shareit

Докато някои се възмущават, кучките на Венета Райкова обраха точките

| от Дилян Ценов |

Вече мина достатъчно време, откакто Цветана Манева и Азис обединиха сили, за да запишат песен и клип заедно. Време е за нова вълна от тридневен културен шок. Този път честта да накара родната wannabe интелигенция да надигне вой се пада на Венета Райкова и нейните пет романа.

В случай, че някой все още не е разбрал, вчера бяха връчени ежегодните награди на Столична библиотека. Наред с Владимир Зарев, Захари Карабашлиев и Алек Попов, първите двама от които са почти редовни реципиенти, грамота за най-четен български автор получи и телевизионната водеща и вече автор на книги Венета Райкова. Тя и гореизброените автори са получили грамота за „най-четен съвременен български писател“. Наградите са определяни на база на интереса на читателите на Столична библиотека.

Толкова по фактите. Останало е (фейсбук) история. Стотици разнопосочни мнения на привърженици и противници на идеята жената, която преди години водеше жълтото предаване „Горещо“, в момента води „Папараци“ и продължава да задава провокативни въпроси на своите гости, да застава редом до безспорни авторитети в съвременна българска литература.

Към момента Венета Райкова е автор на пет романа, издадени за срок от две години – „Триумфът на кучките“, „Инсомния“, „Вендета“, „Вещицата“ и „Скандал“. И на практика се получи така, че докато някои не правят друго, освен да се възмущават, кучките героини на Венета Райкова станаха едни от най-търсените чеда на родния писателски порив.

Ослепителната, богата и властна собственичка на бизнес империя Виктория. Най-известния папарак в България, Съни. Успешният телевизионен продуцент Павел. Младите и талантливи актьори Донко и Кара. Това не са герои от изтъркан латиноамерикански сериал, а персонажите от последния роман на Венета Райкова – „Скандал“. Ето какво гласи част от неговата анотация:

„Скандал“ е зашеметяващ, шокиращ и спиращ дъха роман с напрегнат сюжет и горещи сцени. Той ще ви накара да се замислите за най-съкровените си желания и за това на какво сте готови, за да ги постигнете.“

А това е част от анотацията на дебютния роман на Венета Райкова, „Триумфът на кучките“:

„В тази книга ще разпознаете реални личности зад измислените герои. Венета Райкова описва известните хора от позицията си на вътрешен човек и предлага на читателите да надникнат зад затворените врати на спалните на звездите.

Три силни жени със звездни съдби, белязани от редица изпитания, и една голяма любов. Властта, любовта, сексът, парите и славата са спойката, която свързва техните истории в този вълнуващ разказ за отношенията между мъжете и жените и за житейските избори, пред които се изправяме.“

Все още ли е странно защо авторката е обявена за един от най-четените съвременни автори у нас. Наистина ли някой е откровено възмутен? Или май имаме нужда от ежесезонен културен шок, към който изпитваме жизнена нужда да закачим етикета „чалга“.

Беше въпрос на време романите на Венета Райкова да получат някаква публичност. Не внимание. Не признание. Публичност.

Реалността го предполага. Достатъчно е да влезете в секция „най-четено“ на всяка българска онлайн медия и да проверите кои предавания в националните телевизии имат най-висок рейтинг. Тогава „Скандал“ ще заприлича на детска книга на Божана Апостолова (носител на приза „най-четен автор на детска литература“ от снощи).

Защо? Защото в „Скандал“ поне историята е измислена. Навсякъде другаде е истинска. И се случва. И се гледа. И се потребява. И тези пет книги (и подобните им) не са нито най-възмутителното в нашия културен живот, нито това, което ще преобърне каруцата към опасната чалгарска пропаст, с която ни плаши родната интелигенция при всеки подобен случай.

Романите на Венета Райкова са просто поредния културен продукт, който е написан на езика на масата. В това се крие техният успех. Никога не са, и никога няма да бъдат на нивото на романите на Захари Карабашлиев. Всеки, който ги чете (а вероятно и този, който ги пише) би трябвало да е наясно с това. Те не са „най-добрите книги от съвременен български автор“. Те са най-четените, най-лесносмилаемите.

Отправна точка в тях е българската общност от популярни лица, която телевизионният зрител познава от риалити и лайфстайл предаванията. Същите лица, но с художествено име, са пренесени и в романите на Венета Райкова. На практика получаваме риалити предаване в джобен формат, удобно за плаж, метро, спирка, парк, преди секс, след секс, по време на готвене… по всяко време. Разбира се, че се четат. И ще продължават да се четат.

Въпросът тук не е „Защо?“, а „Какво правим ние?“ Че се възмущаваме, то е ясно. Ние това много добре го умеем, особено откакто има фейсбук. А от какво всъщност се възмущаваме? От поредната българска награда, която няма абсолютно никаква релевантност? От гилдия, в която всеки знае всеки, а отношението между потребители и производители е срамно сходно за такъв сектор като книгоиздаването?

Едно от необходимите условия да раздаваш награди, да има истинска критика и диалог в даден културен сектор, е да има общност от хора, които се интересуват от него. Но не няколко хиляди човека от които 2/3 от столицата, а социална група, която е голяма, разнородна по всички признаци и представителна. Докато такава не съществува, всяка награда (в което и да било изкуство), не е нищо повече от повод да благодарим на корпоративните партньори и да се съберем на чаша вино и сладки след събитието.

Затова и Венета Райкова не е най-големият проблем. По-важното е какво правят всички, за които това е проблем. Защото ако всичко остане на ниво, „докъде стигна нашата култура“, какъв е смисълът да бием барабана?

Ако все пак има нещо хубаво в тази история, то това е вероятността някой някъде някога да влезе в книжарницата, с идеята да си купи книга на Венета Райкова. А на рафта с българска литература да забележи Захари Карабашлиев, Георги Господинов, Виктор Пасков или Милен Русков и да купи някой от тях. Защото само така може следващите награди на Столична библиотека да бъдат по-различни. Иначе просто превъртаме добре познатата плоча.

 
 
Коментарите са изключени