Дневникът на една стюардеса

| от | | |

Автор: Лола Монтескьо (повече от нея на chuime.bg)

Или как се научих да се справям с волен пасажер, който ме замеря с фъстъци

Бях на осем, когато реших да стана стюардеса. Мечтаех си да летя като волна птица в синьото небе, стегната в ония готини униформи на каките от авиокомпания „Балкан” с кепе като на главната героиня в някой петъчен съветски филм (заради тия филми по едно време и партизанка исках да ставам, ама то не се знае. Както вървят нещата, може и тая мечта да ми се изпълни). Да ходя всяка седмица я до Берлин, я до Париж, я до Белград и да се връщам с куфар, пълен с чорапогащи, марлборо и тоблерони. Не че на осем пушех, но исках и аз да си имам от ония роботи от кутии червено боро на етажерката в хола.

catch-me-if-you-can

На десет за кратко се разколебах в мечтата си. Изкушиха ме две нови възможности – мозъчен хирург или продавачка на кебапчета на гарата. Мозъчен хирург просто звучеше готино. А кебапчетата на гарата (тогава още нямаше улични кучета) си остават най-вкусните кебапчета, които съм яла някога. В ония времена обаче опосканият от планова икономика социализъм учеше гражданите на суров реализъм от най-ранна детска възраст. Затова бързо осъзнах, че с тая невзрачна рода от висшисти няма кой да ме вкара в далаверата с бакалските продукти и скара-бирата и се върнах към първото си желание. Волна стюардеса…

Никога не съм подозирала, че това е професия, изискваща толкова много качества. Едно време като почвах, искаха от нас да знаем език, да сме физически издръжливи и достатъчно слаби, за да минаваме с два подноса и торбичка повръщано по тясната пътека на Ту-то. С годините обаче се прибавят все повече изисквания. 20-ина икономически и политически кризи по-късно вече съм преквалифицирана и освен да сервирам и да показвам как се слага кислородна маска, мога да преговарям с терористи, да приземявам самолет, да крада керосин на летищата в чужбина, да обезвреждам с жиу-жицу пушачи в тоалетната, да сменям името на авиокомпанията ни върху самолета в полет, да пренареждам багажното, да израждам бебета, да превеждам на внуци-имигранти и бабите им, да се моля на четири основни бога и няколко по-малки божества и да играя един хавайски танц за успокоение на по-нервните. Това с хавайските танци обаче изнервя самите стюардеси, затова върнахме обратно сервирането на алкохол.

И въпреки това отново се оказа, че има какво да учим. Сега ни пращат на курс по една нова дисциплина: авиопсихиатрия. За да се справяме по-лесно с пасажерите, казват. Имало вече доста волни, дето се разхождали напред-назад.

Курсът почна в понеделник и вече научих толкова много нови и интересни неща. Темата първия ден бе: „Как да се предпазим от пътник, който ни замеря с фъстъци?” Лектор бе Цвети Пиронкова. Вместо тенис ракета, използвахме поднос. Тренирахме упорито повече от 6 часа – форхенд, бекхенд, сервиз. Похвали ме. Каза, че ако оцелея при следващия полет с волните пасажери, ще ме препоръча в някой международен тенис клуб. Спечелих възхищението й, след като успях за 3 минути да върна с подноса обратно цели осем пакетчета фъстъци. Една колежка ме замеряше, а аз отбивах ударите и връщах всеки фъстък обратно в пакетчето му. Успоредно с това сервирах кафе и чай. Цвети каза, че световният тенис е загубил една нова Щефи Граф в мое лице. Жалко, аз Агаси толкова го харесвах…  Не знам само как ще се справя на тясна пътека в самолета. При всички положения ще трябва да помоля алергичните към фъстъци пътници да залегнат.

Вторник усложнихме ситуацията. Към замерящ с фъстъци волен пасажер се прибави и волна пасажерка, която ме следва навсякъде в самолета, плътно прилепена към ухото ми и крещяща: „Тебкойтеназнамича, сипиускинашефама, койтиплащама, тизнаешликоясъмазма?” Провалих се. На всяко „койтиплащама” нервите ми не издържаха и избухвах в плач. Не са ни плащали от ноември.

Сряда ни представиха нов вид колани за пътници. При проблем, можем да ги затегнем дистанционно около буйстващия. Лектор беше някакъв пич от киностудия „Бояна”. Вдъхновил се бил от „Мълчанието на агнетата”. Коланът му малко прилича на усмирителната риза на Ханибъл Лектър. Оная с маската на лицето, за да не хапе. Хареса ми. Само дето не можах после да освободя лектора и се наложи да викат специалисти. Санитари от психиатрията.

Четвъртък. Днес имахме чуждестранен лектор. Румънец. Това е тежката артилерия на авиокомпаниите. За неспасяеми случаи. Такива, които нито българска, нито германска полиция, нито жандармерията, нито френското посолство, нито целият парламент може да озапти. Човекът демонстрира почти шаолински умения. С един скок от пилотската кабина стигна до ред 16, седалка А. Като един нинджа се спусна после бавно върху куклата, имитираща пътник, и заби дървен кол в сърцето й! Брррр. Утре ще ни тренира и в точна стрелба със сребърен куршум. Каза, ако не придобием уменията му, да си сложим чесън около врата. Някои създания се плашели от това. Мисля да последвам съвета му. В събота ще летя до Варна и видях, че бизнескласата вече е разпродадена. Имало поръчка от парламента да се заредим с повече уиски. Всички предусещаме какво ще се случи. Като видя нареждането за пиячката, първият пилот изпадна в нервна криза. Вторият пък разучава някакви нови карти. Мисля, че планира в краен случай да отвлече самолета и да се предаде на американците. Дано не се стига дотам. Румънецът ме покани на вечеря. Ще приема. Има интересни заострени зъбки. Няма да се съпротивлявам. В събота все пак ще летя за Варна.

 
 

Вече няма „Мтел“, има „А1″

| от chronicle.bg |

„Mтeл“ ocтaнa в иcтopиятa. Пъpвият GЅМ oпepaтop в Бългapия занапред ще се нарича „А1″. Това име избра мeждyнapoднaтa гpyпa на Теlеkоm Аuѕtrіа, към кoятo пpинaдлeжи и нашият телеком.

Новината бе съобщена днес. Няма да има никакви затруднения за клиeнтитe – дoгoвopитe ocтaвaт вaлидни дo кpaйния им cpoк, нoмepaтa и ЅІМ кapтитe нямa дa бъдaт пpoмeняни, уверяват от „А1 България“.

B гpyпaтa нa „A1″ влизaт компании в още шecт дъpжaви – Aвcтpия (A1), Бeлapyc (vеlсоm), Xъpвaтия (Vірnеt), Cлoвeния (А1 Ѕlоvеnіа), Cъpбия (Vір mоbіlе) и Maкeдoния (оnе.Vір).

rptoz

Пpeз минaлaтa гoдинa стана ясно, че вcички в гpyпaтa нa Теlеkоm Аuѕtrіа щe пpeминaт към eдин бpaнд – „A1″.

 
 

Гледахме „Deadpool 2″ и е чудесен

| от chr.bg |

В събота, на 19 май, с милата ми женичка отидохме да видим „Полет над кукувиче гнездо“ в Народния театър. Беше изненадващо опростачена постановка. Много вулгарни думи се казаха, много алюзии с разнообразни сексуални изпълнения се направиха, и всичко това с много патос. Публиката окуражаваше с много смях, а и аз се засмях тук-там. На антракта обаче справедливо си тръгнахме. Бяха трудни 2 часа без малко.

„Deadpool 2″ също е циничен, но е циничен с вкус! 

В „Deadpool 2″ ще видите много прекрасни шеги. Някои от тях са вулгарни, да, но пак са поднесени симпатично и с чувство за мярка, бих казал дори мераклийски. Може би по-незадълбочените хора (от които съм и аз сигурно) искат да се чувстват по-добре и затова ходят на театър. Актьорите усещат публиката си и когато тя откликне на нещо, те засилват това нещо. И така с времето се е стигнало до „Аз ще мастурбирам тука“, „Добре, само не цапай“, цитирам смислово. Както и да е.

„Deadpool 2″ – филмът е супер як. Започва с шамар – много, много силен шамар, но ще видите. Райън Рейнолдс играе както и каквото трябва, за да може Дедпул да е мегаопасният нераним клоун, какъвто той…  не е, не и през целия филм.

Въпреки че е холивудска работа, липсват простосърдечните „вдъхновяващи глупости“ и „готини лафчета“, каквито има например в „Бързи и яростни“ (които вече разчитат само на чупене на коли, но за това – друг път). Има популярни тропи, разбира се – трудно възможната любов, стандартните благородни избори като правилното пред лесното и общото пред личното, цялото „пътешествие на героя“, с което Дедпул също се шегува, а и най-новата холивудска тропа – еднополовите отношения (Честита нова тропа!).

Филмът те забавлява, въпреки че „знаеш какво ще се случи, защото тоя филм вече си го гледал“. Знаеш какво ще се случи, но този филм не си го гледал. Има един много як сериал „Dirk Gently’s Holistic Detective Agency“, в който всичко трябва да се случва случайно и късметлийски. По характер обаче такива произведения (сериалът е по роман на Дъглас Адамс) се смятат за ниско художествени. В сериалът обаче (а може би и в книгата, кой знае) този случаен елемент е завъртян така, че всичко да е оправдано на сценарно ниво и да изглежда както трябва.

В „Deadpool 2″ сценаристите също си правят каквото искат и е голям хаос, не само заради екшън частта, ами и по принцип – все едно Дедпул е образът на някой древен бог – покровител на лудостта, която обзема творците на стари години. Нещо като Маската (с Джим Кери, да се чува и помни името му) едно време, ако помните. Но всяко късче хаос около филма е оправдано, естествено и забавно.

Откъм забавление, вторият филм надминава първия. В първият се пристъпяше леко, изследователски. Във втория се лети. Пада се, става се и пак се полита.

CHR ще ви посъветва:

Да се гледа ли? Да.

Кино или по другия начин? Ако можете – кино. Ако не – няма значение.

Кога? След работа, вкъщи, по домашни дрехи.

Храна и напитки? Да.

Бележки: Задължително го гледайте с приятели. Някак си е по-смешно така.

 

Една забележка към IMAX-а: много самореклама преди филма – обяснения, чудеса. Пуснете един диктор да каже „Това е IMAX“, някакви ефекти да демонстрирате звука и картината и това е. Не ми обяснявайте за IMAX все едно аз ще го пилотирам. Това е все едно да заведа някого вкъщи и точно пред входната врата да го спра и да му заобяснявам колко е хубаво вътре.

 
 

Питър Сетера oт Chicago с първи концерт у нас

| от chronicle.bg |

Питър Сетера e oт артистите, чиято музикална кариера се развива бързо, а успехите не спират да го застигат. Стартира професионалния си път през 1967 г. с група Chicago, с която издават 17 албума и печелят редица отличия.

Безспорният хит, написан от Cetera за десетия албум на бандата „If you leave me now” взима награда Грами и се превръща в първия сингъл хит номер 1 на групата. През 1986 година Сетера започва соловата си кариера, с която се записва в музикалната история с хита „The Glory of Love”, номиниран с Грами и част от саундтрака на хитовия филм „Карате кид 2“. Парчетата „The Next Time I Fall” с Amy Grant, “Feels Like Heaven” с Chaka Kahn, “After All” с Cher oт филма „Нов шанс“, както и песента “No Explanation” от мега хитовата лента „Хубава жена“.

В момента Сетера е на световно турне със своята банда и споделя музиката от 8-те си солови албума, както и най-големите хитове, написани с група Chicago.

PeterCetera_ Visual

В България ще имаме удоволствието да го чуем за първи път на живо на 9 ноември в зала 1 на НДК, а билети могат да бъдат закупени от 22 май, на цени от 60 до 140 лв. в бензиностанции OMV, билетен център НДК и мрежата на Eventim.bg

 
 

Калин Вельов: Искаме да представим магията на българските женски гласове

| от chr.bg |

След като „Магическите гласове на България“ спечелиха публиката в Страсбург и Берлин, мултимедийният музикален спектакъл ще има своята българска премиера на 30 май от 20:00 часа в Театър Азарян, НДК. Мултимедийният спектакъл е своеобразен разказ за това какво се е случило през годините с българската музика и женските гласове на България – от автентичните народни песни през фолклорните обработки и белкантото до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове.

С Калин Вельов си говорим за спектакъла, за музиката и за музикалните формати.

Разкажи ни повече за проекта „Магическите гласове на България“?

Идеята е на Героги Тошев, а целта на събитието е да представи магията на българските женски гласове. От една страна говорим за най-древната музикална форма – това е фолклорът, от друга страна говорим за едно масивно световно българско присъствие в класиката, в операта. Фолклорните гласове се представят от Нина Николина и още четири момичета, с които ще минем през различни фолклорни области и периоди. Също така, през призмата на Pendara ethno project, които е електронният ни проект, смесваме по-модерен стил електронна музика с фолклорни мотиви. Имаме и само акапелни изпълнения.

Спектакъла обхваща около един век от музикалната история. На сцената сме 6 или 7 артиста, а иначе целият екип е повече от 10 човека – организатори, пиари, мултимедиен екип…

Мултимедиата в какво се изразява?

Тя съчетава кадри от стари български обичаи и ритуали, пейзажи от България, от фолклорни фестивали, както и от оперни изяви, ликовете на наши оперни прими, които са световно известни. Ние представихме и в Страсбург, където чуждата аудитория силно се впечатлява от фолклора ни.

Чужденците знаят ли на какво идват или не са запознати с нестинарството, с музиката?

Някои от тях не са запознати и определно реагират на тов анещо като на нещо ново. Други знаят и просто виждат един различен прочит.

Този спектакъл е част и от културната програма на българското председателство и се случва с подкрепата на Министерството на културата. Благодарение на това е засилен и интереса и представянето на този спектакъл в чужбина – имаме представяния в Гермния, във Франция.

От колко време е жив този проект?

Една част от него – Pendara ethno project – стартирахме с Николина още преди 15 години в Холандия, където учех по това време. Още тогава имахме идеята да съчетаем български фолклор с модерни електронни бийтове и я осъществихме заедно с холаднски диджеи. Първият ни албум издадохме преди 2 години, а този спектакъл е един вид надграждане.

А за представянето ни на Евровизия тази година какво мислиш?

Смятах, че имаме шанс, въпреки че песента ни не звучи супер комерсиална, супер хитова. Същевременно е едно модерно парче и е факт, че се класирахме за финала. Конкуренцията не беше слаба, имаше много хубави песни. Аз съм приятно изненадан от албанското участие, много силна рок песен. Белгийката имаше много качествена песен и изпълнение, арменците също.

Ти си свирил с Акага, Медикус, Дони и Момчил, Ку-Ку бенд, Нина Николина, Пим-пам – къде ти беше най-добре?

В интерес на истина аз съм музикант хамелеон и се чувствам добре навскъде, където има добра музикална компания. Акага сформирахме на края на музикалното училище. Всъщност аз съм кръстник на групата: сестра ми изрови името Акага от една стара книга за сказания и легенди за хан Аспарух – Акага е жрица, която е отгледала хан Аспарух. Направихме с момчетата хубави концерти и турнета. Медикус дойде по-късно и за мен беше хвърляне в истинският музикален живот. С бандата пътувахме много – тогава видях за първи път този забързан музиканстки живот. Това беше много важен периаод за мен, за да разбера как живеят музикантите и че един музикант може да се прехранва много добре със музика. Дони и китариста Лъчо бяха доста добри мениджъри. По-късно имах други фриленс изяви – с Лили Иванова през 98-99 година. Горе-долу по същото време ме поканиха и в Ку-Ку бенд; тогава имаше много големи турнета.

В момента как успяваш с толкова много проекти?

Трудно успявам, но това е същността ми, аз имам нужда от творческо разнообразие. Харесвам и електронна музика много, и българския фолклор, и латино музиката, и африканската музика, обичам и да пея, да композирам музика. Не мога да съчета всичко това в един проект и затова се занимавам с няколко.

Кои точно стилове на електронната музика?

Хаус. Различните форми на хаус. Дръм енд бейс, донякъде прогресив, дъбстеп. В холандския ми период, докато учех там, беше силно свързан с дръм енд бейса, защото една от сериозните формации, с които имаме много спечелени награди – Project 2000 – беше предимно дръм енд бейс банда.

Холандия има и огромна сцена…

Огромна! Също така там имах и немалко изпълнения в диджей клубове на нещо, което в България не е развито много – фрийстайл изпълненията на барабанист, перкусионист, певица, саксофонист с джиджей. Нещо, което там още 2000 г. започна силно да се развива нагоре.

Гледаш ли музикални формати? Защо от тях не излизат големи звезди?

Гледам и дори участвам в някои от тях. В България повечето действащи артисти сме самопродуциращи се и това е начинът за оцеляване тук. За съжаления няма силен стимул за мениджъри и продуценти, защото държавата не застава сериозно зад закона, защитаващ творците, съответно няма събиране на авторски и сродни права. Затова един продуцент не може да разчита, защото няма възвръщаемост на вложените пари. Има малко продуценти и аз им правя чест, но те не могат да продуциат 50-60 таланта. От всеки формат излизат по 20-30 таланта. В България има много таланти.

Затова ли успяват вече толквоа години тези формати да намират хора?

Да, проблемът е, че за тези хлапета ти трябва да имаш продуценти, които да инвестират хиляди левове. За да заснемеш един качествен видео клип ти трябват между 5000 и 10 000 лева. За да запишеш един ссингъл ти трябват минимум 5ооо левав, за албум ти трябват 50 000.

А в главите на много хора, когато заисваш песен, просто отиваш, пееш, някакъв човек го подрежда на компютъра и това е.

Да, но не е точно така. Хората от бранша знаят, че процесът е много сложен и отнемащ време и пари. Първо, трявба да имаш артист, второ трябва да имаш песен – някой трябва да изкомозира тази песен, някой да я аранжира, някой да я запише в студио с музиканти.По принцип продуцентът събира всичкото това нещо и накрая има готов продукт. За всичко това се плаща. След това трябва да му заснеме видео клип, за което също се плаща. Накрая трябва да реализираш песента в медиите, по радиото. Трябва говориш с тях, трябва да се направи пиар. Чак след това идват поканите за събития, за участия, за концерти. И този, който инвестира тези 20-30 000 лева, трябва да може да си ги върне и да изкара печалба, защото като отиде в магазина никой няма да му каже „Ей, ние ще ти дадем сиренето безплатно, защото ти продуцираш супер готин артист и ще те изчакаме няколко месеца, докато си върнеш парите.“ Нужно е да имаме подкрепата на цялата система, за да има стимул да се случва този творчески процес.