме да го употребяваме, когато става въпрос за „Часовете“ на Майкъл Кънингам, няма как да го пропуснем. Защото именно сега е времето да превърнете идиличната картинка в реалност с новото издание на романа, което от днес е в книжарниците у нас.

„Часовете“ (за която Кънингам получава „Пулицър“) е първото от поредицата предстоящи заглавия на Locus Publishing за 2019 г. и е част от библиотека LUX IN TENEBRIS, посветена на книгите с хитови филмови екранизации.

Почитателите на добрата литература могат да се насладят на разтърсващата история, която свързва Клариса Вон, Лора Браун и Вирджиния Улф, в брилянтния превод на Иглика Василева, която е един от най-добрите преводачи от английски език в България. В биографията й, чиято върхова точка е преводът на „Одисей“ на Джеймс Джойс, присъстват редица творби на Вирджиния Улф.

Michael-Cunningham-c-Photograph-by-Richard-Phibbs

Книгата „Часовете“ е модерна класика, а за популярността ѝ помага екранизацията от 2002 г. с участието на холивудските величия Никол Кидман (спечелила „Оскар“ за ролята си на Вирджиния Улф), Мерил Стрийп (Клариса), Джулиан Мур (Лора), Ед Харис (Ричард) и др. С 9 номинации за „Оскар“ и 7 за „Златен глобус“ лентата на режисьора Стивън Долдри определено е сред най-запомнящите се филми от началото на века.

„Часовете“ не е просто книга, вдъхновена от друга велика книга – „Госпожа Далауей“. Майкъл Кънингам отдава заслужена почит към британската писателка Вирджиния Улф и приноса ѝ към световната литература. Книгата му е наситена с директни препратки към едно от най-добрите ѝ произведения – „Госпожа Далауей“ от 1925 г. Като дори самото заглавие („Часовете“) е работният вариант на романа на Улф.

Вирджиния Улф е емблематична фигура за британската и световна модерна литература на 20 век. Като изявена феминистка тя смело прокарва ексцентричните си разбирания в едно консервативно общество. Улф оставя след себе си няколко романа, множество разкази, есета, 4000 писма, 30 тома дневници.

Chasovete_Michael Cunningham

„Часовете“ е драматична, завладяваща и дълбоко разтърсваща история на три жени: Клариса Вон, която в една нюйоркска утрин се занимава с организирането на прием в чест на любим човек; Лора Браун, която бавно започва да се задушава под тежестта на идеалния семеен уют в предградията на Лос Анджелис от петдесетте; Вирджиния Улф, която се възстановява в компанията на съпруга си в лондонското предградие и започва да пише „Мисис Далауей“. Историите на трите героини се преплитат, за да достигнат финал, болезнено изящен в своята цялост.

 
 

Конър Макгрегър участва в #10Years Challenge

| от chronicle.bg |

Конър Макгрегър участва в #10Years Challenge след като направо 30 милиона последователи в Instagram. MMA боецът в момента е една от най-големите звезди в бойните спортове като предизвика рекордни продажби за UFC с битките си през октомври. Той участва в първия си MMA двубой, когато е едва на 19 години.

10 години по-късно Макгрегър е един от най-високо платените бойци на планетата. Думите към двете снимки са: „5 световни титли по-късно“. Конър спечели титлите в свръхлека категория  (66 кг.) и в лека категория (70 кг.) в Cage Warriors, а след това прави също и в UFC.

Ирландецът тепърва ще уговаря следващия си двубой, който потенциално може да бъде срещу Поли Малиняджи. Макгрегър иска да се бие отново с Хабиб Нурмагомедов след като миналата година руснакът го надви. В момента мачът им се подготвя, но и двамата ще срещнат други опоненти преди той да се случи.