Димо Падалски: Причините да няма подобни предавания са много

| от chr.bg |

На днешната дата през 1980 година започва едно от епохалните предавания „Минута е много“. Разбира се, говорим с емблематичния Димо Падалски. По време на разговора в нас се прокрадва чувството, че говорим с рок звезда, чиито виртуозните концерти сме гледали по телевизията.

Ето какво стана:

Защо според Вас няма вече подобни предавания „състезания за ума“ по телевизията?

Като начало да честитя годишнината на предаването на целия екип,преди всичко на Петър Вучков и на създателката му Лили Райчева. На всички бивши участници и на многобройната му публика!

Причините да няма днес подобни предавания са много (макар,че има голям интерес към такива предавания) – несъобразяване на телевизиите със зрителския интерес, субективни фактори, те имат по-ограничена аудитория в сравнение с риалити програмите.

 Какво мислите за моментната ситуация в БНТ?

Мисля, че на БНТ липсват атрактивни водещи, интересни теми, разнообрани предавания, липсват различните гледни точки. Да вземем спортните предавания – малко са най-интересните събития, само Олимпиадата и мачовете на националния отбор по футбол. Впечатленията са ми, че много малко млади хора гледат БНТ…

Имате ли любим въпрос(и) от „Минута е много“?

Моите любими въпроси в предаването са тези, които са били свързани с мен и са повлияли върху моето представяне . Такива бяха въпроси на зрителите в така наречените дузпи – когато състезателите завършат с равен брой точки и им се задава допълнителен въпрос. В първия случай въпросът ми беше – коя е тази напитка за която се спори от векове дали е полезна или вредна (аз веднага си помислих за кафето),но е била забранена от Корана? Веднага отговорих „Виното“. Отговорът беше “Не, кафето“. Аз им казвам – вие не сте ли чували за арабско и турско кафе? Това не ми помогна, както и това, че занесох книга на френски тълкувател на Корана, който казва защо кафето и цигарите не са били забранени. Защото когато е писан Корана, те не са били познати. Оказа се, че през 17-18 век е имало султани – фундаменталисти, които забранили кафето в страните си. Но това няма нищо общо с Корана…

Втория въпрос беше каква е фактическата грешка в понятието „дузпа“? Моят отговор беше, че няма такава грешка. Зрителят беше пратил отговор, че „дузпа“ означава „12 стъпки“, а е единадесет метров наказателен удар.

Аз им казах,това не е фактическа грешка, а съответствие, защото има английска мярка ярд, която е равна на 91 см и 12 ярда са 11 метра. Ако ме бяхте попитали какво означава дузпа, веднага щях да ви отговоря.

Така загубих несправедливо две състезания.

Работите като учител. Какви са проблемите на образователната система?

Проблемите на образователната система са толкова много… С новия образователен закон те се задълбочиха. Този закон засегна особено природните науки география, химия, биология, физика като часовете им в задължителната подготовка на горния курс бяха сериозно орязани. Така часовете географията намаляха с около 17%. На нашата гимназия НПМГ бяха премахнати собствените (наричани вътрешни) приемни изпити по география, биология, химия, физика, математика, а приемът е с националното външно оценяване по български и математика. Вярно е, че от тази година ще се взима предвид и наше състезание по природните науки. Не е добра и системата на делегираните бюджети, при която бюджетът на едно училище се формира като се умножат учениците по издръжката на един ученик. Първо, издръжката години наред не се променя или се променя съвсем малко и второ, тази система защитава най-слабите и мързеливи ученици, защото те ако получат реалните си оценки и бъдат отстранени от училище, то училището ще загуби издръжката на един ученик, ще загуби пари.

Сериозно е застаряването на учителите, а желаещите да дойдат млади учители са малко поради две главни причини: ниските заплати и отношението на родители, ученици, обществото към учителите, което не е никак добро. Постоянно се променят учебните планове и програми без да има допитване до учителите. Липсва добра система за квалификация на учителите. Учителите са затрупани от все по-голяма бумащина, което също отблъсква много способни хора.

За училищата като нашето, които готвят олимпийци и състезатели, няма допълнително финансиране, а те даже са ощетени, защото разходите по изпращане на състезатели и учители се поемат от общите разходи и остават по-малко пари за заплати и допълнително материално стимулиране.

Какви решения бихте предложил? Как изглежда една добра образователна система?

Решенията са много,както и проблемите са много:

А. Да се поправи грешката със съкращенията на чассовете по природните науки – география, биология, химия, физика.

Б. Да се поправи финансирането на училищата, а и на университетите, като то зависи не само от бройката на учениците и студентите, а и от постигнатите резултати.

В. Да има широка дискусия с учителите при създаване на новите програми, планове и учебници.

Г. Да се вземат мерки за по-добра дисциплина на учениците.

 Как родителите биха могли да стимулират любопитството на децата си?

Родителите биха могли да помогнат в откриването на интересите, на способностите на своите деца, в това те да бъдат развити и да не настояват на своите идеи, които често са далеч от интересите и способностите на децата им.

Като учител имате наблюдения върху бъдещето на България. Как изглежда то?

Моите наблюдения върху младежта на България не са много показателни, защото преподавам в едно от най-добрите училища на България НПМГ. Има чудесни деца и в моето, и в други училища, но стават все повече децата, които не се интересуват от нищо. Децата растат без да се интересуват особено от политика и социални въпроси. Надявам се, че с навлизането на социалните мрежи младите ще се интересуват повече от политически, социални и икономически въпроси.

Как можем да познаем умния човек, когато го срещнем на улицата?

Умния човек като вървим по улицата не можем да познаем, без да общуваме с него. Глупавия човек, невъзпитания, лошия можем да открием много по-лесно. Можем да открием кой е открит и кой е затворен, но кой е умен без по-продължително общуване не можем.

 
 

Секси щерките на рокендрол звездите

| от chr.bg |

 Рокендрол звездите ни подариха не само великолепната си музика, лудостта по всички концерти и незабравими години, но и много, много красивото си поколение.

Освен стотиците часове златна музика, динозаврите на рок културата дариха света и със секси дъщерите си, някои от които са почти толкова талантливи, колкото звездните си татковци.

Ще споменем само Лив Тайлър – една божествена актриса, с която баща й Стивън няма как да не бъде повече от горд.

Кои още се нареждат до Лив в този списък – вижте в галерията горе.

 
 

NASA отговаря на молбите на феновете да спаси Тони Старк

| от chronicle.bg |

Феновете на Marvel се обърнаха чрез Туитър към NASA, а по-късно и към Илон Мъск и SpaceX, с молба да спасят Тони Старк. Супергероят се намери в изключително тежка ситуация в трейлъра на „Avengers: Endgame“. Виждаме го сам в космоса след събитията в края на „Avengers: Infinity War“ с неработещ костюм да оставя съобщение за Пепър.

Реакцията на повечето фенове беше да спекулират с това как Тони ще се измъкне от безизходицата си (защото не ни се вярва да умре). Може би ще бъде спасен от Captain Marvel, кой знае. Мнозина обаче писаха на Космическата агенция с молба да реши проблема. И получиха отговор:

 

„Хей, Марвел, чухме за Тони Старк. Както знаем, първото нещо, което трябва да направите, е да слушате за „Avengers, имаме проблем“. Но ако той не може да говори, препоръчваме да използвате всичките си ресурси, за да го потърсите“

Отговорът им само потвърждава колко дълбоко са залегнали супергероите в американската поп култура. NASA получава туитове за всякакви филми по всякакви поводи като не отговаря на никой. „Avengers: Endgame“ обаче прави изключение.

Шегата настрана, доста хора наистина се страхуват, че Тони Старк може да си отиде, защо договорът на Робърт Дауни Джуниър приключва след този филм.  Той едва ли ще залезе като образ, не и преди да се изправи срещу Танос. Няма обаче никакви гаранции, че ще оцелее битката.

 
 

Нискотарифен опит за летене

| от Мария Касимова |

Събота вечерта, летище София, Терминал 1. Противно на обичайното, четирите близки по час полети с нискотарифни компании не са произвели библейско стълпотворение пред проверката за сигурност и с огромна изненада преминавам през лабиринтната пътека с бодра крачка.

Безсловесна дама проверява бордната ми карта и личната такава и с поглед ми указва да мина навътре. Там, разбира се, уцелвам поредната тунингована хубавица, която не е чувала, че не може да лети, прегърнала любимия си дезодорант с размерите на лак са коса и която държи да си изясни правилата за безопасност на борда лично от “който ви и шефа на вас тук, сичкити”. Леко приповдигнатият й децибел набира скорост още повече, когато девойката обяснява, че със същия “тоз дизидорант” е летяла насам от Валенсия точно преди един месец. Тогава никой нищо не й бил казал на летището. Тъкмо я въдворяват с професионално отработен вежлив и хладен тон, когато току до мен на съседната лента един чичо се е запънал, че каквото и да става, той без домашната си ракия няма да излети!

Служителката зад скенер машината му сочи табелата, на които пише, че с течности над 100 мл не можеш да минеш, а той настоява, че това тука не е точно течност – то е ракия, а и го няма нарисувано! Следва емоционален разяснителен монолог на тема колко трудно се прави домашна ракия. После полунасълзен майсторът на домашняка гушва пластмасовото шише от кока-кола и драматично отстрелва коравосърдечните униформени от терминала с въпроса “Как сега, заради вас дъщеря ми в Германия няма да посрещне Коледа с ракията на татко си?!”. Видимо лека човешка тъга преминава през челата на отговорните за бордната сигурност, но дългът, както знаем, е по-силен. Така че ракията, заедно с гигантския дезодорант на момичето от съседната лента, преминават във владение на летищните власти.

После идва салонът…

За салона на Терминал 1 на Софийското летище могат да се напишат книги от всякакъв жанр. Претъпкано е като в селска автогара след събор. До полета за Валенсия има още час, но пред гишето, въпреки проветрението и студа, се е образувала опашка. Когато накрая и стюардеса застава до вратата, опашката набъбва двойно, а подстъпът към т.нар. редица за хората с прайорити бординг е блокиран. Плахо питам къде се редят те, тъй като съм платила подобна услуга, а двойка здравеняци ме измерва от глава до пети и ми изтърсва, че тука всички сме с предимство.

Докато със свито сърце очаквам да премина през зоркото око на стюардесата, забелязвам как една трета от непривилегированите пътници тъпчат по чанти и в пазви разни неща, за да могат да минат през контрола на вратата изрядни и с по една чанта. Леля навлича всичките си пуловери и жилетки и в освободеното място в сакчето си натъпква найлонов плик с някакви неща. Младеж набутва лаптопа си под ризата си на гърба, а приятелката му уж небрежно го придържа за кръста, докато стигнат до въртящата се врата преди автобуса. Била съм свидетел на всякакви етюди на тема “Как да прецакаме нискотарифна компания с багажа”. Но този път пък присъствах на това как една леля разпределя сред пътниците цяла кутия тунквани вафли, които после, някъде на десет хиляди метра над земята, лично си прибира, преминавайки като цветарка през всеки ред в самолета.

Не знам каква ще да е психологията на пътуващите с този вид по-евтини полети, но със сигурност те не са разбрали, че местата са запазени, има достатъчно за всички и правостоящи или тичащи след самолета не се допускат. Затова и юрушът, с който се изсипва тълпата от автобусчетата, не ми е понятен. Още по-непонятно ми е тоталното спокойствие, което гражданите имат, когато се настаняват по местата си.

Намери си бай Пешо номерчето на седалката, застане на пътеката и отдели едни пет минути от общия ни предполетен живот да си свали якенцето, да помисли дали да го сложи в багажа или да си го държи за всеки случай, а накрая вземе да се разтъпче, да се подготви за дългото седене. През това време опашката недоволства и дава съвети, но минута по-късно най-сърдитите от бавния бай Пешо правят точно като него. В крайна сметка стюардите, обучени да могат да се справят и с хора с поведение на деца в детска ясла, наместват нещата. Като се има предвид горното, може би е излишно да се възмущавам, че думи като извинете, моля и благодаря в тази среда не съществуват.

Когато идва моментът с храната обаче пътниците истински се оживяват. За моя огромна изненада на борда явно има хора, които пътуват само, за да опитат нудъл супата и сандвичите с шунка, които очевидно се предлагат единствено в този вид полети. Така започва едно смятане на валути, прехвърляне от евро в лева и обратно, вадене на кредитни карти, ядене и пиене и шумно коментиране на “безбожните цени”, които така или иначе съвсем доброволно току що са платили.

След насищането на стомаха идва ред и на насищането на нуждата от социални контакти. Мисля, че само в български самолет се качват съвършено непознати хора, които в края на първия час във въздуха се тупат по рамената дружески и емоционално си слушат биографиите. В средата на трите часа до Валенсия една трета от самолета вече е в изправено положение и с леко зачервени бузи и енергично лашкане между седалките циркулира по тесния коридор. Заедно с тях, разбира се, има и две-три току що проходили дечица, които лазят или едва пристъпят в краката им по същата тази пътека. По традиция и тоалетната е заета от първия миг, в който изгаснат светлините за коланите и остава такава до края на полета, като пред нея опашката почти константно е не по-малка от трима-четирима човека.

Дали заради този толкова народняшки дух в самолета или поради някакво тайно състезание за най-неразбираемо говорещ стюард, нашият казва някакви неща на английски и български език, които абсолютно никой не разбира. Толкова е бърз, че думите му ме зашлевяват като неочаквани плестници и ми звучат като диалект на ескимоско племе. Същият този суперскоростен лингвистичен феномен обаче проявява завидна способност да дава ясни, отчетливи и напълно разбираеми команди, когато по стара българска автобусна традиция самолетът се приземява и след задължителните аплаузи, част от пътниците скачат да си вадят багажа и да се приготвя за слизане.

Веднага седнете на мястото си, докато не сте наранили хората около вас!” се процепва тежкият тембър на стюарда и непослушковците тутакси си сядат на столчетата. Това трае, разбира се няколко минутки – толкова, колкото пилотът да изгаси двигателите. Тогава се става целокупно в името на това всички да се надръндим един в друг на пътеката и да си стоим така полузадушени, докато предната врата се отвори и ни закачат с ръкав за летището. Имам късмета да съм на един от последните редове и на място до пътеката, така че моите двама спътника отстрани вече са изправени и с накривени глави под багажното ме гледат с омраза.

Когато им казвам, че просто няма къде да застанем, защото пътеката е за по един човек, а сега на неговото място са шест, с неохота си сядат и започват разпалено да обясняват по телефона с чакащите ги отвън, че се бавят, заради “една тука”…

Логично, напускам борда последна. Минавам покрай бързоговорящия стюард и се изкушавам да го попитам защо му е така важно да говори толкова неразбираемо и бързо. Тъкмо да си отворя устата обаче, и зад мен се материализира възпълна госпожа в рокля с леопардова шарка.

Ай мърдай, кво си се запречила тука, за обратно ли искаш да го хващаш?ми изкрещява в упор. Дишам дълбоко, подхващам си куфарчето и тутакси прощавам скороговорката на стюарда. Все пак, каквото и да каза, някак звучеше интелигентно…

 
 

Речник на онлайн запознанствата

| от chronicle.bg |

Знаете, че сте прекарали повече време в онлайн запознанства, когато знаете какво седи зад фразите по-долу, взети директно от описанието в профилите на доста реални хора. Но ако не сте, този текст е за вас, защото много от тези изрази имат малко (или много) по-различно значение онлайн, отколкото в реалния свят.

Това, разбира се, не е изчерпателен списък, но е едно добро начало, за да разберете начина, по който се говори в различната интернет среда. Трябва да подчертаем също, че има и заключения. Следете за допълнителни сигнали, който да потвърждават теорията ни и ако не ги намерите, приемете описанието за сериозно.

Обичам да се забавлявам, широко скроен/а съм 

Обикновено тези неща се отнасят до секс. Защо човек би казвал изрично, че обича да се забавлява – това се подразбира. Освен ако наистина не обича да се забавлява…

Сепиосексуален

Това е горе-долу новата сексуална мания у хората. По принцип сепиосексуален е човек, който e привлечен от интелекта и/или мъдростта у човека срещу него.

Може обаче грешно да се приеме, че сепиосексуалните хора не обръщат внимание на външността. Това не е вярно.

Активен начин на живот

От една страна активният човек може да спортува много, да ходи на планина и т.н. Но много често под „активен начин на живот“ се има предвид ходене по баровете всяка вечер до рано. Имайте това предвид – или ще трябва да ходите на планина с този човек, или ще трябва да излизате много. Всеки случай няма да си седите вкъщи много.

Ако човекът е спортист „активен начин на живот“ може също така да означава, че иска партньорът му да не е с наднормено тегло.

Разведен/а

Има шанс да срещнете и това, разбира се. Имайте предвид обаче, че нещата все още може да са на ниво уговорки и да няма нищо подписано. Разводите отнемат дълго време, така че може да са разделени.

Търся забавление

Този човек ще се отнася с вас като с предмет и ще ви зареже в момента, в който не сте му забавни, или в момента, в който се появи по-забавен предмет.

Окей е, ако искате нещо за една (две?) нощи, но не и друго.

Търся си FWB (friend with benefits – другарче за секс)

Това е абсолютно така. Няма никакви скрити мисли в този случай.

Търся постоянна връзка 

Ако си признава, че търси постоянна връзка, най-вероятно скоро след като я получи ще иска деца. Ако и вие се замисляте за деца, моля. Но имайте предвид, че това се има предвид – деца. Може и брак, може и без.