shareit

Добре, че не сме Швейцария

| от |

Всички имаме поне по един приятел, който от време на време с дълбока въздишка казва „Ех, защо не сме Швейцария“. Когато е заради шоколада, веднага се съгласявам, но стане ли въпрос за референдумите отговарям категорично с „не“.

Представяте ли си ако решавахме всякакви въпроси с референдуми, както го правят швейцарците? Като за начало три пъти годишно щяхме да сменяме системата – по-малко депутати, повече депутати, президентска република, монархия, парламентарна република, махане на президента, махане на партиите, тристепенната система за контрол на Верея… Но това е по-малката беда.

С колко празници ли ще останем например, ако това се решаваше на референдум? Най-вероятно около нула.

С настъпването на всеки празник – от традиционния 1 март през националния 3 март до модерния Св. Валентин, ни залива вълна от отрицание. Холидей-хейтърите, както ги наричам, са намерили причина да не празнуват за (почти) всяка празнична дата в календара.

Мартениците са езически ритуал, Хелоуин е католически празник, Великден е изпълнен с лицемерие, Коледа е прекалено комерсиална, 8 март е остатък от комунизма… Не празнуват Св. Валентин, защото обичат половинката си всеки ден в годината. Не разбират смисъла от военен парад на 6 май. Великден докарвал висок холестерол, преяждането с постни ястия на Бъдни вечер също вредяло на здравето. Както и препиването на Нова година. За какво да празнуват независимостта, след като имало чужди военни бази на наша територия. Освобождението не било точно освобождение, затова и 3 март не било точно празник, камо ли пък национален. Единствено Съединението е сякаш пощадено, но все ще се намери някой да каже нещо контрапразнично.

Полските дипломати, които ни поздравиха за 3 март, явно не са наясно със задните мисли на Русия за тази дата. Американското посолство, което за поздрав сподели, че в Айова харесват и отбелязват българската традиция с мартеници, дали е информирано за дълбоките зли корени, криещи се в спазването на този ритуал?

Аз съм последният, който ще защитава празнуването „по традициите“. Няма да седна да броя постните ястия на Бъдни вечер, нито ще боядисвам яйца на точно определен ден от Страстната седмица. Дори ми харесва да правя напук на традиционалистите и да ям козунаци на Коледа например, а тиквата я предпочитам на фурна вместо на фенер. Избягвам досадните семейни събирания по празниците и предпочитам друго време за правене на подаръци.

Но всеки от нас може да намери свой начин да превърне празника в приятно прекарано време, вместо да го отбелязва по задължение или да го бойкотира геройски. Коледното ми настроение идва след едно хубаво пиле на грил, а не с концерта на Веселин Маринов. 3 март е една хубава дата за правене на палачинки сутрин, а 8 март върви чудесно с тирамису.

С палачинка в устата „Честит 3 март“ звучи почти като Хаджи Димитър, рецитирано от полски дипломати, но пък е също толкова сладко… Затова… Добре, че не сме Швейцария.

 
 
Коментарите са изключени