shareit

Дневникът на Динко

| от Големият Лебовски |

Хилоу, хилоу на феновете на Динко. Тук ще откриете това, което търсят всички – от журналенцата в „Ню Йорк Таймс“ до камилолюбците от „Ислямска държавя“. Моят дневник! Очаквам скоро да стане по-ценна писаница от автобиографията на Алекс Фъргюсън и комиксите за Батман.

Всички знаете кой съм аз и какво правя. Аз съм българин, който прославя страната пред света и носи справедливост навсякъде където стъпи със своя кон, АТВ или мерцедес.

Вчера станах в осем, изядох един омлет с 33 яйца, стек от сърна и отидох да се поразходя в Ямбол. Ямбол е градът, на Динко градът и никой не може да се ебава с мирните хора тук. Половин час раздавах автографи и се върнах в ранчото си, затрупан от подаръци. Хлапетии ми дадоха футболната си топка, за да я осветя, две баби ми подариха най-хубавата си коза, бай Чоло ми предложи за пореден път дъщеря си да я взимам, казах му, че докато не си направи гърди, няма как да има сделка.

Любовта е важна, но и гърдите са си гърди.

Като говорим за гърди, на обяд хапнах пилешки гърди в огромни количества в компанията на петима от общината. Сега ще обсъждат проект да ми правят статуя в града заради моето национално дело. Всичките хванати мигранти по границата, спипаните наркодилъри, спасените деца и девойки, рекордите на автогонките, интервютата и материалите в сутрешните блокове, стотиците селфита, които хората си правят с мен, стаиите в чужбинската преса… Не знам дали ще имат достатъчно бронз да отлеят толкова много геройство. Още повече им казах, че искам или да съм изобразен на кон или как слизам от мерцедеса. Такава статуя в България още не съм виждал. Но и България не е виждала такъв като мен.

Понякога се чудя какво щеше да стане ако се бях родил в Англия или САЩ.

Сигурно от най-големите компании щяха да ме спонсорират, да съм им рекламно лице, билбордове с Динко в Ел Ей и Манхатън, в Тексас, навсякъде. Биг Бен и Биг Динко. Джейсън Стейтъм щеше да ме играе в екшън филм за живота ми. В няколко чужбински медии вече писаха, че приличам на Стейтъм. Не бе, пичове, Стейтъм прилича на мен. Но как да се казва филмът? „Ловецът на мигранти“. После „Ловецът на мигранти 2: Границата“, „Ловецът на мигранти 3: Гневът на Динко“. Трилогия, брат ми. После и четвърта част бонус, ще се казва „Динко“. „Туентиет сенчъри фокс“ представя Джейсън Стейтъм в ролята на Динко Вълев в хита на годината – „Динко“. На 3ДЕ и АЙМАКС, всичко на макс.

Следобеда се метнах до границата и закопчах около 60 мигранти, които се криеха и дебнеха. Някои от тях вече ме познаваха и само като ме видяха, се метнаха в краката ми с молби да не ги бия. Набих ги. Да знаят. Снимах се с най-фотогеничните и звъннах на bTV и Нова да пратят екипи на място. Докато ги чаках направих 500 лицеви опори, за да изглеждам още по-напомпан в ефир.

Звъняха ми някакви дизайнерчета и сценаристи от София, искат да правят комикс за Динко. Питат ме кого харесвам повече – Супермен или Батман? Ми де да знам. Кое ви звучи по-добре – СуперДинко или БатДинко? Аз съм като Железният човек, брат ми – и от машини разбирам и злодеи тупам.

Телевизиите дойдоха, направиха пряко включване и после телефонът ми се стопи от обаждания и съобщения. Отварям фейса – 200 рикуеста за приятелство. Това е да си Динко, братко.

На връщане видях как тумба цигани тормозят някакви млади момичета и ги набих. Не момичетата, джагалите. Да знаят. Момичетата ми дадоха телефоните си, аз им казах да минат през Ямбол някой път, да пием по кафе. Усмивките на благодарност не слязоха от лицата им през цялото време. Виждах, че ме обожават, че ме познават и знаят, че могат да разчитат на мен.

Малко преди вечеря минах малко до морето, където купих три расови коня за колекцията, спасих две деца от удавяне и присъствах като почетен гост на откриването на нов луксозен ресторант за ориенталска кухня.

Вече се смрачаваше, а аз яздех мерцедеса към София. На влизане в града ме спряха полицаи. Дадох им автографи и си направихме селфита. 502 лайка. Минах през „Лъвов мост“ и по „Мария Луиза“ да респектирам малко ахмедовците, да знаят, че не може тука да си правят каквото искат. Тука е България, не е Германия, нито е Сирия. Докато сърцето ми бие в тия здрави гърди, Ахмед ще стои мирен.

След като строих тарамбуките, се отправих към „Маринела“-та за официална вечеря в панорамния ресторант с премиера и други едри играчи, които искаха да се запознаят с мен. Ядох стек, октопод, мида и сладолед с мед. Разбрахме се да ритаме скоро. Премиерът каза, че всеки ден му превеждат по някоя чужда статия за мен и че всички в правителството се гордеят с мен. Бил съм лицето на България пред света. Голям и силен, богат и умен, забавен и честен. Казаха ми да го пазя в тайна, но съм бил техен фаворит за кандидат за президент. Аз граници пазя, на такава тайна не мога и вие първи я научавате. Защото го заслужавате, бе хора. Заслужавате го.

На тръгване за Ямбол видях на един блок надпис в бяло, зелено и червено – „Динко Президент!“.

 
 
Коментарите са изключени