„Дневник”, Македония: Прощаване на Балканите – от Балканските войни само македонците нямат гробища

| от |

mk

Мариела Трайковска, „Дневник”, Македония, агенция Фокус

Народите и държавите, които са имали геноцид и, които са погребвали цели села в масови гробници да потърсят извинение. Това заяви лидерът на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети на откриването на мемориалния център „Албанска майка” в Заяс в памет на убитите албанци в балканските войни от страна на сръбската армия. Ахмети досега на два пъти неуспешно се е опитал да представи себе си като носител на процеса на помиряване. Първо миналата година с хода на ДСИ в село Слупчане вместо да помирява предизвика жестока реакция от страна на македонците. Същото се случи и сега в Заяс. И в двата случая Ахмети, случайно или не, забрави, че за подобни въпроси е необходима всеобхватна подготовка и участие на всички засегнати страни. В противен случай у мнозина може да се създаде впечатлението за политически маркетинг и усложняване на и без това сложния процес на помиряване. От друга страна, той отваря въпросът, който изглежда неизбежен.
Съюз вместо едностранни стъпки

Остава впечатлението, че призивите за извинени и помиряване между народите и държавите от бивша Югославия е константна тема, но и че са въпроси, за които има много малко съгласие. Без значение дали става дума за периода от Балканските войни, или от по-новата конфликтна история, представата е, че в региона няма сили за искрена воля и за взаимно поставяне.
Няма поместване в сръбско-хърватските отношения, когато става дума за оттегляне на взаимните дела за геноцид пред Международния съд в Хага. Напротив, отношенията може да бъдат влошени от съпротивата на хърватите за употребата на кирилицата (събитията във Вуковар), за което е възможно е изясняване на референдум, а на обществото са му известни крайно напрегнатите сръбско-косовски отношения.
На местна почва не е по-различно. Досега не е създаден истински климат за помиряване между македонците и албанците след конфликта през 2001 година.
„Щеше да има смисъл призивът на Ахмети за прощаване и помиряване, ако събитието беше съвместно. В балканските войни не загиваха само албанци, а и македонци. От балканските войни в Македония има само френски, германски и английски, но няма македонски гробове. Тези едноактни събития събуждат неприятни чувства. Това, което прави Ахмети е погрешно и не е начин на помиряване”, заявява проф. Гордана Силяновска.
Според нея, ако целта е прощаване и помирение политиците преди това трябва да помислят добре. Силяновска пита какво ще стане, ако настоящото правителство в Сърбия обвини Македония, че нарушава добросъседските отношения? Какво ще се случи, ако Турция реши да празнува завладяването на Балканите? Миналата година в Куманово се празнуваше победата над Османската империя. Според Силяновска, политиците трябва да внимават дали с този акт някого обиждат.

Комплексен въпрос

Трябва да празнуваме съвместни събития при това такива, на които се основава Европа и да честваме антифашизма. Нека да седнат и да говорят македонци, албанци, власи… И да построят паметник на Незнайния войн от Балканските войни. Ходът на Ахмети в Заяс е политизация и персонализация на историята”, казва още Силяновска.
Рубин Земон, от Института за социално-културна антропология казва, че става дума за проблем, който има повече измерения.
„Национал-романтизмът – обмисляне на националната идентичност, изграждане на имидж на „обезправен народ с най-много жертви”, митологизация на жертвите и честване на героите, помирения в които всички се чувстват губещи на маса, а били победители, живеенето в паралелни светове , недостатъчната толерантност към другия и различният, недовършен, а някъде и незапочнал, процес на публично чуване на жертвите са само част от многото трудности в процеса на помиряване при народите и държавите в от Балканите”, заявява Земон.

За помиряване е необходимо време

За помиряване са необходими време и нови личности, смята проф. Йове Кекеновски и посочва, че на Франция и Германия им били необходими половин век, за да стигнат до помиряване.
„Раните от 2001 г. са все още свежи. Докато не мине време и не дойдат нови лица в политическата сцена не може да се говори за помиряване, не само в Македония, а и на Балканския полуостров”, заявява Кекеновски.

Извинение за Сребреница

От близката история хората помнят извинението на Сърбия за геноцида в Сребреница. Двама сръбски президенти – Борис Тадич и настоящия Томислав Николич, докато бяха на поста се извиниха за Сребреница.

 
 

От Джейн Ръсел до Марго Роби: жените и банските през годините

| от chronicle.bg |

 

Модата в банските костюми претърпява толкова революции, колкото всеки останал аспект в модата. От времето, когато жените ходели по плажа само за разходка или чай, до наши дни, културата се е променила повече от впечатляващо.

Споменаваме този очевиден факт, защото когато погледнем как се е променил външния вид на плажуващата жена през години, пак не можем да повярваме, че преди един век  жените са ходели на плаж така:

maryal-knox-SL7

Всяко десетилетие има своя белег върху плажното облекло и то се вижда най-добре през фотоапаратите на големите фотографи, в които застават любимите актриси от миналите епохи.

В края на ХIХ век за жените на плажа е важал стриктен дрескод – рокля до коленете, която покрива тялото, обикновено черна, ограничаваща влизането в морето до потапяне на краката до коленете. След Първата световна война се появява първият цял бански костюм, наричан понякога майо, който обаче се свива след намокряне. След него идва революцията на бикините носени от Бриджит Бардо през 60-те, а после Кристи Бринкли през 70-те.

В някои случаи плажното облекло е много точен лакмус за етапа на културно развитие. В много случаи типичният бански костюм може да бъде белег на епохата. От първите дни, до момичетата на Бонд през Елизабет Тейлър и компания, днес ви показваме някои от култовите бански костюми на минали епохи. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Кога имате моралното право да ползвате болничен в България

| от Емил Кирилов |

Навярно сте забелязали, че у нас е въпрос на чест и престиж да умреш от бронхопневмония на работното си място. Хора губят зрение при 40 градуса температура, но продължават героически да изготвят екселска таблица минути преди спешни екипи да нахлуят в офиса и да ги сложат на системи.

Другото е просто несериозно. Ще ми изчезваш ти от работа за една хрема и едни 38 градуса, дето дори 4 дена не си ги поддържал… Къде ги дават тия? Какъв мъж си ти? Ти си жена? Каква жена си ти? Едно време са раждали на полето като крави, не са пили антибиотици и са умирали на 29 от ангина, ти ще се лигавиш тука за два сопола. Пуууууууу….

Няма значение, че човек, всъщност, може и има пълното право да го направи – да си остане три дни вкъщи и да гледа сериали, за да му мине вирусът по нормален начин, без да зарази други хора и да се инвалидизира до живот. Има законовото право, а може би работи и в нормална фирма, където това не е проблем. Може и да има свестен шеф, който даже го поощрява да се лекува у дома си. Но морално ли е? Това ли е отговорният и зрял избор?

С какви очи да изчезнеш от работното си място, когато колежката Каролина презентира на пауърпойнт с два абоката на всяка ръка?

Някак не върви, някак безотговорно е да се погрижим за здравето си, когато имаме задачи за вършене.

Редки са случаите, в които болничният е морално обоснован и няма защо да ви е много гузно и виновно пред колегата от Силистра, че сте се възползвали от такъв. Нищо че пак може да усетите после укорителен поглед зад гърба си, отправен от човек, прекарал два плеврита и 3 шарки на крак в заседателна зала.

Така, де, хората имат наеми да плащат. По-добре смъртно бял в София, отколкото здрав и румен обратно в родния град.

И все пак… Понякога се налага човек да отсъства от работа. Нека приемем, че е допустимо и удачно да излезете в болничен за не повече от два дни в някой от следните случаи:

Ебола.

Раждате до час.

Ухапан сте от акула преди 20 минути, вследствие на което нямате крак и няма как да стигнете до офиса.

Диагностициран сте с остър инфаркт на миокарда и инсулт едновременно.

При кърлеж в окото, ако засяга зеницата.

Сгазил ви е ТИР.

Имате три деца. И трите не са яли от пет дни.

Куршум в корема по време на престрелка пред дискотека в родното ви село.

Имате разстройство, докато депутат предупреждава за химикал в питейната вода в София.

Ядрен взрив.

Нагълтали сте се с вода в подлеза на метрото.

Навярно съществуват и други редки случаи, в които не е необходимо да чувствате вина, че сте оставили колегите си да работят сами нещо, което приемат за супер смислено и важно, без то да бъде мозъчна хирургия или пътешестване около света. Никой обаче не е открил на практика, поне за момента, кои са тези случаи.

И така… Хубаво да не прекаляваме с приказките за болести, да не чуе дявола. Чукайте на дърво. Плюйте в пазва. Важното е да сме живи и здрави! Другото ще си го купиме със заплатите от хиляда и нещо лева.

 
 

Най-добрите филми на 2018 г. досега

| от chronicle.bg |

Юни вече е към края си и е време за традиционната равносметка на филмите през първото полугодие на 2018-та.

Като изключим редовната доза от манджата на Марвъл, която ще пренебрегнем (с едно изключение), годината дотук беше достатъчно разнообразна, така че да задоволи всеки вкус, като започнем от качествени независими филми, минем през най-доброто от европейското кино и стигнем до скъпите и комерсиални блокбъстъри на Холивуд.

Разбира се, днешната равносметка не е окончателна, тъй като знаем, че доброто кино пази най-силните си козове за есента и зимата (за да се класира за престижните награди догодина). Въпреки това могат ясно да се откроят няколко заглавия, които ще се въртят пред очите ни поне до началото на 2019-та. Тук трябва да направим уточнението, че за премиера на филмите в този случай се приема пускането им по киносалоните, а не премиери по фестивали, които за някои филми се случиха още в края на 2017 г.

Вижте в галерията горе най-добрите филми на 2018 г. досега.

 
 

Клеър Фой не прилича на себе си в трейлъра на „The Girl In The Spider’s Web“

| от chr.bg |

Sony Pictures пусна трейлъра на „The Girl in the Spider’s Web“, в който Клеър Фой играе Лисбет Саландер пушещата и караща мотор героиня от романа в три части Millennium на Стиг Ларсън. Ролята на пънкарката идва след като Фой игра кралица Елизабет II в „The Crown“, за което спечели Златен глобус и беше номинирана за Еми.

Според трейлъра Саландер е част от движението #TimesUp – „жената, която наранява мъже, които нараняват жени“. Тя спасява една дама от юмруците на гаджето й като го провесва за краката, разкрива изневерите и побойщата му и за наказание прехвърля всичко, което има, в сметките на неговите жертви. Саландер обаче не е перфектна и някой, когото не е успяла да спаси, скоро й задава въпроса: „Никога не успях да разбера – защо помогна на всички, но не и на мен?“

Фой не прилича на себе си в тази роля – с изцяло черен гардероб, пиърсинги и разбира се, татуировка на дракон.