Димо Падалски: Причините да няма подобни предавания са много

| от chr.bg |

На днешната дата през 1980 година започва едно от епохалните предавания „Минута е много“. Разбира се, говорим с емблематичния Димо Падалски. По време на разговора в нас се прокрадва чувството, че говорим с рок звезда, чиито виртуозните концерти сме гледали по телевизията.

Ето какво стана:

Защо според Вас няма вече подобни предавания „състезания за ума“ по телевизията?

Като начало да честитя годишнината на предаването на целия екип,преди всичко на Петър Вучков и на създателката му Лили Райчева. На всички бивши участници и на многобройната му публика!

Причините да няма днес подобни предавания са много (макар,че има голям интерес към такива предавания) – несъобразяване на телевизиите със зрителския интерес, субективни фактори, те имат по-ограничена аудитория в сравнение с риалити програмите.

 Какво мислите за моментната ситуация в БНТ?

Мисля, че на БНТ липсват атрактивни водещи, интересни теми, разнообрани предавания, липсват различните гледни точки. Да вземем спортните предавания – малко са най-интересните събития, само Олимпиадата и мачовете на националния отбор по футбол. Впечатленията са ми, че много малко млади хора гледат БНТ…

Имате ли любим въпрос(и) от „Минута е много“?

Моите любими въпроси в предаването са тези, които са били свързани с мен и са повлияли върху моето представяне . Такива бяха въпроси на зрителите в така наречените дузпи – когато състезателите завършат с равен брой точки и им се задава допълнителен въпрос. В първия случай въпросът ми беше – коя е тази напитка за която се спори от векове дали е полезна или вредна (аз веднага си помислих за кафето),но е била забранена от Корана? Веднага отговорих „Виното“. Отговорът беше “Не, кафето“. Аз им казвам – вие не сте ли чували за арабско и турско кафе? Това не ми помогна, както и това, че занесох книга на френски тълкувател на Корана, който казва защо кафето и цигарите не са били забранени. Защото когато е писан Корана, те не са били познати. Оказа се, че през 17-18 век е имало султани – фундаменталисти, които забранили кафето в страните си. Но това няма нищо общо с Корана…

Втория въпрос беше каква е фактическата грешка в понятието „дузпа“? Моят отговор беше, че няма такава грешка. Зрителят беше пратил отговор, че „дузпа“ означава „12 стъпки“, а е единадесет метров наказателен удар.

Аз им казах,това не е фактическа грешка, а съответствие, защото има английска мярка ярд, която е равна на 91 см и 12 ярда са 11 метра. Ако ме бяхте попитали какво означава дузпа, веднага щях да ви отговоря.

Така загубих несправедливо две състезания.

Работите като учител. Какви са проблемите на образователната система?

Проблемите на образователната система са толкова много… С новия образователен закон те се задълбочиха. Този закон засегна особено природните науки география, химия, биология, физика като часовете им в задължителната подготовка на горния курс бяха сериозно орязани. Така часовете географията намаляха с около 17%. На нашата гимназия НПМГ бяха премахнати собствените (наричани вътрешни) приемни изпити по география, биология, химия, физика, математика, а приемът е с националното външно оценяване по български и математика. Вярно е, че от тази година ще се взима предвид и наше състезание по природните науки. Не е добра и системата на делегираните бюджети, при която бюджетът на едно училище се формира като се умножат учениците по издръжката на един ученик. Първо, издръжката години наред не се променя или се променя съвсем малко и второ, тази система защитава най-слабите и мързеливи ученици, защото те ако получат реалните си оценки и бъдат отстранени от училище, то училището ще загуби издръжката на един ученик, ще загуби пари.

Сериозно е застаряването на учителите, а желаещите да дойдат млади учители са малко поради две главни причини: ниските заплати и отношението на родители, ученици, обществото към учителите, което не е никак добро. Постоянно се променят учебните планове и програми без да има допитване до учителите. Липсва добра система за квалификация на учителите. Учителите са затрупани от все по-голяма бумащина, което също отблъсква много способни хора.

За училищата като нашето, които готвят олимпийци и състезатели, няма допълнително финансиране, а те даже са ощетени, защото разходите по изпращане на състезатели и учители се поемат от общите разходи и остават по-малко пари за заплати и допълнително материално стимулиране.

Какви решения бихте предложил? Как изглежда една добра образователна система?

Решенията са много,както и проблемите са много:

А. Да се поправи грешката със съкращенията на чассовете по природните науки – география, биология, химия, физика.

Б. Да се поправи финансирането на училищата, а и на университетите, като то зависи не само от бройката на учениците и студентите, а и от постигнатите резултати.

В. Да има широка дискусия с учителите при създаване на новите програми, планове и учебници.

Г. Да се вземат мерки за по-добра дисциплина на учениците.

 Как родителите биха могли да стимулират любопитството на децата си?

Родителите биха могли да помогнат в откриването на интересите, на способностите на своите деца, в това те да бъдат развити и да не настояват на своите идеи, които често са далеч от интересите и способностите на децата им.

Като учител имате наблюдения върху бъдещето на България. Как изглежда то?

Моите наблюдения върху младежта на България не са много показателни, защото преподавам в едно от най-добрите училища на България НПМГ. Има чудесни деца и в моето, и в други училища, но стават все повече децата, които не се интересуват от нищо. Децата растат без да се интересуват особено от политика и социални въпроси. Надявам се, че с навлизането на социалните мрежи младите ще се интересуват повече от политически, социални и икономически въпроси.

Как можем да познаем умния човек, когато го срещнем на улицата?

Умния човек като вървим по улицата не можем да познаем, без да общуваме с него. Глупавия човек, невъзпитания, лошия можем да открием много по-лесно. Можем да открием кой е открит и кой е затворен, но кой е умен без по-продължително общуване не можем.

 
 

6 причини да живеете в Лозенец

| от Цветелина Вътева |

Когато бях малка, прабаба ми и прадядо ми живееха в Лозенец. Не знам дали знаеха, че живеят в луксозен квартал, гледаха кокошки в двора, бяха садили хортензии по пътеката, която се спускаше към къщата и не се чудеха защо улицата им се нарича „Цветна градина“.

По лозенските наклони баща ми се е пребивал с мотор на паветата. Пак по тая „Цветна градина“ вуйчото на татко ми бил първият, който започнал да минава с чисто новия си Вартбург 311, модел от 56-а: хората цъкали възмутено с език, че се кара кола там, все пак на улицата си играели децата, не била място за автомобили…

На мястото на хортензиите и кокошките днес има паркинг и гаражи, а на мястото на къщата им – блок от т.нар. ново строителство, когато беше ново в началото на 21 век. Целият блок е напукан, мезонетът на последния етаж е запустял, а пред входа към паркинга става по минимум един скандал на 15 минути, защото някой е паркирал отпред и жителите не могат да си влязат/излязат.

Прабаба ми и прадядо ми починаха отдавна, а аз ползвам апартамента за купони. Като чуят хората, че е в Лозенец, всички казват: „А, супер, в центъра, много ми е удобно там, идвам“.

Дали е точно „центъра“ не зная, но сигурно и вие харесвате Лозенец. Да надраскаме 6 примерни причини защо:

Обичате да изпадате в нервна криза всеки път, когато трябва да паркирате

Ако животът ви е прекалено спокоен и скуката ви ломи, Лозенец е едно добро място за вас. Много е вероятно да се наложите да си извадите картон, че живеете там, за да паркирате безплатно в рамките на Зелена зона. Разбира се, рискът все пак от ЦГМ да ви сложат скоба си е налице. Ако пък паркирате просто така, ще оскубете косите си в рамките на 2 успоредни паркирания между Ford F350 и Mercedes G-Class. Имате си гараж и няма проблем? Няма, да. Докато някой не ви го запуши, което ще се случва в 9 от 10 пъти, когато решите да излезете с колата.

Харесва ви шегата с „Луксозенец“

Изпитвате мрачно удовлетворение, когато хората ви бъзикат, че живеете в „Луксозенец“. Знаете, че го казват с известна ирония, но луксът си е лукс, с колкото и сарказъм да го поръсиш.

Харесвате изгледа към кучешкия парк, обрамчен от 10 блока

Кучешкият парк, който сега наричат „Южен парк 2″ е онова пространство зад музея „Земята и хората“, където все още има алеи с пясък, поляни и хълмчета. Там денонощно тичат кучета, а през юли се прави A to Jazz фестивала. Ако живеете в онази част на Лозенец, която се пада срещу басейна „Спартак“ и бул. Черни връх, ще можете да виждате парченце от него. И то в модерна рамка от блокове с не толкова модерни импровизирани простори с гащи.

Обичате да си кълчите глезена в паве

Кварталът се разрасна и се застрои, но паветата по повечето улици си останаха. Може би ви напомнят за калдъръмите на Копривщица или за стария град на Пловдив. Романтиката е по-мощна от тази в любовната сцена на „Цар Лъв“, където Симба и Нала танцуват под един водопад…докато не си заклещите обущата между две павета и не се озовете на екстензия в Пирогов. Там романтиката е на малко по-ниско ниво.

Израснали сте в Козлодуй и държите сега да сте на един х(върле)й от НДК

Може още да наричате НДК „ендекато на културата“ и това още да ви е смешно, но си държите да сте наблизо. След като сте прекарали детството и ранната си младост сред закачки дали имате скрити крайници по тялото, защото живеете близо до АЕЦ, а зли състуденти в Студентски град са римували „Козлодуй“ с какво ли не, вече не искате и да чувате за родното си място. Искате да сте близо до центъра. Ако може – баш в центъра.

Харесвате полицаите от IV РПУ

И те, като другите, няма да ви свършат работа ако се наложи, но пред IV-о поне има градинка.

 
 

5 неща, които (може би) не знаете за Никол Кидман

| от chronicle.bg |

Никол Кидман… Дори само споменаването на това име извиква редица асоциации, свързани с няколко култови филма и едно от най-красивите лица на съвременното кино. „Мулен Руж“, танците, песните. „Часовете“, Вирджиния Улф и последвалият „Оскар“. „Заешка дупка“, „Студена планина“, „Широко затворени очи“… списъкът е много дълъг.

Това е Никол Кидман, която днес става, както обичаме да казваме, една година по-прекрасна.

Родена е в Хонолулу, Хаваи, но родителите са австралийци, отишли в САЩ със студентски визи. Така че Кидман е стопроцентова австралийка, въпреки че умее да ни заблуждава, че е американка. Завръща се в Австралия, когато е на 4 години.

Започва уроци по балет, когато е само на три, по-късно постъпва в Младежкия театър на Сейнт Мартин, Австралийския театър за младежи, и театъра „Филип Стрийт“.

Като певица има не по-малко успехи. Става известна с вокалните си изпълнения във филма Мулен Руж. По-късно, заедно с Роби Уилямс записва песента „Somethin’ Stupid“ (по оригинала на Синатра). Песента достига 8-мо място в австралийската ARIAnet класация за сингли, и е номер 1 в продължение на 3 седмици във Великобритания.

След сравнително безуспешен период преди няколко години, миналата година Кидман се завърна подобаващо с „Големите малки лъжи“. Селест Райт е един от най-добрите персонажи в телевизията на 2017 г. и тази амбициозна и силна жена донесе на Кидман редица награди, сред които „Еми“ и „Златен глобус“.

На рождения ден на една от любимите ни актриси споделяме 5 любопитни факта за нея, които може би не знаете. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Billionaire Boys Club: завръща ли се Кевин Спейси?

| от chronicle.bg |

По всичко изглеждаше, че с кариерата на гигантът Кевин Спейси е свършено след обвиненията в сексуални посегателства от редица мъже от миналата година. „Къща от карти“ продължи без него, той беше изрязан от филма на Ридли Скот „Всички пари на света“, а филмът „Гор“ беше замразен. Скандал от подобни размери, историята ясно ще покаже, е сигурен знак, че актьорът не би имал място в Холивуд в следващите поне няколко години.

За щастие на феновете на доброто кино, в последните дни стана ясно, че следващият филм на Спейси ще излезе това лято. „Billionaire Boys Club“ е дело на режисьора Джеймс Кокс и в него Кевин Спейси се събира с Ансел Елгорт. Историята е за група млади мъже, които планира своя голям улов, планирайки незаконна финансова операция. Филмът е заснет през 2015 г. и 2016 г., много преди обвиненията да излязат наяве.

„Не подкрепяме никакви форми на сексуални посегателства и подкрепяме жертвите“ казват дистрибуторите на филма, цитирани от IndieWire. „В същото време взехме това трудно и дълго обмисляно решение да пуснем филма по кината, защото вярваме, че трябва да дадем  на състава и стотиците души екип, шанс да покажат труда си пред публиката.“

Във филма участват още Тарън Егертън, Ема Робъртс, Джеръми Ървин, Били Лурд, Розана Аркет и други. Ролята на Кевин Спейси е поддържаща, но с важно значение  за сюжета. В трейлъра, публикуван от компанията Vertical Entertainment, лицето на Спейси почти не се показва. Въпреки това вече можем да говорим за завръщането на актьора на големия екран. Нека не забравяме, че за място като Холивуд, след подобен скандал, дори филмът ти да бъде показан, е достатъчно важна стъпка по пътя към евентуалното ти реабилитиране.

„Billionaire Boys Club“ излиза по кината на 17 август. Ето и трейлъра.

 
 

СЗО въведе ново психично заболяване: що е то „разстройство на геймъра“?

| от chronicle.bg |

Световната здравна организация (СЗО) обяви пристрастеността към видеоигри за психично разстройство, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Разстройството на геймъра“ е определено като „устойчиво или повтарящо се геймърско поведение“, което „надделява над жизнените интереси“. Според представители на СЗО включването на пристрастеността към видеоигри в новото издание на Международната класификация на болестите ще „помогне на държавите да са по-добре подготвени да разпознаят този проблем“.

Решението на СЗО да определи пристрастеността към видеоигри за психично разстройство срещна критики, поради опасения, че може да доведе до стигматизиране на младите играчи.