Да те закопчаят в Париж

| от |

Един разказ на нашата приятелка Анита Райкова. Още много интересни неща в нейния блог :  http://insideoftheraven.blogspot.com/

Тия цигари ‘ше ме затрият от картата, честно.

Paris-1900-photo-couleurs-01

Представете си следната картинка. Седите си в уютно, типично френско ресторантче, навсякъде чуруликаща реч, срещу вас весело си ромоли реката, пийвате си розе… Идилия. И хоп, наркоманията се обажда. Цигари, цигари, цигари!
И преди съм ви разказвала за прекрасното си чувство за ориентация, нали? Та ставам аз – герой, решавам, че мога сама да се ориентирам за двадесет метра до табако шопа. Е, добре ама не стана точно така както си го мислех. Подминах си аз магазина, без да го видя, естествено и с всичкия си акъл, въпреки че се познавам прекрасно, решавам да продължа напред по улицата. Никаква идея си нямам как съумях да го направя, но като реших да се връщам се оказа, че нямам представа в каква посока трябва да поема. В паниката си, естествено забравих, че се намирах срещу реката. Единствената картина, която мозъкът ми беше запечатал, че ресторанта ни се намира на някаква улица с много цветя. Съответно така си и обяснявах на хората, докато се търсех. В един момент ми просветна, че ще е най-добре да се откажа, а да намеря някакъв начин да се локализирам и то възможно най-скоро. А, да. Най-веселата част беше, че нямах телефон, не знаех никакви номера наизуст, на които бих могла да звънна, че да кажа, че съм се загубила и адреса си не знам, за да се прибера, евентуално. Абе красота. Та нахлух в един магазин за дрехи. Все си мисля, че през цялото време бях много спокойна, докато обяснявах какво, как и защо непременно ми трябва фейсбук, обаче по едно време всички проговориха английски и започнаха да ми подават носни кърпички, а един младеж посмя и да избърше едната сълза. Изгледах го неразбиращо, след което въпросният размаха пред лицето ми мокрия си пръст. Излагация. Ревнала съм и дори не съм усетила. Бих си два шамара на ум и се поовладях. Даже гласът ми спря да трепери и след като ми дадоха достъп до телефон с УРА! Фейсбук, писах съобщение което си знаех, че близките няколко часа няма как да бъде прочетено с обяснение какво-що и помолих учтиво да звъннат на ченгетата да си ме прибират. Най-сериозно бях решила, че тая вечер ще се гушкам на топло с френски престъпници. Ама к’во пък. Поне нямаше да съм в кашон на някой тротоар. Не, че има лошо, де. Експириънс си е, а и клошарията ме влече от малка…
Та бях тръгнала да разправям за полицаите. Районното беше крайно мъничко и тясно, а въпросите които ми задаваха – покъртителни. Видиш ли, питаха ме колко големи са ушите на приятеля ми, дали си зализва по английски перчема (той няма такъв), какво бельо носи.. Добре де, това с бельото си го измислих, но съм убедена, че на едната полицайка ѝ се искаше да разбере. Как да е, покиснах си 2-3 часа там, ама с нито един престъпник не можах да се прегърна по братски. Дойдоха и ме прибраха, та спах където по начало беше плана, не в килия. Белким цигари да си бях купила.
The sunset over the rooftops of Paris
На другия ден си наваксах пропуснатото. Най-безцеремонно нахлух в мъжката тоалетна на Лувъра, понеже пред женската имаше километрична опашка. Очевидно мъжете са по-малко пикливи, защото пред писоарите бяха наредени едва трима-четирима. Голямо усилие положих да не поглеждам към.. Да, сещате се. Ама те момчетата като че се и посмутиха, та по-добре, че не гледах.
Напих се под Айфеловата кула. За 15 мин. дръпнахме цяла бутилка розе, защото видиш ли, горе не можело да се внася стъкло. Романтика до безобразие. После докато ги изкача тези стълби, езикът ми стигна до земята, но пък гледката си струваше. И ми беше едно такова-палаво. После правихме спринт през цял Париж и се повозихме нелегално в метрото-автобус за да стигнем на време до багажа си, та да можем да се доберем на време до транспорта за към лондонското вкъщи.
Прилоша ми, докато изкачвах Триумфалната арка. Те са едни такива вити стълби, мрачно и усойно е и е толкова тясно, че не ти достига въздух. Ама в момента в който си изкарах главата навън, забравих и за световъртеж и за дишане. Гледката която се разкри под мен, около мен беше повече от изумителна. Айфеловата кула се изпъчила гордо срещу ми, величествени сгради хвърлят сянката си върху хората-мушици, бръмчащи във всички посоки, а вятъра леко ме роши. Ако трябва да съм откровена, емоцията която изпитах там, бе далеч по силна от колкото на Айфеловата, символизираща гигандски фалос (не си измислям) конструкция. Може би защото когато си на кулата, няма как да е и срещу теб.
Не можах да вляза в Нотр Дам. Защото се мотая твърде много. Но пък и само отвън да го видиш, пак е несравнимо. С всичките орнаменти по величествената, готическа фасада, с цялата си масивност и история, сякаш те смачква. Чувстваш се миниатюрен и безличен застанал до огромната катедрала и се опитваш да обхванеш колкото се може повече компоненти с поглед, обаче не можеш. Разкош и величие!
Абе аз щях да разказвам само за полицейското си приключение, а споделих 2/3 от нещата които съм видяла. Хайде млъквам.
 
 

Репресирани от комунизма поискаха от Жаблянов извинение и оставка

| от |

В декларация до председателя на Народното събрание представители на Съюза на репресираните от комунизма „Памет“, Съюза на репресираните от комунистическия терор и Съюза на репресираните след 9 септември 1944 г. поискаха оставката на зам.-председателя на парламента Валери Жаблянов от БСП. Повод за исканата оставка е позиция относно т.нар. Народен съд.

„БСП показа за сетен път престъпния си генезис. Настояваме за публично извинение и оставката на Валери Жаблянов“, заяви на брифинг в парламента Лили Друмева, председател на Съюза на репресираните от комунизма в България. Според нея личност като Валери Жаблянов няма право да заема такава отговорна длъжност в Народното събрание. От съюза изразяват възмущението си от „недопустимото и арогантно отношение на БСП към фактите от най-новата българска история и тяхното тълкуване“. „Макар че в публичното пространство отношението към Народния съд да се коригира привидно, авторите на този текст показаха недвусмислено и за пореден път двуличието на тази партия, агресивността в поведението й и гаврата с народната памет“, заяви Друмева.

По думите на Спас Гърневски от ГЕРБ 30 000 българи са били избити по време на комунистическия режим. Като европейска и дясна партия ГЕРБ винаги ще осъждаме онова голямо зло на миналия век – фашизма, национал-социализма и комунизма, каза още Гърневски.

 
 

Дженифър Анистън и Джъстин Теру се разделиха

| от chronicle.bg |

Поредната холивудска двойка обяви раздялата си. След две години брак актьорите Дженифър Анистън и Джъстин Теру обявиха, че поемат по различни пътища. Двамата се сгодиха през 2012 г., а през 2015 г. сключиха брак на тайна церемония.

„Ние сме най-добри приятели, които са решили, че пътищата им трябва да се разделят, но искаме да продължим нашето приятелство“, цитира порталът Ти Ем Зи актьорите. Според портала, решението за развода двойката е взела в края на 2017 година.

Новината за раздялата им бързо се превърна в едно от най-обсъжданите събития в Twitter, където се заговори веднага за възможно събиране между Брат Пит и Дженифър Анистън. Двамата бяха заедно до 2005 г., когато Пит остави звездата от „Приятели“ заради Анджелина Джоли. Сега надеждата на някои фенове е, че щом вече са свободни, двамата може да решат да се съберат отново.

 
 

Лекари помогнаха на транссексуална жена да кърми осиновеното си дете

| от |

Американски учени описаха за пръв път как транссексуална жена е могла да кърми своето осиновено дете с помощта на хормони, предизвикали появата на кърма, предаде Франс прес.

Учените при все това изтъкват, че трябва да бъдат направени допълнителни проучвания, за да се установи дали подобно майчино мляко е достатъчно хранително и безопасно за кърмачето.

В научната разработка, публикувана в списанието „Трансджендър хелт“, се описва случая с 30-годишна транссексуална жена, която се родила като мъж. Тя се подложила на 10-годишна женска хормонална терапия. Пациентката не се пожелала да й бъде извършена операция на гърдите или на гениталиите. Тя прибягнала до услугите на медицинския екип, след като нейната бременна партньорка не пожелала да кърми бъдещото бебе. А транссексуалната жена искала да поеме изцяло тази роля, изтъкват лекарите от екипа в болницата „Маунт Синай“ в Ню Йорк.

Пациентката преминала през режим, който при предишни експерименти предизвикал производството на кърма. Лечението постигнало увеличаване на нивата на женските хормони естрадиол и прогестерон в организма.

В режима бил включен и медикаментът домперидон, потискащ гаденето. Пациентката си го набавяла от Канада, тъй като лекарството не било разрешено в САЩ. То също имало свойството да увеличава кърмата. Жената използвала и помпа за кърма три пъти дневно. Тя следвала режима три месеца и половина преди раждането на детето. След което кърмила новороденото шест седмици. Растежът на кърмачето и неговите хранителни навици се оказали в нормата в този период

 
 

Две гледни точки: „Черешката на простотията“

| от chronicle.bg |

Гледна точка 1: „Всяка жаба да си знае гьола“. 

От предаването „Черешката на тортата“, в което участваха плеймейтката Нора Недкова, гримьорът Валентин Кулагин, Люси Иларионов, Алфредо Торес и Борислава Стратиева стана ясно едно: че то бива бива простотия, ама пък чак пък толкова не бива. В лицето на една плеймейтка и един гримьор видяхме най-гнусното, противно, животинско, блатясало лице на представата за българския VIP.

Много е тъжно, когато хората не са хора, а клишета. Нора Недкова е всичко, заради което се поидграват на плеймейтките. Тя има надути устни, надути гърди и надуто поведение. Изглежда проста, амбициозна, претенциозна, глуповата и комплексирана . Повтаряйки непрекъснато, че е жена, съответно не може да чака/да яде макарони/да студува т.н., тя е олицетворение на онази жена, заради която цялото ни общество мрънка, че мъжете вече не са мъже. Преди време в предаването „На кафе“ Недкова направи велик лапсус, казвайки за хората около нея, че е видяла техните „ерекции“, пардон, „реакции“, относно спечелването на конкурс.

Няма нищо лошо в плеймейтките сами по себе си. Да бъдеш обект на мъжките желания и на техните ерекции, извинете, реакции, не е гадно. Гадно е, когато си само това, а имаш кухи претенции да си нещо повече от другите.

Валентин Кулагин, от своя страна, въплъщава всичко онова, заради което двойка родители биха си срязали вените, ако разберат, че синът им е гей. Той е абсолютната еманация на гейщината в негативния социален смисъл на думата. Докато такъв е публичният образ на хомосексуалните, хората в България няма да спрат да мислят, че любовта между двама мъже е гнусно извращение, което се състои от разврат по потни гей барове и перверзни отношения, в които единият любовник дава вечеря, а другият стои прав и полугол, с лампа на главата.

Гледна точка 2: Можем ли да ги оправдаем?

От друга страна, да си плеймейтка не е толкова лесно, колкото „простащината“ на конкурса ни кара да предполагаме. Плеймейтките са желан обект от средната и горната класа в България. Нора Недкова, а и Валентин Кулагин, са част от средната класа, част от която не се става лесно и затова веднъж попаднали там вече има преграда между ежедневието на хората, които чакат по автобусните спирки или карат коли под еди-колко си лева, или имат месечна заплата под еди-колко си лева – и тях. Тази преграда те не искат да прекрачват в обратна посока и когато това стане, е нормално да мислят критично.

В ястията Алфредо заложи на традицията, с което залага и на това, че гостите му ще са достатъчно възпитани, за да я приемат. Трябваше да има предвид, че това може и да не е случаят. Не казваме, че той е виновен за цирка – казваме, че макарони с майонеза и царевица са очевидно по-скромни продукти сами по себе си.

На 14 февруари не водите приятелката си на боб, защо? Именно.

Алфредо изглежда като неизмерим пич за разлика от Валентин, който е наистина забележително противен. Не защото е гей или защото се гримира, или прочие, а защото… просто така лъха от него. Нора също е фръцла, но това не ги прави по-малко хора с мнение.

Държането на Нора и розовия миндил е невъзпитано, спор няма. Най-малкото можеха да се изразят по-завоалирано и пак да кажат същото. Но и двамата са честни, а честността е малко гадна. Ако ние с вас бяхме на тяхно място, със сигурност щяхме да си помислим поне за секунда „Макарони, царевица… Алфредо да не го е закъсал нещо?!“ Пред камера обаче със сигурност малцина от нас биха били толкова откровени.