shareit

Двама се карат – Турция печели

| от |

Когато преди няколко дни Турция свали руски самолет близо до границата със Сирия, престижни западни медии започнаха да използват термина Трета световна война като нещо, което може да се случи. Някои се поддадоха на емоции и вълнения и истински се разтресоха от страх, други оптимистично се аргументираха, че светът вече е твърде „пораснал”, за да решава проблемите си с първобитни методи като битки и куршуми.

Версиите за турската реакция и последвалите изказвания на руския президент Владимир Путин заляха интернет форумите, като бяха замесвани тюркемнски племена, сирийска опозиция и местни терористически организации.

Истинските причини за свалянето на самолета мистериозно потънаха между разминаващите се версии на руския държавен глава и турския президент Реджеп Ердоган.

Позитивите, обаче, към момента са за Турция.  

В условията на смутно време, когато Париж още кърви от раните си, нанесени от терористи на ИДИЛ на 13 ноември, мюсюлманската религия звучи като „нон – грата” в християнските общества. Все по-чест обществото залита в крайностите на отхвърлянето на постулатите на Корана, отблъснато от вендетата на радикалните ислямисти.  Пропастта между радикалния ислямизъм и мюсюлманската религия в главите на мнозина не съществува, защото повечето хора не разбират разликите или целенасочено си затварят очите за тях, осъждайки културата на мюсюлманите във всичките й проявления – от бурките до фесовете и обичаите за хранене.

До скоро държавите в Европейския съюз смятаха, че Турция трябва да измине дълъг път, преди да бъде приета в общността. Европейците никога не са били единодушни за присъединяването на държавата. Близо 47% са против, а 6% са без мнение. Проучването е направено в Германия, Испания, Франция, Полша и Великобритания. В три от тях надделява отговорът „не“ – Франция (82,4%), Германия (62%) и Великобритания (46,3). Членството са подкрепили поляците (54,1%) и испанците (53,2%).

Още преди да дойде на власт през 2005 година до преди два месеца германския канцлер Ангела Меркел бе яростен противник на идеята за приемането на Турция в общността. През февруари 2013 г. Германия и Франция обявиха, че ще вдигнат всякакви препятствия за отваряне на преговорни глави с Турция.

Заради бежанската криза канцлерът Ангела Меркел видя достатъчно добри причини страната на Ердоган да стане пълноправен член. Около това се обединяват и останалите държави-членки. В последните дни обаче последва и „Бинго” за Турция с подписването на меморандум, който ускорява задвижването на механизмите за приобщаването й.

Някак случайно това става в момент, в който турското правителство показа непоколебимата си позиция да се опълчи срещу Русия, ако пренебрежението към желанията й продължи да бъде демонстрирано.

Но Русия е важен съюзник както за САЩ, така и за Европейския съюз особено сега. Всичко това е доказуемо с проста хронология – историческа среща между Барак Обама и Владимир Путин, подписване на меморандум за сътрудничество, присъединяване на Русия към антиислямистката коалиция, активното й участие в бомбардировките над Сирия и руските ракети с надпис „За Париж”, чиито снимки бяха разпространени в Twitter от официалния профил на руското посолство във Великобритания.

Истинска международна сага с драматични развръзки. От това обаче печели единствено Турция.  

Отношението на Путин към Турция продължава да е пренебрежително, за което свидетелстват въздържаните му реакции след инцидента с руския самолет и указа за санкции срещу Турция.  С действията си турските власти обаче изправиха на нотки и Европа, която влезе в ролята на Миротвореца.

Лидерите на общността склониха и не само се задействаха, за да приемат държавата в общността, но й отпуснаха и 3 милиарда евро, за да може да устрои приетите близо 2 милиона сирийки бежанци на своя територия. Оказва се, че ако преди малко повече от месец ЕС беше готов да ускори разговорите с Турция за членство предимно заради мигрантската криза, но без да се ангажира с финансовата част, то сега с готовност отпуск 3 милиарда. Действие, което от своя страна предизвика злостни коментари от гръцкия премиер Алексис Ципрас, който се заяде с турския министър-председател в социалните мрежи, наричайки турските пилоти „нервни”. Самият Ципрас едва договори финансови помощи от Европа, за да стабилизира фалиращата Гърция.

И така с един куршум малко повече от два заека. Исторически момент за правителството и за Ердоган. 

Турция подава молба за асоциирано членство в ЕС през 1959 година, но е призната за кандидат за присъединяване едва през 1999 година. Преговорите започват през 2004 година, и продължават активно до 2010 година, когато следва пауза. След като в продължение на две години няма отворени глави е приет Позитивен дневен ред през 2012 година, който предвижда възобновяване на диалога за присъединяването на Турция към ЕС.  По време на кипърското председателство диалогът отново е замразен.

С Турция, Европа ще продължи на изток, а самата страна ще може да играе още по-добре ролята си на мост между Изтока и Запада. Държавата е традиционно свързана със САЩ като съюзник и е готвена за официален представител на Европа в ислямския свят. Със стабилната си и силна държавна, административна, военна и полицейска структура, Турция ще продължи да съставлява преграда срещу заплахите от нежелан трафик или ислямски радикализъм и тероризъм от Близкия Изток и Югозападна Азия.

А България вече няма да е „краят на Европа”.

И всичко това, докато в Турция са арестувани трима журналисти за два дни, защото обидили президента, а известен кюрдски правозащитник беше убит едва ден по-рано. Турция все още оглавява класацията за държавата с най-много журналисти в затвора откакто през 1990 година започна да се води подобна статистика.

 
 
Коментарите са изключени