До Тревизо и назад

| от |

Повечето от вас вече познават нашият приятел Стоян Гоцев, който лети от София до… София заради самото летене. (За пропусналите тук.) Е, той има още приятни изненади и интересни разкази за нас.

Здравейте! Пак съм аз. Онзи, който комбинира полетите така, че всеки зрял човек да си каже „Това пък защо?“.

Този път пътуването ми все пак има дестинация макар, че престоят е почти толкова, колкото полетът на отиване и полетът на връщане сумирани.

И така беше Септември 2012. Отдавна бях диагностицирал онази болест, която с насмешка наричаме „керосинозависимост“ и всъщност имаме предвид болестта по летенето. Бях я диагностицирал, но все още не се бях захванал да подтискам симптомите ѝ. Е, не се бях научил как… Та, седях си вкъщи и като по дефиниция се ровех из сайтовете на авиокомпаниите. Тогава забелязах нещо интересно, за което бях чел и преди, но като че ли не се бях замислил много. Самолетът, който летеше по дестинацията София – Тревизо (италианско градче в близост до Венеция) вместо да се върне обратно в София, правеше ротация до Тимишоара и чак след курса Тревизо – Тимишоара – Тревизо се връщаше обратно в София. Това означаваше, че разписанието на авиокомпанията позволява да кацна в Тревизо да прекарам 4 часа и 45 минути на италианска земя и да се върна обратно. Бързо сметнах, че за да направя подобно нещо не се изисква „ни акъл, ни образование“ и по най-бързия начин започнах да търся придружител. Нямаше такива луди! Нямаше, но това не можеше да ме спре. Купих си билет и си казах отивам сам. Седмица по-късно споделих какво съм намислил да правя на един приятел и той взе, че се нави, та и на него взехме билет и станахме двама.

Трескаво изчакахме около 2 месеца и ето че дойде онзи 7 ноември 2013 (денят на полета). Прекарахме безсънна нощ в студентски град при познати и от там се запътихме към Летище София. Натоварихме се на самолета и отлетяхме. Гледките над Далмация (Адриатика) и после над Североизточна Италия бяха неповторими. Пристигнахме там. Купихме билети за градския транспорт и поехме към центъра. Пътуването вървеше с лозунга „На кафе в Италия“, тъй че след като се поогледахме първото нещо, което направихме беше да седнем и да изпием по кафе. Не бях ходил в Италия до тогава и въпреки, че градчето е малко и неизвестно ме впечатли. Пихме по кафе, разходихме се из тесните улички и 2 часа и половина по-късно вече беше дошло време да се насочваме към спирката на автобуса. Отидохме на летището, качихме се на самолета и се прибрахме. В 7:40 сутринта пристигнахме в Тревизо, а в 12:25 на обяд вече бяхме излетели обратно към София.

Прибрахме се, публикувахме снимки в социалните мрежи и познатите ни започнаха да се чудят какво става. Разказах за идеята насам-натам и след седмица вече се самосформира една група от 8 души, които искаха да ги заведа и така аз станах екскурзовод по неволя. Купихме билети и на 16 Януари 2013 ни предстоеше следващия полет. С 8 души група, които разчитаха на мен за всичко, вярвах, че няма да е лесно, но се оказа, че е и доста забавно.

Е, минаха декемврийските празници, дойде януари и ние отново потеглихме към Летище София. Всичко отново по план. Този път Тревизо ни посрещна с дъжд и със същия този дъжд си ни изпрати. Шеговито наричах групата „моето стадо“ и през 5 минути ги броях. На всяко второ преброяване се налагаше да питам „Кой липсва?“. Е, трудно ги организирах, но пък се справих. Този път в един местен супермаркет успяхме и да си напазаруваме разни местни специалитети. На връщане се бяхме разпръснали из целия самолет и общо взето го „вдигнахме във въздуха“ така да се каже. Той и без това беше затоварен на 50-60%. На кацане в София обаче имаше жестока турбуленция. Жените в групата се изплашиха доста, една от тях едва не припадна, друга се разплака, а останалите се зарекоха, че няма да се качат повече на самолет (разбира се, качиха се отново).

Е, дойде краят и на това пътуване, но мълвата вече се беше разчула из града и се появиха още желаещи. Знаех, че няма какво да губя и почти мигновено организирахме трета група. Бяхме 7 души и взехме билети за 3 Март 2013г. Този път обаче не бяхме едиствени. Сутринта видях един познат на летището, който също беше събрал няколко души за няколко часа до Италия. Пак тръгнахме по добре познатия маршрут. Разгледахме градчето и 2 часа по-късно се насочихме обратно към летището.

Изключително евтино и разтоварващо пътуване пълно с много емоции, а също така и с известна доза лудост. Жалко, че Тревизо отпадна като дестинация. Това обаче не е проблем. След по-малко от 2 седмици потеглям с група към Лондон.

Поздрави! Ще ви пиша от нулевия меридиан…

А ето и една страхотна фотогалерия с най-интересните снимки от трите пътувания…

treviso (13)

 
 

Ех, няма такива играчи вече*

| от Daher Lammoth |

Пол ши*ания Гаскойн, или просто Газа.

Или футболистът, който молеше за тишина журналистите на пресконференция, след което се изпърдяваше или оригваше в микрофоните. Същият футболист, който за рождения ден на негов чернокож приятел, му подарява посещения в солариум. Отвлича клубния автобус и го разбива в една спирка. Гонят го от хотел, задето се е къпал гол в декоративния фонтан на входа. Изсрал се в чорапите на Дженаро Гатузо, един от най-свирепите футболисти, за добре дошъл в новия му отбор. Изпикава се върху лицето на капитана Ричард Гъф през нощта, за да го събуди, защото не могъл да заспи и иска да играят билярд с него. Треньорът му сър Боби Робсън го нарекъл „тъп като метла“, а на следващия ден Газа излиза на тренировка със стърчаща метла от калците….

Ех, няма такива играчи вече :'(

Тези, които ме познават от малък, знаят че винаги съм симпатизирал на най-големите дървета в световния футбол – Англия. Най-вече заради онзи национален харизматичен отбор от 1990 г., съставен от „касапина“ Тери Бътчър, Стюърт „Психо“ Пиърс, споменатия магически ненормалник Газа, вечно бинтования като след война Марк Райт, геният-идиот Крис Уодъл, дядо Шилтън и легендата-джентълмен Гари Линекер (вероятно единстеният от онзи отбор, който не се напивал до припадане). Този отбор спечели сърцето на съвсем малкия Дахер, който за първи път гледаше оназ странна игра с топка. Физиономиите на Газа са имали пръст в това.

И макар през годините държавните им управители, начело с тъпи патки като Тереза Мей, или военнопрестъпници като Тони Блеър и „Пиг Гейт“ Камерън, да бяха направили всичко възможно да ме отвратят от английската нация, все пак английският хумор, писатели като Дейвид Мичъл, Тери Пратчет, Докинс, режисьори като Ридли Скот, Кен Лоуч, Дани Бойл, Мийдоус и т.н. комици и музиканти, и най-вече спомените за Газа, поддържаха симпатията ми към това общество.

Утре Англия излиза срещу Тунис. Англичаните продължават да стават все по-сиви и все по-нехарезматични. Звездата на отбора е фъфлещия Хари Бастунов (Кейн). Дори колегата му от Тотнъм, кореецът Хюн Мин Сон, говори по-разбираем английски от него.
Тактиката на англичаните е ясна – търчане по фланговете на житния бегач Стърлинг и центриране с надеждата да бъде уцелена главата на Хари.

И все пак….. Кам Он Ингерлааанд! Бйип Бийп Бийп.

 

*Текстът е представен без редакция от фейсбук страницата на Daher Lammoth

 
 

Наградите за кино и телевизия MTV: списък с номинираните

| от chronicle.bg |

Наградите за филми и музика MTV бяха раздадени на 16 юни и вече можем да ви покажем кои тоалети се откроиха. Не за това пишем сега обаче, а за да подгреем за тази  вечер, когато ще бъдат обявени победителите на едни от най-комерсиалните награди в киното, чийто номинирани са същински еликсири  за душата на масовата аудитория.

27-мата церемония ще се състои в Санта Моника, Калифорния. Най-много номинации има хитът в тазгодишния бокс-офис „Черната пантера“, а от отбора на сериалите е „Stranger Things“. Крис Прат пък е награден с почетната Награда на поколението за приносът му към развлекателната индустрия.

Ето и пълният списък с номинираните филми, сериали и индивидуални изпълнения. 

Най-добър филм

Avengers: Infinity War
Black Panther
Girls Trip
IT
Wonder Woman

Най-добър сериал

13 Reasons Why
Game of Thrones
grown-ish
Riverdale
Stranger Things

Най-добро изпълнение във филм

Чадуик Боузман – Black Panther
Тимъти Шаламе – Call Me by Your Name
Ансел Енгрот – Baby Driver
Дейзи Ридли – Star Wars: The Last Jedi
Сърша Ронан – Lady Bird

Най-добро изпълнение в сериал

Мили Боби Браун – Stranger Things
Дарън Крис – The Assassination of Gianni Versace: American Crime Story
Катрин Лангфорд – 13 Reasons Why
Иса Рей – Insecure
Мейзи Уилямс – Game of Thrones

Най-добър герой

Чадуик Боузман като Черната пантера – Black Panther
Емилия Кларк като Денерис Таргариен – Game of Thrones

Гал Гадот като Жената чудо – Wonder Woman
Грант Гъстин като Бари Алън/Светкавицата – The Flash
Дейзи Ридли като Рей – Star Wars: The Last Jedi

Най-добър злодей

Джош Бролин като Танос – Avengers: Infinity War
Адам Драйвър като Кайло Рен  – Star Wars: The Last Jedi
Майкъл Б. Джордан като Ерик Килмонгър – Black Panther
Обри Плаза като Лени БъскърAubrey Plaza – Legion
Бил Скарсгард като Пениуайз – IT

Най-добра целувка

Jane the Virgin – Джина Родригез (Джейн) и Джъстин Балдони (Рафаел)
Love, Simon – Ник Робинсън (Саймън) и Кейнан Лонсдейл (Брам)
Ready Player One – Оливия кук (Сам) и Тай Шеридан (Уейд)
Riverdale – Кей Джей Апа (Арчи) и Камила Мендез (Вероника)
Stranger Things – Фин Улфхард (Майк) и Мили Боби Браун  (Единайсет)

Най-добро изпълнение на уплашен герой

Талита Бейтман (Джанис) – Annabelle: Creation
Емили Блънт (Eвелин Абът) – A Quiet Place
София Лилис (Бевърли Марш) – IT
Кристин Милиоти (Нанет Коул) – Black Mirror
Ноа Шнап (Уил Байърс) – Stranger Things

Най-добро комедийно изпълнение

Джак Блек – Jumanji: Welcome to the Jungle
Тифани Хадиш – Girls Trip
Дани Левай – Schitt’s Creek
Кейт Маккинън – Saturday Night Live
Ейми Шуимър – I Feel Pretty

Най-добър документален филм за музика

Can’t Stop, Won’t Stop: A Bad Boy Story
Demi Lovato: Simply Complicated
Gaga: Five Foot Two
Jay-Z’s “Footnotes for 4:44”
The Defiant Ones

Най-добро риалити шоу

The Kardashians
Love & Hip Hop
Real Housewives
RuPaul’s Drag Race
Vanderpump Rules

 
 

Арестуваха шефа на Audi заради „Дизелгейт“

| от chronicle.bg |

Главният изпълнителен директор на Аudi Руперт Щадлер е арестуван в Германия във връзка с „Дизелгейт“.

Към момента той е най-високопоставеният служител, задържан във връзка със скандала с вредните емисии, който беляза Volkswagen.

Шефът на луксозната марка на Volkswagen е бил задържан заради „манипулациите с показанията за отделяните газове от дизелови коли на групата“.

Прокурорите казаха, че „заповедта за арест е на база опасения за укриване на доказателства”, а от Audi потвърдиха новината за ареста и допълниха, че „г-н Стадлер е невинен до доказване на противното“.

Volkswagen Announces Financial Results For 2016

Припомняме, че през 2015 г. Volkswagen призна, че е използвала софтуер, за да манипулира резултатите на тестовете за вредни емисии на автомобили с дизелови двигатели в САЩ. Това отприщи най-голямата криза в историята на компанията и повдигна дискусии относно регулациите в автоиндустрията.

 
 

Дейвид Линч и вдъхновението за онзи смразяващ кадър в „Туин Пийкс: Завръщането“

| от chronicle.bg |

Феновете на Дейвид Линч знаят, че той не обича да обяснява намеренията си зад режисьорските си решения. Една сцена обаче от „Туин Пийкс: Завръщането“ е прекалено добра, за да устоят зрителите да не искат повече подробности директно от създателя на поредицата. Става въпрос за финалната сцена на епизода „Part 8″ от „Туин Пийкс: Завръщането“ – онази, в която младото момиче отвори устата си, а в нея влезе създанието кръстоска между жаба и муха. Дейвид Линч вдига завесата над този момент от кариерата си (и на редица други) в новата си книга, „Room to Dream“.

В откъс от книгата, публикуван от The New York Times, Личн разказва откъде е дошла идеята за този кадър и създанието в него. 

Всичко се случва, докато Линч е на ваканция из Европа. Той бил на борда на „Ориент Експрес“, пътувайки от Атина до Париж. На гарата в Югославия,  по време на почивката, Линч забелязва множество туристи как се втурват в една посока. „Всички отиваха към тези шарени шатри, където се продават оцветени напитки (които всъщност са просто вода със захар). Когато слязох от влака, стъпих в този мек прах, дълбок около 30 сантиметра, пълен с огромни насекоми, приличащи на жаби, които скачаха, летяха, излитаха и се връщаха обратно. От там ми дойде идеята за жабата-буболечка – тези неща просто попадат в света на „Туин Пийкс“.

Случката се развива прекалено рано, за да знае Линч, че огромните летящи насекоми ще свършат във финала на „Туин Пийкс“, но обяснява, че образът е изскочил в главата му, докато е пишел сценария на „Part 8″. Режисьорът завършва разказа си с кратък анекдот и не дава повече подробности зад една от най-абстрактните му сцени във филмите му.

„Всеки има свои теории за шоуто, което е прекрасно, и няма значение дали аз ще обяснявам моята теория.“ пише Линч в книгата. „Нещата имат своя собствена хармония и ако ти си верен на идеята, тогава хармонията ще си проличи, дори образът да е абстрактен. Можеш да го гледаш отново след 10 години и да го видиш в тотално различен начин, а може да видиш още нещо – но онзи потенциал ще бъде там, ако си бил верен на първоначалната идея.“

Припомняме си сцената: