shareit

Дневникът на един аполитичен избирател

| от |

Влизам една вечер в кухнята у нас и виждам баба ми да гледа клипа на Thunderstruck на AC\DC. Аз нямам нищо против, но подозирам, че тя има и я питам:

– Николинке, защо го гледаш това?

– Ми не знам как да го сменя.

Баба ми не може да сменя каналите на телевизора.

– Абе а Иванчо как е? – пита ме. Иван ми беше съученик, сега е шофьор. Баща му ми каза, че мечтата на Иван е „да се качи на тир“. Баща му кара такси. На него веднъж обяснявах как 1 милиард е 1000 милиона. Той беше искрено омаян от новата информация, което не беше изненада, но когато каза, че ще си запише, вече се усъмних.

Тази хора (а и много други) вчера имаха право да решават държавни въпроси. Само това от воле може да направи някого аполитичен. А към причините можем да добавим, че дори кандидатът за кресло във властта да е с благородни намерения, самата порочна среда колективно ще го приспособи към себе си или в противен случай – ще го заклейми като негоден за службата.

Всяка сутрин щом стане, аполитичният започва усърдно да не се интересува от политика по никакъв начин. За него политиката е каквото олимпиадата с танкове в Русия е за украинеца – не го засяга, докато рязко не започне да го засяга, но дори тогава не го засяга особено. Той гледа сутрешните блокове все едно гледа  документален филм на National Geographic по bTV Comedy. Как се познава кой има лидерски и интелектуални качества по политическото нищо, което казва за бъдещето? Не знам. Сигурно по това колко прекъсва хората.

Демокрацията е интересно нещо, но не най-доброто. Има такива неща – например, москвичът. Идеята на демокрацията е мнозинството да решава какво иска. Това е очарователно повечето пъти. Докато не дойде денят, в който не те заболи апендиксът и всички решат аз да те оперирам. Аз не съм доктор и не мога да нарежа и домат, но… така решиха всички, така че лягай на масата и отвори широко уста.

Преди няколко години Слави Трифонов казваше и че „който е подценил публиката, не е сбъркал“, откъдето идва и слабата телевизия, но това е друга тема. Вчера каза, че твърдо застава на страната на неинтелигентните. Разбира се, нали те са най-много. Знам, че е глас в пустиня, но: Държавата трябва да се управлява от най-интелигентните й хора. Дали ще са 120 или 240, или 17 няма значение. Важното е да са най-интелигентните, защото само те имат капацитета да решават правилно комплексните проблеми на политиката. Тази форма на управление се казва гениокрация (geniocracy). Гугълнете я или гледайте Шоуто.

 

 
 
Коментарите са изключени