ДОБРИТЕ vs. ЛОШИТЕ храни

| от |

Стоян Мавродиев – експерт по безопасност на храните.

Този път става въпрос за храни – т.е. всичко онова, което приемам през устата с цел да задоволя чувството си на глад. Вариациите (гастрономична наслада, „зависимост” от един или друг продукт – например хубав млечен шоколад) оставям извън полезрението си. И говоря в единствено число за да не ми припомнят досадна руска поговорка. Защото и на поговорки не вярвам.

Оказа се, че въпреки специализираното ми образование по отношение на храните, разнопосочната информация в медии, електронни социални мрежи и не електронни родителски седенки напълно дезориентира компаса ми. И май е нормално, след като и държавните и общински институции се впуснаха в този заговор срещу разбиранията ми.

И сега се главоблъскам: от кварталния магазин ли да купувам, или от хипермаркета на една или друга „западна” верига; български храни или чужди изрезки; по БДС и утвърдени стандарти или по технологични документации на производителите; евтини продукти или скъпи деликатеси; масови храни или сертифицирани био-продукти…

Преди дни ми попадна статия на  Лъчезар Богданов в октомврийския брой на „FORBES”, който от позицията на защита на свободния пазар прокарва критична теза по отношение на намесата в предпочитанията. И бих се съгласил с него, ако не ставаше въпрос за ХРАНА. Защото тя не е обикновено благо, задоволяващо обичайна наша потребност, механистичния микроикономически подход в случая не е в наша услуга, макар и логически да издържа елементарна проверка.

„Хипотезата е, че понеже „здравето е най-важно”, значи и храната става „най-важна”, следователно на пазара трябва да се предлагат само „най-добрите” храни. И се започва манията с еко-био-зелено-домашното – което не е лошо като личен избор, но е спорно като опит за намеса в предпочитанията. Може би хората купуват 10 пъти по-евтин домат и сирене, за да им останат пари за уроци на децата, интернет или лекарства…, казва Лъ чезар Богданов – от Industry Watch в бр.10 на FORBES

В един филм от началото на деветдесетте на миналия век се говореше за „криза на възприятията”. Затова и бих се опитал да вникна в икономическата логика на свободния пазар, стига обществото ни да не беше организирано в държава и тази логика да бъде всеобхватна. И започвам да си давам примери, не проникнати от нея: за да се ограничи консумацията на определени вредни (без кавички) стоки, като концентрирани алкохолни напитки и тютюневи изделия – наложени са акцизи, които поне двукратно повишават цените им; производството, търговията и разпространението на наркотични вещества, които охотно телата ни биха възприемали са инкриминирани дейности, което значително повишава стойността им заради калкулирания в цената риск; с акцизни ставки се регулира използването на горивата с цел защита на околната среда; такава е и логиката на търговията с въглеродни емисии и пр.  А да – надали някой ще оспори, че сексът без предпазни средства е далеч по-пълноценен и желан, но мисълта за последствията налагат определени ограничения на либидото ни и използване на артефакти като кондоми, спирали, спермициди, противозачатъчни и т.н.

И се връщам към ХРАНАТА. Държавата и сега манипулира предпочитанията ни, уважаеми г-н Богданов. Нормативно, посредством защитата на определени корпоративни интереси, които държавните институции обличат във формата на закони и наредби, които регламентират дейностите по производтво и търговия с храни. Домашното производство е забранено (извинете – разрешено само за собствена консумация); първичното производство на мястото на добиване на суровините (млечни и месни продукти, мед, яйца и др.) е смачкано от безсмислени изисквания и административен произвол); сертифицирането на био-храните се е превърнало невъзможна мисия отново заради нечии лични интереси.

Да припомням ли и безплатната рекламна кампания на Министертвото на земеделието по отношение на месните продукти, на уж натуралните и необработвани пилета, на хляба, лютеницата … Реално същите продукти, с почти същите съставки, но на по-висока цена. Лошото е, че хората са лишени от възможността за информиран избор, за да могат да остойностят и риска от консумация на едно или друго нещо. Да включат към цената на 10 пъти по-евтиния домат или фалшиво сирене цената и на 100 пъти по-скъпите лекарства, на осакатяването на организма, на страданията от заболявания като инсулт, инфаркт, рак, диабет, и импотентност. За съжаление, когато имаме здравето си, нямаме мисълта за превенцията. А след това е късно.

И понеже съм и родител, ще си самозадам един въпрос: какво предпочитам за децата си  – ограничен интернет или ограничен от болести живот?

Но и моето решение на първоначално изложените дилеми е сравнително по-лесно, защото като инсайдер ползвам вътрешна информация, която значително ме облекчава при оценката на алтернативите.

–          И от кварталния магазин, и от „веригите” се опитвам да купувам неща, преминали по-малко обработки.

–          Предпочитам храните, които произхождат от по-близо, ако може от двора на някоя селска къща и от човек, който не се е превърнал в търгаш.

–          Имам доверие на много малко български производители (преки впечатления), и по отношение на определени продукти – бих предпочел немските изрезки.

–          Стандартът за производство е без значение (контролът от страна на Агенцията по безопасност на храните е неефективен) и затова не цената е водеща.

–          Цените на деликатесите са нереално високи, което отдавам на картелно споразумение.

–          Отдавам предпочитания на малките локални производители с ограничен пазар, защото на местно ниво всеки ги познава и отрицателната реклама лесно би ги обърнала.

–          Но най-важното – търся натуралните неща, с малки срокове за съхранение, с минимално или никакви консерванти и оцветители, а каквото мога – правя си го сам. Повече зеленчуци и плодове, домашни туршии и консерви, истински мед, чай от билки, които сам съм набрал. Домашно вино без стабилизатори. Понякога сирене и кашкавал, стига да съм сигурен в млякото и да не ме мързи да ги приготвя.

Ето защо страня от индустриално произведените храни. А стойността на положения от мен труд за събиране и приготвяне у дома приемам за инвестиция в здравето. На семейството ми.

 
 

6 романтични комедии за коледните празници

| от chronicle.bg |

It’s that time of the year again… и ние сме подготвени за него.

Романтичните комедии определено не са върховият жанр в киното, нито най-доходоносния. Сюжетите не са никак дълбоки, а това, което ги спасява от пропадане, обикновено е някоя звезда в главна роля.  Но що се отнася до празничните периоди в годината, това е най-добрият жанр, на който можете да се отдадете. Дали сте сами, с гадже, приятели или със семейството, добрата романтична комедия в дълъг празничен следобед е един от най-ефективните методи за релакс.

Колкото и да ни е втръснал шумът около коледните и новогодишните празници, в предстоящите протяжни почивни дни почти винаги намираме време за някоя романтична комедия. Дори това да не е „нашият“ жанр.

Така че в следващите дни можете да светнете лампичките на елхата и да се отдадете на приятната коледна тривиалност, включваща дебело одеяло, чай, любим човек и някоя приятна, старомодна, но вечна, романтична комедия. За първите няколко не можем да помогнем, но що се отнася до последното, можете да видите 6 великолепни романтични комедии в галерията горе.

 
 

Планета или пластмаса: голямата промяна започва от малкия жест

| от chronicle.bg |

Замърсяването на океаните с пластмаса е световен проблем, но не и изгубена кауза.

Пластмасовите изделия са се превърнали в неизменна част от ежедневието ни. Някои могат да се използват многократно, да се рециклират или играят важна роля в ключови сектори като медицината, но други са създадени, за да бъдат използвани само веднъж. Една найлонова торбичка, например, се използва средно около 15 минути, след което се изхвърля.

Повече от 40% от пластмасата по света се използва еднократно преди да бъде изхвърлена, а след това остава в природата стотици години наред. Често се разлага на по-малки частици наречени микропластмаси, които попадат в организмите на хора и животни.

Към момента е документирано, че около 700 животински вида са поглъщали пластмаса или са попадали в неин плен. Пластмасовите изделия често успяват да погубят повече от едно живо същество, понеже се разлагат за средно 450 години. Учени са открили микропластмаси в 114 морски животни, повече от половината от тях се озовават на трапезата ни.

Jasper Doest

Консумацията на пластмаса от животни води до хроничен глад, от който те загиват.

Пластмасата, която използваме,  превръща океаните в минно поле за хиляди морски животни и птици. Заклещени в мрежите на различни пластмасови изделия или погълнали такива, морски обитатели по целия свят умират заради материалите, които употребяваме в ежедневието си.

„Най-тъжното е, че животните се хранят с тази пластмаса, мислейки я за храна”, казва д-р Матю Савока морски биолог от Националната агенция на океанските и атмосферните изследвания – „Представете си, след като се наобядвате, да почувствате слабост, замаяност и глад, които не отминават. Би било много неприятно.”

Young Bermuda sea chub, Kyphosus sectatrix, eating plastic debris that are falling from plastic garbage floating on the ocean surface. Plastic

Савока е открил риби, които често консумират пластмаса, защото тя започва да им мирише на храна, след като бъде в контакт с водорасли. Много морски птици пък изразходват ценна за немощните си тела енергия в търсене на истинска храна, която да занесат на малките си и въпреки това  често се връщат при тях с пластмасови отпадъци.

За щастие все още можем да допринесем за промяната, като намалим и дори преустановим използването на пластмаса за еднократна употреба, започнем да изхвърляме разделно боклука си и подсещаме близките си да последват примера ни.

Дали вредата от пластмасата е видима там, където живеем е без значение, защото девет милиона тона пластмаса попадат в океаните всяка година. Това е проблем, който ще намалее драстично, ако всички ние променим начина си на живот.

Какво може да направи всеки от нас, за да допринесе за промяната?

– Факт е, че най-много пластмаса се използва за пакетиране на стоки. Близо половината от всички пластмаси, които се изхвърлят, представляват опаковки, повечето от които никога не достигат до контейнера за рециклиране. Затова вместо да пакетираш обяда си в пластмасова кутия или торбичка, може да ползваш съд, който след това да измиеш.

– Трилиони пластмасови торбички, се използват в световен мащаб всяка година, за да намалиш с няколко тази бройка, си носи торбичка за многократна употреба, когато пазаруваш.

– Близо милион пластмасови бутилки се продават по света всяка минута. Пълни отново! Използвай бутилки за многократна употреба.

– Можеш да носиш метални прибори, вместо да използваш такива за еднократна употреба и да се откажеш от пластмасовите сламки, залагайки на метални или бамбукови.

-

Чрез кампанията Планета или Пластмаса? National Geographic кани аудиторията си да даде своето обещание, че ще намали и дори преустанови използването на пластмасови изделия за еднократна употреба.

Давайки своето обещание, хората стават част от една глобална общност, решена да предприеме действия за намаляването на пластмасата за еднократна употреба. Тази общност ще продължи да получава информация и съвети, касаещи проблема.

Избери Планета или Пластмаса? Дай своето обещание ТУК.

Ние от медийната група Webcafe избираме планетата и решихме да намалим драстично употребата на пластмасови изделия. 

 
 

Речник на онлайн запознанствата

| от chronicle.bg |

Знаете, че сте прекарали повече време в онлайн запознанства, когато знаете какво седи зад фразите по-долу, взети директно от описанието в профилите на доста реални хора. Но ако не сте, този текст е за вас, защото много от тези изрази имат малко (или много) по-различно значение онлайн, отколкото в реалния свят.

Това, разбира се, не е изчерпателен списък, но е едно добро начало, за да разберете начина, по който се говори в различната интернет среда. Трябва да подчертаем също, че има и заключения. Следете за допълнителни сигнали, който да потвърждават теорията ни и ако не ги намерите, приемете описанието за сериозно.

Обичам да се забавлявам, широко скроен/а съм 

Обикновено тези неща се отнасят до секс. Защо човек би казвал изрично, че обича да се забавлява – това се подразбира. Освен ако наистина не обича да се забавлява…

Сепиосексуален

Това е горе-долу новата сексуална мания у хората. По принцип сепиосексуален е човек, който e привлечен от интелекта и/или мъдростта у човека срещу него.

Може обаче грешно да се приеме, че сепиосексуалните хора не обръщат внимание на външността. Това не е вярно.

Активен начин на живот

От една страна активният човек може да спортува много, да ходи на планина и т.н. Но много често под „активен начин на живот“ се има предвид ходене по баровете всяка вечер до рано. Имайте това предвид – или ще трябва да ходите на планина с този човек, или ще трябва да излизате много. Всеки случай няма да си седите вкъщи много.

Ако човекът е спортист „активен начин на живот“ може също така да означава, че иска партньорът му да не е с наднормено тегло.

Разведен/а

Има шанс да срещнете и това, разбира се. Имайте предвид обаче, че нещата все още може да са на ниво уговорки и да няма нищо подписано. Разводите отнемат дълго време, така че може да са разделени.

Търся забавление

Този човек ще се отнася с вас като с предмет и ще ви зареже в момента, в който не сте му забавни, или в момента, в който се появи по-забавен предмет.

Окей е, ако искате нещо за една (две?) нощи, но не и друго.

Търся си FWB (friend with benefits – другарче за секс)

Това е абсолютно така. Няма никакви скрити мисли в този случай.

Търся постоянна връзка 

Ако си признава, че търси постоянна връзка, най-вероятно скоро след като я получи ще иска деца. Ако и вие се замисляте за деца, моля. Но имайте предвид, че това се има предвид – деца. Може и брак, може и без.

 
 

Netflix показва документалка за харизматичния сериен убиец Тед Бънди

| от chronicle.bg |

Netflix добавя към портфолиото си документален сериал за кръвожадния сериен убиец Тед Бънди. Това става 40 години след като през 1978 той е екзекутиран за убийството на Кимбърли Лийч. Платформата, на която вече можем да гледаме няколко криминални сериали по реален случай като „Making A Murderer“ и „The Keepers“, пуска „Conversations With A Killer: The Ted Bundy Tapes“ на 24 януари 2019. Автор на продукцията е носителят на Еми Джо Берлингер.

Четирите епизода ще ни покажат непускано досега аудио интервю с Бънди, докато той чака екзекуцията си във Флорида, а също така и ще ни разкаже за убийствата му. Тед Бънди признава за 30 убийства на жени, които извършва през 70-те години.

Сериалът ще задълбае и около неестественото идологизиране на Бънди от множество дами, както и за брака му с Каръл Ан Буун, докато е в затвора. Цялата медийна шумотевица около делото също ще бъде отразена.

Джо е режисьор и на филма „Extremely Wicked, Shockingly Evil and Vile“ – също за Тед Бънди, в ролята Зак Ефрон. Лили Колинс, Джон Малкович и Ким Парсънс също ще участват и във филма, който излиза догодина. Той ще разказва за убиеца през очите на приятелката му Елизабет Клопфер, която не може да повярва на деянията на гаджето си.

Януари ще бъде голям месец за Netflix с няколко дебюта. „A Series of Unfortunate Events“ сезон 3 идва в новогодишния ден, а след това „Sex Education“ и последния сезон на „Unbreakable Kimmy Schmidt“. Скандалният „Girl“, който тази година взе наградата Caméra D’Or на Фестивала в Кан, също излиза, въпреки непристойните голи сцени с непълнолетни.