Да си спомним за Александър Божков

| от |

На днешния ден, преди пет години, след продължително боледуване на 58-годишна възраст ни напусна вицепремиерът в периода 1997-99 година Александър Божков. Освен в политиката, Ал Бож, както го наричаха близки и приятели, беше познат и като водещ на предаването „ Музика за душата“ по Дарик.

В последното издание преди лятната ваканция през 2009-а година, което се оказва и последно за самия него, Божков се разделя със слушателите със знаменитата песен на Глория Гейнър- „I will survive“ и допълва, че музиката за душата ще бъде вечна.

Александър Божков е вицепремиер и министър на промишлеността в служебния кабинет на Стефан Софиянски, а през месец май същата година заема отново тези позиции в редовното правителство на Иван Костов до декември 1999-а година.

В професионалната му кариера са записани и първите преговори за присъединяване на България към ЕС, в периода 1999 – 2000 -та година.

Но най-голямата му страст остава музиката. Това е и причината за създаването на музикалното предаване по Дарик „Музика за душата“. Със забележителната си колекция от дискове и любовта си към вечните Арета Франклин, Луис Армстронг, Кени Джи, Бийтълс, Божков подарява своята усмивка, непрестанни шеги и красива музика на верните си слушатели. Пише сам сценариите си за предаването на английски и ги превежда директно в ефир. Преди всяка песен той разказва и своя лична история, свързана с музиката, която е подбрал.

На 26 юли 2009-а година е последното издание на „Музика за душата“ преди лятната ваканция, което по ирония на съдбата се оказва и последното предаване на Александър Божков.

„Това е последното предаване „Музика за душата“. Не очаквайте някакви чудеса. Последната песен от забравено и незабравимо, най-прочутата вероятно песен на Глория Гейнър „Аз ще оцелея“. „Музика за душата“ не завършва, тя продължава вечно“, това са последните думи на Ал Бож в ефира на Дарик.

На днешния ден припомняме и един негов пост от блога му (http://albosh.blog.bg/), на който не е зле да се хвърля по един поглед от време на време, защото има неща, които са вечно актуални.

Тест за деменция

 

Долу има четири (4) въпроса и един бонус-въпрос. Трябва да им отговориш веднага. Не може да мислиш, отговори на всички моментално. Ок?

Нека да видим колко умен си всъщност!

Готов ли си? ДАВАЙ! (Превърти надолу, бавно. Недей хитрува, не надничай предварително да видиш отговора!)

Въпрос Първи:
Участваш в надбягване. Задминаваш втория в надбягването. На коя позиция си?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отговор: Ако си отговорил, че си на първо място, си абсолютно неправ! Ако задминеш втория в надбягването и заемеш мястото му, ти си втори!

Опитай се да не прецакаш втория въпрос! За да отговориш на въпрос номер две, се опитай да не му отделяш толкова време, колкото отдели на номер едно!

Втори въпрос:

Ако си задминал последния човек, ти си…?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отговор: Ако си отговорил, че си предпоследен, пак грешиш. Кажи, как можеш да задминеш ПОСЛЕДНИЯ човек?


Нещо не ти се удава. Нали?

Трети въпрос:

Коварна математика! Забележка: трябва да се сметне изцяло наум!

НЕ използвай молив и хартия или калкулатор. Опитай.

Вземи 1000 и добави 40 към него. Сега добави още 1000. Сега добави 30. Добави още 1000. Сега още 20. Добави още 1000. И още 10. Какъв е крайният резултат?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Получи ли 5000?

Верният отговор всъщност е 4100.

Не вярваш ли? Провери го с калкулатора. Днес определено не ти е ден. Може би ще отговориш на последния въпрос вярно?

Четвърти въпрос:


Бащата на Мари има пет дъщери: 1. Нана 2. Нене 3. Нини 4. Ноно

Как е името на петата дъщеря?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отговор: Нуну?

Не! Разбира се, че не!

Името й е Мари! Прочети въпроса отново!

Добре, време е за бонус!

Ням човек се опитва да си купи четка за зъби. Като имитира движенията на човек, който си мие зъбите, той успешно се изразява пред продавачката и покупката е осъществена.

Сега, ако там застане сляп човек, който иска да си купи чифт слънчеви очила, как трябва да обясни той?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Просто трябва да си отвори устата и да попита, толкова е лесно!

Разпространявай това, за да дразниш
умните хора, които познаваш!

Използвана е информация от Дарикснимка: Sofia Photo Agency, архив

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

Най-добрите филми на „Кан“ 2018

| от chronicle.bg |

71-вото издание на най-бляскавия кинофестивал в развлекателната индустрия е в историята и е време да ви разкажем по няколко думи за победителите. Едно от най-хубавите неща на тазгодишното издание е ясното разграничаване на изкуството от политиката. Кейт Бланшет беше президент на журито и се справи с тази задача повече от добре. Фактите говорят достатъчно ясно. Няма #MeToo , нам Time’s Up … Кан си е Кан, и затова има този статут.

Въпреки силното присъствие на два филма на жени режисьори, журито присъди голямата награда на японския майстор Хирокадзу Корееда и неговата драма „Shoplifters„. Корееда е редовен участник в кинофестивала от 2001 г., когато първият му филм, „Distance“, става участник в конкурсната програма. „Златната палма“ от събота обаче е най-престижното му отличие досега, след Наградата на журито (Prix du Jury) през 2013 г. за „Like Father, Like Son“). „Shoplifters“ беше върхът на добре приетия списък от победители, които журито избра.

Освен Бланшет на диванчетата на журито застанаха режисьорите Ава Дюверней, Дени Вилньов, Андрей Звягинцев и Робер Гедигян, певицата Каджа Нин, актрисите Леа Сейду и Кристен Стюарт и актьорът Чанг Чен.

„Мисля, че светът е много политически настроен и медиите бързо превръщат чисто човешки проблеми в политически. А ние направихме пакт помежду си, че ще оценяваме всеки филм единствено по неговите художествени качества. Наистина се опитахме да премахнем политическите окраски от избора си и да изберем филми, които ни докоснаха и останаха вътре в нас.“ казва Бланшет след церемонията, цитирана от Telegraph.

Наградата „Гран При“ отиде при Спайк Лий и неговата сатира „BlacKkKlansman“, а „Наградата на журито“ (неофициалното трето място) получи Надин Лабаки и нейната възхвалявана от критиците драма „Capharnaum“ – история за 12-годишно момче, което се бори за живота си по улиците на Бейрут. Мнозина предричаха, че Лабаки ще вземе „Златна палма“.  Нейната побратима

Актьорските награди взеха Марчело Фонте (Италия) за изпълнението си в „Dogman“ на Матео Гароне и Самал Еслямова (Казахстан) за „My Little One“ на Сергей Дворцевой. За най-добър режисьор беше определен Павел Павликовски от Полша за черно-белия си романс „Cold War„.

Наградата за сценарии тази година е разделена между две заглавия – сюрреалистичната драма „Happy as Lazzaro“ и „3 Faces“ – режисьор на последния е иранецът Джафар Панахи, на когото му е забранено да напуска страната си от 2010 г.

Специално внимание журито тази година отдели на ветеранът в киното, френският новатор Жан-Люк Годар и неговия експериментален филм „Le livre d’image“. Тази година Годар беше награден със специална „Златна палма“. 87-годишният режисьор никога не е печелил „Златна палма“, въпреки че е бил номиниран девет пъти за престижното отличие.

„Златна камера“ за най-добър режисьорски дебют отиде при Лукас Донт и неговия филм „Girl“ – история за баща и неговата 15-годишна транссексуална дъщеря, която мечтае да бъде примабалерина. Главният актьор Виктор Полстър пък спечели актьорската награда в секцията с филми „Un Certain Regard“.

Това накратко е равносметката от 71-вия кинофестивал в Кан. В галерията горе можете да видите подбрани кадри от филмите, които озариха екраните в Южна Франция от 8 до 19 май.

 
 

„Дедпул 2″ оглави боксофис класацията на САЩ

| от chronicle.bg |

„Дедпул 2″ оглави боксофис класацията на САЩ с приходи от 125 милиона долара, съобщиха световните информационни агенции.

Приходите са по-малко от тези на първия филм, който със 132,4 милиона постави рекорд за дебют на продукция, забранена за зрители до 18 години, но бяха достатъчни да изместят „Отмъстителите “ от челната позиция.

„Дедпул 2″ зае второ място в историята за дебют на филм, забранен за зрители под 18 години, и третото за годината след „Отмъстителите: Война без край“ и „Черната пантера“.

„Отмъстителите: Война без край“ слезе на второто място с приходи от 29 милиона долара, след като три седмици оглавяваше бокс-офис класацията на Северна Америка. Общите приходи от филма на вътрешния пазар са 595,4 милиона долара и 1,2 милиарда долара в чужбина.

Филмът вече зае петото място по приходи за всички времена в света. Третото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с 12,3 милиона долара зае дебютният „Книга за възрастни“ с участието на Джейн Фонда, Даян Кийтън и Кандис Бъргън.

Челната петица се допълва от „Безкраен купон“ и „Проникновение“ с приходи съответно 7,5 милиона долара и 6,5 милиона долара.

 
 

Гледахме „Deadpool 2″ и е чудесен

| от chr.bg |

В събота, на 19 май, с милата ми женичка отидохме да видим „Полет над кукувиче гнездо“ в Народния театър. Беше изненадващо опростачена постановка. Много вулгарни думи се казаха, много алюзии с разнообразни сексуални изпълнения се направиха, и всичко това с много патос. Публиката окуражаваше с много смях, а и аз се засмях тук-там. На антракта обаче справедливо си тръгнахме. Бяха трудни 2 часа без малко.

„Deadpool 2″ също е циничен, но е циничен с вкус! 

В „Deadpool 2″ ще видите много прекрасни шеги. Някои от тях са вулгарни, да, но пак са поднесени симпатично и с чувство за мярка, бих казал дори мераклийски. Може би по-незадълбочените хора (от които съм и аз сигурно) искат да се чувстват по-добре и затова ходят на театър. Актьорите усещат публиката си и когато тя откликне на нещо, те засилват това нещо. И така с времето се е стигнало до „Аз ще мастурбирам тука“, „Добре, само не цапай“, цитирам смислово. Както и да е.

„Deadpool 2″ – филмът е супер як. Започва с шамар – много, много силен шамар, но ще видите. Райън Рейнолдс играе както и каквото трябва, за да може Дедпул да е мегаопасният нераним клоун, какъвто той…  не е, не и през целия филм.

Въпреки че е холивудска работа, липсват простосърдечните „вдъхновяващи глупости“ и „готини лафчета“, каквито има например в „Бързи и яростни“ (които вече разчитат само на чупене на коли, но за това – друг път). Има популярни тропи, разбира се – трудно възможната любов, стандартните благородни избори като правилното пред лесното и общото пред личното, цялото „пътешествие на героя“, с което Дедпул също се шегува, а и най-новата холивудска тропа – еднополовите отношения (Честита нова тропа!).

Филмът те забавлява, въпреки че „знаеш какво ще се случи, защото тоя филм вече си го гледал“. Знаеш какво ще се случи, но този филм не си го гледал. Има един много як сериал „Dirk Gently’s Holistic Detective Agency“, в който всичко трябва да се случва случайно и късметлийски. По характер обаче такива произведения (сериалът е по роман на Дъглас Адамс) се смятат за ниско художествени. В сериалът обаче (а може би и в книгата, кой знае) този случаен елемент е завъртян така, че всичко да е оправдано на сценарно ниво и да изглежда както трябва.

В „Deadpool 2″ сценаристите също си правят каквото искат и е голям хаос, не само заради екшън частта, ами и по принцип – все едно Дедпул е образът на някой древен бог – покровител на лудостта, която обзема творците на стари години. Нещо като Маската (с Джим Кери, да се чува и помни името му) едно време, ако помните. Но всяко късче хаос около филма е оправдано, естествено и забавно.

Откъм забавление, вторият филм надминава първия. В първият се пристъпяше леко, изследователски. Във втория се лети. Пада се, става се и пак се полита.

CHR ще ви посъветва:

Да се гледа ли? Да.

Кино или по другия начин? Ако можете – кино. Ако не – няма значение.

Кога? След работа, вкъщи, по домашни дрехи.

Храна и напитки? Да.

Бележки: Задължително го гледайте с приятели. Някак си е по-смешно така.

 

Една забележка към IMAX-а: много самореклама преди филма – обяснения, чудеса. Пуснете един диктор да каже „Това е IMAX“, някакви ефекти да демонстрирате звука и картината и това е. Не ми обяснявайте за IMAX все едно аз ще го пилотирам. Това е все едно да заведа някого вкъщи и точно пред входната врата да го спра и да му заобяснявам колко е хубаво вътре.