Да поговорим за религията (но не за кръстовете)

| от chronicle.bg |

Текстът е взет без редакторска намеса от блога на Божидар Божанов – БЛОГодаря.

 

Отдавна искам да напиша нещо по въпроса с религията, вярата, догматизма и атеизма. „Скандала“ с махнатите кръстове от Лидъл е добър повод. И не заради самото махане на кръстовете (странен маркетингов ход), а заради реакциите на двата „лагера“ – догматични християни от едната страна, и гласовити атеисти от другата.

Заради по-либералните ми възгледи човек може да реши, че съм атеист. Но всъщност съм (с известно приближение) теистичен агностик. Т.е. не приемам ритуалните елементи на нито една религия, смятам, че съществува висша сила/Бог, и също така, че това (към момента) е недоказуемо, но и не може да се отхвърли.

Съгласен съм с атеистичния лагер по много въпроси – че религиозният догматизъм е вреден и (буквално) убива, че хората използват религията като претекст за собствените си предразсъдъци, че част от религиозните организации са меркантилни и дори алчни на гърба вярващите, че религията често пречи на науката (не само чрез изгаряне на клада на учени). В момента религията и консерватизмът изглеждат вредни – най-вече заради бъркането им в политиката на светски (секуларни) държави, по отношение на права на сексуални малцинства, на жените (по темата с абортите), по отношение на преподаването на еволюцията и други. Най-гласовитите сред консервативните религиозни общности изглеждат като останки от миналото, които продължават да ни тровят настоящето.

Не съм съгласен с крайните мнения на Ричард Доукинс, Сам Харис и Кристофър Хитчънс, които са обявили „свещена война“ на религията и смятат, че религията е най-вредното нещо и всеки трябва да е атеист.

И не споделям ентусиазма на феновете на науката (много от които никога не са се занимавали с наука). Научният метод има своите ограничения, начините на прилагането му (чрез научни публикации и журнали) – също. В този ред на мисли, „религия срещу наука“ е фалшива дилема и превръщането на дебата в дебат дали науката е по-права или религията, пропуска общо взето…всичко. Разбира се, че науката е права. Разбира се, че има еволюция, гравитация, климатични промени, ваксините работят, а всеки път, когато сте болни, трябва да отидете първо на лекар, а след това евентуално при свещеник/врачка/шаман/имам/какволиощене.

Не съм съгласен с атеистите по два основни въпроса – философски и исторически. По историческият – не съм дочел още „Политически ред и политически упадък“ на Фукуяма, но добре аргументираната теза на автора е, че през годините религията и религиозните институции са имали доста позитивен ефект върху човешките общества. Да, знам, „кръстоносни походи“, „инквизиция“ и други. Обаче трябва да си представяме нещата в контекст – алтернативата на църквата тогава не са били либерални демокрации, а оядени феодали, необразовани крепостни селяни и сбирщина „диваци“. Дори правата на жените са започнали да се развиват в Европа благодарение на църквата, макар и по доста заобиколен и материално мотивиран начин. В по-ранни етапи пък алтернативата са просто междуплеменни и междукланови войни, а религиозните вярвания са служили за обединител. Така че да зачеркнем ролята на религията в изграждането на човешките общества би било грешно, и би било следствие от непознаване на историята.

Но разбираем би бил аргументът „окей, религията си е свършила работата в по-примитивните общества от миналото – време е да я разкараме, защото вече пречи“. За съжаление, не е толкова лесно. Това, което „пречи“ не е религията, а предразсъдъците и несигурностите, които хората „крият“ зад нея и които оправдават с нея. Религията отразява вижданията на този, който я тълкува (както отбелязва Реза Аслан). Аз номинално съм християнин, и мога да мина през цялата Библия и да построя една прекрасна, пацифистка и либерална филосософия за живота. Игнорирайки части от стария завет (които новият променя), и обяснявайки повечето кофти звучащи неща с метафори или исторически контекст. Депресираният американец от средните щати, в същата книга, намира причини да е против еволюция, гей-бракове, аборти, мюсюлмани, а сигурно и имигранти и цветнокожи. Затова и няма да се занимавам с въпроса „коя религия е по-вярна“, защото той няма смисъл – религията е и функция на тезите, които проектират върху нея последователите ѝ, а не (само) обратното. Ислямът не е по-войнстващ или по-мирен от другите религии, просто социо-културният и геополитическият контекст се различават от този на европейските деноминации на християнството.

Но ако „махнем“ религията, проблемите на обществата няма да изчезнат. Даже напротив – вече няма да има обединяващото, смиряващото, дори страхът от наказание. Ако живеехме в един идеален свят с едни идеални и напълно рационални и добре образовани хора, най-вероятно религията би била напълно излишна. Може би и затова комунизмът е атеистичен – защото е утопия.

Всеки вярва по своя причина и по свой начин. Дори, ако сме цинични, можем да разгледаме вярата като едно плацебо – чувстваме се по-добре, защото вярваме, че тя работи. И това е окей. И вярващият ще продължи да се чувства добре дори някой Кристофър Хитчънс да му обяснява колко е лош и как трябва да спре да вярва.

Философският аргумент го започнах малко по-нагоре – религията не е обратното на познанието (и науката). Двете могат да не си пречат и могат да са независими едно от друго. Тук е необходимо да направя прехода от „религия“ към „вяра“ – религията е формализирана и организирана форма на вяра, така че когато говорим за конкретния човек и неговите виждания, можем да говорим за вяра. Та, според фидеизма, вярата е независима от знанието и разума. Като агностик смятам, че към момента е невъзможно да докажем съществуването или липсата на по-висши същества, и също така нямаме нужда да го правим. Тя затова е вяра – защото не изисква доказателство. В тази връзка, любим цитат от Пътеводител на галактическия стопаджия:

— Отказвам да приведа доказателства, че съществувам — казва бог, — защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра, аз съм нищо.
— Но — отвръща човекът — Вавилонската рибка е пълно опровержение на това, нали? Тя не може да се е развила по някаква случайност. Тя е доказателство, че ти съществуваш и следователно, според собствените ти доводи, не съществуваш. И тъй като това се опитвахме да докажем, спорът може да се счита за приключил.
— Олеле… — каза бог — не се бях сетил за това — и тозчас изчезна, отвеян от тази ефирна логика.
— О, я виж колко лесно стана — казва си човекът и както е насъбрал инерция, решава да докаже, че черното е бяло, и бива прегазен на следващата зебра.

 

„Ама как така хем вяра, хем наука“? Не е толкова лесно, защото и религиозните институции държат да поставят двете в конфликт. Но те няма нужда да бъдат. Къде в библията се отрича теорията на еволюцията? Адам и Ева е напълно вероятно да са съществували – може би не точно „двама“, но като събирателен образ на малка група човешки прародители. Предвид, че 8% от населението на Азия са наследници на Чингис Хан, Адам и Ева не изглеждат толкова невероятни. И все пак – според библията Бог е създал човека, което би било в противоречие с еволюирането „от маймуни“. Не непременно. Знаем, че има еволюция, и горе-долу как работи тя, но детайлите все още се изследват. Съществуват т.нар. еволюционни скокове, за които има много възможности. Е, ако аз бяха религиозна институция, щях да поддържам тезата, че намесата на Бог в създаването на човека е външно стимулиран еволюционен скок. Има сериозна вероятност никога да не разберем с достатъчна доза сигурност какво е довело до всички еволюционни скокове по пътя, та това е добър компромис – и науката вярна, и религията неразклатена.

Нийл деГрас Тайсън в своя лекция казва „Ако вярата ти не ти пречи да откриваш нови хоризонти, аз съм окей с нея“. Дарвин пък казва „Никога не съм бил атеист, в смисъла на отричане на съществуването на Бог – мисля, че в общи линии „агностик“ би описало най-правилно позицията ми“. Така че няма нужда от тази фалшива дилема между наука и вяра, няма нужда от словесни престрелки и кръстоносни походи срещу вярващи или срещу атеисти. Най-вече защото „ти не си прав и (ще гориш в ада/си виновен за всичко)“ рядко успява да промени нечие мнение.

Има нужда от повече диалог и сближаване в името на общи цели – а такива има предостатъчно. И организираната вяра – т.е. религията – е удобен канал, чрез който можем да стигаме до консенсуси. Да се съгласим, че вярваме в различни неща, да се съгласим, че никой не е напълно рационален, да приемем ограниченията на научния метод. Да отхвърлим догматизма, буквализма и абсолютизирането на метафорични текстове, да спрем да използваме религията като оправдание за ограничаване на нечии права.

Не звучи толкова трудно, но на практика е. И вместо това водим изтощителни спорове колко обидно били опаковките на хранителни стоки.

 

Последвайте Божидар Божанов в Туитър.

 

 
 

Тони Корнел поздрави баща си Крис Корнел с песен

| от chr.bg |

Дъщерята на покойния певец Крис Корнел почете паметта му, като публикува дует с него в социалните мрежи по случай Деня на бащата.

Дуетното изпълнение е кавър на песента „Nothing Compares 2 U“ на Принс. Тони Корнел публикува песента заедно с текст, в който благодари на баща си за това, че винаги я е подкрепял. „Ти ми даваше кураж, дори когато ти самият имаше нужда от него. Ти вярваше в мен, дори когато аз не вярвах в себе си. Липсва ми твоята обич“, написа 13-годишната Тони в Инстаграм и Ютюб.

Най-малката дъщеря на бившия английски футболист Дейвид Бекъм – 6-годишната Харпър, е написала трогателно писмо до баща си за празника, съобщи Контактмюзик. В него тя му благодари, че й помага с домашните и че се боричка с нея преди лягане. Затрогващото послание е публикувано в Инстаграм от майка й Виктория Бекъм.

По случай Деня на бащата актрисата Дженифър Гарнър на свой ред похвали актьора Бен Афлек, с когото са разделени, като заяви, че трите им децата са късметлии да имат такъв добър татко.

 

 
 

Досиетата CHR: Мъжът от Сомертън

| от chr.bg |

Сомертън е плаж в Австралия, на юг от Аделайд. През 1948 година на 1 декември там започва делото Таман Шуд. То не е разкрито и до днес.

На тази дата в 6:30 сутринта на плажа е намерен мъртъв неизвестен мъж. Делото е кръстено по персийската фраза „tamám shud“, която означава „свършен“ или „приключен“. Тези думи били написани на откъснато парче хартия, което било намерено месеци по-късно в джоба на панталоните на жертвата. Хартията била откъсната от книгата „Рубайят“ на поетът от XII век Омар Хайям.

Полицията успява да намери и конкретната книга, от която е откъсната хартията. Тя била захвърлена в кола близо до плажа, където бил намерен трупа. На задната корица намират вдлъбнати следи от писане – два телефонни номера и текст, който определили като някакво закодирано съобщение. Това съобщение никога не бива разкодирано по задоволителен за следователите начин.

SomertonManCode-wikipedia

Месец и половина след печалния 1 декември е намерен куфар явно с вещите на мъжа. Той е бил оставен на съхранение на ЖП гара Аделайд в 11:00 часа сутринта в деня преди смъртта му. Освен няколко предмета, надписани с „Kean“, „Keane“ или „T. Keane“, нищо в куфъра не идентифицирало човека, а никой с подобно име не бил обявен за издирване.

Единият телефонен номер бил на медицинската сестра Джесика Елън Томсън, която живеела много близо до злополучния плаж. Тя казала на полицията, че не познава умрелия. Когато по-късно й била показана отливка на лицето на трупа „тя била напълно стресната и изглеждала все едно всеки момент ще припадне“, което дало повод на полицията да смята, че жената знае нещо, което не казва.

Джесика казва на полицаите, че дала копие от книгата „Рубайят“ на мъж на име Алфред Боксал, когото среща в хотел Клифърд Гарденс в Сидни през 1944, докато учи за сестра. Боксал обаче бил жив и здрав в Марубра.

Мнозина смятат, че цялата информация за случая е изцедена. През 2013 година обаче дъщерята на Джесика Томсън, Кейт, дава интервю за „60 Minutes“, в което казва, че майка й споделя как познава мъртвия, но нарочно не е казала на полицията. Майка й също така може да говори руски, което предполага някакъв участието й в шпионаж.

Когато мъжът е бил намерен, той е имал цигара в уста. Мистерията не изглежда, че ще бъде разкрита скоро. Или някога.

 
 

Арестуваха шефа на Audi заради „Дизелгейт“

| от chronicle.bg |

Главният изпълнителен директор на Аudi Руперт Щадлер е арестуван в Германия във връзка с „Дизелгейт“.

Към момента той е най-високопоставеният служител, задържан във връзка със скандала с вредните емисии, който беляза Volkswagen.

Шефът на луксозната марка на Volkswagen е бил задържан заради „манипулациите с показанията за отделяните газове от дизелови коли на групата“.

Прокурорите казаха, че „заповедта за арест е на база опасения за укриване на доказателства”, а от Audi потвърдиха новината за ареста и допълниха, че „г-н Стадлер е невинен до доказване на противното“.

Volkswagen Announces Financial Results For 2016

Припомняме, че през 2015 г. Volkswagen призна, че е използвала софтуер, за да манипулира резултатите на тестовете за вредни емисии на автомобили с дизелови двигатели в САЩ. Това отприщи най-голямата криза в историята на компанията и повдигна дискусии относно регулациите в автоиндустрията.

 
 

Качвай се и не питай дали е до летището или до бизнес парка!

| от chronicle.bg |

Не че нещо кой знае колко фатално се е случило снощи. Дойде за има няма 5 минути един голям облак, поваля стабилно, напълни столичните вади (разбирайте коловозите на метрото) и си отиде час и нещо по-късно. Служителите изметоха водата от перона и тази сутрин всичко е наред.

И не е като да е нещо, което не сме виждали в Берлинското метро или в Париж тази зима, когато по склона на Монпарнас можеше да се кара сноуборд. Така че тезата, че „у нас е по-зле и нема такава държава“ този път издъхва.

Случват се и такива неща.

И за да погледнем от добрата страна, събрахме няколко свежи и забавни мемета от интернет, във връзка със снощният порой в столицата.

П.С. Засега няма да строим Ноев ковчег.