Дневникът на една стюардеса

Автор: Лола Монтескьо (повече от нея на chuime.bg)

Или как се научих да се справям с волен пасажер, който ме замеря с фъстъци

Бях на осем, когато реших да стана стюардеса. Мечтаех си да летя като волна птица в синьото небе, стегната в ония готини униформи на каките от авиокомпания „Балкан” с кепе като на главната героиня в някой петъчен съветски филм (заради тия филми по едно време и партизанка исках да ставам, ама то не се знае. Както вървят нещата, може и тая мечта да ми се изпълни). Да ходя всяка седмица я до Берлин, я до Париж, я до Белград и да се връщам с куфар, пълен с чорапогащи, марлборо и тоблерони. Не че на осем пушех, но исках и аз да си имам от ония роботи от кутии червено боро на етажерката в хола.

catch-me-if-you-can

На десет за кратко се разколебах в мечтата си. Изкушиха ме две нови възможности – мозъчен хирург или продавачка на кебапчета на гарата. Мозъчен хирург просто звучеше готино. А кебапчетата на гарата (тогава още нямаше улични кучета) си остават най-вкусните кебапчета, които съм яла някога. В ония времена обаче опосканият от планова икономика социализъм учеше гражданите на суров реализъм от най-ранна детска възраст. Затова бързо осъзнах, че с тая невзрачна рода от висшисти няма кой да ме вкара в далаверата с бакалските продукти и скара-бирата и се върнах към първото си желание. Волна стюардеса…

Никога не съм подозирала, че това е професия, изискваща толкова много качества. Едно време като почвах, искаха от нас да знаем език, да сме физически издръжливи и достатъчно слаби, за да минаваме с два подноса и торбичка повръщано по тясната пътека на Ту-то. С годините обаче се прибавят все повече изисквания. 20-ина икономически и политически кризи по-късно вече съм преквалифицирана и освен да сервирам и да показвам как се слага кислородна маска, мога да преговарям с терористи, да приземявам самолет, да крада керосин на летищата в чужбина, да обезвреждам с жиу-жицу пушачи в тоалетната, да сменям името на авиокомпанията ни върху самолета в полет, да пренареждам багажното, да израждам бебета, да превеждам на внуци-имигранти и бабите им, да се моля на четири основни бога и няколко по-малки божества и да играя един хавайски танц за успокоение на по-нервните. Това с хавайските танци обаче изнервя самите стюардеси, затова върнахме обратно сервирането на алкохол.

И въпреки това отново се оказа, че има какво да учим. Сега ни пращат на курс по една нова дисциплина: авиопсихиатрия. За да се справяме по-лесно с пасажерите, казват. Имало вече доста волни, дето се разхождали напред-назад.

Курсът почна в понеделник и вече научих толкова много нови и интересни неща. Темата първия ден бе: „Как да се предпазим от пътник, който ни замеря с фъстъци?” Лектор бе Цвети Пиронкова. Вместо тенис ракета, използвахме поднос. Тренирахме упорито повече от 6 часа – форхенд, бекхенд, сервиз. Похвали ме. Каза, че ако оцелея при следващия полет с волните пасажери, ще ме препоръча в някой международен тенис клуб. Спечелих възхищението й, след като успях за 3 минути да върна с подноса обратно цели осем пакетчета фъстъци. Една колежка ме замеряше, а аз отбивах ударите и връщах всеки фъстък обратно в пакетчето му. Успоредно с това сервирах кафе и чай. Цвети каза, че световният тенис е загубил една нова Щефи Граф в мое лице. Жалко, аз Агаси толкова го харесвах…  Не знам само как ще се справя на тясна пътека в самолета. При всички положения ще трябва да помоля алергичните към фъстъци пътници да залегнат.

Вторник усложнихме ситуацията. Към замерящ с фъстъци волен пасажер се прибави и волна пасажерка, която ме следва навсякъде в самолета, плътно прилепена към ухото ми и крещяща: „Тебкойтеназнамича, сипиускинашефама, койтиплащама, тизнаешликоясъмазма?” Провалих се. На всяко „койтиплащама” нервите ми не издържаха и избухвах в плач. Не са ни плащали от ноември.

Сряда ни представиха нов вид колани за пътници. При проблем, можем да ги затегнем дистанционно около буйстващия. Лектор беше някакъв пич от киностудия „Бояна”. Вдъхновил се бил от „Мълчанието на агнетата”. Коланът му малко прилича на усмирителната риза на Ханибъл Лектър. Оная с маската на лицето, за да не хапе. Хареса ми. Само дето не можах после да освободя лектора и се наложи да викат специалисти. Санитари от психиатрията.

Четвъртък. Днес имахме чуждестранен лектор. Румънец. Това е тежката артилерия на авиокомпаниите. За неспасяеми случаи. Такива, които нито българска, нито германска полиция, нито жандармерията, нито френското посолство, нито целият парламент може да озапти. Човекът демонстрира почти шаолински умения. С един скок от пилотската кабина стигна до ред 16, седалка А. Като един нинджа се спусна после бавно върху куклата, имитираща пътник, и заби дървен кол в сърцето й! Брррр. Утре ще ни тренира и в точна стрелба със сребърен куршум. Каза, ако не придобием уменията му, да си сложим чесън около врата. Някои създания се плашели от това. Мисля да последвам съвета му. В събота ще летя до Варна и видях, че бизнескласата вече е разпродадена. Имало поръчка от парламента да се заредим с повече уиски. Всички предусещаме какво ще се случи. Като видя нареждането за пиячката, първият пилот изпадна в нервна криза. Вторият пък разучава някакви нови карти. Мисля, че планира в краен случай да отвлече самолета и да се предаде на американците. Дано не се стига дотам. Румънецът ме покани на вечеря. Ще приема. Има интересни заострени зъбки. Няма да се съпротивлявам. В събота все пак ще летя за Варна.

 
 

Отиде си морякът от популярната снимка „V-J Day in Times Square“

| от chronicle.bg |

Американският моряк, който целува непознато момиче на Таймс Скуеър в Ню Йорк, празнувайки края на Втората световна война в популярната снимка V-J Day in Times Square, почина на 95 години.

Джордж Мендоса целува 21-годишната Грета Цимер Фридман на VJ Day (Victory over Japan Day – Денят на победата над Япония, от англ. ез.), а изображението им става иконично за този период от историята на Съединените щати.

Кадърът е снет от Алфред Айзенщад за списание Life. Самият той си отива през 2016 година, на 92.

Дъщерята на Мендоса, Шарън Молюр, каза, че баща й получава гърч след като пада в старческия си дом в Мидълтаун, Роудд Айлънд.

Фотографът разказва как вижда моряк, който тича сред тълпата на 14 август 1945 година и хваща всеки, който му попадне. „Аз тичах пред него с моята Leica и се опитвах да хвана хубав кадър, но все не успявах. В един момент обаче, неочаквано, видях, че хвана нещо бяло, обърнах се и ги щракнах. Ако мединската сестра беше с тъмни дрехи, никога нямаше да мога да направя снимката.“

Грета Фридман, работи като асистентка в зъболекарски кабинет, казва, че разбра за фотографията чак през 60-те години. „Не беше кой знае каква целувка. Някой просто празнуваше, нямаше нищо романтично.“

Не всеки обаче вижда снимката като нещо положително. Въпреки че тя е всеприета като момент на искрена радост, в модерните времена тя може да се счете за, както пише списание Time: „документиран акт на публичен сексуален тормоз.“

 
 

Apple също планира сгъваем телефон

| от chronicle.bg |

Apple подаде документи за патент на сгъваемо устройство, от което предполагаме, че компанията иска да направи iPhone подобен на Samsung Galaxy X Fold.

В документите можем да видим дизайн на сгъваем на две телефон. Или може би таблет?

screenshot-2019-02-19-at-12.32.54-5972

Дизайнът се казва „мидена черупка“ и е значителна стъпка спрямо предните телефони на Apple. Самият документ обаче сам по себе си не означава, че можем да очакваме подобна технология през октомври, когато компанията традиционно представя новите си продукти.

При Samsung обаче нещата са ясни – очакваме сгъваем телефон и то съвсем скоро.

Имаше всякакви слухове около смартфона на Samsung (както винаги), но компанията още миналата година ни показа как би изглеждал, а след това го видяхме и в рекламно видео. Но все още нямаме официална информация за капацитетите на устройството.

Знаем само, че разгънат дисплеят, който се казва Infinity Flex, ще е 7,3 инча (18,5 сантиметра).

През 2018 година стартъпът Royole пусна FlexPai, който има сгъваем 7,8-инчов екран.

 
 

Спектакълът „Сънят“ отново е на сцената у нас

| от chronicle.bg |

„Сънувах, че съм се събудил. Това е най-старият сън на света, и аз току-що го сънувах.“

С тази фраза започва и завършва десета глава от романа на Джулиан Барнс „История на света в 10 ½ глави“. Осемнадесет години след като текстът оживява на българската театрална сцена в моноспектакъла на Мариус Куркински, публиката у нас отново се среща с Безименния мъж на Барнс.

Този път зад начинанието застава театралният режисьор Йордан Славейков, който поема поредното предизвикателство в работата си, като събира необичаен екип около себе си. Тук усилията се разпределят между четирима души, от които трима са любители, а до тях застава една професионална актриса. Тези, които са запознати с творбата на Барнс вече сигурно се досещат, че единствената роля тук, на Безименния мъж се изпълнява от четирима души.

Режисьорът отново поставя в нетеатрално пространство. “I am studio” е мястото, където се случва този спектакъл за сбъдването на мечтите и за ужасът от това сбъдване, за невъзможността на човека да  понесе това сбъдване. Главният герой, заспива, т.е. умира, и се събужда в рая, в самият Рай. Там получава всичко, за което е мечтал – секс, коли, наркотици, голф, срещи със знаменитости. Едва след като получи всичко разбира, че не е в състояние да понесе това цяла една вечност… и не само той, никой не може.

„Сънят“ е вторият проект на Йордан Славейков, създаден съвместно с усилията на актьори-любители.  За един от скорошните си спектакли,„Съзвездия“, той взима непоставяна до сега у нас, нова британска пиеса и успява да встрасти любителите актьори, че те да създадат свое собствено театрално сдружение, „Хелиотроп“, и да участват в Международните летни актьорски курсове в Кралската Академия по театър в Лондон – RADA, и Лондонската Академия за музикално и драматично изкуство LAMDA. Режисьорът е на българската публика с авторския проект „Паякът“, който създава съвместно с Димитър Касабов. Спектакълът се играе вече осем сезона и гастролира на сцени в Москва, Ню Йорк, Санкт Петербуг, Лос Анджелис, Брюксел.

Какво се случва, когато Човек получи всичко, което иска, можете да разбере на 23 февруари и 23 март от 19.00 часа в „I am studio“ безистена в двора на ул. „Раковски“ 149 в София.

 
 

Пилот нарисува неприлични знаци със самолета си от скука

| от chronicle.bg |

Работата понякога може да ни доскучае, колкото и интересна да е тя. 

Австралийски пилот изписа в небето, „Скучно ми е“, докато тества новия двигател на самолета си. Но това не е единственото което направи, както можете да видите от снимката.

pilot-spells-out-i-m-bored-in-air-during-test-flight-1098157574246014977

Самолетът, модел Diamond Star, собственост на летателната школа Adelaide, летя 3 часа – между 9 и 12 сутринта във вторник.

Питър Гибсън, говорител на местния орган за контрол и безопасност на полетите, каза пред ABC Australia, че рисуването със самолет е „рядко, но не и нечувано“.  „Докато пилотът управлява самолета безопасно и изпълнява всички изисквания и правила, не ни интересува особено как изглежда пътят му на радара.“