Да, „Протестна мрежа“ не съществува

| от Георги Харизанов, 5corners.eu |

Да, „Протестна мрежа“ не съществува…

Това обаче не е нито новина, нито заяждане, нито оплюване. Това просто е така. Няма такава партия, НПО, гражданско сдружение или какъвто и да било законово регламентиран субект. И незнайно защо изговарянето на този прост факт активизира онлайн лавина от обвинения и подозрения.

В същото време „Протестна мрежа“ съществува. Активно. Съществува в думите и действията на организаторите, членовете и лидерите си. Съществува в атаките на медиите – тези от ирландски произход, онези с кредитите, и няколко с претенции за независимост. Напоследък ПМ съществува дори в изявленията на Прокуратурата – като организацията, допринесла за попълване на хазната с 300 хиляди лева.

„Протестна мрежа“ е неформална организация, която нарича себе си „среда“. Структура от хоризонтален тип, в която няма лидери, а често и самите членове се разграничават от тезите и действията на други членове.

В този смисъл беше меко казано странна заявката на лидери на Реформаторския блок, че преговарят за присъединяване на ПМ. Как коалиция от партии, нестабилна сама по себе си, присъединява нещо, което не съществува в правния мир? Освен това, активни членове на ПМ са членове на партии от РБ, и в този смисъл е и другият нонсенс в заявката за приемане и включване в изборни листи – един и същ човек да членува в една и съща коалиция два пъти, през два различни субекта.

Естествено, появи се опровержение. ПМ обяви, че не преговаря с партии и политически субекти /а и как би могла, но както и да е/. В самото опровержение нарича себе си „формация“, без да е ясна каква е формата на тази формация. На сайта на организацията пише просто „среда“.

И доколкото споделям озадачението от неясният отговор на въпроса „Що е ПМ“, определено не споделям истерията относно финансирането.

На сайта Норешарски.ком е публикуван отчет на даренията и разходите. Организацията няма офис, телефон, служители, ежемесечни разходи и други, присъщи на регистрираните и формално работещи партии, НПО и фирми. Сайтът се поддържа на доброволни начала, както и Фейсбук страницата на Протестна мрежа.

НПО на Антоанета Цонева, Христо Иванов, Асен Генов и Константин Павлов са финансират прозрачно и при ясни правила. Като десен човек не виждам нищо притеснително, камо ли срамно, в печеленето на проекти и усвояването на средства. В този смисъл всеки опит това да се пришие като негатив на въпросните хора, е обречен на осмиване от разумните работещи българи. Не виждам и геополитически конфликт в източниците на финансиране, доколкото въпросните НПО не ползват средства от Северна Корея и колумбийски наркокартели. България е член на ЕС и НАТО, и работата с фондации, регистрирани в държави от тези съюзи, просто няма как да бъде негатив.

Много от членовете на ПМ са хора с престижни професии и успешен частен бизнес, и в този смисъл не виждам проблем с формирането на приходи от лични средства и членски внос. Което пък е ненужно, поради липсата на разходи.

Какви са целите на Протестна мрежа в момента?

Смехотворните обвинения за кадруване в правителството на премиера Близнашки са също толкова несъстоятелни, колкото вменяването на вина у Бойко Борисов за назначението на Ваньо Танов.

Изсмуканите от пръстите атаки срещу министър Христо Иванов за неплащането на членски внос пък напомнят за времената, в които черни Волги взимаха от домовете им млади футболисти и ги откарваха в ЦСКА. Щеш не щеш – ще бъдеш адвокат. Точка.

Към днешна дата „Средата“ ПМ се е обединила около три основни искания:

1. Създаване на парламентарна комисия „КОЙ?“ за разследване на икономическите, политически и медийни връзки и зависимости, които произведоха политическата фигура „успял млад мъж на 33″, а именно Делян Пеевски, и направиха възможно дори назначаването му за шеф на ДАНС;

2. Провеждане на парламентарно разследване за проекта „Южен поток“ с цел разкриване на антиевропейските действия на управляващите и цялата засекретена документация за одобрението на проекта и осъществяването му;

3. Реална операция „Чисти ръце“, което означава: приемане на пакет от законодателни мерки, гарантиращи провеждането на задълбочена проверка на имущественото състояние и конфликтите на интереси на водещи политици, магистрати и висши държавни служители (по методология, изработена и контролирана от специализирани европейски институции като Европейския антимафия комитет и/или други).

На пръв поглед не виждам каквато и да било причина която и да било партия да не се съгласи с тези искания.

Причината за съжаление е проста и прагматична – парламентарните разследвания са инструмент, лишен от съдържание, тежест и последващ ефект.

Комисиите „Белене“ и „Хохегер“ в мандата на ГЕРБ, и най-вече комичните дружинки „Бирата“, „Петното“, „Два килограма ядки“ и прочее безумия в последното народно събрание, само затвърдиха впечатлението за нищонеправене в този парламентарен формат.

Що касае третото искане – за операция „Чисти ръце“ чрез пакет от законодателни мерки, само бих припомнил на авторите кой инициира закона „анти-офшорки“ в последния Парламент.

В този смисъл, говоря в лично качество, ако бях лидер на която и да било партия, моментално бих се съгласил с исканията на ПМ. Както направиха Зелените и Движение 21, например.

Позитивите са ясни – показва се солидарност с протеста, показва се единомислие с гражданското общество, обявава се война на мафията, и политикът сам поставя себе си от страна на чистите и непритеснени от подобни мерки лидери.

Това направиха днес и от Реформаторския Блок, в нарочна декларация.

Проблемът там обаче е друг – исканията не са приети, а изкопирани, и това предполага конфликт и потенциал за спорове – било то за авторство, за хронология, или за начини на оповестяване.

Което отново повдига въпроса съм самоопределението на Протестна мрежа.

Средата не е субект, който можеда претендира за авторство. Авторът е един, или няколко, и имат своите имена. Другото навява асоциации с неподписаните атаки по самата Протестна мрежа.

Средата не е субект, който може да претендира за официална комуникация. В Протестна мрежа членуват хора с прекалено различен личен и политически профил, с прекалено различна професионална биография и ориентация. И това е прекрасно. Но не и когато единен канал за даване и получаване на информация и позиции не съществува, или поне не е наложен в пространството.

Средата не е нещо, с което можеш да се договориш – в името на общи действия, политики и мерки, и да официализираш договорката. Дори и когато отдолу стоят подписите на всички членове на средата, това са хора със собствените си имена. Субектът като такъв не е способен да преставлява сам себе си в правния и политически мир.

Да, животът през 2014-та е различен.

Да, много по-важно е какво се случва в медиите и онлайн, отколкото във формалния свят на учредителни актове, подписи и устави.

Да, много по-важно е влиянието в медиите и влиянието върху политиците, отколкото конкретната правна формулировка – сдружение, фондация, център, институт или движение.

Да, много по-важно е да има коректив и гражданска опозиция на всяка власт – съставен от утвърдени, успяли и активни хора, принадлежащи към средата която всъщност движи тази държава напред /ако изобщо има такова движение към днешна дата, но както и да е/. И това е много по-важно, отколкото наемането на офис, прокарването на телефон и поставянето на свещеното съчетание „момиче-което-вдига-телефона + бюро-с-компютър“.

Доколкото се разсеяха спекулациите, че ПМ ще прераства в партия, все пак липсата на формална регистрация остава основна слабост, която ще бъде цитирана непрекъснато – особено от медиите с ирландски собственици и с невърнати кредити.

Слабост, която ще бъде изтъквана от пропагандата всеки път, когато член на ПМ се разграничи от друг такъв – нещо, което все по-често се случва в онлайн пространството.

Слабост, която ще бъде изтъквана от пропагандата всеки път, когато има слухове и съмнения за финансирането и функционирането на несъществуващ в правния мир субект.

Слабост, която ще бъде изтъквана от пропагандата всеки път, когато има неофициални срещи между представители на ПМ и официално неодобрявани от организацията политици – нещо нормално за самите партии, но не и за хора, определящи се за абсолютен обществен коректив.

Натрупаното медийно и онлайн влияние не е само безспорен позитив.

Натрупаното медийно и онлайн влияние задължава.

В този смисъл, и то именно поради натрупаното безспорно влияние, пред членовете на „средата“ Протестна мрежа идва време за избор и самоопределяне.

Защото към днешна дата Протестна мрежа не съществува.

 
 

Защо майка купи стотици подаръци на децата си

| от chronicle.bg |

Майката на 3 дечица, чието име запазваме в тайна, заяви, че няма да остави обществото да я накара „да се чувства виновна“ заради многото подаръци, които купи на децата си. Тя сподели видео във Facebook със стотици плюшени играчки, видео игри, колела и други глезотии, като каза, че ги е купувала в продължение на месеци. Всеки от тях е бил скриван в един от 14-те шкафа в дома й. Изненадващо – нито едно от децата не ги е намерило.

SEI_44779091-a9f3

SEI_44779088-b69b

Покупките са отнели на грижовната майка 5 месеца след като от опит научава да не оставя коледното пазаруване за последния момент. Отново във Facebook тя обясни: „По принцип не съм толкова организирана. Преди няколко години оставих пазаруването за последните 4 дни преди Коледа и се паникьосах. Тогава се заклех, че никога няма да го направя пак.“

Тя обаче признава, че много се е изненадала, когато видяла колко много неща е взела. Снимки й бяха публикувани в групата „Christmas Facebook page“. Там тя написа „Най-накрая извадих от шкафовете, каквото бях купувала с месеци. Споменах ли, че НЕНАВИЖДАМ да опаковам подаръци.“ Някои коментираха очевидната трудност да се опаковат толкова много неща, докато други изказаха шока си от целия харч.

SEI_44779090-97ad

Майка, която живее в Австралия, защити делото си: „Обществото ще те накара да вярваш, че не е правилно да глезиш децата си и ще те накара да се чувстваш виновен.“ Повечето от коментарите по темата за от хора, впечатлени от мисленето на жената: „Иска ми се и аз да бях толкова умна като те и да купувам подаръците през годината“, „Бързам цяла седмица да купя подаръци за четирите си деца. Твоите много ще се зарадват и съм сигурна, че сърцето ти ще се пръсне като ги гледаш как се радват“ и „Твоите деца, твоите пари, твоя работа. Радвай се, че можеш да си позволиш да им купиш играчки. Децата растат много бързо.“

 
 

Елън Дедженеръс: 15 години смях през сълзи

| от chronicle.bg |

Когато започва да води своето предаване, преди 15 години, мнозина са убедени, че светът все още не е готов за нея.

И имат пълното право да мислят така. Минали са едва пет години, откакто тя прави прецедент в телевизията като разкрива, че е гей в епизод от ситкома си „Елън“. Веднага след това телевизията се отдръпва, а шоуто скоро изчезва, защото светът не е готов за това. 42 млн. зрители гледат как героинята й в ситкома признава на своята приятелка, че е лесбийка, докато двете са на летището. В същото време микрофонът е включен и всички наоколо чуват признанието.

Реалността е доста по-горчива. Никой комик до този момент не е излизал от килера по толкова публичен начин. Края на ХХ век е – няма как да остане незабелязано. Елън прави нещо нечувано и светът й се отплаща. Ситкомът скоро потъва в забвение, защото никой не иска да гледа тази „лесбийка“.

Елън обаче е свикнала с подобни удари. Тя е отраснала в Ню Орлиънс, в семейството на майка логопед и баща застрахователен агент, които се развеждат, когато тя е тийнеджър. След като признава на майка си и доведения си баща, че е лесбийка, той я моли да напусне къщата им. Не иска децата му да живеят под влиянието на 21-годишната Елън. Не много дълго след това Елън се влюбва в своя приятелка, с която започва сериозна връзка. Момичето загива в катастрофа. Преди да се посвети изцяло на комедията, Елън упражнява различни професии като сервитьор, барман, бояджия и др.

Вторият й опит след ситкомът „Елън“, който е спрян през 1998 г.,  е ситкомът „Шоуто на Елън“ по CBS, но и този проект се проваля след само 13 епизода през 2001 г. Две години по-късно тя озвучава Дори в „Търсенето на Немо“ и макар това да е едно от най-добрите неща в тази анимация, екипът е на тръни как участието на Елън ще се отрази на филма.

В началото на този век Елън Дедженеръс е не просто угаснала звезда, но и живее във време, което не би допуснало някой, който е открито гей, да води собствено телевизионно шоу – без значение дневно или вечерно.

Зад идеята за „Шоуто на Елън Дедженеръс“ застава тогавашният президент на Warner Bros. Telepictures Productions Джим Параторе, който е създал „Шоуто на Роузи О’Донъл“ и „The Bachelor“. Въпреки неговата намеса, трудно се намират привърженици на идеята.

Тя е лесбийка, а жените, които гледат дневните предавания са хетеросексуални домакини с деца – какво общо има тя с тях?“ казват всички мениджъри.

Затова Параторе взима решението двамата да тръгнат на турне и сами да покажат коя е Елън. Пътуват от град на град и канят мениджърите в публиката, а след това Елън разговаря с тях и ги омайва.

Накрая успява да ги спечели на своя страна и първият епизод на „Шоуто на Елън Дедженеръс“ е излъчен в ефир на 8 септември 2003 г.  Но по това време водещата все още е принудена да се бори със задължителния елемент на всяко дневно предаване: автентичността. Това тя не може да си позволи.

Никой не вярва, че зрителите ще искат да гледат лесбийка по телевизията през деня. Задължителното услови е Елън да не парадира със сексуалността си. Човек, който преди  6 години е рискувал всичко, за да излезе от килера, трудно би се съгласил на подобни условия. „Чувствах се ужасно, защото бях работила толкова усърдно, за да бъда вярна на себе си и да преодолея срама си от нещо, което знаех, че не е грешно… Балансирането беше наистина трудно…“ признава Дедженеръс.

Но с времето става ясно, че няма повод за притеснение. Още от началото шоуто бележи висок рейтинг, който само продължава да расте с времето. Нещата стават по-лесни. А днес не можем да си представим шоуто без онзи епизод, в който Елън обявява, че ще се жени за партньорката си, Порша де Роси. Двете започват връзката си през 2004 г., година след като шоуто стартира.

„Шоуто на Елън Дедженерис“ става известно като място, където знаменитостите могат да отпуснат душите си, да се чувстват безопасно (а не застрашени от поредния драматичен журналистически въпрос) и да танцуват заедно с водещия по пътя към мястото си. Това е времето и мястото също, в което зрителите могат да се забавляват, да получат един час, лишен от цинизми и язвителни коментари. Това остава и решаващ елемент от предаването, заради който Елън е на върха вече 15 години.

„Искам шоуто да достига до хората и да бъде позитивно. Светът е изпълнен със страх и негативизъм, и осъждане. Мисля, че хората трябва да превключат на радост и щастие. Колкото и изтъркано да звучи, трябва да превключим.“

С течение на годините „Шоуто на Елън Дедженеръс“ само се разраства. От него водят началото си хитови приложения като Head’s Up!, което има 25 млн. изтегляния. Елън и предаването й печелят 59 награди „Еми“ и 21 People’s Choice Awards (повече, от който и да било в историята на шоу програмите). Призванието на Елън да превключва публиката на радост и щастие не се е изчерпало за последните 15 години.

Защо шоуто на Елън е толкова успешно? Причините са много. То наистина разведрява хората, а в определени случаи дори ги прави щастливи. В него няма да чуете някой да осъжда някого. Противно на очакванията, че водещата има тайна мисия с това предаване на превърне всички зрители в гей, това не се случва. Единствената цел е публиката да бъде щастлива и да се забавлява по време на този един час.“ И публиката е щастлива. И шегите и смехът не идват непременно на нечия друга сметка, както при повечето вечерни предавания. Самата тя признава, че се старае да не засяга никого с хумора си, да бъде неутрална, защото вярва, че ако децата гледат такъв вид хумор, ще бъдат такива, когато пораснат. Мили, добри, толерантни. Както самата Елън, когато е гледала големите Дик Ван Дайк и Лусил Бол, когато е била дете.

В същото време, Елън Дедженеръс не е човек, който ще стои тихо, когато по света се случват недопустими явления. Много често самата тя е защитава публично каузите, в които вярва, които се основават на идеята за толерантност, приемственост, социални и екологични каузи.

Днес обаче вече изглежда, че брандът (защото Елън вече е бранд) може би има срок на годност. Поне във формата, в която го познаваме. Договорът на Елън изтича през лятото на 2020 г., и към момента не е ясно дали комедийната актриса и водеща ще го поднови.

В момента се подготвяме да гледаме първото стенд ъп шоу на Елън от 2003 г. насам. „Relatable“ ще излезе в мрежата на Netflix на 18 декември 2018 г. Според собствените й думи, Елън се кани да покаже друга своя страна, различна, леко глуповата.

Това разбира се не е текст за равносметка, след края на една ера. Защото „ера“ е най-точната дума, която може да опише последните 15 години. През 8 от тях, Елън си съперничи с Опра, но двете така и не се допират. Едната докосва сърцето и трогва, другата може да те разсмее до болка. Елън не ходи там, където Опра е царица. Вместо това основава свое собствено царство, което не е ясно колко още ще съществува.

Едно обаче  е сигурно. Феновете ще ценят всяка оставаща секунда от предаването. А звездата на Елън определено ще продължи да грее  дълго след последния епизод.

 
 

Веднага вижте Кейт Бланшет в трейлъра на „Where’d You Go Bernadette“

| от chronicle.bg |

След 13-те роли във филма Manifesto, The House with a Clock in Its Walls и Ocean’s 8, не знаем какво да очакваме вече от великана в съвременното кино, Кейт Бланшет. Можем само да наострим уши и да очакваме с нетърпение следващия й филм и да гледаме новия му трейлър.

„Where’d You Go Bernadette“ е дело на режисьора Ричард Линклейтър, който взема едноименния роман на Мариа Семпъл от 2012 г. и взима в главната роля Бланшет.

Актрисата влиза в ролята на омъжен архитект, който има дете, съпруг и всичко, за което всяка съвременна жена може да мечтае. В момента, в който мистериозно изчезва обаче, става ясно, че стремежите ни понякога могат да се простират далеч от идиличния, но прозаичен семеен живот. Бернадет не оставя много избор на 15-годишната си дъщеря освен сама да тръгне и да я търси.

В ролята на дъщерята влиза Ема Нелсън, а в поддържащия актьорски състав са Били Крадъп, Кристън Уиг, Джуди Гриър и др. Сценарият е дело на номинираните за „Оскар“ Майкъл Х. Уебър и Скот Ньойщадлер, автори на сценариите на „The Spectacular Now“ и „The Disaster Artist“.

За самата Бланшет, тази лента е поредният скок в независимото кино след изброените в началото филми, които се представиха повече от добре в бокс офиса.

„Where’d You Go Bernadette?“ би трябвало да излезе на 22 март 2019 г. Ние, като всеки средностатистически човек, обожаваме Кейт Бланшет, затова няма да пропуснем този трейлър.

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.