shareit

Двойно гражданство ли? Я си изберете!

| от Александър Николов |

„Ако искат, нека си бъдат турци или германци или друго, ако не, много моля, да си изберете.“ С тези думи бившият председател на Народното събрание Огнян Герджиков мотивира предложението си България да отмени възможността за двойно гражданство.

Разбира се, нямаше как да не стигнем и до това предложение, след цялата дискусия около гласуването на българите в чужбина. Очевидно живеещите извън пределите на страната притесняват някого, макар и да е не е ясно защо. Гласовете извън страната не оказват огромно влияние върху резултата по две причини – нито гласовете са чак толкова много, че да променят крайния резултат, нито разпределението им по партии се отличава особено от това в страната.

Разлика от 1-2 депутати си е в рамките на статистическата грешка. Управляващата коалиция и най-вече псевдопатриотичната й част обаче вече показаха, че не ги бива много в сметките.

През 21 век очевидно за политиците все още е трудно да разберат две неща – глобализацията и личния избор, а точно те се преплитат в решението от Асеновград например да заминеш за Лондон или Мадрид, а не за Пловдив или София.

„Онези там, живеещите в чужбина“ явно са новата цел за сеене на омраза и разделение, с които да се прикрие поредната приближаваща криза в управлението.

Да, една част от заминалите да живеят в чужбина по една или друга причина са се сдобили с второ гражданство. За доста от тях може би няма да е трудно да направят избор в едната или в другата посока. По-вероятно – в другата, с всички последици от това. България няма да бъде и първата страна, която не разрешава двойно гражданство, въпреки че държавите с изрична забрана са единици.

Австрия например не позволява такова. Освен за децата от смесени бракове или за родените в чужбина. Както и за тези, които са инвестирали „няколко милиона долара и се смятат достатъчно за австрийци“. Може би трябва от сега да определим цената на „чувства се достатъчно българин“.

Холандия и Норвегия, както и Словакия, Латвия и Полша също имат различни форми на забрана. Полша например зачита само полското гражданство на територията на страната.

Словакия и Латвия пък визират с нея конкретни конфликти с други държави, съответно Унгария и Русия.

Други примери са световните мастодонти на демокрацията Бахрейн, Джибути, Ел Салвадор, Китай, Индия, Индонезия, Танзания, Тайланд, ОАЕ, Украйна и Венецуела. В повечето случаи забраната не се спазва, дори с риск от наказания, ако те хванат.

Неофициално в България вече действа полският вариант, като от българските граждани се изисква да се легитимират с български документ за самоличност при влизане в страната.

Направеното от проф. Герджиков предложение пък очевидно попада във втората категория. Ясно е желанието да се ограничи гласуването на живеещите в Турция български граждани.

Дори и това да доведе до отнемането на паспортите на хиляди българи живеещи в САЩ или Канада. И на онзи от Нова Зеландия, който смущава реформатора Зеленогорски.

Разбира се, всеки случай е различен и някои българи ще направят всичко, за да запазят българския си паспорт, дори с цената на лишението от някои удобства, които им осигурява другото гражданство. Други ще предпочетат улесненията и ще се разделят почти с удоволствие с българското си гражданство, трети ще се почувстват повторно прогонени.

Едно обаче е сигурно. И това решение, както предните, няма да реши нито един проблем на живеещите в страната, още по-малко на правителството. По-вероятно е да създаде нови. А политици, които с всеки изминал ден създават нови проблеми, вместо да решават съществуващите, се превръщат в най-голямата заплаха за стабилността на страната. А стабилността, както знаем от премиера, е най-важното нещо.

 
 
Коментарите са изключени