Да се буташ или да не се буташ?

| от |

Една от любимите ми новини всяка Коледа е онази, в която се обяснява колко време човек е прекарал висейки в задръстване, докато е пазарувал подаръци или храна. Новият рекорд е 6 часа. В паркинг. На мол. Някой от софийските.

Ясно помня зимата, в която се прибрах пеша от „Солунска“ до вкъщи, защото улиците бяха пълни с коли и трамваи, които не помръдваха. Светът беше застинал, а аз се движех бавно. Истерията продължи няколко дни, но хората така и не се научиха и до 25 декември ходенето беше най-бързият, удобен и лесен транспорт, ако искаш да си стигнеш вкъщи навреме за белобрадия старец.

Годините след този случай нещата леко се поуспокоиха, може би защото кризата дойде и някак споменаването й, като името на Онзи-който-не-се-назовава, леко потушиха нещата. Шопингът беше намален. След това обаче се появиха моловете. Те накацаха из София като спасителните самолети, които ти носят продукти на половин цена. Истерията на пазаруването в мола може да се сравни само с онази зима, в която София беше задръстена от коли и от нервирани хора затворени в тях.

Всяка година разказите кой колко време е прекарал, не пазарувайки подаръци, а излизайки от шопинг дестинацията си, достигат нови висини и времетраене. Коледният шопинг от удоволствие се превръща в кошмар, заради ограничения капацитет на паркинги и пространство за коли, което улиците в Столицата предлагат. Или може би проблемът е в хората?

Всяка година те, хората се кълнат, че този път, тази година, пазаруването ще бъде направено по-рано, няма да участват в истерията, ще намислят и напазаруват много по-рано. И всяка година това желание бива забравено покрай някакъв бит, липса на намаления, злият работодател, който не те пуска да си ходиш по-рано, за да си пазаруваш, майката, сестрата, съпругата, ония тъпанари на пътя и прочие външни елементи, които влияят на спокойното зимно предколедно шопване, за да звучим повече като западняри.

Истерията в мола и по-точно в паркинга на мола обаче, е най-страшното нещо, което можеш да преживееш точно преди празниците. Искрено вярвам в това. Няма по-лошо нещо от група нервирани хора затворени в тясно пространство, което бавно, но сигурно се пълни с газове от запалените им автомобили. Единственото по-страшно нещо сигурно е концертът на Massive Attack в София преди години. Хората се променят, настървяват се, когато се почувстват затворени като животни, макар и на сигурно в собствените си коли. Плашещото чувство, че няма да излезеш никога е много по-силно от теб. То е като онзи кошмар, в който тичаш гол по улицата и не стига това, че нямаш дрехи, ами и тичаш наистина бавно и онова, което те гони, те настига бързо.

Кога коледният шопинг от удоволствие се превърна в повод за болки в главата, каране, биене за рокли и корсети, крещене, разграбване, висене на тясно и затворено?

Покрай празниците често си припомням, че човешката памет е наистина кратка за някои неща. Че независимо колко сме се развили като интелект и колко сме добри в едно, битът винаги ще ни побеждава. Няма коледно чудо, няма удоволствие да зарадваш някой, няма приятно прекарване, което приключва с джинджифилово лате. Желанието да свършиш по-бързо и да купиш каквото и да било, е по-силно от теб и всяка светла и щастлива емоция, която някога си имал.

Висенето шест часа в паркинга на мола е просто грешно и нередно. Нямам идея, от кого зависи това да се поправи, може би по малко от всеки, който обвинява останалите.

Да се блъскаш или да не се блъскаш е въпросът, за който човек се подготвя всяка Коледа. Задава си го, поема си дъх, нарамва търпение си, облича най-удобните си дрехи и тръгва като на война. Хилядите приказки, оплаквания и коментари няма да спрат това да се случва всяка година. Единственото, което е по-притеснително е, че истерията някак порасва с времето. Всяка година тя е по-голяма от предишната.

Спомням си как една година чаках над 20 минути, за да се кача на ескалатора в мола. Никога повече не го повторих.

Може би е редно коледният шопинг да бъде част от равносметката ни за догодина. Не да го правим много по-рано и като някакви назидателни циници да обясняваме, че така им се пада на по-глупавите от нас, които са го оставили за последния момент. Обясняването на някого, че е по-тъп от теб не го прави такъв, но не съм сигурна за обратното.  Може би ни трябват повече молове или повече паркинги. Но и една равносметка ще ни свърши работа.  

 
 

Какво да сготвим набързо, когато гаджето на съквартиранта е в кухнята

| от chronicle.bg |

За някои хора е трудно да си сготвят, когато има непознат в кухнята им. Ако съквартиранта ви си води непознати хора вкъщи през ден или пък един конкретен човек, с който обаче никога не сте се запознавали, ситуацията лесно може да стане неловка. Особено ако завземе „ничията земя“, която обикновено е кухнята.

Галерията ни може да си приложи и за всякакви други моменти  – прекалено зает ден, прекалено много мързел, досада от готвенето…

Събрахме няколко бързи ястия за ваше удобство, а и за това на госта ви. С тях контактите и неловкото мълчание се свеждат до минимум, което е добре и за двете страни.

Имайте предвид, че непознат в кухнята означава военно време. Това пък означава, че предложенията ни може и да не са от най-здравословните. После може да се наложи една разходка, за да свалите поне срама от гастрономичното злодеяние. Вие решавате.

 
 

Какво е да си „травъл инфлуенсърка“ и кои са най-добрите?

| от chr.bg |

Живеем в ерата на инфлуенсърите. Да знаете, че има и такива за пътувания. Т. нар. „травъл инфлуенсъри“.

Но днес ще говорим повече само за женската част, тъй като вече сме ви представяли една от любимите ни двойки, която изкарва хиляди долари от Instagram и пътуванията си.

Та – травъл инфлуенсърките. Това са красиви жени, които пътуват на различни места по различни причини – често това са моделки, снимащи секси фотосесии на екзотични острови и подобни, които пускат свои снимки от местата, които посещават.

Профилите им в Instagram често са следвани от милиони (да, милиони!), които жадно чакат последния фотос по оскъдно облекло на любимия си модел от Бали, Малдивите или където и да е.

Това си е цяла нова индустрия. Бъди красив, пътувай, снимай се. Рецептата е проста. А инфлуенсърките получават и допълнителни бонуси заради известността си.

Не само започват да печелят от Instagram и реклама, но и биват канени от редица хотели, сключват сделки за промоция на цели курорти.

Разбира се, инфлуленсърките не винаги са супермодели. Те могат да са известни личности от малкия екран, както и съвсем обикновени жени, които просто знаят какво правят с фотоапарат в ръка.

Вижте любимите ни травъл инфлуенсърки в галерията.

 
 

Интернет поезията: нова форма на изкуство или евтин търговски трик?

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

През деня Том работи като чиновник в подземните етажи на банката „Лойдс“. Службата му е в отдела по чуждестранни транзакции, денят започва в 9 и свършва в 17. В свободното си време, когато не попълва документи, пише поезия.

Том е познат на широкия свят като Т. С. Елиът. Става чиновник през 1917 г., когато най-популярните му поеми вече са публикувани и е известен. Но дори при тези обстоятелства, не може да свърже двата края. Събира финансови помощи от приятели и тревогата около въпроса с парите го докарва до нервни кризи.

Поезията винаги е била форма на изкуството, но рядко е била и кариера, дори при легендарните поети. Повечето от тях са вършили най-различни работи от миячи на чинии, шофьори на камиони, застрахователни агенти или пощальони до доктори. Животът им винаги е бил раздвоен между две жизнени потребности: изкарването на пари и правенето на изкуство.

Един пример за това как се е променила средата, в която съществува поезията е 26 годишната , вече световноизвестна поетеса, Рупи Каур. Канадката вече е надминала Омир и неговата „Одисея“ по продажби. Първата й стихосбирка, „мляко & мед“е преведена на над 40 езика и от нея са продадени 3.5 млн. копия.

Всичко започва от Tumblr, където Каур публикува своята поезия и постепенно се преориентира към Instagram. Но социалната мрежа не може да покрива разходите й. После, през 2014 г., „мляко & мед“ е публикувана и стига до върха на списъка с бестселъри на The New York Times. Именно тогава авторката осъзнава, че това може да я издържа. Успехът не закъснява. Само за последната година тя се появява в шоуто на Джими Фалън, влиза в списъка „30 под 30″ на списание „Форбс“, продава новата си книга в Индия и Великобритания и приключва турне по промотиране в САЩ. Към момента има над 3 млн. последователи в Instgram.

Това обаче е част от една по-голяма тенденция. Откакто на пазара се появява „мляко & мед“ поезията става един от най-развиващите се жанрове в издателския свят. Според маркетинговите проучвания, 12 от 20-те най-продавани поети на 2017 г. са Instagram поети, които комбинират издаването на хартия с привличащи окото публикации в социалната мрежа. Към днешна дата, според организациите за изкуства в САЩ, 28 млн. американци четат поезия – най-високият брой на читатели за последните две десетилетия.

Възходът на Insta-поетите обаче, не се случва мигновено и с появата на Рупи Каур. Преди нея една камбоджанско-австралийска поетеса на име Ланг Лив добива широка популярност, благодарение на социалните медии. Литературен агент я забелязва и през 2013 г. първата й стихосбирка е издадена и се продава в над 150 000 копия. Резултатът е забележителен.

Пет години по-късно светът на поезията вече е наситен с редица популярни личности, тръгнали именно от социалните мрежи. Клео Уейд, на 29 години, популярна със своите мантри. Атикус, който носи маска, за да крие самоличността си. Р. М. Дрейк, който тръгва също от Tumblr и стига до 1.8 млн. последователи в Instagram. Всички тези автори постигат рекордно високи продажби на хартиените си издания.

Един от хората, които открояват тенденцията е Чад Харбах, редактор на списанието „n+1″, който през 2010 г. отбелязва, че има два вида литературна култура в Америка. Тази на университетите, подготвящи автори на художествени произведения и тази на нюйоркските литературни кръгове. Но се появява и трета – културата на Интернет. Тези автори често нямат специализирана подготовка, а издателите им са пръснати из цялата страна и често са малки като влияние. Очевидно социалните мрежи са спомогнали за спукването на балон, който в продължение на десетилетия е бил запазен само за интелигенцията, управлявана по традиционни ценности. Това отваря границите за всички хора от всички раси и полове.

Поетите от социалните мрежи не само артисти – те са изпълнители. Те хора печелят най-много от хартиените си издания и събития на живо, но всичко това става възможно благодарение на Instagram и другите производни платформи. Каур, която заема първенството в тези редици, е казвала, че възприема поезията като управление на бизнес. Един неин ден може да мине в цял ден писане, ангажименти на турне или време в офиса заедно с колегите си за организиране проекти.

Изграждайки си такава солидна база от фенове, всички тези поети могат да печелят и от онлайн търговия. И някои го правят. Щамповани чаши с тяхна поезия, ръчно написани поеми в рамка, постери, талисмани… всякакви предмети.

Подобно Багряниния опит за рекламиране не пудра „Идеал“ преди около век у нас, творчеството на някои от поетите става рекламен лозунг за кампании на известни модни брандове. Кецове Nike, реклами на Gucci, миналата година на Седмицата на модата в Ню Йорк модели рецитираха поезия от модния подиум.

Може би пък този феномен е очакван и естествен предвид природата на социалните мрежи, където можеш да видиш кратко изречение, да харесаш и да продължиш надолу в нюзфийда за секунди. Колкото е по-тъжно, толкова по-добре. Ограничените граници на публикациите в Instagram стимулират кратките изказвания, късите афоризми, цитатът, който не изисква време за прочитане и е лесен за разбиране. Повечето поети в Instagram ни съветват как да водим по-добър живот – как да излекуваме разбитото си сърце, как да вярваме в себе си, как да преследваме мечтите си. В една платформа, която идеализира до небесата естетичния и визуално приятен начин на живот в храненето, пътуването и модата, поезията е поредният вдъхновяващ аспект, който бляскавият Instagram може да „осинови“.

Малко по-рано тази година поетът Ребека Уотс критикува Instagram звездата Холи Макниш, казвайки, че работата й не е на поет, а на „личност“. Уотс определя Instgaram поезията като аматьорщина и търговски трик, който е по силите на всеки. „Поезията, в която няма изкуство, продава. Читателят е мъртъв. Да живее консуматорското съдържание и моменталното признание, което то привлича.“

Но поезията трябва да се адаптира към променящия се свят. Специално тя, често е виждана като нещо, съществуващо във вакуум, в който човек се затваря,  за да мисли с часове върху вечните истини и великите мистерии на съществуването ни. На практика обаче, тя винаги е била повлияна от технологиите и медията, която я доставя до хората, твърди Рейчъл Алън – един от редакторите на литературното списание Granta, достъпно и у нас.

Тя добавя, че все още списанието получава общо близо 2000 хиляди нови лирически произведения и публикува и дълги поеми (в някои случаи по пет страници). Кандидатстването в програмите по писане на поезия в университетите също не е намаляло. Така че според Алън всички съвременни проявления на поезията биха могли да съществуват заедно.

Все още не можем да кажем с точност до колко влиянието на Instagram (пък и на всички социални мрежи) е променило света на поезията. Причината за това е, че те все още са в обръщение. Но триумфът на автори като Рупи Каур не може да бъде отречен. Те са феномен, който е интересен. И в някои случаи забележителен. Въпросът, както винаги когато се появи нов феномен, е колко дълго той ще бъде актуален и какво ще остави след себе си?

 
 

Нова социална мрежа бавно превзема света

| от chronicle.bg |

Казва се TikTok и идва, както почти всичко неодушевено в живота ни, от Китай.

За две години мобилното приложение вече има повече от половин милиард потребители, а 40% от тях са извън Китай. С него те могат да споделят видеа, в които готвят, танцуват или правят каквото и да е.

TikTok успя да излезе извън границите на държавата за разлика от останалите големи социални медии като WeChat, Sina Weibo и Youku.

В момента създателите ByteDance са в преговори със SoftBank за инвестиция, която ще оцени компанията на около 75 милиарда долара. Това е огромен скок след 20-те милиарда, на които беше оценена миналата година.

От ByteDance сами наричат себе си компания на изкуствения интелект. Той е основният механизъм, по който приложенията й решава какво искат хората. За да илюстрираме колко е силен този механизъм, ще кажем, че китайците използват името на друго приложение на компанията, Douyin, като част от жаргонна фраза, която описва хора залепени за телефона си. Потребителите на новинарската им приложение „Jinri Toutiao“ пък прекарват в нея средно 74 минути на ден.

Първият международен продукт от компанията идва през 2015, а от миналата година се правят целенасочени усилията за развиване извън местния пазар. Само за 10 месеца ByteDance купи видео стартъпа от Лос Анджелис Flipagram, пусна TikTok и купи платформата musical.ly за 800 милиона долара. Сега Flipagram вече е Vigo, а потребителите на musical.ly бяха прехвърлени в TikTok.

Този ход направи ByteDance петият най-голям производител на мобилни приложения в света по брой сваляния. Заради потенциала пред рекламодатели е огромен особено с видео аповете, които привличат предимно тийнейджъри. 

Изпълнителният директор на компанията Жанг Юиминг, на 35, е бивш служител на Microsoft. Негови колеги го описват като човек, който силно размишлява върху технологиите и и прекарва повечето си свободно време в програмиране.