Да те закопчаят в Париж

| от |

Един разказ на нашата приятелка Анита Райкова. Още много интересни неща в нейния блог :  http://insideoftheraven.blogspot.com/

Тия цигари ‘ше ме затрият от картата, честно.

Paris-1900-photo-couleurs-01

Представете си следната картинка. Седите си в уютно, типично френско ресторантче, навсякъде чуруликаща реч, срещу вас весело си ромоли реката, пийвате си розе… Идилия. И хоп, наркоманията се обажда. Цигари, цигари, цигари!
И преди съм ви разказвала за прекрасното си чувство за ориентация, нали? Та ставам аз – герой, решавам, че мога сама да се ориентирам за двадесет метра до табако шопа. Е, добре ама не стана точно така както си го мислех. Подминах си аз магазина, без да го видя, естествено и с всичкия си акъл, въпреки че се познавам прекрасно, решавам да продължа напред по улицата. Никаква идея си нямам как съумях да го направя, но като реших да се връщам се оказа, че нямам представа в каква посока трябва да поема. В паниката си, естествено забравих, че се намирах срещу реката. Единствената картина, която мозъкът ми беше запечатал, че ресторанта ни се намира на някаква улица с много цветя. Съответно така си и обяснявах на хората, докато се търсех. В един момент ми просветна, че ще е най-добре да се откажа, а да намеря някакъв начин да се локализирам и то възможно най-скоро. А, да. Най-веселата част беше, че нямах телефон, не знаех никакви номера наизуст, на които бих могла да звънна, че да кажа, че съм се загубила и адреса си не знам, за да се прибера, евентуално. Абе красота. Та нахлух в един магазин за дрехи. Все си мисля, че през цялото време бях много спокойна, докато обяснявах какво, как и защо непременно ми трябва фейсбук, обаче по едно време всички проговориха английски и започнаха да ми подават носни кърпички, а един младеж посмя и да избърше едната сълза. Изгледах го неразбиращо, след което въпросният размаха пред лицето ми мокрия си пръст. Излагация. Ревнала съм и дори не съм усетила. Бих си два шамара на ум и се поовладях. Даже гласът ми спря да трепери и след като ми дадоха достъп до телефон с УРА! Фейсбук, писах съобщение което си знаех, че близките няколко часа няма как да бъде прочетено с обяснение какво-що и помолих учтиво да звъннат на ченгетата да си ме прибират. Най-сериозно бях решила, че тая вечер ще се гушкам на топло с френски престъпници. Ама к’во пък. Поне нямаше да съм в кашон на някой тротоар. Не, че има лошо, де. Експириънс си е, а и клошарията ме влече от малка…
Та бях тръгнала да разправям за полицаите. Районното беше крайно мъничко и тясно, а въпросите които ми задаваха – покъртителни. Видиш ли, питаха ме колко големи са ушите на приятеля ми, дали си зализва по английски перчема (той няма такъв), какво бельо носи.. Добре де, това с бельото си го измислих, но съм убедена, че на едната полицайка ѝ се искаше да разбере. Как да е, покиснах си 2-3 часа там, ама с нито един престъпник не можах да се прегърна по братски. Дойдоха и ме прибраха, та спах където по начало беше плана, не в килия. Белким цигари да си бях купила.
The sunset over the rooftops of Paris
На другия ден си наваксах пропуснатото. Най-безцеремонно нахлух в мъжката тоалетна на Лувъра, понеже пред женската имаше километрична опашка. Очевидно мъжете са по-малко пикливи, защото пред писоарите бяха наредени едва трима-четирима. Голямо усилие положих да не поглеждам към.. Да, сещате се. Ама те момчетата като че се и посмутиха, та по-добре, че не гледах.
Напих се под Айфеловата кула. За 15 мин. дръпнахме цяла бутилка розе, защото видиш ли, горе не можело да се внася стъкло. Романтика до безобразие. После докато ги изкача тези стълби, езикът ми стигна до земята, но пък гледката си струваше. И ми беше едно такова-палаво. После правихме спринт през цял Париж и се повозихме нелегално в метрото-автобус за да стигнем на време до багажа си, та да можем да се доберем на време до транспорта за към лондонското вкъщи.
Прилоша ми, докато изкачвах Триумфалната арка. Те са едни такива вити стълби, мрачно и усойно е и е толкова тясно, че не ти достига въздух. Ама в момента в който си изкарах главата навън, забравих и за световъртеж и за дишане. Гледката която се разкри под мен, около мен беше повече от изумителна. Айфеловата кула се изпъчила гордо срещу ми, величествени сгради хвърлят сянката си върху хората-мушици, бръмчащи във всички посоки, а вятъра леко ме роши. Ако трябва да съм откровена, емоцията която изпитах там, бе далеч по силна от колкото на Айфеловата, символизираща гигандски фалос (не си измислям) конструкция. Може би защото когато си на кулата, няма как да е и срещу теб.
Не можах да вляза в Нотр Дам. Защото се мотая твърде много. Но пък и само отвън да го видиш, пак е несравнимо. С всичките орнаменти по величествената, готическа фасада, с цялата си масивност и история, сякаш те смачква. Чувстваш се миниатюрен и безличен застанал до огромната катедрала и се опитваш да обхванеш колкото се може повече компоненти с поглед, обаче не можеш. Разкош и величие!
Абе аз щях да разказвам само за полицейското си приключение, а споделих 2/3 от нещата които съм видяла. Хайде млъквам.
 
 

13 филма, които да гледате на петък 13-и

| от chronicle.bg |

Суеверията около петък 13-и открай време са много, а напоследък сякаш се размножават още по-усилено.

Фаталният, черен ден е наситен с легенди и с хора, които не желаят да излязат от дома си, за да не им се случи нещо лошо. От другата страна пък стоят предизвикателни смелчаги, които след сдрачаване ще отидат на гробищата, ще намерят черна котка да им пресече пътя, ще минат под стълба и ще си плюят зад гърба 8 пъти, щото така.

Дори когато петък 13-и  се пада през слънчев априлски ден, в него има по нещо от Хелоуин – нещо вещерско, тъмно, страшно и зловещо.

Ако ви е страх да излизате, ви предлагаме няколко филма, които са перфектни за гледане на този ден – малко вещерски, тъмни, страшни и зловещи.

Вижте в галерията предложенията ни.

 
 

Тазгодишните номинации на наградите „Еми“

| от |

Сериалът „Игра на тронове“ води с 22 номинации за наградите „Еми“.

Следващите два претендента са съвсем малко след него. Сериалът „Западен свят“ получи 21 номинации, а миналогодишният победител в категорията за драма „Историята на прислужницата“ – 20.

Сред комедиите най-много номинации получи „Атланта“ – 16.

Шоуто „На живо в събота вечер“ получи 21 номинации.

Най-много номинации – 24, сериалът „Игра на тронове“ получи през 2015 г. През 2016 г. номинациите му бяха 23. Миналата година не отговаряше на изискванията за претендентите. „Игра на тронове“ е печелил два пъти наградата „Еми“ за най-добър драматичен сериал.

Макар и да води по номинации тази година, „Игра на тронове“ няма претенденти за наградите за най-добър актьор и актриса. Номинации за поддържащи роли получиха Лина Хийди, Николай Костер-Валдау и Питър Динклидж.

В категорията за най-добър драматичен сериал бяха номинирани „Американците“, „Короната“, „Игра на тронове“, „Историята на прислужницата“, „Странни неща“, „Това сме ние“ и „Западен свят“.

„Атланта“, „Бари“, „Чернеещ“, „Успокой топката“, „Блясък“, „Прекрасната г-жа Мейзъл“, „Силициевата долина“, „Непобедимата Кими Шмит“ са номинираните за награда „Еми“ за най-добър комедиен сериал.

Претенденти за наградата за най-добър актьор в драма са Джейсън Бейтман („Озарк“), Стърлинг К. Браун („Това сме ние“) Ед Харис („Западен свят“), Матю Рис („Американците“), Майло Вентимиля („Това сме ние“) и Джефри Райт („Западен свят“).

Клеър Фой („Короната“), Татяна Маслани („Клонинги“), Елизабет Мос („Историята на прислужницата“), Сандра Оу („Убивайки Ийв“), Кери Ръсел („Американците“), Еван Рейчъл Уд („Западен свят“) бяха номинирани за най-добра актриса в драма.

С най-много номинации – 112, е стрийминг каналът Нетфликс.

Наградите „Еми“ се присъждат от Академията за телевизионно изкуство и наука.

Церемонията за наградите „Еми“ ще бъде излъчена на 17 септември по телевизия Ен Би Си.

 
 

Почина Нанси Синатра

| от chr.bg |

Нанси Синатра – първата от четирите съпруги на певеца и актьор Франк Синатра и майка на трите му деца, почина на 101-годишна възраст, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес.

„Майка ми почина мирно на 101-годишна възраст“, оповести на страницата си в Туитър дъщеря й, която също се казва Нанси Синатра.

Майка й бе омъжена 12 години за една от най-големите знаменитости на 20-и век. Франк Синатра се е снимал в редица блокбастъри, като „Оттук до вечността“ и „Момчета и кукли“, а като певец е известен с изпълнението на легендарни песни, сред които „New York, New York“. Двамата са родом от Ню Джърси и имат три деца. Развеждат се, след като Франк има редица извънбрачни връзки, които стават публично достояние. Той се оженва за холивудската актриса и секс бомба Ава Гарднър само 10 дни след развода си с Нанси Синатра. Нанси и Франк обаче остават близки приятели до неговата смърт от инфаркт през 1998 г. на 82-годишна възраст. Нанси не се омъжва повторно и води тих и спокоен живот в Бевърли хилс, Калифорния, като фокусира вниманието си върху благотворителна дейност.

 
 

Откриха музей на Джеймс Бонд… в Алпите

| от chronicle.bg |

Къде другаде, ако не в Алпите, би бил издигнат музей на най-известния таен агент в историята? В най-новия филм за Джеймс Бонд мъжът рискува живота си в Австрийските Алпи. На въпросната снимачна площадка, на над 3000 метра надморска височина нов музей с футуристичен дизайн пресъздава света на прочутия секретен агент на Нейно Величество, предаде Франс прес.

Бетонна сграда с форма на паралелепипед, издигната върху планински склон, очаква посетителите, които трябва да ползват лифт, за да стигнат до нея. От новия музей „007 Елементи“ в областта Тирол, който отвори врати тази седмица, се открива гледка към планинските върхове наоколо. В ски-курорта Зьолден в района Йоцтал в Алпите са заснети редица сцени от „Спектър“ – 24-ия филм от поредицата за Бонд.

В музея, проектиран в тясно сътрудничество с продуциралата филмите за Бонд британска компания, посетителите могат да се потопят визуално и звуково в атмосферата, която цари зад кулисите на поредицата. Сградата с площ 1300 кв.м е построена на 3050 метра надморска височина.

Температурата в залите е отрицателна дори през лятото. На посетителите се предлага 9-етапно филмово пътуване в тъмни зали и тунели, в които са инсталирани огромни екрани и огледала. Поредицата е представена чрез редица актьори, превъплътили се в образа на Бонд, и чрез митични места от филмите за агент 007. Посетителите могат също да видят екшън сцени от поредицата и да научат тайни, свързани със заснемането им. „Искахме да създадем усещането, че посетителят преживява случващото се във филмите за Бонд посредством ефекта от архитектурата, звука и светлината“, поясни Нийл Калоу, който е сценограф на редица филми от поредицата и е допринесъл за създаването на музея.