Добро утро, господа бивши!

Политиците в България имат един много странен навик: когато паднат от власт, те изведнъж стават много загрижени за правовия ред и свободата на словото – все ценности, които не им бяха толкова важни, докато бяха на власт, пише в свой коментар за Дойче веле Иван Бедров.

„Сега боли ли? Боли ли, като ви вадят зъбите? Така ще бъде“, закани се бившият зам.-председател на парламента от ДПС Христо Бисеров на още по-бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов от ГЕРБ. Това стана преди почти година, ден преди парламентът да избере Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Думите на Бисеров описват най-точно нагласата, с която властта посяга към инструментите на държавата – всичко е позволено, правилата са за другите. Само че по-късно, когато и следващите започнат да правят същото, може и да заболи.

Боли, нали?

Преди дни бившият президент Георги Първанов се оплака, че го боли. Медиите изнудвали преди изборите и показвали само този, който си плати, а в същото време не маркирали платеното съдържание и така лъжели публиката си. Добро утро, г-н Първанов! „Това е въпрос за ценностите в журналистиката и политиката“, каза бишият любимец на всички в БСП, а сега лидер на конкурентното движение АБВ. Докато беше президент обаче, Първанов не прояви подобна загриженост – критичните въпроси по негов адрес бяха тогава нещо опасно. „Ценностите в журналистиката“ още не бяха станали толкова важни, нали?

Редица бивши управляващи сега се надпреварват да констатират как Делян Пеевски бил станал по-силен от институциите. Той обаче не е на сцената от днес и същите тези бивши управляващи не изглеждаха загрижени, когато Пеевски превземаше нови и нови сфери. „Като видите вестниците на Пеевски с каква помия ме заливат, ще ви стане ясно всичко. Пишат за Буда и Гоце – ужасни неща пишат“, възмути се бившият премиер Бойко Борисов. Добро утро и на Вас, г-н Борисов! Когато същите тези медии мачкаха по списък всеки изпречил се на пътя на Борисов и Цветанов, тогава не виждахте помията, нали?

Бившият вътрешен министър много бързо попадна в сюжета на онзи филм, за който доскоро си мислеше, че му е режисьор – обвинения и присъди по медиите и от парламентарната трибуна. Цветан Цветанов обявяваше от телевизията кой какъв престъпник е и какво наказание заслужава, а сега същото се случва на него самия.

Депутатът от БСП Борислав Гуцанов вероятно не е забравил как една сутрин бе изведен с белезници от дома си във Варна – по подозрение, че е част от престъпна схема, наречена „Медузите“. После той осъди България в Страсбург, но днес не дава знак да открива прилики с това, което се случва на един столичен общински съветник от ГЕРБ. Орлин Алексиев не е зрелищно арестуван, но офисите му бяха претърсени пред телевизионните камери, а висши полицаи и услужливи медии не пропускат да го споменат в едно изречение с операция „Кокаинови крале“. Тук не става дума за това дали Гуцанов и Алексиев са виновни или невинни, а за погазването на правилата с политическа цел. Гуцанов днес мълчи, както Алексиев мълча вчера. Защото са наясно, че когато властта се смени, пак някой ще го заболи.

„Проглеждането„ на бившите

Институциите работят под политически диктат, медиите не са медии, а „Плод и зеленчук”, и всичко това се използва срещу всеки неудобен – и то без никакви задръжки. За бившите силни на деня тези констатации звучат като някаква новина. Слезлите от власт чак сега проглеждат и стигат до нерадостните изводи. Поне на думи.

Когато изпуснат държавата от ръцете си, политиците имат навика да се превръщат в първи защитници на принципите на правовата държава, независимостта на медиите, справедливостта на съдебната система. Но те имат и едно друго свойство: да не намират тези неща за чак толкова важни, докато все още са на власт.

По-добре късно, отколкото никога, казват хората. По-добре решения, отколкото лозунги, е по-подходящо в случая, защото докато това „проглеждане“ е само на равнище констатации, а не е съпроводено от решения, негласният консенсус за поддържането на олигархична фасадна демокрация си остава. Излишно е да се надяваме, че ако някой ден Борисов или Първанов се върнат на власт, те вече ще са нови и различни. Сега прегръщат ценностите на правовата държава и свободното слово, но същото правеше и Сергей Станишев, докато беше в опозиция. Това не му пречи да управлява днес по начин, който отблъсква мнозинството хора. И не му пречи да забрави ценностите, които така му липсваха доскоро.

Нищо градивно няма в „проглеждането“ на бившите силни. Когато ти залипсват правовата държава и независимите медии, най-добре е да предложиш системно решение. Защото проблемът не е в личностите, а в слабите институции. Това обаче не го виждаме. Загрижеността е ограничена до констатации и никой не смее да погледне отвъд и да предложи решение. Или не смее, или не иска. А обясненията за това са най-малко две – вероятно системните решения не впечатляват избирателите чак толкова, колкото ефектните думи. И второто – защо пък да подреждаме нещата, току-виж утре пак сме дошли на власт…