ДОБРИТЕ vs. ЛОШИТЕ храни

| от |

Стоян Мавродиев – експерт по безопасност на храните.

Този път става въпрос за храни – т.е. всичко онова, което приемам през устата с цел да задоволя чувството си на глад. Вариациите (гастрономична наслада, „зависимост” от един или друг продукт – например хубав млечен шоколад) оставям извън полезрението си. И говоря в единствено число за да не ми припомнят досадна руска поговорка. Защото и на поговорки не вярвам.

Оказа се, че въпреки специализираното ми образование по отношение на храните, разнопосочната информация в медии, електронни социални мрежи и не електронни родителски седенки напълно дезориентира компаса ми. И май е нормално, след като и държавните и общински институции се впуснаха в този заговор срещу разбиранията ми.

И сега се главоблъскам: от кварталния магазин ли да купувам, или от хипермаркета на една или друга „западна” верига; български храни или чужди изрезки; по БДС и утвърдени стандарти или по технологични документации на производителите; евтини продукти или скъпи деликатеси; масови храни или сертифицирани био-продукти…

Преди дни ми попадна статия на  Лъчезар Богданов в октомврийския брой на „FORBES”, който от позицията на защита на свободния пазар прокарва критична теза по отношение на намесата в предпочитанията. И бих се съгласил с него, ако не ставаше въпрос за ХРАНА. Защото тя не е обикновено благо, задоволяващо обичайна наша потребност, механистичния микроикономически подход в случая не е в наша услуга, макар и логически да издържа елементарна проверка.

„Хипотезата е, че понеже „здравето е най-важно”, значи и храната става „най-важна”, следователно на пазара трябва да се предлагат само „най-добрите” храни. И се започва манията с еко-био-зелено-домашното – което не е лошо като личен избор, но е спорно като опит за намеса в предпочитанията. Може би хората купуват 10 пъти по-евтин домат и сирене, за да им останат пари за уроци на децата, интернет или лекарства…, казва Лъ чезар Богданов – от Industry Watch в бр.10 на FORBES

В един филм от началото на деветдесетте на миналия век се говореше за „криза на възприятията”. Затова и бих се опитал да вникна в икономическата логика на свободния пазар, стига обществото ни да не беше организирано в държава и тази логика да бъде всеобхватна. И започвам да си давам примери, не проникнати от нея: за да се ограничи консумацията на определени вредни (без кавички) стоки, като концентрирани алкохолни напитки и тютюневи изделия – наложени са акцизи, които поне двукратно повишават цените им; производството, търговията и разпространението на наркотични вещества, които охотно телата ни биха възприемали са инкриминирани дейности, което значително повишава стойността им заради калкулирания в цената риск; с акцизни ставки се регулира използването на горивата с цел защита на околната среда; такава е и логиката на търговията с въглеродни емисии и пр.  А да – надали някой ще оспори, че сексът без предпазни средства е далеч по-пълноценен и желан, но мисълта за последствията налагат определени ограничения на либидото ни и използване на артефакти като кондоми, спирали, спермициди, противозачатъчни и т.н.

И се връщам към ХРАНАТА. Държавата и сега манипулира предпочитанията ни, уважаеми г-н Богданов. Нормативно, посредством защитата на определени корпоративни интереси, които държавните институции обличат във формата на закони и наредби, които регламентират дейностите по производтво и търговия с храни. Домашното производство е забранено (извинете – разрешено само за собствена консумация); първичното производство на мястото на добиване на суровините (млечни и месни продукти, мед, яйца и др.) е смачкано от безсмислени изисквания и административен произвол); сертифицирането на био-храните се е превърнало невъзможна мисия отново заради нечии лични интереси.

Да припомням ли и безплатната рекламна кампания на Министертвото на земеделието по отношение на месните продукти, на уж натуралните и необработвани пилета, на хляба, лютеницата … Реално същите продукти, с почти същите съставки, но на по-висока цена. Лошото е, че хората са лишени от възможността за информиран избор, за да могат да остойностят и риска от консумация на едно или друго нещо. Да включат към цената на 10 пъти по-евтиния домат или фалшиво сирене цената и на 100 пъти по-скъпите лекарства, на осакатяването на организма, на страданията от заболявания като инсулт, инфаркт, рак, диабет, и импотентност. За съжаление, когато имаме здравето си, нямаме мисълта за превенцията. А след това е късно.

И понеже съм и родител, ще си самозадам един въпрос: какво предпочитам за децата си  – ограничен интернет или ограничен от болести живот?

Но и моето решение на първоначално изложените дилеми е сравнително по-лесно, защото като инсайдер ползвам вътрешна информация, която значително ме облекчава при оценката на алтернативите.

–          И от кварталния магазин, и от „веригите” се опитвам да купувам неща, преминали по-малко обработки.

–          Предпочитам храните, които произхождат от по-близо, ако може от двора на някоя селска къща и от човек, който не се е превърнал в търгаш.

–          Имам доверие на много малко български производители (преки впечатления), и по отношение на определени продукти – бих предпочел немските изрезки.

–          Стандартът за производство е без значение (контролът от страна на Агенцията по безопасност на храните е неефективен) и затова не цената е водеща.

–          Цените на деликатесите са нереално високи, което отдавам на картелно споразумение.

–          Отдавам предпочитания на малките локални производители с ограничен пазар, защото на местно ниво всеки ги познава и отрицателната реклама лесно би ги обърнала.

–          Но най-важното – търся натуралните неща, с малки срокове за съхранение, с минимално или никакви консерванти и оцветители, а каквото мога – правя си го сам. Повече зеленчуци и плодове, домашни туршии и консерви, истински мед, чай от билки, които сам съм набрал. Домашно вино без стабилизатори. Понякога сирене и кашкавал, стига да съм сигурен в млякото и да не ме мързи да ги приготвя.

Ето защо страня от индустриално произведените храни. А стойността на положения от мен труд за събиране и приготвяне у дома приемам за инвестиция в здравето. На семейството ми.

 
 

Има ли смисъл от дизайнери

| от |

Дизайнерите – хората, които правят глупавата ви идея за супер успешен сайт да изглежда поне малко приемлива. 

Не всички обаче приемат тази отговорна задача насериозно и в резултат стават невероятни произведения. Дотолкова, че трябва да имат собствен жанр.

Днес събрахме няколко примера, които да разведрят почивния ви ден. Разгледайте ги, нищо че имате нещо за вършене. То може да почака.

На нас лично любимите ни дизайнерски неудачи са от сватби. Там с кича като пряк път към естестиката се злоупотребява изключително добре. Когато имате повече време, окуражаваме ви да си пуснете нечия сватба в YouTube и да я загледате. Обещаваме ви страхотно преживяване!

 
 

Бри Ларсън със страхотен шамар срещу хейтърите

| от chr.bg |

Интернет може да е тъмно място и никой не е в безопасност, дори супер героите!

„Капитан Марвел“ е първият филм с главна женска роля на Marvel. Наскоро излезе трейлърът му, а след него заваляха неумесни критики от интернет троловете, че Карол Денвърс не се усмихва достатъчно. Въпреки че на трейлъра ясно се вижда как героинята пада от небето и няма спомен за нищо, някои фенове смятат, че Бри Ларсън (в ролята) трябва да си показва зъбките повече. Някои дори направиха колажи като сложиха усмивки на нейни снимки. Капитан Марвел обаче не смята да търпи такива неща и отговори като поста в коментарите картинки като тези:

DneULfgU0AA6Mas DneULfgVYAMUCzC DneULfiVsAAyzXA

Колажът на Капитан Америка бе постнат в Инстаграм акаунта на Бри!

Това е доста находчив шамар от нейна страна към хейтърите.

 
 

„Вероника Марс“ се връща на екран с нов сезон

| от chronicle.bg |

Добри новини за феновете на култовият сериал „Вероника Марс“: цяло десетилетие след спирането му, сериалът се завръща на екран.

Радостта на почитателите на Кристен Бел и самата Вероника идва от Hulu: твърди се, че стрийминг компанията е поръчала цял нов сезон от осем епизода.

Hulu са взели от Warner Bros. Television правата за първите три сезона, които ще пуска преди излизането на четвъртия. В допълнение, пак по Hulu ще може да е гледа и едноименният филм от 2014 г., който бе реализиран след триумфална кампания в Kickstarter.

Кристен Бел обяви новината в своя Instagram профил. Всеки епизод ще бъде дълъг по един час, а действието отново ще се развива в океанското малко градче Нептюн.

 
 

Трейлър на „My Dinner With Herve“: следващият филм на Питър Динклидж

| от chronicle.bg |

Да си известен е като, да си пиян. Само че и целият свят е пиян от теб.“ Това ни казва Хърви – най-известното джудже в света, в новия трейлър на „My Dinner With Herve“.

Веднага поредната спечелена награда „Еми“ за Питър Динклидж, го гледаме в трейлъра на новия филм на Питър, а след по-малко от месец ще можем да гледаме премиерата на оригиналния филм на HBO.

Филмът разказва истинската история на Хърви Вийшез – актьор, познат от филмите „Fantasy Island“ и „The Man With the Golden Gun“. Джейми Дорнън влиза в ролята на журналист, който трябва да направи портрет на Хърви, който е „най-известното джудже в света“. В работния процес обаче, двамата стават приятели и това ще промени животите им.

До момента определени хора заклеймиха филма, защото пренебрегва евентуалния филипински произход на Хърви и вместо взима Динклидж да го играе. Актьорът опровергава твърденията, че Вийшез има филипински корени, позовавайки се на думите на брат му.

Филипинец или не, Хърви Вийшез има интересна история, която ще се превърне в приличен филм, съдейки по трейлъра. Нищо умопомрачаващо като качество, но със сигурност забавно. Поне на този етап така изглежда. Гледайте трейлъра, за да се уверите сами.

„My Dinner With Herve“ излиза на 20 октомври по HBO.