Да се буташ или да не се буташ?

| от |

Една от любимите ми новини всяка Коледа е онази, в която се обяснява колко време човек е прекарал висейки в задръстване, докато е пазарувал подаръци или храна. Новият рекорд е 6 часа. В паркинг. На мол. Някой от софийските.

Ясно помня зимата, в която се прибрах пеша от „Солунска“ до вкъщи, защото улиците бяха пълни с коли и трамваи, които не помръдваха. Светът беше застинал, а аз се движех бавно. Истерията продължи няколко дни, но хората така и не се научиха и до 25 декември ходенето беше най-бързият, удобен и лесен транспорт, ако искаш да си стигнеш вкъщи навреме за белобрадия старец.

Годините след този случай нещата леко се поуспокоиха, може би защото кризата дойде и някак споменаването й, като името на Онзи-който-не-се-назовава, леко потушиха нещата. Шопингът беше намален. След това обаче се появиха моловете. Те накацаха из София като спасителните самолети, които ти носят продукти на половин цена. Истерията на пазаруването в мола може да се сравни само с онази зима, в която София беше задръстена от коли и от нервирани хора затворени в тях.

Всяка година разказите кой колко време е прекарал, не пазарувайки подаръци, а излизайки от шопинг дестинацията си, достигат нови висини и времетраене. Коледният шопинг от удоволствие се превръща в кошмар, заради ограничения капацитет на паркинги и пространство за коли, което улиците в Столицата предлагат. Или може би проблемът е в хората?

Всяка година те, хората се кълнат, че този път, тази година, пазаруването ще бъде направено по-рано, няма да участват в истерията, ще намислят и напазаруват много по-рано. И всяка година това желание бива забравено покрай някакъв бит, липса на намаления, злият работодател, който не те пуска да си ходиш по-рано, за да си пазаруваш, майката, сестрата, съпругата, ония тъпанари на пътя и прочие външни елементи, които влияят на спокойното зимно предколедно шопване, за да звучим повече като западняри.

Истерията в мола и по-точно в паркинга на мола обаче, е най-страшното нещо, което можеш да преживееш точно преди празниците. Искрено вярвам в това. Няма по-лошо нещо от група нервирани хора затворени в тясно пространство, което бавно, но сигурно се пълни с газове от запалените им автомобили. Единственото по-страшно нещо сигурно е концертът на Massive Attack в София преди години. Хората се променят, настървяват се, когато се почувстват затворени като животни, макар и на сигурно в собствените си коли. Плашещото чувство, че няма да излезеш никога е много по-силно от теб. То е като онзи кошмар, в който тичаш гол по улицата и не стига това, че нямаш дрехи, ами и тичаш наистина бавно и онова, което те гони, те настига бързо.

Кога коледният шопинг от удоволствие се превърна в повод за болки в главата, каране, биене за рокли и корсети, крещене, разграбване, висене на тясно и затворено?

Покрай празниците често си припомням, че човешката памет е наистина кратка за някои неща. Че независимо колко сме се развили като интелект и колко сме добри в едно, битът винаги ще ни побеждава. Няма коледно чудо, няма удоволствие да зарадваш някой, няма приятно прекарване, което приключва с джинджифилово лате. Желанието да свършиш по-бързо и да купиш каквото и да било, е по-силно от теб и всяка светла и щастлива емоция, която някога си имал.

Висенето шест часа в паркинга на мола е просто грешно и нередно. Нямам идея, от кого зависи това да се поправи, може би по малко от всеки, който обвинява останалите.

Да се блъскаш или да не се блъскаш е въпросът, за който човек се подготвя всяка Коледа. Задава си го, поема си дъх, нарамва търпение си, облича най-удобните си дрехи и тръгва като на война. Хилядите приказки, оплаквания и коментари няма да спрат това да се случва всяка година. Единственото, което е по-притеснително е, че истерията някак порасва с времето. Всяка година тя е по-голяма от предишната.

Спомням си как една година чаках над 20 минути, за да се кача на ескалатора в мола. Никога повече не го повторих.

Може би е редно коледният шопинг да бъде част от равносметката ни за догодина. Не да го правим много по-рано и като някакви назидателни циници да обясняваме, че така им се пада на по-глупавите от нас, които са го оставили за последния момент. Обясняването на някого, че е по-тъп от теб не го прави такъв, но не съм сигурна за обратното.  Може би ни трябват повече молове или повече паркинги. Но и една равносметка ще ни свърши работа.  

 
 

Най-гледаните филми у нас този уикенд

| от chr.bg |

Продължението на приключенията на супергероя Уейд – „Дедпул 2″, съвсем очаквано се хареса най-много на зрителите, сочат обобщените данни от киносалоните у нас. Филмът, изпъстрен с цветни и недотам прилични фрази, в който героят на Райън Рейнолдс се появява и без гащи, е гледан от 31 212 зрители и има 338 852 лева приходи за първите три дни у нас.

На второ място след десет дни на екраните продължава да е българският „Революция Х“. Морското турне на едноименната група, позната и от телевизионния сериал, е гледано от вече 25 331 зрители и има 212 686 лева приходи.

Трета позиция е за престоялия три уикенда на първо място „Отмъстителите: Война без край“. Битката на супергероите от комиксите на „Марвел“ с титана Танос е гледана от общо 133 814 зрители и има 1 528 337 лева приходи след четвъртата седмица по екраните у нас.

Комедията „Зад борда“ е на четвърто място в топ 10. Филмът с Еухенио Дербес и Ана Фарис в главните роли, който повтаря сценария на едноименната комедия от 1987 година, но с разменени роли на героите, е гледан от 8 491 зрители и има 86 179 лева приходи за десетте дни у нас.

На пето място е екшън-комедията „Такси 5″. Познатата история, в която банда крадци обичайно са преследвани от полицията и таксиметров шофьор, но този път с наполовина нови герои, е гледана от 71 440 зрители и има 627 251 лева приходи след месец и половина по екраните у нас.

Шесто място е за „Зайчето Питър“, създаден по едноименната книга на Биатрикс Потър, излязла през 1901 година. Игрално-анимационната история за взаимоотношенията между палавия заек и фермера Макгрегър е гледана от 82 498 зрители и има 676 236 лева приходи за двата месеца у нас.

На седма позиция сред най-гледаните филми у нас е „Пчеличката Мая: Игрите на меда“. За петте седмици по екраните у нас продължението на пълнометражната анимация отпреди четири години е гледано от 21 118 зрители и има 190 833 лева приходи.

Осмо място заема екшънът „Rampage: Унищожителите“, създаден по видеоиграта от 80-те години, в която маймуни и чудовища разрушават градовете. Филмът с Дуейн Джонсън е месец и половина на екраните и за това време е гледан от 42 332 души и има 460 951 лева приходи.

На девето място е комедията „Диагноза: Секси!“. Историята, в която героинята на Ейми Шумър след удар във фитнеса се превръща в най-красивата жена в собствените си очи, е гледана от 13 222 зрители и има 119 529 лева приходи за месец на екраните у нас.

Руската анимация „Сръчковците: Строго секретно“ е на десето място по зрителски интерес. Разказът за това как миниатюрните същества, живеещи в уредите и машините, трябва да спрат своят другар Файер преди да пусне енергийната гривна, която може да разрушава всичко, е гледан от 6 166 зрители и има 49 212 лева приходи за трите седмици у нас.

Трите останали премиери от миналия уикенд са извън първите десет най-гледани филма. Унгарският „За тялото и душата“, който беше номиниран за Оскар за най-добър чуждестранен филм тази година, е гледан от 929 зрители и има 6 840 лева приходи. Българската детска история „Случаят Кюри“ на Андрей Хадживасилев е гледана от 205 зрители и има 1 032 лева приходи. Руската драма „Собибор“, направена по действителната история за едноименния концентрационен лагер през 1943 година, е гледана от 218 зрители и има 1 646 лева приходи.

 
 

Питър Сетера oт Chicago с първи концерт у нас

| от chronicle.bg |

Питър Сетера e oт артистите, чиято музикална кариера се развива бързо, а успехите не спират да го застигат. Стартира професионалния си път през 1967 г. с група Chicago, с която издават 17 албума и печелят редица отличия.

Безспорният хит, написан от Cetera за десетия албум на бандата „If you leave me now” взима награда Грами и се превръща в първия сингъл хит номер 1 на групата. През 1986 година Сетера започва соловата си кариера, с която се записва в музикалната история с хита „The Glory of Love”, номиниран с Грами и част от саундтрака на хитовия филм „Карате кид 2“. Парчетата „The Next Time I Fall” с Amy Grant, “Feels Like Heaven” с Chaka Kahn, “After All” с Cher oт филма „Нов шанс“, както и песента “No Explanation” от мега хитовата лента „Хубава жена“.

В момента Сетера е на световно турне със своята банда и споделя музиката от 8-те си солови албума, както и най-големите хитове, написани с група Chicago.

PeterCetera_ Visual

В България ще имаме удоволствието да го чуем за първи път на живо на 9 ноември в зала 1 на НДК, а билети могат да бъдат закупени от 22 май, на цени от 60 до 140 лв. в бензиностанции OMV, билетен център НДК и мрежата на Eventim.bg

 
 

Каква част от всичко живо сме ние, хората?

| от chr.bg |

Когато се заемат със задачата да претеглят живота на Земята, учените установяват, че милиардите хора на планетата съставляват незначителна част от биомасата й на фона на всички дървета, дъждовни червеи и дори вируси. Липсата на солидна тежест обаче не пречи на човешките същества да се „налагат“.

Хората съставляват едва една десетохилядна част от биомасата на Земята, съдейки по „сухото тегло“ на въглерода, влизащ в структурата на всички живи организми.

Първото по рода си преброяване на живота на планетата показва, че нейната същинска „тежка категория“ са растенията, съставляващи 80 процента от глобалната биомаса. Бактериите съставляват приблизително 13 процента от нея, а гъбите – около два процента.

„Тези числа може и да не са съвсем точни, но дават представата за пропорция“, казва ръководителят на изследователския екип Рон Майло от института „Вайцман“ в Израел.

Въпреки че съставляват незначителна част от биомасата на Земята, хората оказват огромно влияние върху по-масивните организми. От началото на цивилизацията човешките същества са допринесли общото тегло на растенията да намалее наполовина, а на дивите бозайници – с 85 процента.

Понастоящем домашният едър рогат добитък и прасетата на планетата тежат повече от всички диви животни, а домашните пилета – от всички диви птици. „Ако искаме да онагледим реалното състояние на животните, ще трябва да използваме вместо детски книжки за слонове и лъвове описанието „крава, още една крава, трета крава и пиле“, казва Майло.

 
 

Днес църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена

| от chr.bg |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.