shareit

„Дневник”, Македония: Прощаване на Балканите – от Балканските войни само македонците нямат гробища

| от |

mk

Мариела Трайковска, „Дневник”, Македония, агенция Фокус

Народите и държавите, които са имали геноцид и, които са погребвали цели села в масови гробници да потърсят извинение. Това заяви лидерът на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети на откриването на мемориалния център „Албанска майка” в Заяс в памет на убитите албанци в балканските войни от страна на сръбската армия. Ахмети досега на два пъти неуспешно се е опитал да представи себе си като носител на процеса на помиряване. Първо миналата година с хода на ДСИ в село Слупчане вместо да помирява предизвика жестока реакция от страна на македонците. Същото се случи и сега в Заяс. И в двата случая Ахмети, случайно или не, забрави, че за подобни въпроси е необходима всеобхватна подготовка и участие на всички засегнати страни. В противен случай у мнозина може да се създаде впечатлението за политически маркетинг и усложняване на и без това сложния процес на помиряване. От друга страна, той отваря въпросът, който изглежда неизбежен.
Съюз вместо едностранни стъпки

Остава впечатлението, че призивите за извинени и помиряване между народите и държавите от бивша Югославия е константна тема, но и че са въпроси, за които има много малко съгласие. Без значение дали става дума за периода от Балканските войни, или от по-новата конфликтна история, представата е, че в региона няма сили за искрена воля и за взаимно поставяне.
Няма поместване в сръбско-хърватските отношения, когато става дума за оттегляне на взаимните дела за геноцид пред Международния съд в Хага. Напротив, отношенията може да бъдат влошени от съпротивата на хърватите за употребата на кирилицата (събитията във Вуковар), за което е възможно е изясняване на референдум, а на обществото са му известни крайно напрегнатите сръбско-косовски отношения.
На местна почва не е по-различно. Досега не е създаден истински климат за помиряване между македонците и албанците след конфликта през 2001 година.
„Щеше да има смисъл призивът на Ахмети за прощаване и помиряване, ако събитието беше съвместно. В балканските войни не загиваха само албанци, а и македонци. От балканските войни в Македония има само френски, германски и английски, но няма македонски гробове. Тези едноактни събития събуждат неприятни чувства. Това, което прави Ахмети е погрешно и не е начин на помиряване”, заявява проф. Гордана Силяновска.
Според нея, ако целта е прощаване и помирение политиците преди това трябва да помислят добре. Силяновска пита какво ще стане, ако настоящото правителство в Сърбия обвини Македония, че нарушава добросъседските отношения? Какво ще се случи, ако Турция реши да празнува завладяването на Балканите? Миналата година в Куманово се празнуваше победата над Османската империя. Според Силяновска, политиците трябва да внимават дали с този акт някого обиждат.

Комплексен въпрос

Трябва да празнуваме съвместни събития при това такива, на които се основава Европа и да честваме антифашизма. Нека да седнат и да говорят македонци, албанци, власи… И да построят паметник на Незнайния войн от Балканските войни. Ходът на Ахмети в Заяс е политизация и персонализация на историята”, казва още Силяновска.
Рубин Земон, от Института за социално-културна антропология казва, че става дума за проблем, който има повече измерения.
„Национал-романтизмът – обмисляне на националната идентичност, изграждане на имидж на „обезправен народ с най-много жертви”, митологизация на жертвите и честване на героите, помирения в които всички се чувстват губещи на маса, а били победители, живеенето в паралелни светове , недостатъчната толерантност към другия и различният, недовършен, а някъде и незапочнал, процес на публично чуване на жертвите са само част от многото трудности в процеса на помиряване при народите и държавите в от Балканите”, заявява Земон.

За помиряване е необходимо време

За помиряване са необходими време и нови личности, смята проф. Йове Кекеновски и посочва, че на Франция и Германия им били необходими половин век, за да стигнат до помиряване.
„Раните от 2001 г. са все още свежи. Докато не мине време и не дойдат нови лица в политическата сцена не може да се говори за помиряване, не само в Македония, а и на Балканския полуостров”, заявява Кекеновски.

Извинение за Сребреница

От близката история хората помнят извинението на Сърбия за геноцида в Сребреница. Двама сръбски президенти – Борис Тадич и настоящия Томислав Николич, докато бяха на поста се извиниха за Сребреница.

 
 
Коментарите са изключени

Една гора на 7000 години – първобитната Бяловежа

| от |

Простирайки се на близо 3 085,8 квадратни километра в Беларус и Полша, 7000-годишната гора Бяловежа е дом на повече от 12 000 различни видове растения и животни. Тя е една от най-големите, както и една от последните, недокоснати и първобитни гори в Европа и като такава е обявена за резерват и обект на световно наследство от Организацията на обединените нации.

Тъй като заема части и от двете държави, Полша и Беларус играят важна роля в защитата й. От полска страна територията е определена като национален парк Białowieża, докато в Беларус е защитена под името Национален парк Белавежскі нацыянальны парк. Гората е отворена за посетители и всяка година приема над 100 000 души.

Wisentsauerland

Европейски бизон

Както може би предполагате, опазването на гората е много стара традиция. Още през 14 век ловът в нея е бил силно  ограничени, а през 1538 г. крал Зигмунд I налага наказанието от смърт на всеки, който е заловен да бракониерства бизони в Бяловежа. През 1541 г. вече е обявена за резерват за бизони, а през 1557 г. е издадена първата харта, с която се  създава борд на надзирателите. С кралски указ от 1639 г. всички селяни, които се съгласяват да се грижат за гората, са освободени от феодалите си, а също така и от всички данъци.

През 18-ти и 19-ти век, когато Русия, Прусия и Австрия разделят Полша помежду си, царете започват да се бъркат на Бяловежа и хората, които живеят там. На ловците е разрешено да ловуват в гората и в резултат на товва популацията на бизоните намалява с 60% само за 15 години. В отговор на това цар Александър възстановява статута й на резерват и в рамките на няколко десетилетия популацията на бизоните успява да се възстанови. В един момент пък цар Александър II създава програма за изтребване на всички хищници в гората и така всички рисове, мечки и вълци са изловени до изчезване.

Poland Białowieża Hunters Mansion 2

Ловна хижа и най-старата сграда в гората

По време на Първата световна война всички бизони са убити от германски и съветски войници, както и от бракониери, а древната гора остава незащитена до 1921 г., когато отново е обявена за национален резерват. Тогава и популацията от бизони е възстановена със зоологически животни.

По време на Втората световна война някои напразно се опитват да се скрият в гората и гробовете на убитите от германското Гестапо все още могат да се видят.

Краля на Незнаново

Бяловежа е дом на едни от най-старите дървета в Европа – затова много от дъбовете там си имат имена, например. Големия Мамамузи (34 метра), Краля на Незнаново (38 метра), Императора на Юга (39 метра) и Пазителя на Цвежинец (36 метра).

Oak in Bialowieza1(Oak Emperor of the South)

Императора на Юга 

Трябва да отбележим, че въпреки статута на гората, в голяма част от нея е разрешена стратегическа и силно регулирана сеч. Повечето от добитата дървесина се използват от местните за строителство и отопление.

В допълнение на величествения си стара растителност, Бяловежа се гордее и с речни долини, влажни зони и ливади, които заедно подкрепят колекция от сложни хранителни мрежи. Гората отново е подслон на месояди, които включват вълци и рисове, както и видри. По тревичките й също така се разхождат 56 други вида бозайници, 13 вида земноводни, 7 вида влечуги и над 250 вида птици.

Сред местните птици има 8 различни вида кълвачи. Бобрите пък са толкова активни в Бяловежа, че на всеки 6 или 7 години дейността им променя пейзажа на гората. И може би най-добрата новина – стадото бизони, което трябваше да бъде възстановено след Първата световна война, сега има повече от 900 члена.

Bialowieza National Park in Poland0029

Паднало дърво

Един от най-забележителните факти за гората обаче е, че тя е дом на над 12 000 различни безгръбначни животни, над половината от които обитават гниещите трупи на земята. Гората може да се похвали и с 1500 вида гъби като например Fomes fomentarius. Тези гъби бавно растат и се хранят върху и с гниещата дървесина по пода на гората като за консумацията на едно дърво може да са нужни 40 години.

Силната защита, която се оказва на Бяловежа , е необходима и за да се опазят много застрашени растения и животни, включително четири вида орли: малък, малък креслив, голям креслив и скален.

 

Old-Tjikko-2011-07-19-001

Old Tjikko е норвежки смърч, който расте някъде из планината Фулуфелет в провинция Даларна в Швеция

Разбира се някак усещаме, че мнозина от вас може би се чудят кой е най-старият организъм на планетата. Най-старото открито дърво на планетата е смърч в Швеция, който е на 9550 години. Най-старото живо същество в света е актинобактерия, открита в ледовете на Сибир. ДНК анализ установява, че тя е на между 400 000 и 600 000 години.

 
 
Коментарите са изключени

Никому непотребният Sinclair C5

| от |

През 70-те и 80-те, сър Клайв Синклер е гигант в областта на електрониката и компютърните технологии. Той е става рицар през 1983 г. заради своите технологични постижения, включително първия джобен калкулатор и първия компютър за под 100 паунда.

Но изобретението, с което е най-известен – поне в някои кръгове – се оказва едно от най-неуспешните продукти в историята: Sinclair C5.

Sinclair C5 rear view

В началото на 80-те Синклер извръща поглед от компютрите към улиците и задръстванията на Великобритания. Той вижда начин за намаляване на трафика, по-малко замърсяване и по-самостоятелен транспорт. И този начин според него струва 399,00 паунда (около 10% от цената на автомобил). Казва се C5, работи на батерии и представлява триколка, за която Синклер се надява драстично да намали нуждата от автомобили.

Той се надява и велосипедистите да бъдат привлечени от неговата много иновативна и мощна машина. Тя тежи около 100 килограма и е само на сантиметри от земята. Няма задна скорост, побира само един човек и има нищожен багажник.

Въпреки недостатъците си Sinclair разчита хората да бъдат привлечени от ниските разходи за енергия (според рекламата за един американски цент може да минете осем километра).

През януари 1985 г. Sinclair C5 е пуснат на пазара. Но в отговор получава на неимоверен присмех. В стремежа си да създаде нещо, което всеки би могъл да управлява,което всеки може да си позволи, което да привлече велосипедисти, автомобилисти и пешеходци, компанията Sinclair създава устройство, с толкова недостатъци, че никой не го иска.

Според законите по онова време, превозните средства, които се движат с максимум 25 км. ч. са освободени от пътни такси, не изискват застраховка или шофьорска книжка и съответно хора на възраст до 14 години могат да я карат по улицата. Затова C5 е направена така, че да достигне максимална скорост ot 25 км. ч. а когато го карате по нанагорнище, ще стигате половината на тази скорост.

C5, освен че е калпаво превозно средство, също така крие и огромни рискове за безопасността, защото е близо до земята и така затруднява виждането на другите автомобилисти, които могат да се блъснат в него и съответно в шофьора му. То няма въздушни възглавници и е доста нестабилно на три колела.

 
 
Коментарите са изключени

Мирната Швейцария е обвързана с взривове

По протежение на Швейцарските Алпи с километри се простират груби бетонни издатини. Те се наричат шеговито, но подходящо „Тоблеронови линии“. Но имат и други имена като по-зловещото „драконови зъби“, което може би по-добре илюстрира първоначалната им функция: да отблъскват нахлуващи танкове и други вражески сили.

Тези линии са част от по-видимите елементи на отбранителната инфраструктура на страната, известна със своята традиционна неутралност (въпреки която винаги е добре подготвена за вражески атаки). Много други швейцарски отбранителни стратегии обаче са далеч по-малко забележими. Например, различни обекти от инфраструктурата на страната са внимателно подготвени да бъдат взривени.

Toblerone-line-Gland

Тоблеронови линии

През 2014 г. се появи новината, че от мост на швейцарско-германската граница са премахнати експлозивите. И това се оказва изненада за мнозина. Мостът Сакингер е построен над Рейн през 1272 г. и отдавна се смята за национален паметник на културата, но това очевидно не е спряло правителството да заложи динамит под него по време на Студената война. Подобни военни действия са част от един по-голям швейцарски плат за отбрана, който включва и изтегляне на силите и гражданите в планината. Идеята е след това изтегляне швейцарците да оставят след себе си развалини и разруха за врага, а не функционална инфраструктура.

Holzbrücke Bad Säckingen ↔ Stein AG, Schweizer Seite 2012

Сакингер

Днес швейцарските военни не коментират дали още има обекти с поставени взривове от съображения за сигурност.

През 80-те години носителят на Пулицър Джон Макфи написва книга за ролята на швейцарската армия в културния и физически пейзаж на страната. В „La Place de la Concorde Suisse“ той естествено засяга задължителната военна служба, но освен това и подробно описва как и застроените, и естествените площи на тази малка европейска нация са внимателно и силно въоръжени. Мостовете, например, не само могат да бъдат взривени, за да възпират атакуващия враг, но също така са обградени със скрити оръжия, за да спрат евентуалния ремонт от противника.

На известно количество от вътрешността на Алпите е издълбана, за да се направят бункери и складови помещения, а на известно количество от външните склонове са поставени взривове така, че да предизвикат свлачища. Железопътните и магистралните тунели също могат да бъдат унищожени бързо. Въобще през по-голямата част от 20-ти век швейцарските инфраструктурни инженери имаха двойна задача – освен да създават функционални и устойчиви конструкции, да инкорпорират в тях и методи за скорострелното им разрушаване.

Пътувайки из живописни пейзажи на планината, Макфи забелязва, че някои пътища имат малко подозрителни разклонения, които сякаш са задънени, и това го кара да си мисли, че може би водят към бункери. Дори някой по-голям камък може всъщност да е изкуствени и да прикрива някаква работа на военните. До 90-те години Министерството на отбраната на Швейцария отговаря за над 30 000 отбранителни структури и обекти, без да броим многобройните бункери в страната.

Подземните скривалища в Швейцария датират още от края на 19 век, но по-целенасочените усилия за укрепване на страната започват в края на 30-те години на 20 век, когато заплахата от международна война вече изглежда голяма. Всъщност старателната военна подготовка на Швейцария заедно с топография на Алпите вероятно са причините, които спират силите на Оста да нападнат страната през Втората световна война – те просто се страхуват от безкрайни битки по нейните непознати и въоръжени ширини. По-късно, през Студената война, швейцарците продължават да развиват отбраната си.

Швейцария в крайна сметка ще изгради достатъчно бункери, за да може да настани цялото население на страната и да им остане място – никоя друга страна не може да се похвали с такова нещо. Причината по думите на правителството е, че безопасността от ядрена атака е право на всеки гражданин. „Всеки жител трябва да има защита, до коqто може да се добере бързо от дома си“, пише в Швейцарския федерален закон за гражданска защита, а „собствениците на жилищни блокове са длъжни да построят убежища във всички нови сгради.“

И докато голяма част всичките тези усилия са скрити под земята или под разните постройки, архитектурата също играе важна роля в отбраната на Швейцария (то на този етап какво ли не играе). В цялата страна могат да се видят сгради, които привидно изглеждат като обикновени хамбари или къщи, но всъщност са места направени за съхранение на всякакви военни приспособления – от зенитни оръдия до хора. „Военните си вършеха работата си с швейцарска прецизност“, казва репортерът Анеке Бокерн. „Въпреки че планът е тези сгради да заблуждават врага, който е на над 20 метра от тях… те рисуватправят съвсем реалистични прозорци, перфектни имитации на дървесина и дори взимат под внимание положението на слънцето за добавяне на сенки.“

Вниманието на медиите и книгите, които излизат по темата на днешния ни текст, насочват общественото внимание към тези сгради през последните години, което от своя страна стимулира интереса към запазването им, въпреки че не изглежда, че ще се използват скоро. През последните няколко десетилетия много военни структури са разсекретени и продадени като домове, офиси и дори фабрики за сирене. Туристи могат да разгледат някои съоръжения, а в други дори да спят – сред културни артефакти, дълго време останали скрити под земята и зад фасадите на постоянната военна заплаха.

 
 
Коментарите са изключени

Сградите с дупки в тях

| от |

Хонконгските сгради са пронизан от дупки, които изглежда стоят срещу естетическата или структурна логика. И причината за този необичаен архитектурен избор е? Дракони.

Дупките всъщност са „драконови порти“, които са създадени, за да могат тези митични летящи зверове да преминават от домовете си по върховете на планините долу при водата всяка сутрин и след това да се връщат всяка вечер. Този поток на дракони е само една част от много голяма философия: фън шуй.

Friedrich-Johann-Justin-Bertuch Mythical-Creature-Dragon 1806

„Отхвърлено от западния свят заради странността си, изкуството фън шуй е сериозен бизнес в Хонконг“, пише Меган Белт от apassportaffair.com. „Фън шуй, което се превежда като „вятър и вода“, произтича от древното изкуство на геоманството и се свързва с енергията на земята.“

Наред с други неща, фън шуй се занимава с връзката на сградите с естествената среда, включително планините, моретата и небето. Затова правилното разположение се считат за критични компоненти на добрия градски фън шуй.

След културната революция практикуването на фън шуй е била считана от мнозина в Китай като излишна и суеверна. И все пак в Хонконг продължава да се вслушва в нея. Днес се изчислява, че има толкова експерти в областта на фън шуй, колкото счетоводители или адвокати.

„Всичко от ориентацията на сграда, формата на сградата, позицията на входа и разположението на мебелите вътре се смята, че влияят на успеха на бизнеса и собственика на жилището“, пише Каушик от amusingplanet.com. „Специалистите по фън шуй се консултират за почти всеки нов дом (или офис). Дори огромни архитектурни и инженерни проекти на тази островна държава са продиктувани до голяма степен от фън шуй … примери за практика са почти навсякъде в Хонконг“.

HK Bank of China Tower View

Някои известни архитекти пренебрегват фън шуй на своя собствена опасност.

Ръбатата сграда на Банката на Китай от архитекта И. М. Пей е широко критикувана за това, че не е наела геомансъри при разработването й. Загрижени експерти по фън шуй виждат ъгловата форма като „срязваща“ добрия късмет на съседни сгради.

 
 
Коментарите са изключени