Двама се карат – Турция печели

| от |

Когато преди няколко дни Турция свали руски самолет близо до границата със Сирия, престижни западни медии започнаха да използват термина Трета световна война като нещо, което може да се случи. Някои се поддадоха на емоции и вълнения и истински се разтресоха от страх, други оптимистично се аргументираха, че светът вече е твърде „пораснал”, за да решава проблемите си с първобитни методи като битки и куршуми.

Версиите за турската реакция и последвалите изказвания на руския президент Владимир Путин заляха интернет форумите, като бяха замесвани тюркемнски племена, сирийска опозиция и местни терористически организации.

Истинските причини за свалянето на самолета мистериозно потънаха между разминаващите се версии на руския държавен глава и турския президент Реджеп Ердоган.

Позитивите, обаче, към момента са за Турция.  

В условията на смутно време, когато Париж още кърви от раните си, нанесени от терористи на ИДИЛ на 13 ноември, мюсюлманската религия звучи като „нон – грата” в християнските общества. Все по-чест обществото залита в крайностите на отхвърлянето на постулатите на Корана, отблъснато от вендетата на радикалните ислямисти.  Пропастта между радикалния ислямизъм и мюсюлманската религия в главите на мнозина не съществува, защото повечето хора не разбират разликите или целенасочено си затварят очите за тях, осъждайки културата на мюсюлманите във всичките й проявления – от бурките до фесовете и обичаите за хранене.

До скоро държавите в Европейския съюз смятаха, че Турция трябва да измине дълъг път, преди да бъде приета в общността. Европейците никога не са били единодушни за присъединяването на държавата. Близо 47% са против, а 6% са без мнение. Проучването е направено в Германия, Испания, Франция, Полша и Великобритания. В три от тях надделява отговорът „не“ – Франция (82,4%), Германия (62%) и Великобритания (46,3). Членството са подкрепили поляците (54,1%) и испанците (53,2%).

Още преди да дойде на власт през 2005 година до преди два месеца германския канцлер Ангела Меркел бе яростен противник на идеята за приемането на Турция в общността. През февруари 2013 г. Германия и Франция обявиха, че ще вдигнат всякакви препятствия за отваряне на преговорни глави с Турция.

Заради бежанската криза канцлерът Ангела Меркел видя достатъчно добри причини страната на Ердоган да стане пълноправен член. Около това се обединяват и останалите държави-членки. В последните дни обаче последва и „Бинго” за Турция с подписването на меморандум, който ускорява задвижването на механизмите за приобщаването й.

Някак случайно това става в момент, в който турското правителство показа непоколебимата си позиция да се опълчи срещу Русия, ако пренебрежението към желанията й продължи да бъде демонстрирано.

Но Русия е важен съюзник както за САЩ, така и за Европейския съюз особено сега. Всичко това е доказуемо с проста хронология – историческа среща между Барак Обама и Владимир Путин, подписване на меморандум за сътрудничество, присъединяване на Русия към антиислямистката коалиция, активното й участие в бомбардировките над Сирия и руските ракети с надпис „За Париж”, чиито снимки бяха разпространени в Twitter от официалния профил на руското посолство във Великобритания.

Истинска международна сага с драматични развръзки. От това обаче печели единствено Турция.  

Отношението на Путин към Турция продължава да е пренебрежително, за което свидетелстват въздържаните му реакции след инцидента с руския самолет и указа за санкции срещу Турция.  С действията си турските власти обаче изправиха на нотки и Европа, която влезе в ролята на Миротвореца.

Лидерите на общността склониха и не само се задействаха, за да приемат държавата в общността, но й отпуснаха и 3 милиарда евро, за да може да устрои приетите близо 2 милиона сирийки бежанци на своя територия. Оказва се, че ако преди малко повече от месец ЕС беше готов да ускори разговорите с Турция за членство предимно заради мигрантската криза, но без да се ангажира с финансовата част, то сега с готовност отпуск 3 милиарда. Действие, което от своя страна предизвика злостни коментари от гръцкия премиер Алексис Ципрас, който се заяде с турския министър-председател в социалните мрежи, наричайки турските пилоти „нервни”. Самият Ципрас едва договори финансови помощи от Европа, за да стабилизира фалиращата Гърция.

И така с един куршум малко повече от два заека. Исторически момент за правителството и за Ердоган. 

Турция подава молба за асоциирано членство в ЕС през 1959 година, но е призната за кандидат за присъединяване едва през 1999 година. Преговорите започват през 2004 година, и продължават активно до 2010 година, когато следва пауза. След като в продължение на две години няма отворени глави е приет Позитивен дневен ред през 2012 година, който предвижда възобновяване на диалога за присъединяването на Турция към ЕС.  По време на кипърското председателство диалогът отново е замразен.

С Турция, Европа ще продължи на изток, а самата страна ще може да играе още по-добре ролята си на мост между Изтока и Запада. Държавата е традиционно свързана със САЩ като съюзник и е готвена за официален представител на Европа в ислямския свят. Със стабилната си и силна държавна, административна, военна и полицейска структура, Турция ще продължи да съставлява преграда срещу заплахите от нежелан трафик или ислямски радикализъм и тероризъм от Близкия Изток и Югозападна Азия.

А България вече няма да е „краят на Европа”.

И всичко това, докато в Турция са арестувани трима журналисти за два дни, защото обидили президента, а известен кюрдски правозащитник беше убит едва ден по-рано. Турция все още оглавява класацията за държавата с най-много журналисти в затвора откакто през 1990 година започна да се води подобна статистика.

 
 

Интернет поезията: нова форма на изкуство или евтин търговски трик?

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

През деня Том работи като чиновник в подземните етажи на банката „Лойдс“. Службата му е в отдела по чуждестранни транзакции, денят започва в 9 и свършва в 17. В свободното си време, когато не попълва документи, пише поезия.

Том е познат на широкия свят като Т. С. Елиът. Става чиновник през 1917 г., когато най-популярните му поеми вече са публикувани и е известен. Но дори при тези обстоятелства, не може да свърже двата края. Събира финансови помощи от приятели и тревогата около въпроса с парите го докарва до нервни кризи.

Поезията винаги е била форма на изкуството, но рядко е била и кариера, дори при легендарните поети. Повечето от тях са вършили най-различни работи от миячи на чинии, шофьори на камиони, застрахователни агенти или пощальони до доктори. Животът им винаги е бил раздвоен между две жизнени потребности: изкарването на пари и правенето на изкуство.

Един пример за това как се е променила средата, в която съществува поезията е 26 годишната , вече световноизвестна поетеса, Рупи Каур. Канадката вече е надминала Омир и неговата „Одисея“ по продажби. Първата й стихосбирка, „мляко & мед“е преведена на над 40 езика и от нея са продадени 3.5 млн. копия.

Всичко започва от Tumblr, където Каур публикува своята поезия и постепенно се преориентира към Instagram. Но социалната мрежа не може да покрива разходите й. После, през 2014 г., „мляко & мед“ е публикувана и стига до върха на списъка с бестселъри на The New York Times. Именно тогава авторката осъзнава, че това може да я издържа. Успехът не закъснява. Само за последната година тя се появява в шоуто на Джими Фалън, влиза в списъка „30 под 30″ на списание „Форбс“, продава новата си книга в Индия и Великобритания и приключва турне по промотиране в САЩ. Към момента има над 3 млн. последователи в Instgram.

Това обаче е част от една по-голяма тенденция. Откакто на пазара се появява „мляко & мед“ поезията става един от най-развиващите се жанрове в издателския свят. Според маркетинговите проучвания, 12 от 20-те най-продавани поети на 2017 г. са Instagram поети, които комбинират издаването на хартия с привличащи окото публикации в социалната мрежа. Към днешна дата, според организациите за изкуства в САЩ, 28 млн. американци четат поезия – най-високият брой на читатели за последните две десетилетия.

Възходът на Insta-поетите обаче, не се случва мигновено и с появата на Рупи Каур. Преди нея една камбоджанско-австралийска поетеса на име Ланг Лив добива широка популярност, благодарение на социалните медии. Литературен агент я забелязва и през 2013 г. първата й стихосбирка е издадена и се продава в над 150 000 копия. Резултатът е забележителен.

Пет години по-късно светът на поезията вече е наситен с редица популярни личности, тръгнали именно от социалните мрежи. Клео Уейд, на 29 години, популярна със своите мантри. Атикус, който носи маска, за да крие самоличността си. Р. М. Дрейк, който тръгва също от Tumblr и стига до 1.8 млн. последователи в Instagram. Всички тези автори постигат рекордно високи продажби на хартиените си издания.

Един от хората, които открояват тенденцията е Чад Харбах, редактор на списанието „n+1″, който през 2010 г. отбелязва, че има два вида литературна култура в Америка. Тази на университетите, подготвящи автори на художествени произведения и тази на нюйоркските литературни кръгове. Но се появява и трета – културата на Интернет. Тези автори често нямат специализирана подготовка, а издателите им са пръснати из цялата страна и често са малки като влияние. Очевидно социалните мрежи са спомогнали за спукването на балон, който в продължение на десетилетия е бил запазен само за интелигенцията, управлявана по традиционни ценности. Това отваря границите за всички хора от всички раси и полове.

Поетите от социалните мрежи не само артисти – те са изпълнители. Те хора печелят най-много от хартиените си издания и събития на живо, но всичко това става възможно благодарение на Instagram и другите производни платформи. Каур, която заема първенството в тези редици, е казвала, че възприема поезията като управление на бизнес. Един неин ден може да мине в цял ден писане, ангажименти на турне или време в офиса заедно с колегите си за организиране проекти.

Изграждайки си такава солидна база от фенове, всички тези поети могат да печелят и от онлайн търговия. И някои го правят. Щамповани чаши с тяхна поезия, ръчно написани поеми в рамка, постери, талисмани… всякакви предмети.

Подобно Багряниния опит за рекламиране не пудра „Идеал“ преди около век у нас, творчеството на някои от поетите става рекламен лозунг за кампании на известни модни брандове. Кецове Nike, реклами на Gucci, миналата година на Седмицата на модата в Ню Йорк модели рецитираха поезия от модния подиум.

Може би пък този феномен е очакван и естествен предвид природата на социалните мрежи, където можеш да видиш кратко изречение, да харесаш и да продължиш надолу в нюзфийда за секунди. Колкото е по-тъжно, толкова по-добре. Ограничените граници на публикациите в Instagram стимулират кратките изказвания, късите афоризми, цитатът, който не изисква време за прочитане и е лесен за разбиране. Повечето поети в Instagram ни съветват как да водим по-добър живот – как да излекуваме разбитото си сърце, как да вярваме в себе си, как да преследваме мечтите си. В една платформа, която идеализира до небесата естетичния и визуално приятен начин на живот в храненето, пътуването и модата, поезията е поредният вдъхновяващ аспект, който бляскавият Instagram може да „осинови“.

Малко по-рано тази година поетът Ребека Уотс критикува Instagram звездата Холи Макниш, казвайки, че работата й не е на поет, а на „личност“. Уотс определя Instgaram поезията като аматьорщина и търговски трик, който е по силите на всеки. „Поезията, в която няма изкуство, продава. Читателят е мъртъв. Да живее консуматорското съдържание и моменталното признание, което то привлича.“

Но поезията трябва да се адаптира към променящия се свят. Специално тя, често е виждана като нещо, съществуващо във вакуум, в който човек се затваря,  за да мисли с часове върху вечните истини и великите мистерии на съществуването ни. На практика обаче, тя винаги е била повлияна от технологиите и медията, която я доставя до хората, твърди Рейчъл Алън – един от редакторите на литературното списание Granta, достъпно и у нас.

Тя добавя, че все още списанието получава общо близо 2000 хиляди нови лирически произведения и публикува и дълги поеми (в някои случаи по пет страници). Кандидатстването в програмите по писане на поезия в университетите също не е намаляло. Така че според Алън всички съвременни проявления на поезията биха могли да съществуват заедно.

Все още не можем да кажем с точност до колко влиянието на Instagram (пък и на всички социални мрежи) е променило света на поезията. Причината за това е, че те все още са в обръщение. Но триумфът на автори като Рупи Каур не може да бъде отречен. Те са феномен, който е интересен. И в някои случаи забележителен. Въпросът, както винаги когато се появи нов феномен, е колко дълго той ще бъде актуален и какво ще остави след себе си?

 
 

Ролята, за която Никол Кидман се промени до неузнаваемост

| от chronicle.bg |

Напук на всички, които изпращаха кариерата на Никол Кидман в някоя черна дупка и подиграваха актрисата за не дотам сполучливите хирургически намеси, тази прекрасна жена показва, че няма намерение да слезе от екран.

За това свидетелства не само филма „Boy Erased“, който очакваме да излезе, но и следващият й филм, „Destroyer“. В него Кидман е неузнаваема и претърпява трансформация почти колкото тази в „Часовете“, където влиза в ролята на Вирджиния Улф.

Първия трейлър на „Destroyer“ ни запознава с Ерин Бел, детектив от полицейския отдел на LA, която е преследвана от спомен за неразрешен случай с престъпна банда от Калифорнийската пустиня. Операцията е завършила трагично, а днес, години по-късно, лидерът й отново е готов за действие. А това означава Ерин да се изправи срещу всички демони от миналото.

Режисьор на филма е Карин Кусама, а сценарият е на Фил Хей и Мат Манфреди. Освен Кидман, във филма ще видим и Себастиан Стан, Татяна Маслани, Брадли Уитфорд и Тоби Кебъл.

Първото показване на „Destroyer“ беше тази година на Telluride Film Festival  и до този момент критиците се изказват повече от хвалебствено за изпълнението на Никол Кидман.

Световната премиера на филма по кината ще бъде на 25 декември. А ето и трейлъра:

 
 

Какво се случва с изкопа в градинката „Кристал“?

| от chronicle.bg |

Все още не е отминал шумът от последния скандал около ремонта на центъра на София, а новият, за съжаление, вече се задава. Този път под прицела на недоволните граждани попада любимата на столичани градинка „Кристал“ и в частност, изкопът в нея.

В информация, излязла в медиите тази сутрин, се изказват опасения, че „по-всичко личи“, че дупката в градинката „Кристал“ ще бъде напълнена с почва и изравнена. Приложени са снимки, на които се виждат огромни насипи пръст в самия изкоп. Източник на информацията (че дупката може да се запълни) не се съобщава. В резултат на това социалните мрежи реагираха с недоволство и случаят заприлича на този от преди няколко дена с ремонта на градинката „Св. Седмочисленици“.

За да внесем яснота по въпроса, ще се опитаме да изясним какво всъщност предстои да се случи наистина с градинката „Кристал“? Или поне ще съобщим информацията, която е общественодостъпна, но очевидно труднооткриваема… 

Още през 2014 г. планът за преустрояване на т. нар. Зона 4 в София (в която попада градинката „Кристал“) е приет и до него е осигурен публичен достъп. Ето тук можете да видите проекта в снимки. Според обществената поръчка, дупката трябва да  бъде превърната в езеро. Фирма изпълнител на поръчката е А.Д.А., която и в момента отговаря за ремонта в центъра.

Проектът, по който в момента се извършва ремонтът обаче (публикуван през 2015 г.) се различава от публикувания през 2014 г. И от него, и от информация, публикувана на фейсбук страницата на Йорданка Фандъкова, става ясно, че изграждане на езеро няма има. Вместо това се подготвя обновяване на терена в дупката и създаване на зони за отдих с пейки. За целта е необходимо да се изгребе най-горният слой от почвата (т.нар. хумусен слой, с дебелина от 20 до 30 см), който да се подмени с нов, с по-добри свойства. В момента се извършва именно това. Но според проекта и според думите на кмета на София, изкопът няма да бъде изравняван.

Историята на „дупката“ започва през 1914 г., когато е направен изкоп за основите на сграда на Народната библиотека и музей. Строежът не е реализиран за войните и в последствие пространството е оформено като част от парковото пространство на градината.

кристал
Ето така би трябвало да изглежда градинката след ремонта.

Проектът от 2015 г. е достъпен тук.

Снимка: Aleksandar Mihaylov Mihaylov

 
 

Най-арогантните звезди от шоу бизнеса

| от chr.bg |

В Холивуд с малко самоувереност можеш да стигнеш далеч, а с много самоувереност – още по-далеч. Огромното его вече е част от длъжностната характеристика на актьори и актриси, а някои от тях са „ненадминати професионалисти“ в това отношение.

„Аз съм актриса, а всички актриси си мислят, че са избраните“, казва Скарлет Йохансон в интервю за Daily Mail през 2013 година. „Това е част от огромното ни его, което ни прави успешни в едно житейско отношение и неуспешни в друго.“ И има право…

В галерията ни днес събрахме най-арогантните холивудски хора. Моля, насладете се на нелепостта!