Друга Европа и друга Евразия

| от |

Фьодор Лукянов, политолог и главен редактор на списание „Россия в глобальной политике“ за „Газета“.

За отношенията между Русия и Евросъюза 2014 г. се превърна в Рубикон, чието преминаване означава невъзможност тези отношения да се върнат в предишното им състояние.

Доскоро официално се смяташе, че страните са свързани със „стратегическо партньорство“ – едно понятие с неясно съдържание, но с многообещаващо звучене. Главното бе, че и в Москва, и в Брюксел официално и неофициално изхождаха от това, че взаимодействието не просто е без алтернатива, но и в бъдеще е предопределено на задълбочаване и разширяване.

Събитията в Украйна показаха, че няма нищо невъзможно. И демонтажът на отношенията, които изглеждаха толкова разнопосочни и икономически необходими за двамата партньори, може да се извърши много бързо. Само по себе си закриването на „Южен поток“ стана заявка за преориентация на политика. „Газпром“ се отказва от предишния модел на работа на европейския пазар, когато целта бе да стигне до крайния потребител. С други думи, да се постигне максимална интеграция в единната икономическа система с Евросъюза. Възможно е преразглеждането на газовата схема да е блъф, чиято цел е пазарлъка. Но напълно вероятно е и друго: това е част от общата преориентация на Русия от Запад на Изток, чийто катализатор станаха събитията от 2014-та година.

В продължение на повече от 40 години системата от газопроводи и дългосрочните газови договори служиха като основа на отношенията между СССР/Русия със Западна (впоследствие обединена) Европа. Стратегическите решения от 60-те и 70-те години плътно обвързаха Москва и европейските столици в отношения на взаимна зависимост – не само икономическа, но и геополитическа. Основата на този подход бе политиката на Западна Германия. Още през 50-те и 60-те години на миналия век ФРГ започна бързо да възстановява присъствието си на източните пазари. Това бе единствената форма на експанзия, която бе разрешена на победената държава (от Втората световна война – бел.ред.). Сибирският газ, който потече към Европа в тръби немско производство, заздрави модела, който издържа на изпитанията и на Студената война, и на германското обединение, и на съветския разпада.

Този модел обаче удари на камък в Украйна. Берлин зае необичайна за Москва позиция, превръщайки се едва ли не в неин главен опонент. И тук проблемът не е в американския шантаж, както мнозина продължават да мислят. Въпросът е, че се променя самата Германия, която възстановява водещите си позиции в Европа – става въпрос именно за политически позиции.

Отчасти това е предизвикано от европейската криза, който застрашава ЕС, а Германия като основна сила не може да допусне провал на проекта. Но има и по-обща причина: Берлин е узрял за лидерска роля, преодолявайки окончателно наследството от миналия век. Сега Берлин е готов да поема отговорност, а където има отговорност, е налице и необходимостта да се вземат болезнени решения. Както за себе си, така и за другите.

Първият сигнал беше миналогодишната история с Кипър, който Берлин фактически фалира, за да промени тамошния икономически модел. По-нататъшните действия за саниране и обновление на ЕС са неизбежни и Германия ще се сблъска с растяща съпротива. Затова е нужна опора и подкрепа за германския проект за изграждане на нова Европа.

А за да я получи, се налага да се откаже от привилегиите от миналото, когато Германия беше сама за себе си. Например, особените и поради тази причина доста изгодни отношение с Русия /наистина преди това Германия си построи отделна тръба за себе си – „Северен поток“, за да си гарантира доставките в случай на пореден срив заради Украйна/.

За Берлин е важно да не бъде заподозрян в оттегляне от принципите на атлантическата солидарност. Иначе противодействието ще бъде много силно.

Парадоксът е в това, че Украйна е може би единствената тема, по която Германия днес може да се солидаризира със САЩ. Отношенията с главния съюзник са прохладни. Откровенията на Едуард Сноудън за мащабите на подслушване на германския елит неприятно сюрпризираха Берлин. Преговорите за Трансатлантическото споразумение за търговия и партньорство текат вяло. А външнополитическите начинания на Вашингтон в Близкия Изток никога на се предизвиквали възторг в Берлин.

И тук започва най-интересното.

В Русия е популярна представата, че Европа има две геополитически алтернативи: атлантическа, под егидата на САЩ, и континентална, евразийска – в партньорство с Русия. Вторият вариант е еманципация на „старата“ Европа, преди всичко Германия, освобождение от натрапчивата опека на Вашингтон и създаването на нещо подобно на съюз с Москва. Руските ресурси плюс европейските технологии – велика сила.

Нещо подобно Владимир Путин предлагаше още в началото на това хилядолетие, започвайки с идеята за „обмяна на активите“. В пра-образ можеше да се превърне в средата на миналото десетилетие проектът „Северен поток“ с пробното излизане на Русия на германския газов пазар.

Но днешното поведение на Германия дава основание да се предполага и трети вариант укрепване на европейската субектност – дистанциране и от Вашингтон, и от Москва, изграждането на някаква отделна Европа. До някаква степен това е развитие на идеите, заложени още при създаването на алтернативната на долара валута – еврото, когато се смяташе, че валутният съюз ще бъде последван от политическата консолидация на Стария свят.

Този курс с нещо напомня подходът на Франция през втората половина на 20 век. Париж се стремеше да запази баланса между Москва и Вашингтон, а европейската интеграция възприемаше като начин за запазване на своята глобална роля. Днес Франция е загубила ресурса за провеждането на тази политика, а Германия го е получила. Цената може да бъде намаляването на равнището на енергийна сигурност, но във водещите страни от ЕС предпочитат да вярват в неизбежността на намирането на алтернативи.

Чисто „европейска“ Европа, както по всичко изглежда я вижда Германия, увеличава вероятността от появата на „евразийска“ Русия.

Вече не в духа на фантазьорите от кръга на любителите на евразийската идея, а в икономически и реален геополитически смисъл. На Русия не й достига собствен потенциал, за да построи Евразия по своя мярка. Така че ще се наложи да се координира с останалите важни играчи в този регион. А за това е нужна същата развита инфраструктура от връзки, която съществува в Европа. Тя започва да се създава. Мащабните газови договори с Китай, намерението да се превърне Турция в най-големия диспечер на руския газ – това са звена от една верига. Фактически на източното направление днес се прави същото, което се правеше на западното през 60-те и 70-те години на 20 век.

„Европейска“ Европа в съответствие с берлинския дизайн може да се сблъска със сериозни трудности и да не се състои. Германия рискува. „Евразийска“ Русия в момента също е покрита с гъста мъгла. Преди всичко заради това, че в случай на нейната успешна реализация Москва може да открие, че тя не е водещата сила в това новосъздало се пространство.

Но и едното, и другото са напълно реални опити за пореден път да се преобрази конфигурацията на континента от Лисабон до Пусан. /БГНЕС

 
 

Глен Клоуз за Скарлет Йохансон: „Всеки трябва да може да играе всеки“

| от chronicle.bg |

Великата Глен Клоуз получи последната си от общо шест номинации за „Оскар“ преди 5 години. Ролята й беше на жена, която се представя за мъж, за да се издигне в ирландското общество на XIX век. Актрисата се справи брилянтно с ролята си. От екипа на филма „Алберт Нобс“ още тогава заявяват, че ролята на Глен Клоуз не е на транссексуална.

По повод последните полемики в развлекателната индустрия относно това кои актьори, какви роли могат да играят, актрисата от „Опасни връзки“ коментира, че разбира напрежението, образувало се около Скарлет Йохансон. Преди седмици Йохансон получи редица критики, защото беше избрана да играе транссексуална роля. В резултат на тези критики тя беше принудена да се оттегли от проекта.

Мнението ми е, че хора, които продуцират и режисират филми на такава тематика, трябва да осигурят работа на транссексуалните актьори… но също така трябва да имат възможността да вземат най-добрия човек„, казва Глен Клоуз, цитирана от IndieWire. „Актьорството е занаят… и лично аз смятам, че всеки трябва да може да играе всеки.

Миналия месец стана ясно, че Йохансон ще играе известният Данте „Текс“ Гил във филма „Rub & Tug“ – реална личност, която живее през 70-те години на миналия век, държи  масажистки салон и таен публичен дом. След това редица транссексуални актьори критикуваха избора на хетеросексуална актриса за ролята на транссексуален персонаж. След малко повече от седмица Скарлет Йохансон се оттегли от филма, а все още не е избран неин заместник за ролята.

На този фон продължават да се чуват гласове, които настояват ролите на хомосексуални и транссексуални да бъдат играни само от такива актьори. Такъв е случаят с Руби Роуз отпреди няколко дена. Актрисата, която се определя като „gender fluid“ беше избрана да играе Batwoman, чийто персонаж е на еврейка лесбийка. Руби Роуз беше заклеймена в социалните мрежи,  а настояванията са за ролята на еврейка лесбийка да бъде избрана актриса еврейка и лесбийка. В резултат Роуз изтри профила си в Twitter.

В същото време някои актриси, като Глен Клоуз, с подобни изказвания доказват, че все още има трезви умове в развлекателната индустрия, които разбират същността на истинското актьорско майсторство.

 
 

CRF450L: Машина за всички пътища

| от chronicle.bg |

От януари 2019 започва производството на CRF450L: моделът, създаден да допълни On/Off гамата на Honda. Разработен на базата на CRF450R, този мотоциклет с лекота преодолява тежките офроуд терени, но подлежи на регистрация.

Добре познатите dual-purpose мотоциклети трябва да отговарят на много условия: за безпроблемната offroad експлоатация трябва да бъдат леки, с висококачествено окачване, лесно управление, здрави и надеждни. Двигателят трябва да е мощен, с висок въртящ момент в целия работен диапазон, а сцеплението: перфектно, независимо от терена. За безпроблемното движение в градския трафик мотоциклетът трябва да е компактен и маневрен, с добро ускорение и плавно управление, да пали лесно, и да е с удължени междусервизни интервали.

Разбира се, CRF450L разполага и с фар, с подсвет на регистрационната табела, стоп-светлини и мигачи: LED, гарантиращи с над 30% по-добра осветеност.

Основната идея на проекта е възможността за използване на мотоциклета в изключително широк диапазон: от магистралата през града до калните планински пътеки и каменните сипеи.

Няма да откажем тестдрайв, с който скоро да ви запознаем.

 

 
 

Итън Пек ще бъде новият Спок в в „Стар трек: Дискавъри“

| от chronicle.bg |

Итън Пек беше избран за ролята на Спок във втория сезон на сериала „Стар трек: Дискавъри“, съобщи АФП.

Внукът на легендарния Грегъри Пек, който е на 32 години, наследява Закари Куинто и Ленард Нимой в ролята на фантастичния Спок със смесена кръв, получил от майка си човешките емоции, а от баща си – извънземната логика.

Излъчването на втория сезон на „Стар трек: Дискавъри“ трябва да започне в началото на 2019 г.

Итън Пек има роли в няколко филма и редица сериали, сред които „Шеметни години“, „10 неща, които мразя у теб“, „Чиракът на магьосника“, „Клюкарката“, „Дилъри на време“, „Проклятието на спящата красавица“, „I Ship It“.

6ee08d45f7a94d4c6fda9ee84833054a687ddf77

 
 

Как Мадона промени музиката завинаги

| от chronicle.bg |

Тя има 300 млн. продадени албума, печалбата от турнетата й е над 1 милиард долара и е една от най-известните жени в историята. Днес Мадона Луиз Чиконе, Кралицата на попа, има става на 60 години.

Позната или непозната на днешните поколения, атакувана или възхвалявана, Мадона е Икона. Неоспорима. Тя променя не само световната популярна култура, а културата изобщо. Жена, която за дългата си кариера, е устоявала на всякакви атаки.

Без влиянието на Мадона днешната музика, мода и концепция за знаменитостите не биха съществували изобщо.

Мадона променя стереотипите за по-възрастните жени и се изправя срещу остарелите представи за това, че жените на години не трябва да говорят открито за сексуалността си. Тя има връзка с по-млади мъже, а професионалните й успехи продължават – Мадона е певицата с най-големи продажби за всички времена. Когато получава наградата „Жена на годината“ на „Билборд“ през 2016 г., изброява в благодарствената си реч правилата, които се е очаквало да спазва като певица.

„Не остарявай, защото възрастта е грях. Ще те критикуват, хулят и определено няма да звучиш по радиото“. През цялата си кариера тя се противопоставя на тези норми, с които се очаква да са съобразяват жените.

Още с издаването на дебютния си сингъл „Everybody“ през 1982 г. Мадона се превръща в глобално явление. Откакто издава едноименния си албум през 1983 г., е направила 10 концертни турнета. Вписана е в Книгата на рекордите на Гинес като певицата с най-големите продажби за всички времена. Тя е най-богатата певица, работеща в САЩ – със състояние от 600 милиона долара. След нея са Селин Дион с 400 милиона долара и Барбра Стрейзанд. Най-популярната песен на Мадона в Spotify е „Like a Virgin“, a след нея са „Hung Up“ „Holiday“, „La Isla Bonita“, „Like a Prayer“. Най-дълго в класациите се задържа албумът й „Immaculate Collection“.

По повод рождения ден на една от най-влиятелните жени в историята на популярната култура вижте в галерията горе как тя промени музиката завинаги.