Да, „Протестна мрежа“ не съществува

| от Георги Харизанов, 5corners.eu |

Да, „Протестна мрежа“ не съществува…

Това обаче не е нито новина, нито заяждане, нито оплюване. Това просто е така. Няма такава партия, НПО, гражданско сдружение или какъвто и да било законово регламентиран субект. И незнайно защо изговарянето на този прост факт активизира онлайн лавина от обвинения и подозрения.

В същото време „Протестна мрежа“ съществува. Активно. Съществува в думите и действията на организаторите, членовете и лидерите си. Съществува в атаките на медиите – тези от ирландски произход, онези с кредитите, и няколко с претенции за независимост. Напоследък ПМ съществува дори в изявленията на Прокуратурата – като организацията, допринесла за попълване на хазната с 300 хиляди лева.

„Протестна мрежа“ е неформална организация, която нарича себе си „среда“. Структура от хоризонтален тип, в която няма лидери, а често и самите членове се разграничават от тезите и действията на други членове.

В този смисъл беше меко казано странна заявката на лидери на Реформаторския блок, че преговарят за присъединяване на ПМ. Как коалиция от партии, нестабилна сама по себе си, присъединява нещо, което не съществува в правния мир? Освен това, активни членове на ПМ са членове на партии от РБ, и в този смисъл е и другият нонсенс в заявката за приемане и включване в изборни листи – един и същ човек да членува в една и съща коалиция два пъти, през два различни субекта.

Естествено, появи се опровержение. ПМ обяви, че не преговаря с партии и политически субекти /а и как би могла, но както и да е/. В самото опровержение нарича себе си „формация“, без да е ясна каква е формата на тази формация. На сайта на организацията пише просто „среда“.

И доколкото споделям озадачението от неясният отговор на въпроса „Що е ПМ“, определено не споделям истерията относно финансирането.

На сайта Норешарски.ком е публикуван отчет на даренията и разходите. Организацията няма офис, телефон, служители, ежемесечни разходи и други, присъщи на регистрираните и формално работещи партии, НПО и фирми. Сайтът се поддържа на доброволни начала, както и Фейсбук страницата на Протестна мрежа.

НПО на Антоанета Цонева, Христо Иванов, Асен Генов и Константин Павлов са финансират прозрачно и при ясни правила. Като десен човек не виждам нищо притеснително, камо ли срамно, в печеленето на проекти и усвояването на средства. В този смисъл всеки опит това да се пришие като негатив на въпросните хора, е обречен на осмиване от разумните работещи българи. Не виждам и геополитически конфликт в източниците на финансиране, доколкото въпросните НПО не ползват средства от Северна Корея и колумбийски наркокартели. България е член на ЕС и НАТО, и работата с фондации, регистрирани в държави от тези съюзи, просто няма как да бъде негатив.

Много от членовете на ПМ са хора с престижни професии и успешен частен бизнес, и в този смисъл не виждам проблем с формирането на приходи от лични средства и членски внос. Което пък е ненужно, поради липсата на разходи.

Какви са целите на Протестна мрежа в момента?

Смехотворните обвинения за кадруване в правителството на премиера Близнашки са също толкова несъстоятелни, колкото вменяването на вина у Бойко Борисов за назначението на Ваньо Танов.

Изсмуканите от пръстите атаки срещу министър Христо Иванов за неплащането на членски внос пък напомнят за времената, в които черни Волги взимаха от домовете им млади футболисти и ги откарваха в ЦСКА. Щеш не щеш – ще бъдеш адвокат. Точка.

Към днешна дата „Средата“ ПМ се е обединила около три основни искания:

1. Създаване на парламентарна комисия „КОЙ?“ за разследване на икономическите, политически и медийни връзки и зависимости, които произведоха политическата фигура „успял млад мъж на 33″, а именно Делян Пеевски, и направиха възможно дори назначаването му за шеф на ДАНС;

2. Провеждане на парламентарно разследване за проекта „Южен поток“ с цел разкриване на антиевропейските действия на управляващите и цялата засекретена документация за одобрението на проекта и осъществяването му;

3. Реална операция „Чисти ръце“, което означава: приемане на пакет от законодателни мерки, гарантиращи провеждането на задълбочена проверка на имущественото състояние и конфликтите на интереси на водещи политици, магистрати и висши държавни служители (по методология, изработена и контролирана от специализирани европейски институции като Европейския антимафия комитет и/или други).

На пръв поглед не виждам каквато и да било причина която и да било партия да не се съгласи с тези искания.

Причината за съжаление е проста и прагматична – парламентарните разследвания са инструмент, лишен от съдържание, тежест и последващ ефект.

Комисиите „Белене“ и „Хохегер“ в мандата на ГЕРБ, и най-вече комичните дружинки „Бирата“, „Петното“, „Два килограма ядки“ и прочее безумия в последното народно събрание, само затвърдиха впечатлението за нищонеправене в този парламентарен формат.

Що касае третото искане – за операция „Чисти ръце“ чрез пакет от законодателни мерки, само бих припомнил на авторите кой инициира закона „анти-офшорки“ в последния Парламент.

В този смисъл, говоря в лично качество, ако бях лидер на която и да било партия, моментално бих се съгласил с исканията на ПМ. Както направиха Зелените и Движение 21, например.

Позитивите са ясни – показва се солидарност с протеста, показва се единомислие с гражданското общество, обявава се война на мафията, и политикът сам поставя себе си от страна на чистите и непритеснени от подобни мерки лидери.

Това направиха днес и от Реформаторския Блок, в нарочна декларация.

Проблемът там обаче е друг – исканията не са приети, а изкопирани, и това предполага конфликт и потенциал за спорове – било то за авторство, за хронология, или за начини на оповестяване.

Което отново повдига въпроса съм самоопределението на Протестна мрежа.

Средата не е субект, който можеда претендира за авторство. Авторът е един, или няколко, и имат своите имена. Другото навява асоциации с неподписаните атаки по самата Протестна мрежа.

Средата не е субект, който може да претендира за официална комуникация. В Протестна мрежа членуват хора с прекалено различен личен и политически профил, с прекалено различна професионална биография и ориентация. И това е прекрасно. Но не и когато единен канал за даване и получаване на информация и позиции не съществува, или поне не е наложен в пространството.

Средата не е нещо, с което можеш да се договориш – в името на общи действия, политики и мерки, и да официализираш договорката. Дори и когато отдолу стоят подписите на всички членове на средата, това са хора със собствените си имена. Субектът като такъв не е способен да преставлява сам себе си в правния и политически мир.

Да, животът през 2014-та е различен.

Да, много по-важно е какво се случва в медиите и онлайн, отколкото във формалния свят на учредителни актове, подписи и устави.

Да, много по-важно е влиянието в медиите и влиянието върху политиците, отколкото конкретната правна формулировка – сдружение, фондация, център, институт или движение.

Да, много по-важно е да има коректив и гражданска опозиция на всяка власт – съставен от утвърдени, успяли и активни хора, принадлежащи към средата която всъщност движи тази държава напред /ако изобщо има такова движение към днешна дата, но както и да е/. И това е много по-важно, отколкото наемането на офис, прокарването на телефон и поставянето на свещеното съчетание „момиче-което-вдига-телефона + бюро-с-компютър“.

Доколкото се разсеяха спекулациите, че ПМ ще прераства в партия, все пак липсата на формална регистрация остава основна слабост, която ще бъде цитирана непрекъснато – особено от медиите с ирландски собственици и с невърнати кредити.

Слабост, която ще бъде изтъквана от пропагандата всеки път, когато член на ПМ се разграничи от друг такъв – нещо, което все по-често се случва в онлайн пространството.

Слабост, която ще бъде изтъквана от пропагандата всеки път, когато има слухове и съмнения за финансирането и функционирането на несъществуващ в правния мир субект.

Слабост, която ще бъде изтъквана от пропагандата всеки път, когато има неофициални срещи между представители на ПМ и официално неодобрявани от организацията политици – нещо нормално за самите партии, но не и за хора, определящи се за абсолютен обществен коректив.

Натрупаното медийно и онлайн влияние не е само безспорен позитив.

Натрупаното медийно и онлайн влияние задължава.

В този смисъл, и то именно поради натрупаното безспорно влияние, пред членовете на „средата“ Протестна мрежа идва време за избор и самоопределяне.

Защото към днешна дата Протестна мрежа не съществува.

 
 

Амелия Еърхарт: „Не бях смела. Просто нямах време да бъде уплашена.“

| от chronicle.bg |

Амелия Еърхарт е жена, променила курса на историята, идеен водач на милиони авиатори по света и икона. Тя е първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан и е могла да бъде първата жена, направила околосветски полет, ако самолетът й не изчезва мистериозно от радарите през 1937 г.

И до днес никой не знае какво се е случило някъде над Тихия океан. Тялото на Еърхарт така и не е открито.

Амелия Мери Еърхарт е родена в Канзас през 1897 г., шест години преди братята Райт първи да полетят във въздуха. През 1932 г. в книгата си „Последен полет“ пише, че първият път, в който вижда самолет е през 1910 г. на панаир в Айова, но по онова време е била по-заинтересована от кошницата с праскови за 15 цента.

През 1920 г. тя лети за първи път с авиатора Франк Хоукс, а година по-късно става една от малкото жени, посещаващи училище за авиация. През 1923 г. става 16-тата жена пилот. През 1927 г. Чарлз Линдбърг се завръща от първия си самостоятелен полет над Аталнтическия океан. Следващата година Еърхарт прелетява Атлантика над борда на самолет, но мисълта, че е била само пътник не й дава покой. Въпреки това, след завръщането си, вече е знаменитост.

През 1930 г. Амелия Еърхарт купува самолетът, който ще я постави в историята – червеният Lockheed 5B Vega, който кръщава „Старата Беси“. Две-години по-късно, на 20 май 1932 г., отпътува от Америка към Париж с последния брой на Telegraph Journal в себе си. Почти 15 часа по-късно се приземява в Северна Ирландия и става вторият пилот и първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан.

Undated picture taken in the 30' s of American fem

Към 1937 г. Еърхарт вече е известен автор, лектор, знаменитост и модел на подражание за всички жени.

Същата година тя решава за втори път да опита да стане първата жена, направила околосветски полет. Първият зачършва с неуспех, но без сериозни наранявания. На 2 юли тя и единственият член на екипажа, Фред Нунан излитат от площадката на остров Лае в Папуа Нова Гвинея и трябва да се насочат на изток. Последният сигнал от самолета е получен малко преди 9 часа сутринта. Амелия Еърхарт изчезва безследно и се превръща в легенда.

Теориите са много, нито една не е доказана до край. Думите и делата на Еърхарт обаче са тук и са неоспорими. Ето някои от посланията й.

„Да си самотен е плашещо, но не толкова, колкото това да си самотен във връзка.“

„Подготовката, често пъти съм казвала, е две трети от цялото начинание“

„Най-трудното нещо е решението да действаш. Останалото е обикновено постоянство. Страховете са тигри от хартия. Можеш да направиш всичко, което решиш. Можеш да промениш и контролираш живота си. И този процес сам по себе си е награда.“

„Реши дали целта ти си струва рисковете. Ако да, спри да се тревожиш.“

„В живота си съм осъзнала, че когато нещата вървят прекрасно, точно тогава трябва да очакваш бедата.“

252469main_GPN-2002-000211_full

„Никога не прекъсвай някого, който прави нещо, което ти самия си казал, че не може да бъде направено.“

„Най-ефективният начин да направиш нещо, е да го направиш.“

„Смелостта е определената от живота цена на покоя.“

„Колкото повече човек прави, вижда и чувства, толкова по-способен е да прави тези неща.“

„Искам да разбереш, че няма да те впримчвам в средновековен кодекс на вярността, нито ще се чувствам прикачена към теб по същия начин.“ (към своя съпруг, Джон Путнам, в деня на брака им)

VKQLNH3WTND37A2FZYAYR253FU

„Искам да го направя, защото искам да го направя.“

„Приключението е полезно само по себе си.“

„Съществуват два вида камъни, както всички знаят, единият просто се търкаля.“

„Не бях смела. Просто нямах време да бъда уплашена.“

„Не си виждал дърво, докато не си зърнал сянката му от небето.“

 
 

Днес църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена

| от chr.bg |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

„Евробет“ подкрепя наградите „Аскеер“

| от Спонсорирано съдържание |

На 24 май – Денят на най-светлия ни празник: празникът на българската духовност, просвета и култура и на славянската писменост, в Театър „Българска армия” за 28-ми път Фондация „Академия Аскеер” ще връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

От 2008 г. досега „Евробет“ е основен спонсор на най-престижните театрални награди в България. Наградите „Аскеер“ са единствени по рода си – те са автентичният и самоотвержен, неказионен глас на театралното съсловие. Фондация „Аскеер“ е посветена единствено на театъра, културата и духовността, които са основните стълбове на всяка нация. За „Евробет“ е чест да инвестира в силата на културата, която е предпоставка за по-добро бъдеще! Оказаната подкрепа е поредното доказателство, че осъществяването на проекти от обществена значимост е приоритет в дейността на компанията.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност. Всички категории и номинации можете да видите ТУК.

Връчването на наградите „Аскеер“ е под почетния патронаж на Министъра на културата и на Министъра на отбраната. Церемонията по награждаването ще се излъчи на живо по БНТ.

Рекламна публикация

 
 

Питър Сетера oт Chicago с първи концерт у нас

| от chronicle.bg |

Питър Сетера e oт артистите, чиято музикална кариера се развива бързо, а успехите не спират да го застигат. Стартира професионалния си път през 1967 г. с група Chicago, с която издават 17 албума и печелят редица отличия.

Безспорният хит, написан от Cetera за десетия албум на бандата „If you leave me now” взима награда Грами и се превръща в първия сингъл хит номер 1 на групата. През 1986 година Сетера започва соловата си кариера, с която се записва в музикалната история с хита „The Glory of Love”, номиниран с Грами и част от саундтрака на хитовия филм „Карате кид 2“. Парчетата „The Next Time I Fall” с Amy Grant, “Feels Like Heaven” с Chaka Kahn, “After All” с Cher oт филма „Нов шанс“, както и песента “No Explanation” от мега хитовата лента „Хубава жена“.

В момента Сетера е на световно турне със своята банда и споделя музиката от 8-те си солови албума, както и най-големите хитове, написани с група Chicago.

PeterCetera_ Visual

В България ще имаме удоволствието да го чуем за първи път на живо на 9 ноември в зала 1 на НДК, а билети могат да бъдат закупени от 22 май, на цени от 60 до 140 лв. в бензиностанции OMV, билетен център НДК и мрежата на Eventim.bg