shareit

Да потънеш в „дълбокия“ арт

| от |

Да тънеш привидно в бездни от отчаяние, да си сърдит на света и живота, да бълваш хейтърски слова, плагиатствани от интернет и да наричаш всичко „комерс“ – това е рецептата. Към киселата физиономия, отегчения вид, прибави поглед, зареян в нищото, за да създаваш впечатление на самовглъбен творец. С още няколко трика ще те превърнем в най-популярния представител на „тежкия градски арт“.

Един от първите белези на столичния арт е – карай градско колело.

Ходи с него на работа, край фонтаните на Народния. Избери ретро колело с голяма кошница, декорирай го с хартиени цветя или си нахлупи кариран каскет – бъде ретро колоездач и демонстрирай навсякъде, че не можеш без колелото си. Всички трябва да знаят, че живееш екосъобразно, а освен това и си атлетичен тип. Обичаш движението, нищо, че всяка сутрин мразиш факта, че трябва да въртиш нагоре по баира, за да стигнеш до офиса. Нищо де, поне този път ще мрънкаш наум, за да не разберат останалите че всъщност си противник на велотенденциите.

Книга в чантата – избери по-дебеличка, може на руски автор.

Не я чети никога, защото може да повлияе на миродавното ти мнение (или да те обърка). Критикувай книгата и мрази Чарлз Буковски, защото е комерс. Мрази съвремието, кажи, че е изчерпано, някъде на всеослушание. Не казвай защо, замълчи загадъчно и привидно клати глава с разбиране… ( или просто клати ритмично и безразлично глава).

Сложи маркер някъде в средата на книгата, дори да си прочел само съдържанието. Подчертай произволни редове и ги отваряй уж случайно, когато си на кафе. Чети в трамвая или метрото и уж случайно вади книгата, когато искаш да направиш впечатление. Все пак да четеш нещо е арт.

Напивай се и се карай със събеседниците си.

Просто е задължително да удариш две водки по време на някоя изложба или след представление – демонстративно. Чиста водка, така пият артовете. Мълчи и гледай в нищото, докато отпиваш, все едно мислиш как да опровергаеш Галилей. Започни да дебнеш събеседниците си за грешки.

Заяждай се, дори и без причина и не се аргументирай, когато спориш. Напий се достатъчно, за да се изнервиш и да имаш сили да тръшнеш спонтанно някоя врата, за са постигнеш внушение, че си дълбоко засегнат. Изчакай няколко минути пред заведението, разроши косата си и се върни с празен поглед и сърдито лице на масата. Не говори до края на вечерта, защото артовете са чувствителни.

Ходи на театър.

Избирай само сложни пиеси от по 3-4 часа, с антракти. Макар трудно да запомняш актьорите, ще си направиш списък, защото трябва да ги цитираш по време на непринудени разговори. Трябва да си критичен, иначе не си арт. Не ти харесват постановката, сценаристите, режисурата, адаптацията, костюмите и дори гласовете на актьорите, защото всички са се „изтъркали“. Все пак, ти си арт, всичко е комерс.

Търси себеподобни.

Отбери хора около теб, които са ядосани на целия свят и си направи свита. Носете се винаги в черно, пийте само червено вино, пушете цигарета или свивайте тютюн на обществени места. Говорете за изкуство, макар да не го разбирате. Научете имената на трима художници, трима писатели и трима изпълнители на класическа музика. Не пропускайте да давате примери от техния живот. Научете рождените им дати, за да изглежда, че имате добра памет и сте любознателни.

Купете си шапки. Дръжте се с всички, все едно са длъжни да ви познават.

Сменете музиката на Ipod-a си. Истинските артове веднага ще познаят, че не разбирате и бъкел от изкуство. Заложете на сигурното – Beatles, the Doors, Jazz. Всички артове слушат Jazz.

Бъдете ангажирани непрестанно.

Ако не можете да правите никакво изкуство, кажете, че пишете книга, но просто нямате муза. Или казвайте, че сте в творческа криза, преживявате катарзис.Така може да спечелите много време, докато извоювате мястото си в тежкия столичен арт.

Ако следвате тези няколко стъпки ще се превърнете в хората, които обожавам да срещам по столичните арт сбирки – егоцентрици с високо самочувствие и критична оценка към всичко, което ги заобикаля. И, разбира се – с добре скрит талант.

 
 
Коментарите са изключени