shareit

„Дневник”, Македония: Прощаване на Балканите – от Балканските войни само македонците нямат гробища

| от |

mk

Мариела Трайковска, „Дневник”, Македония, агенция Фокус

Народите и държавите, които са имали геноцид и, които са погребвали цели села в масови гробници да потърсят извинение. Това заяви лидерът на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети на откриването на мемориалния център „Албанска майка” в Заяс в памет на убитите албанци в балканските войни от страна на сръбската армия. Ахмети досега на два пъти неуспешно се е опитал да представи себе си като носител на процеса на помиряване. Първо миналата година с хода на ДСИ в село Слупчане вместо да помирява предизвика жестока реакция от страна на македонците. Същото се случи и сега в Заяс. И в двата случая Ахмети, случайно или не, забрави, че за подобни въпроси е необходима всеобхватна подготовка и участие на всички засегнати страни. В противен случай у мнозина може да се създаде впечатлението за политически маркетинг и усложняване на и без това сложния процес на помиряване. От друга страна, той отваря въпросът, който изглежда неизбежен.
Съюз вместо едностранни стъпки

Остава впечатлението, че призивите за извинени и помиряване между народите и държавите от бивша Югославия е константна тема, но и че са въпроси, за които има много малко съгласие. Без значение дали става дума за периода от Балканските войни, или от по-новата конфликтна история, представата е, че в региона няма сили за искрена воля и за взаимно поставяне.
Няма поместване в сръбско-хърватските отношения, когато става дума за оттегляне на взаимните дела за геноцид пред Международния съд в Хага. Напротив, отношенията може да бъдат влошени от съпротивата на хърватите за употребата на кирилицата (събитията във Вуковар), за което е възможно е изясняване на референдум, а на обществото са му известни крайно напрегнатите сръбско-косовски отношения.
На местна почва не е по-различно. Досега не е създаден истински климат за помиряване между македонците и албанците след конфликта през 2001 година.
„Щеше да има смисъл призивът на Ахмети за прощаване и помиряване, ако събитието беше съвместно. В балканските войни не загиваха само албанци, а и македонци. От балканските войни в Македония има само френски, германски и английски, но няма македонски гробове. Тези едноактни събития събуждат неприятни чувства. Това, което прави Ахмети е погрешно и не е начин на помиряване”, заявява проф. Гордана Силяновска.
Според нея, ако целта е прощаване и помирение политиците преди това трябва да помислят добре. Силяновска пита какво ще стане, ако настоящото правителство в Сърбия обвини Македония, че нарушава добросъседските отношения? Какво ще се случи, ако Турция реши да празнува завладяването на Балканите? Миналата година в Куманово се празнуваше победата над Османската империя. Според Силяновска, политиците трябва да внимават дали с този акт някого обиждат.

Комплексен въпрос

Трябва да празнуваме съвместни събития при това такива, на които се основава Европа и да честваме антифашизма. Нека да седнат и да говорят македонци, албанци, власи… И да построят паметник на Незнайния войн от Балканските войни. Ходът на Ахмети в Заяс е политизация и персонализация на историята”, казва още Силяновска.
Рубин Земон, от Института за социално-културна антропология казва, че става дума за проблем, който има повече измерения.
„Национал-романтизмът – обмисляне на националната идентичност, изграждане на имидж на „обезправен народ с най-много жертви”, митологизация на жертвите и честване на героите, помирения в които всички се чувстват губещи на маса, а били победители, живеенето в паралелни светове , недостатъчната толерантност към другия и различният, недовършен, а някъде и незапочнал, процес на публично чуване на жертвите са само част от многото трудности в процеса на помиряване при народите и държавите в от Балканите”, заявява Земон.

За помиряване е необходимо време

За помиряване са необходими време и нови личности, смята проф. Йове Кекеновски и посочва, че на Франция и Германия им били необходими половин век, за да стигнат до помиряване.
„Раните от 2001 г. са все още свежи. Докато не мине време и не дойдат нови лица в политическата сцена не може да се говори за помиряване, не само в Македония, а и на Балканския полуостров”, заявява Кекеновски.

Извинение за Сребреница

От близката история хората помнят извинението на Сърбия за геноцида в Сребреница. Двама сръбски президенти – Борис Тадич и настоящия Томислав Николич, докато бяха на поста се извиниха за Сребреница.

 
 
Коментарите са изключени